Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе в публично
заседание на 29 октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа
докладваното от съдията Басарболиева адм. дело № 391 по описа
за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.54 от ЗКИР вр.
§ 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Г.И.А., чрез адвокат
пълномощник В.Ф., срещу Заповед №РД01/3704 от 04.11.2010 г. на Кмета на Община
Русе, с която на
основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР е
наредена поправка на кадастралния план на кв. 64 по плана на с. Червена вода, Община Русе, като с кафяв
цвят се нанесе действителното местоположение на
имотната граница между новозаснетите ПИ №1816 и ПИ
№1817, както и действителното местоположение на границата между ПИ №1816 и ПИ
№859. Жалбоподателката претендира
обявяването на заповедта
за нищожна, а в условията на евентуалност – отмяната й като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък.
Ответникът по
жалбата – Кмет на Община Русе, чрез процесуален
представител - гл.юрисконсулт Н.Г., счита жалбата за недопустима в частта й по искането за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна. Изразява становище за неоснователност на жалбата в частта й
по искането за обявяване нищожността на оспорения индивидуален административен
акт. Претендира разноски по делото.
Заинтересованите страни – С.Д.П.; И.Е.А.,
действащ като непълнолетен лично и със съгласието на родителя си – бащата Е.Г.А. и Г.Е.А.,
действаща като непълнолетна лично и със съгласието на родителя си – бащата Е.Г.А.,
изразяват становище за основателност на жалбата. Не претендират разноски.
Заинтересованата страна В.К.Ч., собственик на ПИ №859 по плана на с.Червена вода, от който
понастоящем е образувано УПИ VIII в кв.64 по ИПР на с.Червена вода, одобрен със Заповед
№РД01-1072 от 30.04.2013 г. на Кмета на Община Русе, представляван от
пълномощник – адв. Е.К., изразява становище за недопустимост на жалбата в
частта й по искането за отмяна на оспорената заповед, в останалата част –
намира жалбата за неоснователна. Претендира сторените в производството разноски, за които представя
списък /л.166 от делото/.
След като съобрази представените
по делото доказателства, становищата на страните и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, съдът приема
за установено следното:
Производството пред административния орган е започнало по искане вх.№КР19/11 от 08.06.2010 г. от Г.И.А. /жалбоподателката в производството/ и В. И. Й., тогава собственици на ПИ №860 по КК на с.Червена вода, за поправка на кадастрална карта касателно границите на имота поради допуснати грешки /искане на л.69 и л.70 от делото/. Към заявлението са приложени обяснителна записка, скица копие от кадастралната карта, материали и данни от геодезическите измервания - в цифров и графичен вид и и скица-предложение, изготвени от правоспособно лице ЕТ „Прециз гео- С.П.“-Русе /л.71-л.77 от делото/.
По повод на молбата е съставен Акт № 5/21.06.2010 г. за грешки в ПИ №860 и ПИ №859, кв.64 по
кадастралния план на с.Червена вода, община Русе /л.66-л.67 от делото,
представен в оригинал на л.82 и л.83 от делото/. С акта е установено, че
грешките засягат: ПИ № 860, от който са образувани УПИ VI-860 и УПИ VII-860, и ПИ №859 и
представляват: допусната очевидна фактическа грешка при заснемане на границата
между същите поземлени имоти. Според акта границите между засегнатите имоти са
съществували към момента на одобряване на кадастралния план. Очертанията на
границите на поземлените имоти не съответстват на графичното им изображение в
кадастралния план. Според акта, поземлените имоти приемат нови кадастрални
номера: УПИ VI-860 приема нов кадастрален
номер 1817, а УПИ VII-860 – нов кадастрален номер 1816.
Акт №5/21.06.2010 г. е съставен от
длъжностно лице при Община Русе. В него е удостоверено, че съставянето му е
станало в присъствието на заявителите Г.А. и В. Й., собственици на ПИ №860 /с нов
кадастрален номер ПИ №1816/; В.К.Ч., собственик на ПИ №859 и С.Д.П., собственик
ПИ № 860 / с нов кадастрален номер №1817/. Акт №5/21.06.2010 г. е подписан от
всичките посочени лица.
Въз основа на акта е издадена оспорената в
производството Заповед №РД01/3704 от 04.11.2010 г. на Кмета на Община Русе
/л.49 от делото/. Със
заповедта, на основание § 4, ал. 1,
т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, е наредена поправка на
кадастралния план на кв. 64 по плана на с. Червена вода, община Русе, като с
кафяв цвят се нанесе действителното местоположение между новозаснетите ПИ №1816
и ПИ №1817, както и действителното местоположение на границата между ПИ №1816 и
ПИ №859.
По допустимостта
на производството:
Оспорената
заповед касае изменение на КК и е издадена на основание параграф 4,
ал.1,т.2 от ПЗР на ЗКИР и чл.53,ал.1,т.1 от ЗКИР.
Според
чл.54,ал.2 от ЗКИР, в приложимата за случая редакция на ДВ, бр. 30 от 2006 г.,
в сила от 1.03.2007 г., съобразно датата на издаване на процесната заповед по
чл.53,ал.1 от ЗКИР, заповедта може да се обжалва по реда на АПК по местонахождението
на имота.
В настоящото производство съдът е сезиран
както с петитум за отмяна на Заповед №РД01/3704 от 04.11.2010 г. на Кмета на
Община Русе като унищожаема (незаконосъобразна), така и с искане за обявяване
на нейната нищожност. Жалбоподателката Г.А. обосновава легитимацията си за
оспорване на заповедта със собственост върху имот, предмет на одобреното
изменение – притежаваща ½ ид.ч. от ПИ 860, с нов
кад. номер 1816.
За издадената заповед е изготвено съобщение
изх.№911/173 от 12.11.2010 г., в което е индивидуализиран административният акт
с номер, датаи орган-издател; посочен е неговият предмет, а също срокът и
органа пред който може да бъде обжалван, с посочване на правното основание за
това – чл.54,ал.2 от ЗКИР /л.47 от делото/. Видно от представения разписен лист
/л.46 от делото/ съобщението е връчено лично на жалбоподателката Г.А. на
23.11.2010 г., удостоверено с подпис, а на другите лица с обратни разписки: на В.
И. Й. на 23.11.2010 г. /л.42 от делото/, на В.Ч. на 17.11.2010 г. /обратна
разписка на л.43 от делото/ и на С. Д.П. на 17.11.2010 г. /обр. разписка на
л.43 от делото/. Съдът намира, че изготвеното съобщение за издаването на заповедта
е надлежно връчено на оспорващата Г.А., удостоверено с нейн подпис върху
разписен списък на л.46 от делото, като подписът не е оспорен в хода на делото.
При доказаното редовно съобщаване на заповедта на Г.А. на 23.11.2010 г., преклузивният срок за оспорване
по чл.149,ал.1 от АПК е изтекъл на 07.12.2010 г. /присъствен ден/ . Жалбата,
въз основа на която е образувано съдебното производство, е подадена чрез
административния орган на 07.06.2019 г. Същата, в частта по искането за отмяна
на заповедта като незаконосъобразна
/унищожаема/, е просрочена, в какъвто смисъл съдът приема за основателни
наведените доводи от ответника и заинтересованата страна В.Ч.. В тази част
съдебното производство следва да бъде прекратено на основание чл.159,т.5 от АПК.
Без всякакво значение за преценка на допустимостта на производството са
съображенията на оспорващата относно нередовното връчване на съобщението за
издаването на заповедта на другия адресат на акта - В. И.Й. /протокол от
съдебно заседание на л.154 от делото/. Връчването - редовно или нередовно на
това лице, е релевантно за поставяне в течение срока за оспорване на заповедта
от него, но не и за жалбоподателката. В съдебното производство последната няма качеството
на процесуален субституент и не може да
реализира чуждо право на оспорване на индивидуалния административен акт с
искане за неговата отмяна.
Жалбата на Г.А. е допустима за разглеждане
в частта й относно искането за обявяване на заповедта за нищожна. Това се
следва от правилото на чл.149,ал.5 от АПК, по силата на което административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето. Налице е и правен интерес от оспорване, тъй като Г.А. е
страна в производството по издаване на акта, съгласно чл.27,ал.1 от АПК, и е
адресат на същия. В това й качество тя има право на оспорване, по аргумент от чл.147,ал.1
от АПК и чл.54,ал.2 от ЗКИР.
По
съществото на спора в допустимата му част.
Жалбата, в частта й по
искането за обявяване на заповедта за нищожна, се явява неоснователна.
В законодателството ни не са въведени
изрично критерии за разграничаване на двата вида недействителност на
административните актове – нищожност и унищожаемост. Съгласно непротиворечивата
практика на ВАС и доктрината за да е налице нищожност, следва да е налице особено съществен порок, касаещ
валидността на акта, т. е. за да е нищожен един административен акт, той трябва
да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо
оставането му в правната действителност.
Според § 4, ал.1, т.2 от ЗКИР,
в приложимата за случая ред. на ДВ, бр.
80 от 2009 г., кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях,
одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република
България и ЗТСУ, се поддържат от общинската администрация, като в тях се
отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с
наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината.
Процесната заповед, с
правно основание § 4, ал.1, т.2 от ЗКИР, е издадена
от кмета на Община Русе. От изисканите от съда и предоставени от СГКК-Русе
данни в писмо с вх.№2694 от 22.07.2019 г. по описа на съда /л.87 от делото/ се
установява, че към датата на издаване на акта 04.11.2010 г. за с.Червена вода,
общ.Русе няма изработена и одобрена по реда на ЗКИР кадастрална карта. При това
положение и съобразно разпоредбата от параграфа се налага изводът, че
оспорената заповед е издадена от компетентния по място, степен и материя орган – кмета на Община Русе. Следователно,
спазено е изискването за издаване на Заповед №РД01/3704 от 04.11.2010 г.
от оправомощения за това административен орган и тя не се явява нищожна на това
основание. Отсъстват и недостатъци, засягащи формата и съдържанието на акта.
Основният довод на
жалбоподателката за незаконосъобразност на заповедта се свежда до това, че
административното производството е започнало по искане, което не е подписано от
нея и В. И. Й.. В тази връзка по направеното оспорване е открито производство
по оспорване на документа – искане вх.№КР19/11 от 08.06.2010 г. досежно
положените подписи на лицата-заявители. От приетата по делото графологическа
експертиза /л.124-л.129 от делото/ се установява, че в искането за поправка на
кадастралния план подписите на неговата втора страница, след текста “С уважение
1…….. , 2….“ не са положени от Г.И.А. /жалбоподателката в съдебното
производство/ и В. И. Й.. Направеното оспорване съдът намира за успешно
проведено. Във връзка с установената неавтентичност на подписите се поставя
въпросът - административното
производство за поправка на грешки в КП, което е проведено по искане, което не
е подписано от сочените като заявители лица, опорочава ли го до степен, която
да има за последица нищожност на издадения финализиращ производството индивидуален
административен акт.
Отговорът на този въпрос, според съда, е
отрицателен.
По отношение на процедурата за поправка на кадастралния
план, параграф 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР препраща към наредбата по чл.31 от ЗКИР и това е Наредба №3/28.04.2005 г. на МРРБ /обн. ДВ, бр.41 от 13.05.2005
г., в сила от 13.05.2005 г., понастоящем
отменена с ДВ,бр. 4 от 13.01.2017 г., в сила от 13.01.2017 г./
Съгласно чл.58, ал.1 от Наредба №3/2005 г.,
в приложимата редакция на ДВ, бр. 16 от 2006 г., измененията в КК и КР
се извършват по: т.1 - молба на заинтересуваното лице или на негов представител
до началника на службата по кадастъра по местонахождение на имота, и т.2 - служебно
- в случаите по чл. 57, т. 5 или в други случаи, когато информацията за
настъпилите промени е получена служебно по реда на чл. 56. В случая
отсъстват визираните от закона основания за служебна промяна на кадастралния
план. Процедурата е проведена в първата хипотеза на чл.58, ал.1. В разпоредбата на ал.2 на чл.58 от Наредба №3/2005
г., в приложимата редакция, са регламентирани
реквизитите на молбата /заявлението/ по ал.1,т.1 на същата норма на заинтересованите
лица:
1. името, адреса и други данни за молителя
съгласно чл. 61, ал. 1 ЗКИР;
2. вида на исканото изменение;
3. идентификатора и/или адреса на недвижимия
имот;
4. данни за правоспособното лице – когато
дейността се извършва от него;
5. подпис на молителя.
Подаденото искане вх.№КР19/11 от
08.06.2010 г., въз основа на което е проведено административното
производство по поправката на кадастралния план, отговаря на законовите
изисквания, като включително в него са посочени заявителки - Г.И.А. и В.
И. Й., с ЕГН и адресите им, и са положени подписи,
съответно под №1 и №2. Искането е било редовно от външна страна. За
административния орган е липсвало основание да констатира нередовности на
същото. За него не съществува задължение да извършва проверка на автентичността
на подписите на лицата, сочени като заявители, нито той разполага с експертиза
за това. Очевидно органът не е възприел хипотеза на чл.30,ал.1 от АПК – „когато
писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в
него гражданин…“. Освен налични подписи т.е подписано искане, за случая е
липсвало и основание за съмнение относно подписването на заявлението от лицата,
персонализирани като заявители. Тези лица, като собственици на индивидуализирания
в заявлението имот, попадат в кръга на заинтересованите по
смисъла на параграф 1, т.13 от ЗКИР и са легитимирани да инициират
производство по поправката на кадастралния план. Освен това, към искането са
били приложени и изискуемите по чл.58,ал.3 от Наредба № 3/2005 г. приложения, в
действаща редакция, а именно:
скица копие от кадастралната карта; материали и данни от геодезическите
измервания - в цифров и графичен вид; скица проект за изменение в кадастралната
карта - в цифров и графичен вид, което сочи на предварителна подготовка на
заявлението и извършване на необходимото за прилагане на изискуемите към
заявлението документи.
В хода на съдебното производство се
установи, че подписите в искане вх.№КР19/11 от
08.06.2010 г. не са положени от двете посочени заявителки. Само по себе си това
обстоятелство не обосновава хипотеза на служебно
проведено производство по изменение на кадастралния план, при липса на
основания за това. Производството не е започнало по инициатива на административния
орган /за което той няма право в разглеждания случай/, а началото му е
поставено от заявлението, което от външна страна е било редовно и допустимо. В
този смисъл, това, че искането е било подписано от лица, различни от
заявителките, не е особено съществен порок на процедурата, който да води до
нищожност на издадената заповед. Подаденото от името на Г.И.А. и В. И. Й.,
подписано от различни от тях лица, се приравнява на ненадлежно сезиране от лице
по чл.52,ал.4 от ЗКИР, респ. по чл.58, ал.1, т.1 от Наредба №3/2005 г., в
приложимата редакция на ДВ, бр. 16 от 2006 г., което води до унищожаемост на издадената
финализираща заповед, но не и до нейната недействителност под формата на
нищожност. / в този смисъл решение по адм.д. №517/2015 г. на ВАС; решение по
адм.д. №1060/2014 г. на ВАС/. Още повече, че в случая, в хода на производството
е изготвен изискващият се по чл.53,ал.3 от ЗКИР
акт - Акт №5/21.06.2010 г. за
грешки, съставянето на който е станало в присъствието на оспорващата и
той е подписан от нея /обстоятелството не е спорно по делото- вж. протокол от
съдебно заседание на л.154 от делото/, което недвусмислено сочи на това, че
същата е участвала в производството и е била известена, че то е започнало по
искане, означено като изходящо от нея и В. И. Й. /в заглавната част на акта за
грешки изрично е отбелязано постъпилото искане с номер и дата, както и лицата -податели/.
Жалбоподателката не е релевирала пред органа никакви възражения относно липсата
на надлежно заявлението от нейна страна, а е подписала акта, което сочи на
конклудентно съгласие от нейна страна с провежданото към онзи момент
административно производство по поправката на кадастралния план досежно
границите за притежавания от нея в съсобственост имот.
Оспорващата е навела довод за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради неподписването на акта за грешки
от В. И. Й.. В тази връзка е направеното оспорване на подписа на последната
върху Акт №5/21.06.2010 г. за грешки и е открито производство по оспорване на
документа в тази част. Съдът намира същото за неуспешно проведено предвид приетото
заключение на извършената почеркова експертиза, че подписът на втората страница
в акта, след текста „Заинтересовани лица -….2…“ е изпълнен от В.Й.. Независимо
от установеното, и в обратната хипотеза - на неподписан акт за грешки от
соченото лице, също не би бил налице особено съществен порок, който да прави
процесната заповед нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР,
приложима на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на
ЗКИР, в действащите редакции на нормите към датата на издаване на
оспорената заповед, задължително условие
за изменение /поправка/ на одобрените кадастрални планове е съгласието на
заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта
за непълноти и грешки. Неподписването на
констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик е
индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за
изменение на кадастралния план. Формалното изискване за подпис от пряко
заинтересуваните собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите,
което е условие за изменението /поправката/ на кадастралния план и
кадастралните регистри. В обратния случай, при неподписване на акта от някои от
заинтересованите страни, издадената заповед за изменение би била постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон и биха били налице основания за
нейната унищожаемост, респ. за отмяната й като незаконосъобразна, но не и за обявяването й за нищожна.
Изложените съображения се отнасят и за наведените от оспорващата доводи, че тя
е подписала акта за грешки, въведена в
заблуждение, че това е единствения начин да получи скица за имота, за да се
изработи последващ план за изменение на ПУП за него през 2013 година.
Направените оплаквания в т.4 на жалбата
относно неправилното нанасяне на границите между собствения на оспорващата ПИ
№1816 и съседния ПИ №859, собственост на заинтересованата страна В.Ч., и в
резултат на това намаляване на площта на имота й за сметка на увеличаването на
този на третото лице, са ирелевантни за настоящото производство. При установяване
на такова несъответствие, то би се явило индиция за спор за материално право
между собствениците на имотите, засегнати от поправката, който спор не може да
бъде разрешен както от издателя на акта в производство по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр. чл. 53,
ал. 1, т. 1 от същия закон, така и от съда при контрола за законосъобразност на
издадената заповед.
Оспорената заповед е валиден
административен акт и искането за
обявяването й за нищожна е неоснователно.
За
разноските.
Предвид отхвърлянето на жалбата в една й
част и прекратяване на производството като недопустима – в другата част, в
полза на ответната страна следва да се присъдят разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. С оглед
фактическата и правна сложност на спора същото следва да се определи в размер
на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл.143,
ал.3 АПК разноски се дължат и на
страната, за която оспореният акт се явява благоприятен – В.К.Ч., който
възлизат на 600 лв. – възнаграждение за адвокат, договорени и платено, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие на л.100 от делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.А., представлявана от адвокат-пълномощник В.Ф., в частта й по
искането за обявяване нищожността на Заповед №РД01/3704 от 04.11.2010 г. на
Кмета на Община Русе, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр.
чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР е наредена поправка на кадастралния план на кв. 64 по
плана на с. Червена вода, община Русе, като с кафяв цвят се нанесе
действителното местоположение на имотната граница между новозаснетите ПИ №1816
и ПИ №1817, както и действителното местоположение на границата между ПИ №1816 и
ПИ №859.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.И.А., чрез адвокат пълномощник В.Ф.,
в частта й по искането за отмяна на Заповед №РД01/3704 от 04.11.2010 г. на
Кмета на Община Русе, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр.
чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР е наредена поправка на кадастралния план на кв. 64 по
плана на с. Червена вода, община Русе, като с кафяв цвят се нанесе
действителното местоположение на имотната граница между новозаснетите ПИ №1816
и ПИ №1817, както и действителното местоположение на границата между ПИ №1816 и
ПИ №859 и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
ОСЪЖДА Г.И.А., с ЕГН **********,***,
офис 7, Адвокатска кантора В.Ф.,*** разноски по делото в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Г.И.А., с ЕГН **********,***, офис 7, Адвокатска кантора В.Ф., да заплати на В.К.Ч., с адрес: ***, разноски по делото в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: