Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 44 от 14.03.2022 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 361 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) –
Кюстендил срещу Решение №105/10.11.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) №887/2021 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменен Електронен фиш серия К № 4743339, издаден от ОД на
МВР – Кюстендил. С посочения електронен фиш на А.К.А., с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на
400,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата е наведено
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш.
ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание по делото.
Ответникът по касационната жалба – А.А., не се
явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С писмен отговор с
вх. №4687/08.12.2021 г. по описа на Районен съд – Дупница оспорва касационната
жалба като неоснователна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш К
№ 4743339, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. Административнонаказателната
отговорност на А.А. е ангажирана за това, че на 19.04.2021 г. в 14:55 часа, в с. М. с., община Б. д.,
област .К. на път 3-623, км 4+400, в посока на движение към с. Г. с., при разрешена за населено
място скорост на движение от 50 km/h е управлявал товарен автомобил марка и модел „Ф.***”, с рег. № ******, със скорост от 83 km/h. Скоростта е
установена и посоченият автомобил е заснет с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с
фабричен № 627. Изготвен е
клип № 8763.
Електронният фиш е издаден срещу А.К.А. в качеството му на собственик на автомобила. Районният съд е приел от правна страна, че в
процесния електронен фиш липсва пълно описание на нарушението, долкото не е
посочено дали е извършено и в какъв размер приспадане на максимално допустимата
грешка от измерената скорост на движение, поради което е затруднено правото на защита на
наказаното лице, както и че процесното деяние не е доказано. По
посочените правни доводи съдът е отменил електронния фиш.
В пределите на касационната проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а
преценено за съответствие с материалния закон – неправилно.
Електронният
фиш съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити.
Неотразяването в същия, че от измерената скорост е приспадната максимално
допустима грешка от 3 km/h, не е съществено процесуално нарушение, доколкото не
е довело до нарушаване на правото на защита на А.. Видно от клип № 8763, заснет на 19.04.2021 г. в 14:55:18
часа (изискан от районния съд и представен от административнонаказващия орган в
хода на съдебното следствие), измерената скорост на движение на заснетия
товарен автомобил с рег. № *****.
е 86 km/h, а наказуемата скорост е 83 km/h,
и имено последната е посочена като установена скорост в
обжалвания електронен фиш, т.е. в съответствие с
изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.) във вр. с чл.
755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е приспадната максимално допустима грешка от 3 km/h.
Административнонаказващият
орган е доказал, че процесната мобилна
система е технически годна към датата на установяване
на нарушението и е от одобрен тип средство за измерване, с оглед на представените по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010
г., издадено от Българския институт по метрология и Протокол № 5-20-20/25.06.2020
г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, и разпоредбата
на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ). Съгласно последната, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл (както е в
случая – срокът
на валидност на одобрения тип средство за измерване е от 24.02.2010 г. до
24.02.2020 г.), намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.). Според чл.
43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява
в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018
г. на председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.)
периодичността на проверките на скоростомери е една година. Видно от Протокол
№ 5-20-20/25.06.2020
г. за проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M, на 25.06.2020
г. е извършена последваща проверка на процесната мобилна система, при която е
констатирано, че същата съответства на одобрения тип. Нарушението е установено на 19.04.2021
г., поради което следва да се приеме, че
измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство.
Процесното нарушение е безспорно доказано от клип № 8763 и Протокол за използване на АТСС на 19.04.2021 г. с рег. № 245р-2318/20.04.2021 г. – приложение №1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Протоколът има нормативно установеното съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба. Видно от същия, на 19.04.2021 г. в с. М. с., на път 3-623, км 4+400, е използвана мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 627, с начало на работа 13:10 ч. и край на работа 15:00 ч., в режим на измерване „С” (стационарен) и посока на задействане – „П” (приближаващ). По делото е безспорно установено, че на посочените в електронния фиш дата, час и място с процесния автомобил е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е установена скорост от 83 km/h (след приспаднатия толеранс от 3 km/h) при разрешена за населено място скорост от 50 km/h. Наказуемото превишаване от 33 km/h е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Правилно електронният фиш е издаден на А.А. като собственик на автомобила (страните не спорят относно това обстоятелство), във връзка с регламентацията по чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. А. не е декларирал предоставяне на управлението на автомобила на друго лице.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесният електронен фиш е законосъобразен и като го е отменил, районният съд е постановил неправилно решение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1
от АПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 105/10.11.2021
г., постановено по АНД № 887/2021 г.
по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш
серия К № 4743339, издаден от ОД на МВР– Кюстендил, с
който на А.К.А., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 400,00 (четиристотин)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.