О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Шумен, 27.10.2022г.
Административен съд- град Шумен,
в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в следния състав:
Съдия:
Бистра Бойн
като разгледа докладваното от съдията АД № 317 по описа
за 2022г. на Административен съд– гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.34 ал.6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на И.Д.И. с ЕГН ********** ***, срещу Решение за отказ за спиране на
производството № П-03002722119523-104-001/29.09.2022г. на О.Й.Г.- Началник
сектор при ТД на НАП– гр.Варна. С оспорения акт е отказано спиране на
производството по издаване на актове от органи по приходите, свързани с
извършвана проверка, възложена с Резолюция №
П-03002722119523-ОРП-002/07.09.2022г. В жалбата се твърди, че оспореното
Решение е незаконосъобразен и неправилен. Сочи се, че отказът е постановен в
противоречие с разпоредбата на чл.34 ал.1 т.5 от ДОПК, съобразно която задължено
лице може да поиска спиране на производството еднократно за срок от три месеца.
Основание за спирането са обстоятелства продиктувани от възможността за работа
в чужбина, което е свързано с отсъствието му от страната. Сочи, че желае лично
да участва в процесуалните действия по установяване на релевантни факти, данни
и обстоятелства. По тези съображения се отправя искане за отмяна на процесното
Решение
От страна на ответника, началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП– Варна, е
представено становище, в което се излагат доводи за неоснователност на
оспорването. Според административния орган при постановяване на отказа са взети
предвид срока на производството и етапа на развитието му. Към момента,
проверката, чието спиране се иска, е приключила с Протокол № КД-73 за приключване на проверка №П- 03002722119523-073-001/07.10.2022г.,
който е връчен на лицето.
Административен съд– Шумен, въз
основа на представените по делото писмени доказателства, от фактическа страна
установи следното:
С Резолюция
за извършване на проверка № П- 03002722119523-0РП-001/07.07.2022г., приложена
по делото, на началник на сектор при ТД на НАП– Варна е възложено извършването
на проверка по отношение на И.И. за установяване на факти и обстоятелства
свързани с получените от лицето приходи и доходи до 31.12.2015г., притежаваните
парични средства в брой към 01.01.2016г. и извършените разходи до 2016г.
Проверката следвало да се извърши до 07.09.2022г., като за резултатите бъде
съставен съответен документ. С Промяна на резолюция за извършване на проверка №
П- 03002722119523-0РП-002/07.09.2022г.
срокът за завършване на проверката бил удължен до 07.10.2022г. Видно от
доказателствата към изисканата от съда административна преписка, в хода на
проверката били извършени множество процесуални действия, а именно изискани
обяснения от лице и представяне на документи, приобщен ревизионен доклад на
дружество „И. корект“ЕООД, справки от кредитни институции, Служба по
вписванията, Търговски регистър, искания за представяне на документи от трети
лица и др. С Протокол № П- 03002722119523-073-001/07.10.2022г. бил направен анализ
на събраните доказателства и извод от проверката, че И.И. за периода на
проверката не би могъл да разполага със сума в брой 1 398 423,79лв., която
при извършена ПУФО с УИН П-03002721134852 е декларирал като налична на
01.01.2016г. Протоколът е връчен на проверяваното лице на 12.10.2022г.
На 22.09.2022г. жалбоподателят депозирал
молба за спиране на производството на погрешно посочено основание чл.34 ал.1 т.4
от ДОПК, което визира хипотеза при смърт на единствения представляващ или липса
на представляващ на юридическото лице. Като мотиви посочил възможност за работа
в чужбина.
Въз основа на това искане,
началникът на сектор при ТД на НАП– Варна, на основание чл.34 ал.1 т.5 от ДОПК,
постановил обжалвания отказ за спиране на производството по издаване на актове
от органите по приходите, свързани с извършвана проверка. Постановеното решение
било връчено по електронен път на 05.10.2022г. на проверяваното лице, видно от
изисканото от съда удостоверение. Отказът за спиране на производството
административният орган аргументирал с довода, че на лицето е извършвана
проверка за установяване на факти и обстоятелства по реда на чл.110 ал.3 от ДОПК, която не установява задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски. Същата предстояло да приключи с документ, подлежащ на връчване на
лицето и не са налице обстоятелства, които биха затруднили упражняването на
правото му на защита. Поради това началникът на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП–
Варна счел, че не са налице основателни мотиви за спиране на производството.
Административен съд– Шумен, за да
се произнесе по реда на чл.34 ал.6 от ДОПК, от правна страна прие следното:
Жалбата е подадена от лице,
легитимирано за това с правен интерес- И.И. е субект на проверка и страна по
смисъла на чл.9 ал.1 т.2 от ДОПК, като физическо лице, срещу което е образувано
административно производство по този кодекс. Подадена е в срока, регламентиран
съгласно чл.34 ал.5 от ДОПК, доколкото обжалваният акт е връчен електронно на 05.10.2022г.,
а оспорването е инициирано на 13.10.2022г. Жалбата е депозирана чрез органа по
приходите при ТД на НАП– гр. Варна, постановил оспорвания акт. Поради това е допустима за разглеждане по същество. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна,
а съображенията за това са следните:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган. Нормата на чл. 34 ал. 3 от ДОПК възлага в правомощие на
органа, възложил производството, произнасянето по молбата на лицето. В
конкретния случай се касае за възложена проверка по отношение на И.И. с
резолюция на издателя на атакуваното решение.
Решението по правни последици
представлява индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.21
ал.1 от АПК и като такова отговаря на общите изисквания за форма по чл.59 ал.2
от АПК. Налице са наименование на органа-издател, наименование на акта,
адресат, фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част,
дата на издаване, подпис на издателя и единство между волеизявлението на органа
и мотивите за неговото формиране. Нормите в чл.34 от ДОПК не съдържат особени
правила относно формата на акта, явяващи се изключение от общите такива в АПК.
При издаване на решението органът
е спазил изискванията на чл.35 и чл. 36 от АПК за изясняване на относимите
факти и обстоятелства по молбата на субекта и служебно събиране на относимите
за случая доказателства от информационната система на НАП, поради което е
спазен принципа за истинност по чл.7 от АПК във вр. с принципите за законност и
обективност по чл. 2 и чл. 3 от ДОПК. Липсва нарушение на правото на защита на
ревизиращото лице по чл.6 ал.3 от ДОПК.
Решението съответства на
материалния закон. Основанията за спиране на производството са изброени в чл.34
ал.1 т.1- 5 от ДОПК. В т.5 е предвидена възможност за спиране при подадена
молба на субекта– еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца.
Посоченото не означава, че компетентният орган по приходите следва само на база
на направеното искане за спиране да го уважи. Компетентният орган действа в
условията на оперативна самостоятелност при преценка на обстоятелствата относно
наличието или липсата на основания за спиране на производството. Същият следва
да извърши преценка доколко изложените в молбата обстоятелства се основават на
уважителни причини. Аргумент за това е разпоредбата на ал.3 на чл.34 от ДОПК,
съгласно която при наличие на основание по ал.1 или 2 преценката за спиране се
прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване- от решаващия
орган, като производството се спира със заповед, която се връчва на
заинтересованите лица, като т.5 на сочената ал.1 не е изключена от този обхват.
Поради това, за да извърши компетентният орган обективна и обоснована преценка,
следва в искането на субекта да са посочени конкретни обстоятелства, придружени
с доказателства, които затрудняват или препятстват временно развитието на
производството, както и такива обстоятелства, във връзка с които би се
затруднило упражняването на правото на защита на субекта. Както се отбеляза
по-горе органът действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да
прецени обстоятелствата относно наличието или липсата на основания за спиране
на ревизионното производство, както и да прецени доколко изложените в молбата
обстоятелства се основават на уважителни причини, за да вземе най-правилното и
най-целесъобразно решение. Едва след представяне на такива доказателства за
съществуването на пречки за осъществяване правото на защита на проверяваното
лице в пълен обем или за пречки, които действително възпрепятстват възможността
да бъдат представени исканите от данъчната администрация документи от значение
за установяване задълженията на данъчнозадълженото лице, органът би могъл да
извърши обоснована преценка налице ли са основания за спиране на ревизионното
производство.
По делото се установи, че отказа
за спиране на производството почива на етапа на развитие на проверката, който е
финален. Проверката, съгласно разпоредбата на чл.110 ал. 3 ДОПК е съвкупност от
действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и
осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени
факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски. Изрично е посочено в цитираната разпоредба, че с проверка
не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на
проверяваното лице. Последното се извършва с ревизия съгласно чл.110 ал.2 ДОПК.
Видно от приложения Протокол № П- 03002722119523-073-001/07.10.2022г.,
възложената проверка е приключена с направени съответни изводи по отношение на
имущественото състояние на лицето към проверявания период. Протоколът е
надлежно връчен и няма предстоящи процесуални действия по установяване на
определени факти и обстоятелства в административното производство, които да
изискват участието на проверяваното лице. Следователно, преценката на решаващия
орган е била обективна и обоснована, като постановена при съобразяване на
посочените в молбата причини за исканото спиране с конкретните обстоятелства и
наличните доказателства в производство.
Доказателствата, приложени към
жалбата- договори за съвместна дейност по своята правна същност представляват
частни документи без обвързваща съда материална доказателствена сила. От
същите, както и от изложените аргументи за работа в чужбина, не може да се
направи извод, че са налице обстоятелства, от естество да затрудняват или
препятстват временно развитието на производството, както и такива, във връзка с
които би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта. Същите не
попадат в хипотезите на правилото на чл.34 ал.1 т.5 от ДОПК. При това положение
правилно административният орган е приел, че липсват обстоятелства,
обосноваващи основанията за спиране на производството на настоящия етап. Ето
защо подадената жалба, с направеното в нея искане, се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.34 ал.5 от ДОПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на И.Д.И. с ЕГН ********** ***,
срещу Решение за отказ за спиране на производството №
П-03002722119523-104-001/29.09.2022г. на О.Й.Г.- Началник сектор при ТД на НАП–
гр.Варна.
Определението е окончателно.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл. 138 ал.3, във вр.с чл.137 от АПК, във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Съдия: