Р Е Ш Е Н И Е
№ 688
от 19.10.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесети септември,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа дело № 623/2022
г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на П.И.И. против
Уведомително писмо /УП/ изх. № 02-260-6500/680/10.03.2022 г. на Зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която е
отказано подпомагане по Подмярка 13.1/НР 1, Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, Мярка 12/Натура
2000, СПП, СПК, СП /други/, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-МЗДП и МЗС.
Изложени са доводи за незаконосъобразност
на акта, издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие
с материалния закон. Същият бил немотивиран – нарушение на разпоредбата на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК. Не били изложени мотиви кои от площите са недопустими,
както и по какъв начин била установена тази недопустимост. Мотиви се съдържали
единствено в колона 3 от таблица 1 към УП, но не и по какъв механизъм са
изчислени размерите на намаленията за всяка една от мерките. Ограничено било
правото на защита на лицето, спрямо което е постановен отказът. Недопустимо
било мотивите на акта да бъдат изложени след приключване на процедурата по
неговото издаване и съобщаване и чрез доказателствени средства, събрани в хода
на съдебното производство. Освен фактически основания, липсвали и правни
такива, като не представлява основание за отказ разпоредбата на чл. 30 от ЗПЗП,
регламентираща създаването и съдържанието на ИСАК. Разпоредбите на нито една от
приложимите в конкретния случай наредби - Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, Наредба № 6 от 24
февруари 2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или
други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г., Наредба № 5 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на
мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., не били посочени като
правно основание за обективиране на отказа. Твърди се, че всички площи, заявени
от жалбоподателя, са допустими за подпомагане. Акцентира също, че по отношение
на схемите СЗ-ДККП и СЗ-МЗДП са заявени за подпомагане площи, в които се отглеждат
плодове и зеленчуци, като за реализираната от тези площи продукция
жалбоподателят е представил в Държавен фонд „Земеделие“ фактури. Моли актът да бъде отменен, а преписката –
върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е
молба от процесуалния му представител, че поддържа изложеното в жалбата. Сочи,
че предложението на проверяващите за удължаване срока на проверката по
отношение на схема СЗ-ДКПП за изясняване на факта – достигнат минимален добив
от парцелите, е игнорирано, с което органът е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не е положил усилия да установи действителното състояние на
заявените за подпомагане площи. Видно от доклада от проверката била установена
култура „краставици на открито“, съответно „домати на открито“. От липсата на
изградена поливна система не се следва, че културите няма да пораснат. Моли
актът да бъде отменен. Претендира разноски в размер на 610 лева.
Ответникът - Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна,
което искане е и обективирано в молба от 20.09.2022 г. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
П.И.И.
е подал заявление УИН *************** за кампания 2020 г. за оторизиране и
изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ, както следва: мярка 13 „Плащания за райони с природни или
други специфични ограничения“ – подмярка 13.1. Компесационни плащания в
планински райони /Подмярка
13.1/НР 1/, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични
ограничения“ – подмярка 13.2. Компенсационни плащания за други райони, засегнати от
значителни природни ограничения /Подмярка 13.2./НР 2/, схемата за единно
плащане на площ – СЕПП, мярка 12/Натура 2000, схема за преразпределително
плащане /СПП/, схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/,
схема за обвързано подпомагане за плодове /сливи и десертно грозде/ - СП
/други/, схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда /зелени директни плащания, ЗДП/, схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан, СЗ-ДККП/,
схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши,
СЗ-МЗДП/, схема за млади земеделски /МЗС/.
В УП изх. №
02-260-6500/680/10.03.2022 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е обективиран частичен отказ за подпомагане по Подмярка 13.1/НР 1,
Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, СП /други/, ЗДП,
СЗ-МЗДП, както и пълен отказ за подпомагане по схеми СЗ-ДККП и МЗС.
В таблица 1 от УП „Оторизирани суми
/в лева/“ се съдържат схема/мярка, заявена за подпомагане за кампания 2020 /колона
1/, исканата сума, формирана на база произведението от декларираната площ и ставката
по всяка отделна схема/мярка /колона 2/, намаления /колона 3/ и оторизирана
сума, получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и
редукции /колона 6/. Посочени са ставките за всяка една от схемите и мерките.
Като основания за намаление на субсидията е посочено – след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ, в
случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на
заявлението съгласно Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наложена ставка на корекция
/„финансова дисциплина“/, определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ №
1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 в изпълнение на Регламент
/ЕС/ № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. /за кампания 2020 г. – 2,906192
%/.
В таблица 2 от УП „Извършени
плащания /в лева/“ се съдържат схема/мярка за подпомагане /колона 1/, дата, на
която е извършено плащането /колона 2/, оторизирана сума /колона 3/ и изплатена
сума /колона 6/. Липсват данни за прихваната сума и удържан данък. Видно от
тази таблица, по схема СЗ-ДКПП, по която е оторизирана сума 0,00 лева /табл. 1
от УП/, е извършено плащане в размер на 4627,53 лева. В табл. 2 липсва
отразяване на извършено плащане по мярка МЗС.
УП е получено на 21.06.2022 г., а
жалбата срещу него е депозирана на 28.06.2022 г. в Административен съд -
Хасково.
Административен
съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени
доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК провери законосъобразността на административния акт в оспорената му
част, приема за установено от правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с
правен интерес срещу тази част на индивидуален административен акт по чл. 21,
ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На
първо място, УП е издаден от компетентен административен орган - Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия
от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност
поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК, чл. 18, ал. 1,
т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Решение от
заседание на Управителния съвет съгласно протокол № 114 от 15.06.2017 г.; Заповед
№ 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г.,
ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II
колегия/. По тези съображения се формира извод, че не е налице основание за
прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с
чл. 146, т. 1 от АПК.
На
второ място, по заявлението на П.И.И. е издадено и оспореното в
настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите,
които подлежат на оторизиране, и сумите, които са изплатени. Реално искането на
заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка.
Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на
субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща.
Крайният акт в административното производство намира външен израз във
фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма
заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ
„Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по
съответното заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка
нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и
съдържанието на ИАА.
Въпреки
опосредяването на данните по преписката в табличен вид, в УП не се съдържат
ясни мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума /чл. 59, ал. 2,
т. 4 и т. 5 от АПК/. Липсата на мотиви предпоставя извода за нарушение на
производствените
правила, от категорията на съществените, като води до ограничаване правото на
защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето
заявител, съответно до отмяна на постановеното УП. Липсата на мотиви препятства
преценката издаден ли актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съгласно
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската
колегия на Върховния съд мотивите „не е необходимо да съвпадат по време
издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение.
Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. /…/ Не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива“.
В
случая липсва конкретизиране на заявената площ и установената като
недопустима/наддекларирана площ, съответно – основанието за обективиране на
отказа за оторизиране на заявената сума. Неясно остава за лицето, което е
подало заявление за финансово подпомагане, както и за съда, конкретно по
схемите СП, СЗ-ДКПП и СЗ-МЗДП по-малко, повече или точно 30 ха са заявени за
подпомагане с оглед различните ставки, които са посочени в УП като суми за
първите 30 ха и при площ над 30 ха, съответно при извършването на проверки за
последните две схеми установена ли е култура, различна от заявената, и доказан
ли е реализиран добив. Неяснотата каква в действителност е волята на
административния орган се следва като извод и от обективираното от него в
оспореното УП - видно от табл. 1 е поискана сума в размер на 17 245,55 лева по
схема СЗ-ДККП, извършено е намаление със същата сума и е оторизирана сума в
размер на 0 лева, а видно от табл. 2 на УП, на 01.03.2021 г. е изплатена
оторизираната сума в размер на 4627,53 лева по схема СЗ-ДККП. Обстоятелството,
че по отношение на схема СЗ-ДККП е извършено плащане, вкл. и поради допусната евентуално
от административния орган грешка, не рефлектира върху извода, че отказът му да
изплати исканата за схемата сума е обективиран при неяснота на фактите и при
липса на правно основание за това. Нещо повече – след като е извършено плащане,
за кандидата П.И.И. остава
неизяснено кои са фактическите и правните основания за постановения отказ по
съответната схема за кампания 2020 г.
В
оспореното писмо липсват мотиви и за приложената ставка по подмярка 13.1/НР 1 и
подмярка 13.2/НР 2 съобразно размера на заявените хектари. Липсват и мотиви за
отказа да се оторизира в пълен размер поисканата по схема МЗС сума. Не е обсъдено
от органа отговаря ли земеделският стопанин на условията по чл. 50 от Регламент
/ЕС/ № 1307/2013 във връзка с чл. 45 ЗПЗП, съответно на изискванията на Наредба
№ 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за
директни плащания, издадена на основание чл. 38а, ал. 4 от ЗПЗП.
От
събраните по преписката писмени доказателства и обективираното в УП не може да
се обуслови категоричен извод кое е основанието да се откаже финансиране –
площи, заявени от повече от един кандидат, неспазване на срокове за подаване и/или
редакция на заявлението, наложена ставка на корекция /„финансова дисциплина“/,
и в хода на каква проверка са установени недопустими за подпомагане площи,
посочени в съответното заявление – административни проверки /чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП във връзка с Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на ИСАК/, проверки на място /чл. 37, ал. 3 и ал.
4 и чл. 26а-чл. 26б от ЗПЗП/, автоматизирани проверки спрямо данните в слоя
допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. За установено
застъпване и за извършването на конкретните проверки /проверки на място/ се
предоставя информация едва в становище от ответника от 15.07.2022 г., постъпило
в изпълнение на съдебно разпореждане да бъде изпратено от органа заверено копие
от цялата административна преписка, по която е издаден оспореният акт. Административният
орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е
формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. Недопустимо
е осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на
твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от
страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът
осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да
допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на
съображенията, мотивирали преценката на органа. Не е допустимо преценяването на
законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които
е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един
немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели
обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието
на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат
допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и
неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писменото
становище по жалбата, депозирано от ответника на 18.07.2022 г., доколкото
страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до
постановяване на конкретното решение /отказ за оторизиране на финансова помощ/
и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен
контрол за законосъобразност. Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с
чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК основания за отмяна на ИАА в оспорената му част.
В тази посока е и съдебната
практика: Решение № 5897 от 15.06.2022 г. по адм. д. № 2366/2022 г., V отд. на
ВАС, Решение № 1487 от 16.02.2022 г. по адм. д. № 10488/2021 г. на ВАС, V отд.,
Решение № 331 от 17.01.2022 г. по адм. д. № 8785/2021 г. на ВАС, V отд.,
Решение № 13170 от 22.12.2021 г. по адм. д. № 7845/2021 г. на ВАС, V отд.,
Решение № 12366 от 3.12.2021 г. по адм. д. № 7003/2021 г. на ВАС, V отд.,
Решение № 9297 от 10.07.2020 г. по адм. д. № 6537/2019 г. на ВАС, ІV отд.
Извод: съдът приема акта в
оспорената му част за незаконосъобразен - издаден от компетентен орган, но при
неспазване на изискуемата писмена форма и в нарушение на
административнопроизводствените правила, от категорията на съществените, поради
което жалбата на П.И.И. следва да
бъде уважена като основателна. Преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал. 2 АПК, който следва да посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с
приложени писмени доказателства, като формира окончателните си правни изводи
относно размера на сумата, която подлежи на оторизиране и изплащане,
основанието за пълен или частичен отказ за оторизиране на суми за кампания 2020
г., като предостави възможност на кандидата да участва в административното производство,
вкл. и да представи доказателства с цел изясняване на спорните факти и
обстоятелства относно спазването на изискванията за получаване на финансово
подпомагане по всяка една от мерките и схемите /чл. 34 и следващите във връзка
с чл. 7 – чл. 9 от АПК/. Органът е длъжен да съобрази, че по заявлението на П.И.И. са оторизирани и изплатени
конкретни суми по заявени схеми/мерки, вкл. и по отношение на „Възстановяване
от финансова дисциплина“, в които части УП е благоприятно за издателя и поради
което спрямо тях не се дължи ново произнасяне.
С оглед изхода от спора и чл. 143,
ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 10 /десет/ лева, представляващи платена държавна такса. Липсват
доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение, поради което
претендираното такова не се присъжда. В този смисъл и съдът не намира за
необходимо да се произнася по направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/680/10.03.2022 г. на Зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която е отказано подпомагане
по Подмярка 13.1/НР 1, Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП,
СПК, СП /други/, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-МЗДП и МЗС.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на П.И.И. с УИН ***************** за
кампания 2020 г. в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен
акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, изложени в него.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на П.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, направените
по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: