Решение по дело №594/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на И. П. Д. от [населено място], чрез адв. И. Х., срещу Заповед рег. № РД-251/20.11.2024 г. на Командир на военно формирование 34420, с която на основание чл. 245 ал. 2 от ЗОВСРБ, във

връзка с чл. 244 т. 7 и чл. 242 т. 9 от ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на ефрейтор 2 клас И. П. Д. – шофьор в „Първо отделение“ на „Транспортен взвод“ в Технически канал на военно формирование 34420 - Костинброд.

В жалбата се излагат доводи за нищожност, при липса на компетентност на издалия оспореният акт, както и незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

В о.с.з., чрез адв. С., жалбата се поддържа и се моли за отмяна на заповедта. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Командир на военно формирование 34420, лично и чрез процесуалния си представител ст. юрк. А. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки.

Административен съд - Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

С оспорената заповед, ефрейтор 2 клас И. П. Д. – на длъжност шофьор в Първо отделение на "Транспортен взвод“ в Технически канал на военно формирование 34420, е наказан с дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че на 12.10.2024 г. по време на платен годишен отпуск, е спрян за проверка от органи на МВР при управление на личния си автомобил и при извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство (Дрегер алкотест 7510, № ARРМ 0408) е отчетен резултат от 0,65 промила в количеството издишан въздух. При тези факти дисциплинарно наказващият орган е приел, че ефрейтор Д. е нарушил т. 6 от заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на ППС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, въвеждаща аналогична забрана, както и нарушения на Закона за движение по пътищата. При тези установени нарушения е прието, че ефрейтор Д. е допуснал виновно нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 т. 9 от ЗОВСРБ.

От представената административна преписка се установява, че срещу жалбоподателя е било образувано административнонаказателно производство, като е издаден за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движение по пътищата, АУАН серия GA № 1338729/12.10.2024 г.

Установява се, че за периода от 10.10.2024 г. до 31.10.2024 г., ефрейтор Д. е бил в платен годишен отпуск.

На 14.11.2024 г. е съставен Протокол за резултатите от извършена служебна проверка, от комисия в състав: Председател: ст. лейтенант П. П. Т. и двама членове: старшина Н. Б. Н. и младши сержант Ц. Р. Д.. От съдържанието на посочения протокол е видно, че комисията е констатирала, че на 12.10.2024 г. ефрейтор Д. е шофирал ЛМПС след употреба на алкохол с концентрация 0.65% в издишания въздух. Причините са били, че е имал проблеми с натрупана умора и затруднено уриниране.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

При проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 137 ал. 4 от ППЗОВСРБ, приложим по силата на законовата делегация на чл. 248 от ЗОВСРБ. За установяване на компетентността на издателя на оспорения акт, от ответника е представена Заповед № ЛС-69-58 от 19.07.2022 г. на Командира на военновъздушните сили за назначаването на подполковник Е. Д. Д. – главен експерт в сектор „Зенитно – ракетни войски“ на отдел „Подготовка“ /А 7/ в Командването на Военновъздушните сили, за „Командир на военно формирование 34420 – Костинброд“, считано от 01.10.2022 г. Съдът приема, че с издаването на Заповед № РД – 255/25.11.2024 г. е санирана допуснатата явна фактическа грешка в Заповед № РД-251/20.11.2024 г., а именно Командир на военното формирование подполковник Е. Д. да се чете 34 420, а не 34 630. В този смисъл издадената заповед не е нищожна.

Не са налице нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, доколкото при издаване на заповедта е спазена процедурата, предвидена в чл. 246 от ЗОВСРБ и чл. 142 - 148 от ППЗОВСРБ. Съобразно тази нормативна уредба, когато командирът/началникът на поделението или прекият началник прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение", той е длъжен да назначи извършването на служебна проверка, която да събере необходимите факти и доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения, като материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган. Служебната проверка започва с писмена заповед на командира на поделението или на пряк началник при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и се извършва от назначена комисия, чиито членове следва да бъдат с военно звание равно или по-високо от това на нарушителя. В случая, от ответния административен орган са представени доказателства за разпоредена служебна проверка със Заповед № РД-246/08.11.2024 г. Представен е съставен Протокол рег. № 3-1983/14.11.2024 г., съдържащ необходимите реквизити, визирани в чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ. В съответствие с императивните разпоредби на чл. 246 ал. 4 от ЗОВСРБ и на чл. 144 от ППЗОВСРБ, наложилият наказанието административен орган е изслушал и е приел писмените обяснения на наказания преди да му наложи дисциплинарно наказание.

Съдът обаче намира, че са налице нарушения в изискванията за съдържанието на административния акт, при липса на мотиви относно индивидуализацията на наложеното наказание, което представлява особено съществено нарушение относно изискването за форма на акта и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в хипотезите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 245 от ЗОВСБР. Настоящето нарушение не попада в тези изброени в ал. 1 на разпоредбата, а е прието като такова по ал. 2 - друго тежко нарушение на военната дисциплина.

Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Разпоредбата на чл. 178 ал. 1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неизпълнението на регламентирани със заповедта задължения на кадровия военнослужещ безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина, но дали това нарушение представлява тежко нарушение по смисъла на чл. 245 ал. 2 от ЗОВСРБ, подлежи на преценка. При определяне на дисциплинарното наказание органът следва да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението, каквото е изискването на чл. 247 от ЗОВСРБ. Дисциплинарно-наказващият орган преценява тежестта на конкретното нарушение и следва да изложи самостоятелни мотиви защо приема, че конкретното нарушение представлява, такова по чл. 245 ал. 2 от ЗОВСРБ. В случая министърът на отбраната е направил предварителната си преценка с негова заповед от 12.08.2022 г., че управлението на МПС извън работно време след употреба на алкохол е тежко нарушение, но това не изключва задължението на дисциплинарно - наказващия орган, като издател на заповедта за налагане на наказанието да изложи собствените си мотиви, защо квалифицира конкретната деятелност, като "тежко нарушение".

Липсата на мотиви и преценката за неговата тежест от обективна и субективна страна съставлява нарушение на изискването на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК и чл. 247 от ЗОВСРБ и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона – чл. 146 т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил във всеки конкретен случай извършване на преценката по чл. 247 от ЗОВСРБ, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е наложил максимално тежкото дисциплинарно наказание.

В конкретният случай наказващият орган не е изложил абсолютно никакви мотиви защо налага най – тежкото наказание, с което ограничава възможността за осъществяване на съдебен контрол върху правилността на неговата преценка. Посочването на конкретно описание на фактическата обстановка, при която са извършени описаните действия от ефрейтор И. Д. и разпоредбите, които е прието, че са нарушени, не представляват мотиви за тежестта на нарушението в смисъла, който се изисква при определяна на съответното наказание. Прави впечатление, че по преписката е представен само Акт серия GA 1338729 от 12.10.2024 г., но не и издадено наказателно постановление към същия. Издаването преждевременно на заповед за уволнение, която се базира единствено на издадения акт за административно нарушение, без да се издаде наказателно постановление и се спазят законовите срокове за обжалването и влизането му в сила, грубо нарушава правото на защита на Д.. На същият е отнето правото на обжалване на констатациите в АУАН като са нарушени всички процесуални срокове посочени в Закона за административните нарушения и наказания, още повече, че концентрацията на алкохол в кръвта на същия е много близо до приетата за допустима. Отделно от горното, никъде в оспорената заповед не е обсъдено поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. Не е представена кадрова справка на същия, доколкото по негови твърдения това е първо негово провинение в цялата му 15 годишна служба в редовете на българската армия, включително е награждаван за спасяване на човешки живот! Не на последно място, при проведената беседа Д. изрично сочи, че съжалява и осъзнава вината си. Непосочването на обстоятелствата изискващи се съгласно чл. 247 от ЗОВСР, всякога представлява нарушение от категорията на съществените, защото са нарушили правото на защита на жалбоподателя. В разпоредбата на чл. 244 от ЗОВСРБ са предвидени 7 вида дисциплинарни наказания. При налагането на някои от по – леките от уволнението наказания е налице оперативна самостоятелност за органа да избере измежду тях, като същите също следва да са мотивирани, защо е избрано именно това наказание, в контекста на цялостното поведение на военнослужещия. В оспорената заповед не е обсъдено предишното поведение на жалбоподателя от дисциплинарно-наказващия орган.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, обжалваният акт е издаден при липса на мотиви относно индивидуализацията на наложеното наказание, което представлява особено съществено нарушение на изискването за форма на акта и е, довело до неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменен.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно представени списък и доказателства за плащането им общо в размер на 1210 лв., от които 1200 лв. - адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-251/20.11.2024 г., издадена от Командира на военно формирование 34 420 – Костинброд подполковник Е. Д..

ОСЪЖДА Военно формирование 34 420 – Костинброд, да заплати в полза на И. П. Д., чрез адв. И. Х., със съдебен адрес: гр. София, [жк], [адрес], сума в размер на 1210 (хиляди двеста и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.