№ 4989
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110203834 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от А.К.
управител на „21-Сарстес” ООД, против Наказателно постановление № 22-
2200574 от 10.02.2023г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”
София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
(КТ) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал.
1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
С жалбата се иска да се отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Счита, че констатациите от страна на ИТ са неверни, поради
това че към момента на извършване на проверката К.С. не е била служител на
дружеството, а е кандидатствала за работа. Твърди се, че неправилно
контролните органи са установили, че посоченото лице изпълнява длъжност
„продавач“, тъй като в дружеството не съществува такава длъжност.
Административнонаказващият орган, Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" София, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Стоянова, моли съдът да остави жалбата без уважение и да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Извършена е проверка за спазване на трудовото законодателство от
страна на „21-Сарстес“ ООД.
На 01.11.2022г. при извършване на проверка на място в обект на
1
контрол: склад за перилни препарати с № 33801, находящ се на адрес гр.
София, бул. „Рожен“ № 31, стокова борса „Илиянци“, стопанисван от
дружеството, от контролните органи на Д „ИТ“ София е заварена да полага
труд К.П.С.. В собственоръчно попълнена декларация Стефанова е посочила,
че полага труд за дружеството от 31.10.2022г. без сключен граждански или
трудов договор, с работно време от 08:00 до 17:00 часа със седмична почивка
от два дни и почивки в работния ден от един час, срещу месечно
възнаграждение в размер на 1200 лева.
След приключване на проверката на място дружеството е призовано по
реда на чл. 45, ал. 1 от АПК за извършване на проверка по документи в
сградата на Д „ИТ“ София, продължила до 29.11.2022г. До приключване на
проверката от „21- Сартес“ ООД не е представен трудов договор, сключен
между дружеството и К.С..
Установените на място и в хода на проверката по документи
обстоятелства са дали основание на контролните органи от Д „ИТ“ София да
приемат, че „21-Сарстес“ ООД, в качеството си на работодател не е уредил
отношенията при предоставяне на работна сила от К.С. като трудови
правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето в писмена
форма. Нарушението е извършено на 01.11.2022г. в обекта, стопанисван от
дружеството, в гр. София, бул. „Рожен“ № 31, стокова борса „Илиянци“,
когато Стефанова е заварена от контролните органи да полага труд за „21-
Сартес“ ООД и е констатирано в Д „ИТ“ София в хода на извършената
проверка по документи.
Поради изложеното на 29.11.2022г., св. Д. Т. Т.–инспектор при
Дирекция „ИТ“ София, в присъствието на двама свидетели, както и на
упълномощен представител на дружеството, съставил на дружеството-
жалбоподател АУАН № 22-2200574. Актът е подписан от упълномощения
представител на дружеството и връчен на последния, който не е дал
обяснения или направил възражения. Срещу така съставения АУАН писмени
възражения не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на установените в АУАН факти и обстоятелства от
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” София, е издадено наказателно
постановление № 22-2200574 от дата 10.02.2023г., с което на „21-Сарстес“
ООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. 414, ал. 3 от КТ е наложено
административно наказание за извършено нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с
чл. 1, ал. 2 от КТ.
Приетата фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Д. Т. Т., както и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
от НПК – акт за установяване на нарушение № 22-
2200574/29.11.2022г.,протокол за извършена проверка № ПР 2235149 от
29.11.2022г., декларация от К.П.С., призовка по чл. 45, ал.1 от АПК с № 223
5149 от 01.11.2022г., пълномощно, протокол за приемане на сигнал по „горещ
телефон“ с № ВХ22108561/18.10.2022г., протокол за приемане на сигнал по
„горещ телефон“ с № ВХ22108882/19.10.2022г., извлечение за актуално
състояние от ТР, заповед № ЧР-1307/22.05.2019г. на ИД на ИА“ГИТ“, заповед
№ ЧР-1744/20.12.2022г. на ИД на ИА“ГИТ“, длъжностна характеристика за
длъжността „Инспектор“ в отдел „Условия на труд“ при Д „ИТ“- София,
2
длъжностна характеристика за длъжността „Директор“ на Д „ИТ“- София
Св. Т. е потвърдил, че в деня на проверката на място К.П.С. се е
намирала в посочения обект и е полагала труд, като лично от нея е закупил
конкретни стоки, а също и че до приключване на проверката от работодателя
не са представени писмени доказателства за сключен трудов договор между
дружеството и Стефанова. Съдът дава вяра на показанията на посочения
свидетел като логични и кореспондиращи си изцяло със събраните писмени
доказателства.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства, които настоящият състав кредитира изцяло и
основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
Видно от т. 16 от установителната част от протокол за извършена
проверка № ПР 2235149 от 29.11.2022г. в деня на извършване на проверка на
място в обекта, от контролните органи е заварено да полага труд лицето
К.П.С..
В декларацията, попълнена собственоръчно в деня на проверката на
място, К.С. е декларирала, че работи на длъжност продавач в посочения обект
от 31.10.2022г. за пробен период, без да има сключен трудов или граждански
договор с „21- Сарстес“ ООД и с работно време от 08:00 до 17:00 часа,
седмична почивка от два дни и почивки в работния ден от един час, срещу
месечно възнаграждение в размер на 1200 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – законен представител на наказаното юридическо лице,
срещу обжалваем акт в срока на обжалване на наказателното постановление и
е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява частично
основателна.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.
416, ал. 1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган – инспектор в
отдел „Условия на труд“ в Дирекция „Инспекция по труда” София, назначен
със заповед ЧР-1307/22.05.2019г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ”
към момента на съставяне на акта. Приложената заповед № ЧР-
1744/20.12.2022г. на ИД на ИА“ГИТ“ удостоверява длъжностното качество на
административнонаказващия орган Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ София И.Й.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове и покрива
необходимите минимални стандарти, съгласно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН. Актът е подписан от съставителя и двама свидетели, единият от които
е присъствал при установяване на нарушението, видно от вписването му в
протокола за проверка, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Актът
е съставен в присъствието на упълномощения представител на дружеството-
жалбоподателя и е надлежно предявен и връчен на същата дата на последния,
без да се дадат обяснения или направят възражения. В законоустановения по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не са постъпили писмени възражения.
Съдът не намира нарушения на процедурата по съставяне и връчване на
3
акта за установяване на нарушение.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния
срок на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на
административнонаказващия орган директор на Дирекция “Инспекция по
труда” София, назначен със заповед №ЧР-1744/20.12.2022г. съгласно
законовата делегация на чл. 416, ал. 5 от КТ.
Административнонаказателната отговорност на „21- Сарстес“ ООД е
ангажирана за това, че в качеството си на работодател дружеството не е
уредило отношенията при предоставяне на работна сила от К.С. като трудови
правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето в писмена
форма. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а според
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма. Въпросът за нарушаването на посочените разпоредби е свързан с
въпроса за наличието на трудово правоотношение между работника или
служителя и работодател.
Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от
физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия,
професионални знания и практически умения за изпълнение на определеният
вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че
е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор в писмена
форма, следва да съществува и съответно да е доказано по делото
съдържанието на трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен
режим, заплащане и работно време.
Съдът намира, че по несъмнен начин се доказа наличие на трудово
правоотношение между жалбоподателя „21- Сарстес” ООД и К.С. към
01.11.2022г. – момента на извършване на проверката от контролните органи
на дирекция „Инспекция по труда” София. Работникът/служителят К.С. е
била длъжна да спазва трудова дисциплина, а работодателят е имал
дисциплинарна власт, след като Стефанова е работила като продавач с
работно място въпросния склад за перилни препарати, спазвайки определено
работно време и определен режим на седмична почивка и почивка в работния
ден.
Правоотношението по своя характер е трудово, тъй като
работникът/служителят е предоставял работна сила, като съвкупност от
физически и психически усилия постоянно в периода на съществуването на
трудовото правоотношение – макар и един ден според декларацията на
Стефанова – при спазване на дисциплинарно подчинение на работодателя си
„21-Сарстес” ООД.
Поради изложеното съдът намира, че неправилно отношенията между
21- Сарстес” ООД и К.П.С. не са били регулирани с трудов договор в писмена
форма. Последната не е била самостоятелна и независима при изпълнение на
възложената й задача, а с оглед останалите атрибути на трудовото
правоотношение, обсъдени по-горе, отношенията между страните по
договора са имали характера на трудовоправни.
4
Съгласно §1, т. 1 от КТ „21-Сарстес” ООД представлява работодател по
отношение на К.С., тъй като има качество на юридическо лице, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
а К.С. е работила като работник/служител при извършване на работа като
продавач в проверявания обект.
Според разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ подлежи на наказване
работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Според
посочената разпоредба, трудовият договор между работника/ служителя и
работодателя се сключва в писмена форма.
Предвид на изложеното съдът намира, че от обективна страна
жалбоподателят „21-Сарстес” ООД е осъществил състава на нарушение по чл.
414, ал. 3 от КТ, като в качеството си на работодател не е сключил трудов
договор в писмена форма с К.С. при наличие на трудово правоотношение
между тях от постъпването й на работа на 31.10.2022г. и не е уредил
отношенията при предоставянето на работна сила с К.П.С. като трудови
правоотношения.
Съдът намира, че не са налице условията на чл. 415в от КТ, тъй като
разпоредбата на чл. 415в, ал. 3 от КТ изрично изключва от възможността за
прилагане на привилегированата разпоредба случаите на нарушения на чл. 62,
ал. 1 от КТ. Поради изложеното не е налице и маловажен случай по чл. 28 от
ЗАНН.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на
търговеца, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно
констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва кое е
административнонаказателноотговорното лице и има ли вина то за
извършването на деянието.
По отношение на наказанието:
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда налагането на
административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал.
1 от КТ. Административнонаказващият орган е наложил наказание
„имуществената санкция“ над минималния установен от закона размер,
мотивиран от характера на обществените отношения, засегнати от
извършеното нарушение и по-високата му степен на обществена опасност,
свързана с неблагоприятни последици за трудовите и осигурителни права от
нерегламентираното полагане на труд, поради което минималния размер на
санкцията нямало да постигне целите на наказанието, заложени в чл. 12 от
ЗАНН. Съдът не споделя това виждане на административнонаказващия орган.
С посочените аргументи неправилно се отрича априори възможността за
индивидуализация в предвидения от закона минимум на имуществената
санкция. Не е отчетено, че не са установени с влязъл в сила наказателен акт
други нарушения на трудовото законодателство, включително предхождащи
настоящото. От друга страна заварената да полага труд К.С. твърди, че само
един ден преди проверката е работила при дружеството работодател.
Изложеното е показателно за ниската степен на обществена опасност на
деянието, което предполага съответно щадящо административнонаказателно
третиране за постигане на целите на наказанието и по-специално да се
5
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред. Поради
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени,
като се намали размера на имуществената санкция към предвидения минимум
от 1 500 лв.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН е основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27e от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 4 от
ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2200574 от 10.02.2023г. на
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” София, с което на основание , с
което на основание чл. 416, ал. 5, вр. 414, ал. 3 от КТ на „21- Сарстес” ООД е
наложена имуществена санкция за извършено нарушение на чл. 62, ал.1, във
вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ в частта му относно размера на имуществената
санкция, който намалява от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева на 2000 /две
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „21-Сарстес” ООД да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” сумата от 80, 00 (осемдесет) лева на осн. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП и чл. 27e от Наредба за заплащането на правната помощ,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6