Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.06.2019г.
гр.Плевен 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
гр.с.в публичното заседание на пети юни
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РЕНИ
СПАРТАНСКА
:мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при
секретаря И. Ц. и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №
305 по описа за 2019г.
и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.17 от ЗЗДН вр.чл.258 ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,ІХ-ти гр.с.№445 от 07.03.2019г.,
постановено по гр.д.№1118/2019г.по описа на същия съд са постановени следните
мерки за закрила на основание чл. 5 ал.
1 от Закона за защита срещу домашното насилие:Н.И.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес *** е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д.И.И., ЕГН **********,***. На Н.И.И., ЕГН **********,с настоящ адрес *** е забранено да приближава Д.И.И.,
ЕГН **********,***, на по-малко от 50 /петдесет/ метра, както и жилището, което
обитава в гр.Плевен, жк.Дружба, бл.124, вх.А, ап.9, ЗА СРОК ОТ ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА.С решението е разпоредено да се издаде заповед за наложените мерки за закрила ,постановено
е ,че на осн. чл.21 ал.1 заповедта следва да се изпълни от полицейските органи
по местоживеене на страните.С решението на осн.чл.16 ал.2 ЗЗДН Н.И.И. е
предупреден ,че при неизпълнение на
заповедта ще бъде задържан незабавно на
осн. чл. 21 ал.2 от ЗСДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.С решението на ПРС на осн. чл.11
ал.2 ЗЗДН Н.И.И. ,настоящ адрес *** е осъден да заплати по сметка на ПРС държавна
такса в размер на 30 лв.и глоба в размер
на 200 лв.
Недоволен
от така постановеното решение е останал Н.И.И. ***,който го обжалва пред ПОС като незаконосъобразно.Изложени
са доводи,че въззивникът от 7 години не живее в процесното жилище,където живее сестра му,но той има достъп
до него. Въззивникът отрича на 19.02.2019г.да е оказал физически и психически
тормоз върху Д. И.,като твърди,че на
посочената дата между тях е имало спор във вр.с неуредени финансови отношения,че сестра му е започнала
да се заяжда с него и го е предизвикала,той
е повишил тон ,тя е избягала,след което той е заключил външната врата.Твърди
се,че на сутринта жилището е посетено от двама полицаи,че са слезли в
полицейския автомобил и е подписал протокол за предупреждение за самоуправство.
Изложени са доводи,че съдът е приел декларацията на сестра му за вярна ,без да
обсъди доказателството,че в протокола на
полицията не е посочено деяние като побой и физически тормоз.В заключение моли
съда да уважи жалбата и да постанови решение,с което да бъде отменено
обжалваното решение на ПРС №445/07.03.2019г.,постановено по
гр.д.№1118/2019г.,като бъде постановено друго,с което молбата на Д.И. бъде
отхвърлена като неоснователна.В съд.заседание пред ПОС, проведено на 05.06.2019г.
въззивникът не се яви.
Въззиваемата Д.И.И. не е депозирала
писмено възражение в срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН.В съдебното заседание на 05.06. 2019г. пред настоящата инстанция същата се
яви лично,като взема становище,че жалбата е неоснователна,а решението на ПРС е
правилно и следва да бъде потвърдено.Въззиваемата заяви,че брат й е бил в
психиатрия,излязъл е от болницата,че има диагноза биполярна циклофрения.
Окръжният съд като прецени
оплакванията направени в жалбата, становищата на страните и представените по
делото доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок
по чл.17 ал.1 от ЗЗДН от надлежна страна,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно по делото е ,че
въззивникът Н.И.И. и въззиваемата Д.И.И. са брат и сестра,в който смисъл е и служебно
изисканото от ПРС удостоверение за родствени връзки.
Производството пред ПРС
е образувано на основание постъпила молба от Д.И. с искане за
постановяване на мерки за закрила по ЗЗДН,като са изложени съображения за
упражнено спрямо нея физическо насилие на 19.02.2019г.в жилището й в
ж.к.“Дружба“ , изразяващо се в това,че
брат й Н.И. я е ритал в левия крак,в
главата,както и в областта на ръцете и тялото,като е отправял и заплахи,че ще
вземе нож и ще я убие.Заедно с молбата Д.И. е представила декларация по чл.9
ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала че на 19.02.2019г. спрямо нея е извършен акт
на домашно насилие, изразяващ се във физическа агресия от нейния брат Н.И.И.,че
е била ритана в областта на главата и крака,удряна с юмруци в областта на
ръцете и тялото,като брат й я е
заплашвал,че ще я разпори.
С молбата е представено
и медицинско удостоверение №78/20. 02. 2019г. издадено от доц.д-р Д. Д.,дежурен
лекар в отделение по съдебна медицина на УМБАЛ Плевен.От същото се
установява,че при прегледа на Д.И. са установени множество кръвонасяданеия на
неголяма площ по лицето и тялото,че уврежданията са резултат от тъпи
травми и могат да бъдат получени по
начин,срок и обстановка,както се съобщава,че описаните травми са довели до
болки и страдания.
От представения доклад
изх. №31/22,02,2019 год., изготвен от социален работник към Комплекс за
социални услуги за деца и пълнолетни лица, преживели насилие към Община Плевен,се
установява,че Д.И. е посетила комплекса на 20.02.2019г.,т.е.непосредствено
след инцидента на 19.02.2019г. с видими синини по челото и тялото,като е
разказала всичко,което е преживяла на
19.02.2019г.и е помолила за съдействие,тъй като изпитва страх за живота си и
този на майка си.В доклада е описано случилото се на 19.02. 2019г.,издаденото
медицинско удостоверение №78/20.02.2019г.,като заключението на социалния
работник е,че поведението на Н.И.И. предизвиква риск за живота и здравето на Д.И..
От служебно изисканото
свидетелство за съдимост на ответника се установява,че същият е осъждан с
присъда на ПРС,влязла в сила на 24.02. 2003г.за престъпление по чл.183 ал.1 НК,за което деяние към настоящия момент е реабилитиран по право.
От изисканата от ПРС справка
от „УМБАЛ –Д-р Георги Странски“ЕАД гр.Плевен,ОДНБПЗ се установява,че Н.И.И. се
води на диспансерно наблюдение в
отделението с ЛАК №4/2013г.,с диагноза: Биполярно афективно разстройство
,сегашен епизод-маниен с психотични симптоми.В същата е отразено,че лицето
неколкократно е лекувано стационарно , вкл.и по задължителен ред в психиатрични
клиники в гр.Плевен и ДПБ Ловеч,като последната хоспитализация е била в Първа
психиатрична клиника/жени и мъже/ за периода 20.05.2018г.-до 27.07.2018г.с
горепосочената диагноза.В тази насока е представена и епикриза за последното
болнично лечение за периода посочен в справката от 20.05.2018г.до 27.07.2018г.
От служебно изискания и
приложен като доказателство заверен препис от решение на ПОС №5 от
10.01.2019г.,постановено по гр.д.№610/2018г.по описа на същия съд,се
установява,че делото е образувано на основание постъпила ИМ от Д. И. срещу Н.И.
,като е предявен иск с правно осн. чл.5 ал.1 ЗЛС за поставяне на ответника под
пълно запрещение.С цитираното решение на ПОС, влязло в сила на 31.01.2019г.така
предявеният иск за поставяне на Н.И.И. под пълно запрещение е отхвърлен като
неоснователен.
По делото са събрани и
гласни доказателства.От показанията на свидетеля Добри Цветков се установява,че
на посочената дата вечерта Д. му се е обадила по телефон,плачела е и е
съобщила,че брат й я бие,като свидетелят, който е съсед е чул
викове,крясъци,писъци.Същият посочва,че е излязъл ,а Д. е била заключена на
стълбището, обадил се е на дежурния на Първо РУ,дошли са негови колеги полицаи,които са стояли около 2
часа,тъй като ответникът е отказвал да им отвори,а отвътре са се чували
писъците на майка му.Свидетелят посочва,че колегите му са се опитали да получат разрешение за принудително влизане в имота,но
не е имало обратна връзка,а ответникът е заявил,че няма да им отвори,като
посочва,че е прибрал Д. да спи в дома му ,а на сутринта е отишъл на работа.
При съвкупна преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства,съдът приема за доказано твърдението,че на
19.02.2019г.Н.И. е осъществил физическо насилие спрямо сестра си Д.И.. Сама по
себе си представената от последната декларация за упражнено спрямо нея физическо
насилие на 19.02.2019г.се ползва с доказателствена сила и само въз основа на
нея, дори и да няма други доказателства съдът може да издаде заповед за
закрила, съгласно разпоредбата на чл.13
ал.3 от ЗЗДН.В конкретната хипотеза са представени и други доказателства по
чл.13 ал.2 ЗЗДН-мед.удостоверение,издадено от съдебен лекар на следващия ден
20.02.2019г., установяващо причинените
на въззиваемата множество кръвонасядания ,както и изготвения доклад от Комплекс
за социални услуги,посетен от Д.И. също
на 20.02.2019г.с молба за съдействие и защита.
Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС,че са налице условията за издаване на заповед за
защита с оглед наличието на данни за пряка и непосредствена опасност за живота
и здравето на молителката. При преценката на тежестта на извършените действия
на физическо насилие, Окръжният споделя доводите на ПРС, че подходящите мерки
на закрила са предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН - задължаване на
ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана да приближава молителката
и нейното жилище. Правилно първоинстанционният съд е определил срока за
налагане на мярката по чл.5 ал.1т.3 от ЗЗДН-за срок от осемнадесет месеца,който
е съобразен с вида,характера и тежестта
на извършеното на 19.02.2019г.домашно насилие под формата на физическо.
След като е стигнал до същите правни
изводи,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл.17 ал.5 от ЗЗДН решението на Плевенски Районен съд ,ІХ-ти гр.с.№445 от 07.03.2019г.,постановено
по гр.д. № 1118/2019г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл.17 ал.6 ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: