№ 625
гр. П., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103472 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба на И. И. М., ЕГН ********** с
адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 14, ет.1, ап.1, чрез пълномощник и процесуален представител
адвокат А.Л. К. от АК-П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ‚И. В.“ № 12, ет. 1, офис 4, срещу А.
И. М., ЕГН ********** и Т. И. М., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в гр.П., ул.
„К. М.-Л.” № 135, ет.5, ап.20.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че страните са деца-единствени законни
наследници на И. С. М., починал на 01.11.2020 г. в САЩ, акт за смърт №0096/19.01. 2021 г.,
изд. от Община П.. Починалият им баща е с двойно гражданство- американско и българско
и от дълги години живеел и работил в САЩ, Флорида, окръг Пинелас, гр. С. П.. Ищецът
също е с двойно гражданство и живее и работи в САЩ, гр.Ню Йорк. Ответниците живеят в
България, гр.П..
Твърди се, че баща им И. М. починал внезапно. Сочи се, че ищецът обсъдил с брата
па покойния- А. М., който също от дълги години живее в САЩ и то в едно жилище с И. М.,
решението си за кремация на трупа на починалия и погребване на урната с тленните му
останки в България. Разбрали се ищецът да предприеме всички необходими действия по
кремацията на починалия и да заплати разноските за това, а чичото А. М. да донесе урната в
България и той тук да извърши необходимите дейности по погребването на същата,
включително за своя сметка. Посочено е, че всичко е направено, както било уговорено. На
ответниците били известни горепосочените обстоятелства.
Излагат се твърдения, че ищецът сключил договор с погребален дом, респективно с
обществен национален крематориум за извършване на нужните дейности по кремацията на
1
починалия. Като реалната цена, която ищецът заплатил била 3 625 щатски долара, като
направените разходи са били необходими и е трябвало да бъдат извършени в спешен
порядък, както и че предприетите от него правни и фактически действия са уместни, добре
управлявани и отговарят не само на неговия интерес, но и на интереса и предполагаемата
воля на ответниците. Посочено е, че и тримата наследници на починалия са приели
оставеното от него наследство, нямало вписан отказ от наследство или приемане на
наследството под опис, както и че чрез действията си са манифестирали приемане на
наследството/наличие на спор за ползване на оставено в наследство от И. М. жилище в
гр.П./. Сочи, че до настоящия момент ответниците не са възстановили на ищеца
припадащата им се част от направените от него разходи по кремацията на починалия им
баща, които части представляват по 1/3 за всеки от ответниците или всеки от ответниците
дължи на ищеца по 1 208,33 USA долара. По този начин всеки един от ответниците се е
обогатил неоснователно с посочената сума за сметка на ищеца. Настоящата ИМ се иска да
се счита за покана до ответниците да заплатят процесната сума по посочена в нея банкова
сметка.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с
което да осъди ответниците да му заплатят всеки един от тях сума в размер на 1 208.33
щатски долара, представляваща припадащата им се част от извършените от ищеца разходи в
размер на 3 625 щатски долара, във връзка с кремацията на починалия им наследодател и
техен баща И. М., ведно със законната лихва, считано от завеждане на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът не се явява. Изпраща
процесуален представител – адвокат К. от АК П., която моли съда да уважи исковата претенция. Излага
доводи по съществото на спора. Претендират се разноски и депозира писмена защита в срок.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответниците депозират
отговор на исковата молба.
Оспорват предявената искова претенция. Не оспорват, че тримата с ищеца са
единствените наследници по закон на покойния им баща И. С. М., починал на 01.11.2020 г..
Посочват, че никой не ги е уведомил за предприетите от ищеца и А. М. действия по
кремация и погребване на баща им. Споделят, че не знаят къде е погребан баща им, както и
че никой не им е представили смъртен акт. Твърдят, че емигрантската общност в гр. С. П.,
щата Флорида, покрусена от внезапната смърт на уважавания свой член – баща им И. М.,
инициатор и основател на местния българския културен център и българското читалище
„Родина“, незабавно е организирала събиране на средства за подпомагане на семейството му
и посрещане на разходите по погребението. Много хора се отзовали и пожертвали свои
парични суми за тази кауза. Така в рамките на няколко дни била събрана обща сума,
надвишаваща претендираната от ищеца с настоящата искова молба, и тази обща сума била
предадена на А. и Иван, именно с цел заплащане на разноски за погребение. Сочат, че
такива данни се съдържали и в свидетелски показания, дадени пред Районен съд- П. по
гр.дело № 20215220100871/2021г. (в протокола от последното съдебно заседание по делото,
2
когато са снемани гласни доказателства), поради което молят съда да ги има предвид, като е
направено доказателствено искане в този смисъл.
Твърдят, че по тези причини, дори да било вярно отразеното в приложените към
исковата молба неподписани от никого печатни текстове, т.е. че И.М. е платил 3625 щатски
долара на Обществения национален крематориум в Клиъруотър, то тези пари не са излезли
от неговия личен патримониум, а са средства, събрани целево чрез волни пожертвования от
българската емигрантска общност в щата Флорида. Ето защо ищецът нямал основание да
претендира, че ответниците са се обогатили неоснователно за негова сметка, тъй като той
самият е ползвал чужди средства за погасяване на възникналите във връзка със смъртта на
баща им задължения. Смятат, че не са дали повод на ищеца за предявяване на исковата
претенция. Възразяват да бъдта приети представените към исковата молба писмени
доказателства - декларация за избрани погребални стоки и услуги и две разписки.
Искат от съда да отхвърли като неоснователен предявения от И.М. иск, както и да
осъди ищеца да им заплати направените разноски по делото. Алтернативно в случай, че в
някаква своя част искът е основателен, молят да бъде осъден ищеца да им заплати
разноските по делото, тъй като не са дали повод за образуване на делото.
В хода по същество за ответниците се явява адвокат С. от САК, която моли съда да
отхвърли исковата претенция като неоснователна. Излага доводи по съществото на спора.
Депозира писмена защита в срок.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са единствените наследници по закон на покойния им
баща И. С. М., починал на 01.11.2020 г. в САЩ, С. П., окръг Пинелас. Последното се
установява от приложеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № И-
2731_001/02.07.2021 г. на общ. П., удостоверение за наследници с изх. № УН-252/03.02.2021
г. на общ. П. и препис-извлчение от акт за смърт издаден въз основа на акт за смърт №
0096/19.01.2021 г. на общ. П..
От представения официален превод на договор за избрани погребални услуги №
288101009346, сключен между ищеца и Обществен национален крематориум на 03.11.2020
г. /приложен е и в заверен препис и в оригинал частично/ се установява, че на посочената
дата страните са се споразумели, Общественият национален крематориум да подготвят и да
се грижат за тялото на починалия И. М. – наследодателя на страните, както и да извършат
погребението. В раздел I – услуги и стоки, пакетни предложения са отразени по вид и
стойност услугите, както следва: директна кремация – 1638 $, къпане и подготовка на
починалия – 150$, балсамиране – 495 $, използване на съоражения и персонал за вземане на
последно „сбогом“ с починалия 350 $, ковчег или алтернативен контейнер – 995 $, урна –
327 $, заверени копия на смъртен акт -17 $ и патолог – 40 $. Посочено е, че стойността на
услугите, които следва да бъдат заплатени възлиза в размер на 4012 $.
3
По делото е приложено писмо с вх. № 6769/30.03.2022 г. в превод на български език и
в оригинал, от което се установява, че на 03.11.2020 г. ищецът и Дена Манис са подписали
договор № 288101009346, относно кремирането на неговия баща Илия М. в Национлното
кремационно общество в Клиъруотър, Флорида. Посочено е също, че ищецът е платил
сумата, за да може да бъде кремиран баща му.
Във връзка с оспорването на представения договор за избрани погребални услуги №
288101009346, сключен между ищеца и Обществен национален крематориум на 03.11.2020
г. и горепосоченото писмо, за които бе открито производство по чл.193 ГПК, съдът счита, че
от представените от ищеца доказателства, в това число и разпита на свидетеля М. се доказа
наличието на облигационна връзка между ищеца и Обществен национален крематориум,
както и заплащането на уговорените услуги от ищеца И.М..
От приложено извлечение от банковата сметка на ищеца в превод /приложена е й на
английски език/, се установява, че на 03.11.2020 г. и на 05.11.2020 г. е превел по сметка на
„Национална кремация“ сумата в размер на 3512 $ и 113 $. Последното се установява и от
приложени по делото преводни нареждания /единични касови бележки, single cash receipt/
По делото са разпитани в качеството на свидетели – А. Стефанов М. – брат на
починалия наследодател на страните, ЕМ. Б. ХР. и Анна Николова Маджарова.
От показанията на свидетеля М. се установява, че живее в САЩ, както и че брат му
също е живеел там. Споделя, че брат му е починал на 01.11.2020 г. в апартаментна си в С.
П., както и че се е обадил на племенника си – И.М., за да му съобщи са случилото се. Сочи,
че след това се обадил на майката на ответниците – Соня, за да й съобщи са смъртта на И.
М.. Изяснява какви действия за предприети по погребението на брат му, както от негова
страна, така и от ищеца И.М.. Споделя, че ищецът сключил договор с крематориум, който да
извърши всичко необходимо по кремирането на баща му и всичко останало. Твърди, че
сумата, която се договорили била в размер на около 3600 $, която била заплатена от ищеца.
Посочва, че се наложило да бъде доплатена допълнителна сума за нова урна, която била
платена от свидетеля. Изяснява кога е било опелото, последващите помени, кога се е
прибрал в Р. България, както и кога и къде е погребал брат си. Свидетелят споделя, че в
САЩ, българската общност събирала пари за всякакви случай - „и за хубаво и за лошо“ и
взел събраните парични средства в размер на около 2200 $, от двете магазинерки, където се
събирали. Изяснява какво е направил с парите, като уточнява, че не е давал от тях на ищеца.
Споделя за отношенията между него и ответниците, както и че последните са били
уведомени, че баща им ще бъде погребан на гробищата в гр. П. и знаели къде се намира, тъй
като имало поставен некролог от „Соня, Анелия и Теодор“.
От показанията на свидетеля Е.Х. се установява, че познава наследодателя на
страните и брат му А. М.. Изяснява, че свидетелят М. бил донесъл урната с праха на И. М. и
я погребал на гробищата в гр. П.. Споделя, че от българската общност в САЩ са били
събирани пари за кремацията на И. М., като това го разбрал от А. М..
От показанията на свидетелката Анна Маджарова се установява, че познава И. М.
4
повече от 30 години, както и че мъжът й и И. са били близки приятели. Споделя, че
българската общност в С. П. е около 15000 души и била много сплотена и събирала пари
при смърт на българин. Твърди, че е разбрала от нейния съпруг, че събраните пари били
предадени на ищеца и на свидетеля А. М. за кремацията на И. М.. Сочи, че отново от
съпруга си знае, че сумата била минимум около 5000 $ и събирана за период от около 5-6
дена след смъртта.
Съдът намира за ненужно да обсъжда останалите събрани доказателства, тъй като
същите са неотносими към предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Районен съд П. е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа
следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на
друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за
обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите, чрез
които се реализира обогатяването, може да са свързани с увеличаване актива на
имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на
друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени
разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице.
Единствено обогатяването без основание, и то за чужда сметка, е релевантно към
фактическия състав на чл.59 ЗЗД.
Погребалните и траурно-обредните услуги се извършват възмездно и въз основа на
договор, като разноските обичайно се поемат от роднини, близки, колеги, работодатели,
държавни и общински органи и с оглед взаимоотношенията преживе, конкретния случай,
при който е настъпила смъртта, заслугите на покойника, материалното положение на
семейството му и пр. Единствената хипотеза, в която наследниците са задължени за
извършените разходи за погребение на дадено лице, е в случаите, когато погребението се
извърши от общината, при липса на поемането му от други лица. Само тогава, е предвидено,
че общината има право да претендира направените в такива случаи разходи за погребение от
наследниците на погребаното лице.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разграничавана хипотезата,
когато наследниците се явяват задължени спрямо трето лице и това трето лице претендира
от тях определени суми, и хипотезата, в която се разглеждат вътрешните взаимоотношения
между наследниците, свързани с направен от тях разход и то по повод на задължение, което
е изпълнено от единия наследник. Ако трето лице претендира суми от наследниците в това
им качество по повод на задължение на наследодателя или по повод на наличие на
съсобственост, възникнала в резултат на наследяване, то наследниците са отговорни спрямо
това трето лице съобразно своя дял. Вътрешните им взаимоотношения обаче може да са
различни.
5
По искова претенция за сумата в размер на по 1208,33 $ претендирана от всеки един
от ответниците, представляваща 1/3 от стойността на разходите за кремацията на починалия
наследодател и техен баща И. М., настоящият съдебен състав, счита, че претенцията е
неоснователна поради това, че ищецът е извършила тези разходи със съзнанието, че
изпълнява свой нравствен дълг. За ответниците би съществувало задължение да поемат
съответна част от тези разходи единствено ако погребението бе извършено от общината,
която би направила тези разходи като трето лице в изпълнение на задълженията си по
стопанисване на гробищните паркове на съответната територия на общината. Погребението
на починалия, в това число неговата кремация, макар и свързана с материални разходи за
лицето, което е приело да ги изпълни, нямат характера на правни задължения за това лице.
Лицето, което е извършило тези разноски, ги върши в изпълнение на нравствен дълг към
починалия в знак на уважение. На следващото място не бяха ангажирани никакви
доказателства, че ищецът е провел някакви разговори с ответниците и дали те са съгласни с
предприетите от негова страна действия, изразяващи се в директна кремация – 1638 $,
къпане и подготовка на починалия – 150$, балсамиране – 495 $, използване на съоражения и
персонал за вземане на последно „сбогом“ с починалия 350 $, ковчег или алтернативен
контейнер – 995 $, урна – 327 $, заверени копия на смъртен акт -17 $ и патолог – 40 $.
Единственото ангажирано доказателство е разпитът на свидетеля М., който заявява, че е
уведомил не ответниците, а тяхната майка за смъртта на И. М.. Дори да се приеме, че е
уведомил и ответниците, от неговия разпит не се установява, да е дадена подробна
информация какви точно действия мисли да предприеме ищецът, касаещи кремацията и
погребението на баща им.
Не може да бъде споделен и доводът на ищеца, че ответниците са приели оставеното
от него наследство, тъй като разходите за погребение не могат да бъдат свързани по никакъв
начин с наследството, тъй като съгласно чл.1 от Закона за наследството то се открива в
момента на смъртта на наследодателя. Последващи откриването на наследството парични
взаимоотношения между наследниците, касателно сторен разход след и по повод на смъртта
на наследодателя не са взаимоотношения във връзка с дълг на наследствената маса и не се
уреждат по правилото на чл.60, ал.1 от ЗН. В този смисъл е и константната съдебна
практика на ВКС и по-конкретно Определение №171 от 26.03.2009 год. по ч. гр. д.
№2105/2008 год. на ВКС, IV г. о. и др.
Във връзка с горното, в настоящото производство за ищеца несъмнено е налице
обедняване, изразяващо се в ефективно намаляване на имуществото му със сторените
разноски за кремацията на баща си, но същия ги е сторил със съзнанието, че изпълнява
моралния си дълг за отдаване последна почит към него.
В хода на съдебното заседание, процесуалният представител на ищеца е депозирал
възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК. Договореното възнаграждение в
настоящия случай е в размер на по 600 лева за всеки един от ответниците. Преценката за
прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Настоящият съдебен състав намира, че направеното
6
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците е
основателно. Изхождайки от съотношение между цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на казуса, настоящият съдебен състав намира, че на
ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на процесуалния й
представител в размер на по 472,09 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 и ал.9 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Към дължимите разноски на ответника Т.М. следва да се прибави и депозита за свидетел в
размер на 20 лева, внесени от последния, т.е. ищецът му дължи разноски в общ размер на
492,09 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. М., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 14,
ет.1, ап.1, чрез пълномощник и процесуален представител адвокат А.Л. К. от АК-П., със
съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 12, ет. 1, офис 4, срещу А. И. М., ЕГН ********** и Т.
И. М., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в гр.П., ул. „К. М.-Л.” № 135, ет.5,
ап.20, искове с правно основание чл.59 ЗЗД, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сума в размер на по 1 208.33 щатски долара всеки един от тях, представляваща
припадащата им се част от извършените от ищеца разходи в размер на 3 625 щатски долара,
във връзка с кремацията на починалия им наследодател и техен баща И. М., ведно със
законната лихва, считано от завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на
сумите, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 14, ет.1, ап.1, ДА
ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на А. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.
„К. М.-Л.” № 135, ет.5, ап.20, сумата в размер на 472,09 лева сторени съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото пред РС П..
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 14, ет.1, ап.1, ДА
ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на Т. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.
„К. М.-Л.” № 135, ет.5, ап.20, сумата в размер на 492,09 лева сторени съдебни разноски при
разглеждане на делото пред РС П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7