М
О Т И В И към Присъда № 193/2019 г. по НЧХД № 782/2018 г. на СлРС, изготвени на
13.01.20г.
Тъжителят Х.Й.К. е повдигнал обвинение срещу Б.Г.Б. и Г.Б.Г. за извършено от тях престъпление по чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 от НК.
С тъжбата си К. е предявил граждански иск за
причинените му неимуществени вреди в размер на 2500 лв., за всеки един
от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и
разноските по делото за адвокатска защита и държавна такса.
В с.з. тъжителя лично и чрез процесуалния си
представител поддържа тъжбата. Конституиран като гр. ищец поддържа гражданския
иск. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и
да уважи изцяло гражданската претенция, като му присъди направените по делото
разноски.
Разпитани в с.з. подсъдимите не се признават
за виновни. Дават обяснения по предявеното им обвинение. Упълномощеният им
защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае подсъдимите за не виновни,
ведно с произтичащите от това последици – отхвърляне на претендираното обезщетение и заплащане от
страна на частния тъжител на разноските по делото.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Тъжителя Х.К. и подсъдимия Б.Б. *** като
жилищата им се намирали в непосредствена
близост .Отношенията между тях били влошени от дълги години и често
между тях и членовете на семействата им възниквали словесни конфликти.
На 05.04.2018 г., около 14.00 - 15.00 в гр. Сливен отново
възникнал скандал ,които прераснал в масов побой. В сбиването се намесили както
роднини на тъжителя така и роднини на подсъдимите лица , като всеки се опитвал
да напада и съответно брани своите близки. Сбиването било придружено с
замерване с камъни и други предмети, а част от участниците насели в себе си
прътове/ метални и дървени / и брадви.
В сбиването освен
тъжителя и подс. Б.Б. / доколкото по делото липсват категорични данни за участие
на втория подсъдим Г.Б. Г./ се включили
и част от разпитаните по делото
свидетели, като някой от тях участвали пряко в боя и меренето с предмети , а
други били жертви на случващото се .
След намесата на
органите на реда част от участниците били отведени в Полицейското управление
където били разпитани . Тъжителят потърсил медицинска помощ като на 06.04.18г.
бил прегледан и му било издадено съдебно медицинско
удостоверение № 170 / 18г.
Видно от посоченото
удостоверение , в резултат на възникналото масова сбиване същият е получил хематом
в областта на лявата очница и лявата скулна област с травматичен оток ,
контузия на последния ляв долен кътен зъб с отчупване на фрагмент
, контузия на гръдния кош с охлузвания в лявата поясна област и
лявата хълбочна област и контузия на
лявата предмишница , които увреждания са причинила временно разстройство на
здравето , неопасно за живота .
Подсъдимия Б.Б. също
е посетил медицинско заведение и след преглед му е било издадено медицинско
удостоверение № 12 / 18г. , от което е видно ,че в резултат на масовото сбиване
е получил две разкъсно-контузни рани на главата , рана по вътрешната повърхност
на лявата предмишница с оток, които са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота , т.е" разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК " .
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
По
делото не се събраха безспорни доказателства, въз основа на които да се приема
за установено,че телесното увреждане на тъжителя е причинено от лицата спрямо,
които е повдигнато частното обвинение ,нито се установи сочения в тъжбата
механизъм на причиняването му .
Независимо от проведените множество разпити,
по делото са налице различни твърдения както относно начина, по който тъжителя
е получил телесната си повреда така и относно участието на всяка една от страните
по делото във възникналия на 05.04.18г инцидент.
В конкретния случай свидетелските показания
са толкова противоречиви помежду си ,че
за съдът е невъзможно да ги групира помежду им или да приеме,че има достатъчно
достоверни и взаимно допълващи се показания в подкрепа или опровергаване на
повдигнатото обвинение.
По делото са разпитани група свидетели, които се явяват в роднински или
приятелски отношения с подсъдимите и друга лица ,които се намират в същите отношения с частния тъжител. Всеки
един от тези свидетели,обаче съобщава за различен механизъм на получаване на
нараняванията на тъжителя като са налице и данни за наранявания получени от подсъдимите лица.
В
показанията си св. В.А. – майка на тъжителя и очевидец на случилото се , описва
побоя между тях като такъв само с юмруци и не потвърждава твърдението на сина и
изнесено в тъжбата ,че е бил ударен от подсъдимия Г.Б.Г. с брадва.От своя
страна на св.Р.Б. – съпруга на тъжителя /в пълно противоречие със св. А. и с
изнесеното в тъжбата/е категорична ,че е бил ударен първо с юмрук от подс. Б.Б.,
а след това заявява ,че Б. е държал брадва , а сина му Г.Г. е държал кол и с него е ударил съпруга и Х.К.. Тези и твърдения
,обаче категорично противоречат на
описания механизъм в тъжбата ,където се заявява ,че не Б.Б. ,а Г.Г. е дошъл с брадва и с нея е посегнал да
удари тъжителя по главата . Този опит е бил посрещнат от последния с ръка и по
този начин се е стигнало до нараняването на задната половина на лявата
предмишница .
Трети механизъм на причиняване на нараняванията на тъжителя описва св.Й. Й. - негов син . Той е категоричен ,че
баща му е бил ударен от Б.Б. с юмрук в лицето , но твърди,че удара с
брадва , за който се претендира в
тъжбата не е нанесен от подс. Г.Г. на
баща му ,а на баба му , което е довело
да нараняване на ръката й . Останалите му показания относно случващото се са
твърди общи и пресъздават инцидента като
едно общо сбиване с участието на много голям брой хора от два различни ромски
рода . Този свидетел дори признава ,че той лично е ударил Б.Б. по главата с желязна палка .
Последния разпитан по делото
свидетел, намиращ се в роднински връзки
с тъжителя е св. М.Т. / негов братовчед/ , който подкрепя твърдението в тъжбата
,че Х.К. е бил ударен от Б.Б. в лицето с юмрук, но следващите му показания са
напълно противоречащи на твърденията на тъжителя,доколкото посочва ,че е видял
удар с брадва от страна на Б. но отзад
в областта на хълбока ,от който удар К.
е паднал на земята . Такива
обстоятелства не се твърдят нито от самия пострадал, нито от посочените по –
горе свидетели.
Съдът не кредитира и показанията на св.М. Г. –съпруга на подс.Б.,която с
цел да го оневини твърди,че не той , а тъжителят го е ударил с метална палка.
Това и твърдение, противоречи на изнесените от съпруга и при прегледа му от съдебен лекар / видно от
медицинско удостоверение№12/18г. съставено непосредствено след инцидента
/твърдения.Видно от сочения документ , Б. описва случилото се като нанесен му
удар от страна на Х.К. с брадва , а от сина му с метален кол,без да посочва
/каквото е твърдеинето на съпругата му Г./ ,че Х.К. го е ударил с метална
палка.Противоречиви са и показанията на св.З.А. – сестра на Б.Б. ,която отрича
да е видяла удари нанесени от страна на Б. и сина му , но е категорична ,че е
видяла как Б. е бил ударен от тъжителя и сина му с метални тръби по главата . В
унисон с твърдението на всички разпитани по делото свидетели на обвинението и тази свидетелка отрича да е
видяла подс. Г.Г. да взема участие в боя.
Напълно различна фактическа обстановка описва св. Г.И. – съпруг на
сестрата на подсъдимия Б./св. В.И./ като
заявява,че е видял подсъдимия Б. да блъска в
гърдите тъжителя ,при което последния е паднал на земята. После
заявява,че е видял как Х.К. удря с
метална тръба по главата , в предната й лява част подсъдимия Б. като не
съобщава за удар от страна на Б. спрямо Х. с юмрук. Този свидетел също е
категоричен ,че по време на боя не е
видял подс.Г.Г. .
В показанията на св. В.И., която също отрича да е видяла участие от
страна на подсъдимите в побой над тъжителя отново са налице противоречиви твърдения, а именно ,че
тъжителя Х.К. не е бил ударен ,за разлика от брат й Б.Б..
Последния свидетел , намиращ се в роднински връзки с подс.Б. е св.И.Г. –
негов син.Този свидетел напълно отрича да е видял баща му да удря когото и да е като ,съобщава ,че е видял как сина на
тъжителя с малко име Х. удря с брадва баща му.Тези му твърдение,обаче напълно противоречи на
останалите свидетелски показания,още повече ,че този свидетел напълно отрича ,
който и да е негов роднина да е носел в себе си брадва или кол като твърди,че
такива са имали само тъжителя и неговите роднини.
Всички показания на горепосочените свидетели ,съдът изключи от
доказателствения материал като прие,че са дадени от заинтересувани от извода на
делото лица , които целят оневиняване на своите близки, съответно подвеждане
под наказателна отговорност на подсъдимите
Съдът кредитира напълно показанията на полицейските служители –св.Д., К.
и Ц. ,като безпристрастни и взаимнодопълващи се като отчете,че в същите не се
съдържат достатъчно данни относно авторството и механизма на деянието за което
е повдигнато обвинението предмет на настоящото производство.
Съдът изключи от доказателствения материал и
обясненията на двамата подсъдими като прие същите за тяхна защитна версия.
Съдът приема ,че се касае за масово сбиване между лица от два различни
ромски рода,поради което и въпреки проведените множество разпити по делото не
се събраха достатъчно доказателства, въз основа на които да признае за виновни
подсъдимите лица
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за
разкриване на обективната истина по делото,тъй като същите са относими към
предмета му и не страдат от пороци.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
По делото не се установи по безспорен и
категоричен начин, че на 05.04.2018 г. около 14:00-15:00 ч. в гр.
Сливен, в съучастие помежду си като съизвършители подсъдимите Б. и Г. са причинили на Х.Й.К. лека телесна повреда, изразяваща
се в „контузия на главата с наличие на левостранен периорбитален хематом в
долната половина на очницата и лявата скулна област с травматичен оток на
тъканите; травматичен оток на тъканите и контузия на последния ляв долен кътен
зъб с отчупване на фрагмент от него; контузия на гръдния кош с охлузвания в
дясната поясна област и лявата хълбочна област; контузия на лявата предмишница
с охлузване по задната повърхност и контузна рана в областта на задната
повърхност на лявата лакътна става”, представляваща „временно разстройство на
здравето неопасно за живота", извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
поради което ги ОПРАВДАВА по
повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 вр.
чл. 20 от НК.
Безспорно е
установено единствено, че пострадалия е получил описаните телесни увреждания и
техния характер както и обстоятелството, че същите осъществяват медико
–биологичния признак „ временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК”.По делото обаче не се установи по безспорен и категоричен
начин ,че тези телесни увреждания са причинени в резултат на нанесен му побой от
подсъдимите лица , доколкото не се събраха безспорни доказателства за точния
начин на причиняване на нараняванията , вида и интензитета на нанесените му
удари , какви са те и с какви предмети или по друг начин са причинени. Не се
установи авторството на деянието и доколко , същото е причинено от подс. Б.Б. и
Г.Г. , като за последния по делото липсват категорични данни да е взел каквото
и да е участие в сбиването и в частност
в причиняването на телесните увреждания на тъжителя.
Горепосочените съждения ,обсъдени във връзка със всички останали събрани по делото писмени и гласни
доказателства , мотивират съда да приеме ,че повдигнатото спрямо подсъдимите обвинение не е доказано по безспорен и
категоричен начин и да ги оправдае за извършено от тях престъпление по чл. 130,ал. 1в вр чл. 20 от НК .
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Съдът счете, че
предявените от тъжителя К. против подсъдимите
граждански искове за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата са своевременно
предявени, във връзка с предмета на делото, поради което ги прие за съвместно
разглеждане в процеса.
За да се произнесе
по него, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
С оглед изхода на
процеса и постановяването на оправдателна присъда съдът отхвърли предявените против подсъдимия Б. и подс. Г. граждански искове за сумата от 2500 лв. -
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на извършено спрямо К. престъпление
по чл. 130 ал. 1 в вр чл. 20 от НК.
Съобразно приетото
за установено от фактическа страна, съдът
счете, че в хода на съд.следствие
не се събраха доказателства относно причинно -
следствената връзка между претърпените от гр. ищец неимуществени вреди и
действията на подсъдимите лица.
С оглед отхвърлянето
на главната претенция, съдът отхвърли като неоснователна и недоказана и
акцесорната такава - за присъждане на законната лихва от датата на увреждането.
Съобразно правилата на процеса съдът
възложи на тъжителя разноските
направени от подсъдимия разноски в размер на 400 лева за адвокатска
защита .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: