Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
гр. Габрово, 26.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от двадесет и девети май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 110 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. с
чл.
186, ал. 4, във вр. с ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-467 от 28.02.2020 г., подадена от „***“
ЕООД, гр. Севлиево, обл. Габрово, с ЕИК: ***, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10697 от 28.01.2020 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ при
Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ в Централно управление на
Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с искане за постановяване на
нейната отмяна.
С атакувания
ИАА на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е постановено налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ -
запечатване на търговски обект, по смисъла на §. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
дискотека, находящ се в гр. Севлиево, местност „Черничката“, стопанисван от
дружеството – жалбоподател, както и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
На основание
чл. 188 от ЗДДС и чл. 60 от АПК е разпоредено предварително изпълнение на ИАА
относно наложената мярка запечатване на търговския обект поради необходимостта
от предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид
и с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно – държавния
бюджет относно законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в обекта от страна на задълженото лице. Съществува опасност
изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, а също така и от
закъснението изпълнението могат да
последват значителни или трудно поправими вреди
за бюджета. Конкретно – паричните постъпления в обекта са 875.00 лв., а
маркираният от фискалното устройство оборот е 74.92 лв., като не е създадена
съответна организация за своевременното маркиране на събираните суми за вход. В
тази връзка е определено запечатването да се извърши на 10.02.2020 г. от 14.30
часа.
Мотивите за
издаването на акта са следните:
На 18.01.2020
г., в 0.12 ч., е извършена проверка на горепосочения обект, стопанисван от
дружеството – жалбоподател, при която е установено, че при продажбата на
енергийна напитка и сок за 9.00 лв. е извършено плащане от купувача, за което
не е издаден касов бон от никое от монтираните в обекта фискални устройства,
посочени в акта, нито са издадени
фискални касови бележки от кочан за покупката. Плащането е било прието от
сервитьор в заведението. Извършено е нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Извършен е
преглед на наличните пари в касите, като в едната е установена наличност от
226.00 лв., а отразените от фискалното устройство са 74.92 лв. или се
установява разлика от 151.08 лв. В другата каса е установена наличност от 154
лв., а във фискалното устройство няма отразени продажби или наличната сума се
явява изцяло разлика между налични и отчетени парични средства.
При изброяване
на парите за вход се установява, че в касата са налични 495 лв., които обаче не
са отразени във фискално устройство в обекта.
За
установените факти е съставен Констативен протокол и е отчетено нарушение на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС.
Мотивиран е
извод за необходимостта от налагане на процесната мярка – спазване на
фискалната дисциплина във връзка с отчетността на дружеството, данъчното
законодателство и определените с него императивни разпоредби, нуждата от охрана
на общия интерес, превантивно въздействие върху останалите стопански субекти.
Неиздаването на касова бележка води до нерегистриране на извършени продажби и е
деяние с висока степен на обществена опасност, което води до укриване на
приходи и печалба, както и до неначисляване и неплащане на данъци, което пряко
рефлектира върху държавния бюджет. Нарушението е извършено в момент, в който в
обекта има значителен брой посетители, от служителите са събрани значителни
средства, като само в 4 случая са издадени фискални бележки. Не е създадена
нужната организация за отразяване във фискалните устройства на постъпленията.
Така се е стигнало до отклонение на ДЗЛ на приходи за бюджета поради виновното
поведение на посочените служители на търговеца.
В Заповедта е
отразено, че за продължителността на ПАМ са взети предвид тежестта на
нарушението, вида и обема на упражняваната в обекта дейност, поради което се
счита, че определеният 14-дневен срок е подходящ с оглед постигане целите на
мярката.
Заповедта е
връчена на адресата на 7.02.2020 г., видно от разписка, находяща се в
преписката по издаването на процесната Заповед. Жалбата против нея е депозирана
в ТД на НАП Велико Търново на 21.02.2020 г. – в рамките на посочения 14-дневен
срок. Като подадена в законния срок и от заинтересована страна, против подлежащ
на съдебно оспорване пред Административен съд административен акт, жалбата се
явява допустима и редовна и следва да се разгледа по същество с оглед нейната
основателност.
В жалбата се
сочи, че с издаването на процесната Заповед е нарушен материалният закон и е
допуснато съществено нарушение на процесуалния такъв. Не бил посочен видът на
обекта /дискотека/, поради което не е взето предвид, че той се обслужва от
много хора /сервитьори/ и е невъзможно в момента, в който клиент реши да подаде
пари за покупка, да му се издаде касов бон. Затова след като клиентът поиска
сметката, сервитьорът издава такъв документ и взима парите. В случая не е
описано по какъв, точно, начин, са се развили събитията, което ограничава
правото на защита на жалбоподателя. Относно отчетената положителна разлика в
касовите апарати се акцентира отново на това, че в случая става въпрос за
заведение, в което се събират и пари от бакшиши и този факт не е изследван.
Процесната ПАМ не съответства и на принципите на чл. 6 от АПК и чл. 22 от ЗАНН
за съразмерност и цели на мярката. Констатациите на административния орган са
неправилни и незаконосъобразни. С тази мярка не може реално да се осъществят
основните цели на административната принуда, които се преследват, а именно –
премахване /отстраняване или неутрализиране/ на конкретно фактическо състояние,
което представлява непосредствена опасност за обществото и правния ред, а не
причина за възникването на такава опасност. ПАМ е предвидена за случаи,
характеризиращи се с висока степен на обществена опасност, какъвто настоящият
не е. Заповедта не съдържа и подробни мотиви, от които да е видно наличието на
непосредствена опасност и висока степен на вероятност от реално увреждане на
фиска, с нея не се предотвратява, нито се преустановява нарушение, а ПАМ не
може да има характера на последваща санкция. Целта й е да принуди един
нарушител доброволно и възможно най-скоро да плати наложена му санкция и понесе
отговорност за неправомерното си деяние, но тази цел в случая е невъзможно да
се реализира посредством издаването на процесния ИАА. Мярката е в разрез и със
специфичните цели на ЗДДС, като налагането й е недопустимо, когато адресатът й
няма качеството на административно наказано лице, т.е. преди издаването на НП,
каквото в случая не е налице при издаването на процесната Заповед. Нещо повече
– към този момент не е бил издаден и АУАН, като се оказва, че мярката е
наложена въпреки липсата дори на
обвинение за извършено административно нарушение. Не е налице и мотивация
относно периода, за който е определено действието на мярката. Не става ясно
дали търговецът е имал други нарушения от същия вид, което е от значение в
случая. Прави се и алтернативно искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, в
случай, че АСГ приеме, че е налице посоченото нарушение, тъй като са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, разкриващи значително по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други обикновени случаи на деянието.
По тези
съображения се иска отмяна на процесната мярка.
Съгласно чл.
186, ал. 4 от ЗДДС обжалването на заповедта от вида на процесната се извършва
по общия ред, регламентиран в АПК – с конституиране и призоваване на страните в
открито съдебно заседание, на което да се изложат съображения и да се
представят доказателства.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Ответната
страна се представлява от юрисконсулт Димитров, който оспорва жалбата. Според
него самият търговец не е създал организацията си така, че постъпващите приходи
да се отразяват директно в ЕКАФП или поне да се предоставят квитанции на
посетителите за входната такса. По тази причина и за да се създаде такава
организация със заповедта е наложена и процесната мярка. Освен това
Административният орган /АО/ е задължен, при констатиране на обстоятелства,
като процесните, да издаде ИАА от типа на процесния и да наложи мярката, като
оперативната му самостоятелност достига само до решаване продължителността на
срока на мярката, а в случая индивидуализирането на този срок е обосновано в
самата Заповед.
Съдът извърши
проверка по отношение наличието на посочените от жалбоподателя пороци на
процесния ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за
наличие на всички основания за прогласяване на нищожност или отмяна поради
незаконосъобразност на същия.
От фактическа и правна страна съдът
установи следното:
Процесната
Заповед е издадена от Ж. А. – началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно
управление на НАП, Велико Търново. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ от типа
на процесната се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В тази връзка по делото е приложена Заповед № ЗДУ-ОПР-16
от 17.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл. 10, ал. 1,т. 1 от ЗНАП и чл. 186,ал. 3 и 4 от ЗДДС се определят
органите, издаващи заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, като сред
тях са и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, какъвто е ответникът. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНАП
изпълнителният директор на Агенцията е орган по приходите /т. 1/, но такива са и
самите началници не отдели /т. 3/. Въз основа на така изложеното АСГ намира, че
процесната Заповед е издадена от компетентен орган в изпълнение на законовите
му правомощия.
Съдът намира,
че при издаването на процесния ИАА не са налице съществени процесуални
нарушения. Заповедта отговаря на изискванията за форма и реквизити на акта,
като съдържа подробни фактически и правни основания както за самото си
издаване, така и за определянето на срока на действие на ПАМ в конкретния
случай.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба – в случая
фискална касова бележка или бележка от кочан с ръчни касови бележки. Съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че действително при направената от страна
на контролните органи проверка на посочената дата в обекта на жалбоподателя
/който е посочен в Заповедта като „дискотека“ още в първото изречение на част
„установяване“/, при извършена контролна покупка, за което е прието плащане от
служител, не е издаден фискален бон. В
обекта е имало две фискални устройства, като входна такса се събира и на самия
вход. Установена е разлика между фактическата наличност на паричните средства и
отразената такава според фискалните устройства. В обекта не се издават касови
бонове. Разликата общо между фактически наличните парични средства и наличните
такива по данни от ФУ се равнява на 800.00 лв., а поръчката, при която е било
платено на сервитьор и той не е издал касов бон – на 9.00 лв. АСГ намира, че за
горепосочената разлика между налични и отчетени чрез ФБ парични средства няма
посочена основателна причина от страна на жалбоподателя, нито доказателства за
наличието на такава, поради което приема, че това са получени от търговеца суми
срещу предоставени стоки и/или услуги, вкл. входна такса.
За резултата
от проверката е съставен Протокол за извършена проверка в обект от 18.01.2020
г., подписан от представители на самия търговец, вкл. управителя на обекта – С.
Д., без възражения. Протоколът е приет в едно с останалите доказателства по
преписката и не е оспорен, поради което, като официален свидетелстващ документ,
има доказателствена сила относно отразеното в него като съдържание на
констатациите от проверката. АСГ намира, че действително в случая търговецът е
извършил нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Дали за него е издаден АУАН
и, съответно, НП, е без значение, тъй като самата разпоредба предвижда налагане
на ПАМ, предпоставка за който не е влязло в сила НП. Законодателят сочи
изрично, че ПАМ се налага: „…независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което…“ реализира този състав.
Редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна
връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, които
изключения не са налице. Фактът, че е осъществена продажба, както и че е продадена услуга /вход на клиенти, за
което в обекта са били събрани и пари/, за които не са издадени касови бонове, е достатъчно основание да бъде
приложена мярката. /Решение
№ 12376 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2018 г., VIII о.; Решение № 945 от 23.01.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 9737/2017 г., VIII о./ Начинът, по който се отчитат продажбите в обекта, следва да бъде
организиран така, че да отчита своевременно заплатената консумация и вход в заведението. След като е
установено, че има неотчетени продажби от монтираните и работещи фискални устройства в обекта, е без значение къде и как за свое
улеснение търговецът отчита оборота си след това. Фактическият
състав на налагане на ПАМ, не съдържа резултат от извършеното нарушение, поради
което и са неотносими посочените в касационната жалба аргументи, че реално не
са причинени вреди на фиска. Що се отнася за негативните последици от
налагането на ПАМ върху касатора, то те са резултат от собственото му поведение
- неиздаването на фискален бон за извършена покупка.
Спазена е и
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, според която при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от него или от упълномощено от него лице.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, както е подходено в случая.
Налагайки
ПАМ в хипотезата на чл. 186
и чл. 187 от ЗДДС административният орган действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали
да наложи ПАМ или не. Затова и в
практиката изобилстват случаи за наложена мярка от този вид и при покупка на
много ниска стойност, за която не е издаден ФБ, а в случая, освен това, е
установено и наличието на парична сума в касата на обекта, за която също не са
издадени приходни документи от ДЗЛ, като очевидно услуга е представена /лицата
– посетители на дискотеката, са влезли, съответно е нормално и да са платили/. Това
не може да доведе до противоречие
с основните принципи на административния процес – чл. 4
и чл. 6 от АПК,
изискващи административните актове да се издават за целите на закона и при
спазване принципа на съразмерност, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В случая обаче,
в противовес на твърденията в
жалбата, съдът намира, че тези
принципи са спазени.
Преценката, която административният
орган е оправомощен да извърши,
е по отношение срока на принудителната административна мярка. В конкретния
случай такава преценка е била направена и подробно аргументирана от същия с
мотиви, които съдът намира за достатъчни за формиране на извод относно спазване
изискванията на съразмерност, приложими при упражняването на оперативна
самостоятелност. В процесния ИАА
се съдържат конкретни обстоятелства, при които са извършени нарушенията, взети
са предвид вида на търговската дейност, големината, вида и местоположението на обекта, бързият оборот на средствата за вход в дискотека и
възможността за голямо количество неотчетени постъпления при този начин на
организация на дейността. Срокът е в размер към средния такъв – 14 дни, което кореспондира както с
тежестта на нарушението,
така и с целите на закона -
са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на
установения правов ред и занапред,
организиране на дейността му по начин, който да не допуска извършване на такива
нарушения, тъй като мярката има и превантивно действие.
Констатираното в значителна степен обуславя невъзможността да се извърши
проверка относно правилното отчитане на оборота и цялостното спазване на
финансовата дисциплина.
Съдът намира,
че оспорената
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените в
същата мотиви, мярката цели преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта и необходимостта от време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца с пряк резултат – възстановяване на законно
регламентирания ред за своевременно
документиране на получените приходи от предоставените в обекта на търговеца
стоки и услуги и индиректен– недопускане вреда за фиска.
Изложеното кореспондира с общата и частна превенция на принудителните
административни мерки по чл. 22 от ЗАНН
- за предотвратяване /да не се допускат нови нарушения/ и преустановяване /да
се прекратят вече допуснати такива/, както и за предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен административен орган,
съобразена с процесуалните правила и с материалния закон, е законосъобразна.
Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото е поискано своевременно от процесуалния
представител на страната. Предвид фактическата и правна сложност
на спора и предприетите от представителя на ответника процесуални действия,
размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв,
установен в чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а именно – 100.00 /сто/ лв.
В тази връзка
и на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2,
предл. последно от АПК, във вр. с чл.186, ал.1, т. 1 и чл. 187 от ЗДДС,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-467 от 28.02.2020 г. по описа на същия съд,
подадена от „***“ ЕООД, гр. Севлиево, обл. Габрово, с ЕИК: ***, против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 10697 от 28.01.2020 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ в Централно
управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с която на
жалбоподателя на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект, по смисъла на §.1, т. 41
от ДР на ЗДДС – дискотека, находящ се в гр. Севлиево, както и забрана за достъп
до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, гр. Севлиево, обл. Габрово, с ЕИК: *** да заплати на Национална агенция
по приходите - София деловодни разноски в размер на 100.00 /сто/ лв.,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Решението
да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Решението
подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/