О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./……………2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№474/2019г., по описа на
ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, чрез
пълномощник ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Г А /посочен и
съд.адрес/ срещу решение №3975/05.10.2018г., постановено по ГД №18537/2017г. на
31 състав на ВРС, с което съдът е осъдил П.С.Д. ЕГН ********** *** да заплати на „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК000694959 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №5
сумите от 9 796.24лв. -главница по договор за издаване на златна
кредитна карта, сключен на 16.07.2007г., заедно със законната лихва от
датата на сезиране на съда -13.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата
като отхвърлил претенцията за разликата до претендираните 19 990.85лв.,
на осн. чл.430, ал.1 от ТЗ както и осъдил да заплати сумата от 2 059.99лв.
договорна лихва за времето от 22.04.2014г. до 18.08.2015г., като отхвърля
тази претенция за разликата до претендираните 4 320.78лв., на осн. чл.86
от ЗЗД; съдът отхвърлил предявения от „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №5
срещу П.С.Д. ЕГН********** ***, иск за заплащане на сумата от 294.95лв.
наказателна лихва за времето от 10.03.2014г. до 7.05.2015г. както и иска за
приемане за установено в отношенията между страните, че физическото лице дължи
на търговското дружество сумите от 19 990,85лв. ведно със законна лихва,
считано от 21.08.2015г. до окончателното погасяване на задължението, договорна
лихва за периода от 22.04.2014г. до 18.08.2015г. в размер на 4 320,78лв.,
наказателна лихва за периода от 22.04.2014г. до 18.08.2015г. в размер на
781,15лв. присъдени в рамките на заповедното гр.д.№10277/15г. на ВРС, на осн.
чл.422 от ГПК.
Видно
от депозираната въззивна жалба вх.№71102/31.10.2018г. на ОББ АД, по която
първоначално е било образувано в.т.дело №225/2019г. на ВОС, ТО, а след
отстраняване на пропуски при администриране на жалбата, е образувано ново
в.т.дело №474/2019г., въззивникът обжалва постановеното от ВРС решение
единствено в частта, в която е отхвърлена претенцията на банката, предмет на
установителния иск. С жалбата се твърди, че решението по ГД №18537/2017г. на
ВРС, 31 състав е неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е отхвърлена
претенцията, предмет на установителния иск. Изводите, изложени от съда в
мотивите на съдебното решение не отговарят на събраните по делото доказателства
и формираната съдебна практика по коментираните въпроси.
Въззивникът
сочи, че счита за неправилни констатациите на съда, че не е налице обявяване на
предсрочна изискуемост по отношение на вземането. Неправилно съдът приел, че
приложените документи не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, понеже
уведомлението, с което банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита,
изпратено с нотариална покана, не е достигнало до адресата, поради което
вземането не е станало изискуемо. Въззивникът твърди, че съгласно съдебната
практика, щом длъжникът не бил намерен на посочения в договора адрес,
връчването се счита за редовно. /цит.практика на ВОС в определение по
ч.т.д.№1461/2017г.; определение по ч.т.д.№1217/2017г. Окръжен съд - гр.Варна,
ТО/ Твърди се, че на кредитополучателя е изпратено уведомление за предсрочна
изискуемост на цялото задължение от страна на банката с
изх.№301-БД-99/08.05.2015г., което предхожда нотариалното производство. На
длъжника е била изпратена нотариална покана №2826/16.07.2015г., том 1, акт №86
по описа на К К- нотариус с район на действие PC Варна и per. №520 на НК.
Същата е изпратена на адреса на длъжника, посочен в Договора за издаване на
кредитна карта от 16.07.2007г. Били са извършени три посещения, като при тях
длъжникът не е намерен, нито е открито лице, което е било съгласно да приеме
поканата. При последното посещение, на 21.07.2015г., е открито живущо в
апартамента дете, което е дало информация, че баща му П.С.Д. в момента не е в
жилището. Нотариусът е залепил уведомление по реда на чл.47 от ГПК на вратата
на апартамента, като екземпляр е пуснат и в пощенската кутия. Липсват
доказателства, които да оборват отбелязванията на нотариуса за извършените
действия, като правилно е била приложена разпоредбата на чл.47 от ГПК, която е
действала към момента на връчване. Въззивникът излага, че не споделя виждането
на РС, че от доказателствата по заповедното производство се установявало, че
ответникът е с постоянен и настоящ адрес ***. Към момента на сключване на
договора за кредит постоянния и настоящ адрес на длъжника е бил друг - гр.Варна,
бул."Сливница" №187, вх.З, ет.7, ап.19. Новият адрес на длъжника в
ж.к. „Чайка" е бил регистриран едва на 14.08.2015г., видно от приложенията
в заповедното производство, която дата е след изтичане на двуседмичния срок по чл.47
от ГПК. От изложеното въззивникът прави довод, че не е налице нарушение на
процедурата по връчване и е налице обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Поддържа се, че предприетите действия по обявяване на кредита за предсрочно
изискуем от страна на банката са изцяло в съответствие с приетото в т.18 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Освен
това, в договора страните са се съгласили кореспонденцията между тях да се
изпраща на посочените в същия договор адреси. Поради това, съдът следва да
достигне до извод за надлежното уведомяване на длъжника и за положените усилия
по откриването му в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. Според
въззивника, в случая е налице фактическо връчване на съобщенията по надлежния
ред като въвеждането на допълнителни изисквания спрямо поведението на кредитора
е неоправдано. Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила това на длъжника. В случая са извършени три посещения на
адреса: на 17.07.2015г.; на 20.07.2015г. и на 21.07.2015г. В жалбата се излага
освен това, че присъдените разноски в решението на ВРС в полза на ответника са
прекомерни както и не са представени доказателства за тяхното извършване. Въз
основа на изложеното, въззивникът претендира постановяване на решение, с което
да бъде отменено решение № 3975/05.10.2018г. по гр.д.№ 18537/2017г., образувано
по описа на Районен съд - гр. Варна, 31-ви състав, в частта, в която е прието,
че не е обявена предсрочната изискуемост по отношение на вземането като
въззивният съд пререши спора по делото съобразно изложеното в исковата молба и
във въззивната жалба.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на ВЖ от насрещната страна П.С.Д.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.Кр.Т, за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част. Поддържа се нередовно
връчване на уведомлението на банката за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита като се твърди, че в хода на производството са били наведени нови
фактически твърдения от ответника, които съдът е взел предвид. Съдът правилно е
възприел и обсъдил направените от ответника възражения по редовността на
нотариалното връчване, респ. последиците от същото. Съдът правилно е достигнал
до извод, че връчителят не е предприел всички действия за откриване и връчване
на адресата. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на разноски
за въззивното производство.
Съдът намира постъпилата ВЖ за
редовна и производството по нея допустимо. Жалбата е подадена в преклузивния
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимиран процесуален представител,
при спазване на останалите изисквания за редовност на жалбите. Подаденият срещу
жалбата отговор от насрещната страна също отговаря на изискванията на чл.263
вр.чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е отстранил констатираните от въззивния съд
нередовности относно дължимата държавна такса по жалбата.
Страните не твърдят процесуални нарушения на първата инстанция и не правят
доказателствени искания.
Производството пред ВРС е било
образувано въз основа на искова молба на ОББ АД, София срещу П.С.Д., по искове
с правно основание чл.422 ГПК, а в евентуалност, при отхвърляне на
установителните искове – осъдителни искове по чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД, за
вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД
№10277/2015г. на 34 състав на ВРС. Предмет на настоящото производство са
единствено предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК
относно главница, договорни лихви и наказателни лихви по договор за златна
кредитна карта от 16.07.2007г. в посочените в заповедното производство размери
и периоди.
Водим от горното, въззивният съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявена ВЖ на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, чрез
пълномощник ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Г А /посочен и
съд.адрес/, срещу решение №3975/05.10.2018г., постановено по ГД №18537/2017г.
на 31 състав на ВРС, В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска за приемане за установено в отношенията
между страните, че физическото лице дължи на търговското дружество сумите: 19
990,85лв. главница по договор за златна кредитна карта от 16.07.2007г. ведно
със законна лихва, считано от 21.08.2015г. до окончателното погасяване на
задължението; договорна лихва за периода от 22.04.2014г. до 18.08.2015г. в
размер на 4 320,78лв.; наказателна лихва за периода от 22.04.2014г. до
18.08.2015г. в размер на 781,15лв., присъдени в рамките на заповедното ГД №10277/15г.
на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК.
В останалата част решението на ВРС по ГД №18537/2017г. е влязло в сила
поради необжалването му.
НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 22.05.2019Г. ОТ
14.00 ЧАСА, за която дата и час да се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: