Определение по дело №3354/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3148
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Мина Георгиева Дочева Мумджиева
Дело: 20201100603354
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 314807.10.2020 г.Град София
Софийски градски съдНО VIII възз. състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мина Дочева Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова

Иван Киримов
Секретар:ТАТЯНА О. ШУМАНОВА
като разгледа докладваното от Мина Дочева Мумджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603354 по описа за 2020 година
Производството е по глава XXII НПК (чл. 323, ал.2 вр. с чл.341, ал.2 НПК).

С разпореждане от 18.12.2019 г., постановено по н.ч.х.д. № 1186/2019 г. по
описа на СРС, НО, 133 състав, производството по делото е прекратено на основание чл.
247а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5, т.2 вр. чл. 81, ал. 1, изр. 2 НПК.
Настоящото производство е образувано по жалба от ЧТ Е. М., в която се иска
съдът да осъществи контрол за законосъобразност върху определение от 10.08.2020 г.,
постановено по н.ч.х.д. № 1186/2019 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, с което са върнати
въззивни жалби срещу посоченото по-горе разпореждане. Такива са били подадени на
13.01.2020г., както и на 16.01.2020г., съответно – от ЧТ и от служебно определения от САК
повереник – адв. Л.. Същите са били администрирани в СГС без доказателства за внесена
държавна такса, дължима от ЧТ съгласно чл. 4, б.“а“ от Закона за държавните такси, както и
съгласно т. 14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието“, която
гласи че, „ за частни жалби по наказателни дела от частен характер се събира проста такса в
размер на 5 (пет) лева". Въззивният съд е констатирал липсата на доказателства за внесена
държавна такса и с определение от 18.02.2020г. по ВНЧД 681/2020г. е прекратил съдебното
производство е върнал на СРС за изпълнение на т. 14 от Тарифа № 1 към ЗДТ.
С разпореждане от 24.02.2020г. районният съдия е указал на ЧТ да заплати ДТ в
размер на пет лева в 7-дневен срок от получаването на съобщение. Това съобщение е било
връчено на служебния повереник – адв. Л. на 09.03.2020г., който е подал молба да бъде
освободен от заплащането на ДТ, поради факта, че не могат да му бъдат вменени такива
задължения, както и поради факта, че с оглед установената в страната епидемична
обстановка, не поддържа връзка със своя доверител. В молбата си адв. Л. е посочил, че и
самият ЧТ е в невъзможност да заплати ДТ, тъй като се намира в СЦЗ. Отделно от това
служебният повереник е депозирал искане съдът да уведоми за указанията си във връзка с
ДТ частния тъжител в местата за лишаване от свобода, където същият е задържан. В този
1
смисъл и в съответствие с молбата на адв. Л. ЧТ е бил уведомен за указанията на съда да
внесе държавна такса със съобщение, което му е било връчено на 16.06.2020г. (л.10, СП,
СГС). В указания от съда срок не е била внесена ДТ, поради което първоинстанционният
съд се е произнесъл с атакуваното с жалба определение за връщане на въззивните жалби
срещу разпореждането за прекратяване на наказателното производство.
В жалбата, подадена от ЧТ срещу определението за връщане на въззивните жалби, се
твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като съдът не е изследвал въпроса с
имущественото състояние на жалбоподателя. В жалбата се твърди, че ЧТ живее под долния
праг на бедност, тъй като не разполага с никакви доходи в местата за лишаване от свобода.
В заключение с подадената от него жалба ЧТ моли да бъде освободен от заплащането на
държавна такса.
Въззивният съд със свое определение от 17.09.2020г. е счел, че СРС е изпълнил
законосъобразно процедурата по чл. 321 НПК доколкото в случаите на обжалване на
определение по чл. 341, ал.2 НПК задължение за уведомяване е налице само и единствено в
хипотезата на чл. 342, ал.2 НПК, която понастоящем не е налице.
Съдът е съобразил факта, че производството е по реда на гл. ХХІІ от НПК, но е счел,
че за правилното му решаване е необходимо да бъдат събрани писмени доказателства
относно сочените от въззивния жалбоподател обстоятелства, свързани с неговото
имуществено положение. За събирането на такива писмени доказателства и на основание чл.
345, ал. 1 НПК делото е било разгледано в открито съдебно заседание, в което са били
приети: декларация за семейно, финансово и имуществено състояние от ЧТ М.; справка от
ГДИН – дали и кога ЧТ Е. М. е бил задържан в МЛС във връзка с изпълнение на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, както и за изпълнение на наказание „лишаване от
свобода“, включително дали се задържа към настоящия момент; справка от затвора – гр.
София, ако ЧТ Е. М., се задържа там, дали същият е полагал/полага труд, съответно, ако
това е така, дали същият разполага с източник на доходи във връзка с положен от него труд
в местата за лишаване от свобода; справка от НБДН относно семейното и гражданското
състояние на ЧТ Е. М..
В проведеното открито съдебно заседание частният тъжител Е. М., редовно призован,
се явява лично. В хода на съдебните прения излага доводи по същество, с които обосновава
необходимостта да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса.
Адв. Ю. – служебен повереник, се явява лично, поддържа жалбата срещу
определението на съда и моли да бъде уважена.
Подсъдимите П.П., А.К., Д.Н. и Г.М. са уведомени за воденото понастоящем
производство, не се явяват и не изпращат представител. Подс. М.Н. се явява лично и не
изразява становище, като предоставя на съда да извърши служебна преценка за
законосъобразност на атакуваното определение.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, атакуваното
определение и след като се запозна с доказателствения материал по делото, вкл. и с
приобщените писмени доказателства пред въззивният съд, намира следното:
Въззивният съд счете, че атакуваният съдебен акт е от категорията актове, които
подлежат на проверка по реда на глава XXIІ НПК.
С разпореждане от 18.12.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 1186/2019 г. по описа на
СРС, НО, 133 състав, производството по делото е прекратено на основание чл. 247а, ал. 2, т.
2
2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5, т.2 вр. чл. 81, ал. 1, изр. 2 НПК. Срещу
разпореждането са постъпили два броя въззивни жалби от ЧТ и служебния повереник – адв.
Л.. В изпълнение на дадени от СГС указания СРС е задължил ЧТ да внесе дължимата
държавна такса. В този смисъл ЧТ е бил уведомен на 16.06.2020г. СРС е констатирал, че в
указания 7-дневен срок ЧТ не е внесъл ДТ и с атакуваното понастоящем определение е
върнал въззивните жалби срещу разпореждането за прекратяване на наказателното
производство.
От събраните пред въззивния съд писмени доказателства се установи, че
частният тъжител М. е задържан под стража, считано от 24.11.2013 г. От тази дата на
различни основания и във връзка с различни наказателни производства ЧТ не е напускал
арестите и местата за лишаване от свобода, вкл. до датата на съдебното заседание. В този
смисъл е справка с рег. № 126725/29.09.2020г. (л.22, л.23, СП, СГС). Въз основа на
писмените доказателства е установено, че ЧТ от 16.04.2020г. изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 17 години и шест месеца по НОХД 646/15г. на СпНС със
зачетен предварителен арест за периода от 24.11.2013г. до 09.01.2018г. Съгласно справка на
МП - ГДИН с рег. № 6130/23.09.2020г. за периода от 01.12.2019г. до 21.09.2020г. няма данни
ЧТ да е получавал парични средства, а за периода след 07.11.2018г. ЧТ не е полагал труд в
МЛС и съответно – не е получавал трудово възнаграждение (л.19, л.20, СП, СГС).
В приложена по делото от частният тъжител декларация за материално и
гражданско състояние /л. 47/, същият е посочил, че не разполага с парични средства, не
работи, не е собственик на фирма, не получава наеми, посочил е, че няма данни съпругата
му да работи, както и че единственото му имущество е л.а. „Форд скорпио“, модел 1990г.,
който не е в движение.
Въззивният съд намира, че при така събраните доказателства са налице
основания ЧТ да бъде освободен от заплащането на държавна такса. Поначало обсъдените
по-горе доказателства е следвало да бъдат събрани от първоинстанционния съд преди да
реши въпроса дали да администрира въззивните жалби срещу разпореждане за
прекратяване на наказателното производство в СГС или да ги върне на основание чл. 323,
ал.1, т.1 НПК. Това е така с оглед молбата на адв. Л. от 17.03.2020г. с твърденията в нея, че
неговият доверител е в СЦЗ и няма възможност да заплати такса.
Въззивният съд счита, че преценката за събиране на държавна такса е производна
от спецификата на всеки конкретен случай. За тази преценка е релевантна способността на
задълженото лице да я заплати с оглед размера на неговите доходи и с оглед имущественото
му състояние. Ако въобще отсъства такава обективна възможност, неизпълнението на
задължение за заплащане на държавна такса води и до невъзможност задълженото лице да
упражни правото си на достъп до съд. Вярно е, че това право не е абсолютно и може да бъде
подлагано на ограничения, допустими по подразбиране.[1] Подобно ограничение е и
регламентираното в ЗДТ задължение за заплащане на държавна такса. В настоящия случай
обаче ограничението, свързано със задължението да се заплати държавна такса, с оглед
допустимостта на въззивните жалби срещу краен съдебен акт, с който се прегражда
развитието на наказателното производство, на практика отнема достъпа на частния тъжител
Е. М. до съд. Този краен резултат е в противоречие с практиката на ЕСПЧ
регламентираното ограничение да води до „разумно отношение на пропорционалност
между използваните средства и целите, които то се стреми да постигне“.[2] Изискването за
пропорционалност при налагането на ограничения за допустимост налага в настоящия
случай ЧТ Е. М. да бъде освободен от държавна такса, която обективно не може да заплати
поради липсата на доходи, за да бъде гарантирано правото му по чл. 15, ал.4 НПК .
3
С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното определение от 10.08.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 1186/2019 г. по описа
на СРС, НО, 133 състав следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно, а
частният тъжител следва да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса за
въззивно обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, Съдът

[1] (Golder v. the United Kingdom, § 38; Stanev v. Bulgaria [GC], §§ 230).
[2] (Ashingdane v. the United Kingdom, § 57; Fayed v. the United Kingdom, § 65; Markovic and
Others v. Italy [GC], § 99)
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.08.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 1186/2019 г.
по описа на СРС, НО, 133 състав, с което са върнати въззивни жалби на частния тъжител Е.
Д. М. и неговия повереник срещу разпореждане от 18.12.2019 г., постановено по н.ч.х.д. №
1186/2019 г. по описа на СРС, НО, 133 състав.
ОСВОБОЖДАВА частния тъжител Е. Д. М. от внасянето на държавна такса във
връзка с подадените от него и неговия повереник въззивни жалби срещу разпореждане от
18.12.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 1186/2019 г. по описа на СРС, НО, 133 състав за
прекратяване на наказателното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4