Мотиви към решение № 123/12.03.2020 год. по АНД №
272/2020 г. по описа на Районен съд Сливен, изготвени на 25.03.2020 год.
Производството
е по реда на чл.375
и сл. от НПК.
С постановление, внесено в РС Сливен, РП
Сливен е направила предложение обвиняемите Р.Г.В. и Н.А.Й. да бъдат признати за
виновни за извършено от всеки един от тях престъпление по чл. 191, ал.2, вр.
чл. 20, ал.2 от НК, като бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
В с.з, редовно призован, не се явява представител на РП Сливен.
В с.з., редовно призовани обвиняемите Р.В. и Н.Й. не се
явяват. Не се представляват.
След като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Обвиняемата Р.Г.В. е родена на ***г***, с
начално образование, не омъжена; не осъждана.
Обвиняемият Н.А.Й. е роден на ***г***,
не женен; неосъждан /реабилитиран по право/.
Свидетелката Йорданка Иванова
Ганчева е родена на ***г. и към инкриминирания период - месец ноември 2019г. е
била на 14 годишна възраст
Свидетелят Генчо Неделчев А.,
роден на ***г., към инкриминирания период - през месец ноември 2019г. е бил на
16 годишна възраст.
Обвиняемите Р.Г.В. и Н.А.Й. са
родители на св. Генчо А.. Към месец ноември 2019 год. обвиняемите В. и Й. и св.
Генчо А. ***, в къща, стопанисвана от обвиняемите.
Преди инкриминирания период -
месец ноември 2019г. - св. Ганчева живеела в с. Желю войвода в дома на родителите
си - свидетелите Иван Ганчев И. и Цона Станчева Иванова.
Йорданка Ганчева и Генчо А. се
запознали в училището, което посещавал. През лятото на 2019г., по време на лятната
ваканция, Йорданка Ганчева и Генчо А. работили без да имат сключен трудов
договор на лозята в село Венец, където се срещнали. Започнали връзка. На
неустановена дата през лятото на 2019г. Ганчева и А. правили секс. След това
решили да заживеят заедно на семейни начала. Разказали на родителите си за
връзката си, като обяснили на обвиняемите Р.В. и Н.Й., както и на свидетелите
Иван Ганчев И. и Цона Станчева Иванова за желанието си да заживеят заедно като
съпрузи, както и това, че те вече са имали интимни контакти. Към този момент
Йорданка Ганчева била на 14 години, а Генчо А. на 16 години. Въпреки младата им
възраст обвиняемите В. и Й. се съгласили двамата да заживеят на съпружески
начала, без да са сключили брак. В тази връзка обвиняемите организирали и
платили една от двете сватби между Йорданка Ганчева и Генчо А.. Дали 500.00
лева на родителите на Ганчева за завивки, възглавници и чаршафи, които
впоследствие били подарени на Ганчева и А. за съвместното им съжителство. След
това, двамата обвиняеми обзавели отделна стая за А. и Ганчева, създали им условия и удобства,
предоставили им жилище, където двамата да заживеят заедно.
Тогава, на неустановена дата
през месец ноември 2019г. Ганчева и А. заживели съвместно като съпрузи в стая в
дома на В. и Й., предоставена им от обвиняемите. Обвиняемите съзнавали
възрастта на Йорданка Иванова Ганчева и Генчо Неделчев А.. Последните нямали
сключен граждански брак.
Видно от приобщените
справки за съдимост на обвиняемите обв. Й.
е реабилитиран по право, а обв. В. – не осъждана.
От престъплението няма причинени
съставомерни имуществени вреди.
Горната фактическа обстановка безспорно
се установи от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства
– показанията на свидетелите Йорданка Ганчева, Генчо А., Иван И., Цона Иванова,
които съдът кредитира като логични, взаимносвързани, непротиворечащи си и
кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал. Описаната
фактическа обстановка се установява и от приложените писмени доказателства и
доказателствени средства - удостоверения
за раждане, писмо от Агенция за социално подпомагане, социален доклад, справки
съдимост. Не на последно място събрания доказателствен материал кореспондира и
с обясненията на обвиняемите.
При така установената фактическа обстановка
становището на прокурора е, че се касае за извършено от обв. Й. престъпление по чл. 191, ал.2, вр. чл.20,
ал.2 от НК за това, че на неустановена дата през месец ноември 2019г. в с. Желю войвода, обл.
Сливен, като пълнолетно лице, в съучастие с Р.Г.В., в качеството си на
съизвършител, улеснил непълнолетно лице от мъжки пол - Генчо Неделчев А. *** и
лице от женски пол, което не е навършило 16- годишна възраст - Йорданка Иванова
Ганчева, на 14 години от село Желю войвода, да заживеят съпружески, без да са
сключили брак, както и за извършено от обв. В. престъпление по чл. 191, ал.2,
вр. чл. 20, ал.2 от НК за това, че на неустановена
дата през месец ноември 2019г. в с. Желю войвода, обл. Сливен, като пълнолетно
лице, в съучастие с Н.А.Й., в качеството си на съизвършител, улеснила
непълнолетно лице от мъжки пол - Генчо Неделчев А. *** и лице от женски пол,
което не е навършило 16- годишна възраст - Йорданка Иванова Ганчева, на 14
години от село Желю войвода, да заживеят съпружески, без да са сключили брак.
Този
извод на прокурора се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства и изцяло се подкрепя от съда.
Съдът намира, че всеки един от обвиняемите е извършил деянието, за
което е привлечен към наказателна отговорност.
Свидетелят А. към инкриминирания период е бил на 16 години и
съответно не е бил пълнолетен. Св. Ганчева не е била навършила 16 годишна
възраст – била е на 14 години. Двамата са нямали сключен граждански брак, тъй
като най-ранната позволена от българското закондателство възраст за сключване
на граждански брак е 16 години и то при наличието на определени предпоставки, а
видно от удостоверението на раждане на Ганчева към ноември месец 2019 год.
последната е нямала навършени 16 години.
Й. и В. са били запознати с възрастта на А. и Ганчева и за знаели,
че нямат сключен граждански брак. Всеки
един от тях е улеснил А. и Ганчева да заживеят съпружески, тъй като са
участвали в организирането на празненства – наречени годеж и сватби, на А. и
Ганчева /без да е налице сключен граждански брак/, за да могат след това св. А.
и Ганчева да заживея на съпружески начала. И двамата са предоставили парични
средства за закупуване на завивки, чаршафи, възглавници за бъдещото съвместно
съжителство на А. и Ганчева. И двамата обвиняеми са улеснили А. и Ганчева да
заживеят съпружески, тъй като създали удобства и условия, предоставили стая в
дома си, където заедно А. и Ганчева след провеждането на празненствата да
заживеят на съпружески начала.
Деянието е извършено от всеки един от обвиняемите
с пряк умисъл, тъй като всеки един от тях е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му
последици. И двамата обвиняеми са действали като съизвършители, тъй като
и двамата са участвали в осъществяване на изпълнителното деяния и всеки един от
тях е имал умисъл относно задружното му осъществяване.
При така посочената правна квалификация съдът
счита, че в случая и относно двамата обвиняеми са налице основанията на чл.78а от НК:
За деянието извършено от всеки един от
двамата обвиняеми материалния наказателен закон предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до две години или „пробация“
Обв. Й. през 2012 год. е реабилитиран по
право, от което следва че спрямо него законът заличава факта на осъждането и
той към датата на осъществяване на деянието е неосъждан. Обв. В. е също
неосъждана към момента на извършване на престъплението, за което е привлечена
към наказателна отговорност. Към инкриминирания период нито спрямо обв. Й.,
нито спрямо обв. В. е прилагана разпоредбата на чл. 78а от НК. С деянието
осъществено от всеки един от двамата обвиняеми не са били причинени имуществени вреди.
С
оглед на изложеното, съдът счита, че обвиняемият Й. и обв. В. следва да бъдат
освободени от наказателна отговорност и на всеки един от тях да бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ за
извършено от всеки от тях престъпление по чл.
191, ал.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
При определяне размера на глобата на
обв. Й. съдебният състав се съобрази със семейното и имотно състояние на
обвиняемия, осъзнаването на вина, оказване съдействие на разследването, подбудите му за извършване
на престъплението, по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, поради което така
определеното административно наказание е в минимално предвидения в закона
размер. Същото се
явява достатъчно за изпълнение целите на наказанието, като ще има превъзпитателен
ефект спрямо обвиняемия и ще въздейства и предупредително спрямо обществото
като цяло.
При определяне размера на административното
наказание „глоба“ на обв. В. съдът отчете както семейното и материално
положение на обвиняемата, така и съдейсвието, оказано от нейна страна при
провеждане на разследването от органите на досъдебното производство,
осъзнаването на вината за извършеното деяние, подбудите и мотиви, ръководили я
при извършването му, факта, че се касае за деяние с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ето защо, съдът
определи административно наказание в
минимално предвидения в закона размер. Същото се явява достатъчно за изпълнение целите на
наказанието, ще има превъзпитателен
ефект спрямо обвиняемата и ще въздейства и предупредително спрямо обществото
като цяло.
Мотивиран от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: