Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 94 /11.01.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети декември, през
две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
при секретар Г.Ф.
и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 1124/2012г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Директор на ТД на НАП гр. Бургас, против решение № 299/2012г. на
Районен съд – гр.Бургас, постановено по АНД № 4597 по описа на БРС за 2011г., с
което е отменено наказателно постановление № 34465-О-0016015/25.08.2011г.,
издадено от Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, с
което на С.П.Б. на осн. чл. 264 ал.1 ЗКПО е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Касаторът
оспорва първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Иска неговата отмяна, както
и потвърждаване на наказателно постановление.
В съдебно
заседание, не взема становище.
Ответникът по
касационната жалба не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Бургас, намира жалбата за неоснователна.
Административен
съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, е неоснователна.
1. Правилно съдът е преценил, че незаконосъобразното
спиране на производството, препятства възможността за приложение разпоредбата
на чл.81 НК. Този съд изцяло споделя извода, че щателно издирване не е
проведено, което е съществено нарушение на разпоредбата на чл. 43 ал.6 ЗАНН.
АУАН е съставен на 21.12.2009г. (при положение, че
извършителя на нарушението е станал известен на 01.04.2009г.) - извън срока по
чл.34 ал.1 ЗАНН, а НП е издадено на 25.08.2011г.- извън срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Тези процесуални нарушения са съществени и самостоятелно
предпоставят извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
2. Правилно е приложен материалния закон при преценка
съставомерността на деянието, за което с наказателното постановление е наложена
санкция.
Нормата на чл.264 ал.1 ЗКПО предвижда наказание за
„допустителство”, за извършване на нарушение по чл.261, 262 или 263 ЗКПО.
Субект на нарушението по чл.261 е данъчно задължено лице, което в случая е
юридическото лице, представлявано от С.П.Б.. При това положение, последният
може да бъде санкциониран за извършено нарушение по чл.264 ал.1 ЗКПО, ако се
докаже, че е допуснал / с действие или бездействие/, данъчно задълженото лице
„ЕС” ООД да не подаде декларация в предвидения от закона срок.
Според наказателното постановление Б. е наказан, затова че
като управляващ „ЕС” ООД не е спазил законоустановения срок за подаване на
декларация. За това деяние следва да бъде ангажирана административно
наказателната отговорност на данъчно задълженото лице- „ЕС” ООД, но не и на
неговия управител.
Затова,
правилно първоинстанционният съд е преценил, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на закона и го е отменил.
По изложените
съображения, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
На основание чл.221, ал.2,
във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен
съд гр.Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 299/2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по АНД № 4597
по описа на БРС за 2011г.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: