Р
Е Ш Е Н И Е
№
260014
гр. Перник, 19.05.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание, проведено на пети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР БОСНЕШКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
2.
МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Катя Станоева, като
разгледа докладваното от съдия Мария Милушева въззивно гр. дело № 00030 по
описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на депозирана въззивна
жалба от Областна дирекция на МВР Перник против Решение № 1960/05.12.2019г. по
гр.д. № 5745/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, с което Областна
дирекция на МВР Перник е осъдена да заплати на В.Й.С. сумата от 1 282.79 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от *** до ***, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
03.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата са
развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и
постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че се касае за
различни правоотношения и превръщането на нощния труд в извънреден не е
приложимо в размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР.
В Наредба № 8121з-779 от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното
време за нощен труд е между 22. 00ч. – 06. 00ч. и не следвало да се
преизчислява съгласно КТ. Дължимите се обезщетения били вече заплатени на
служителя със съответното увеличение, като нощен труд. Липсва и преценка на
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решението, включително и в свързаната с иска част за
разноските, присъдени в полза на ищеца, и решаване на спора по същество от
въззивната инстанция с отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
подаден отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя,
чрез процесуалния му представител юрк. З. В. изразява становище за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, считайки го за
постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че положения труд от
ищеца е заплатен изцяло, както за положения нощен, така и за извънредния такъв,
като постановеното решение по преюдициалното дело, касаещо предмета на
настоящото дело, също сочи нормалната продължителност на работното време за
служителите на МВР от 8 часа, т.е. в него явно се сочило, че е допустимо
прилагането на труд с тази продължителност. Поради това, че положеният нощен
труд е в рамките на работната смяна и на нормативно установеното работно време
жалбоподателя счита, че не са налице основания за превръщане чрез
преизчисляване на нощен към дневен труд. Счита, че дори и да има такова
превръщане, съобразно настоящо действащата наредба, резултатът пак е същия, тъй
като именно това е нормалната продължителност на работното време. Поради това
счита, че не следва да бъде изплащано допълнително възнаграждение на ищеца,
съобразно предявената искова претенция.
Въззиваемия В.Й.С., чрез пълномощника
си адв. И. М. пледира за решение, с което бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и обосновано по съображения, изложени както в писмения
отговор на въззивната жалба, така и в писмени бележки.
И двете страни претендират разноски.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционния
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал.
5, т. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1736,00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, представляващи неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 263 часа за периода от *** до ***,
получен при преизчисление на положен нощен труд в дневен с коефициент 1, 143.
В съдебно заседание, проведено на
27.11.2019г. съдът е допуснал изменение на иска чрез намаляване на неговия
размер, а именно: за размера от 1282,79 лева.
По
делото не се спори, а и се установява от приетите писмени доказателства, че
през процесния период ищецът е заемал полицейска длъжност, работил е по
служебно правоотношение при *** към ОД на МВР –
Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ
труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/. Предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд по
утвърдени графици при режим на труд - дневни и нощни смени, а отработеното
работно време се е изчислявало сумирано на
тримесечие - чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Изслушаната
пред Районен съд – Перник съдебно-икономическа експертиза, както и изслушаната
и приета пред настоящата инстанция съдебно-икономическа експертиза установяват,
че за процесния период положения от ищеца нощен труд е общо1726 часа.
Установено е, че за периода от *** до *** е налице превишаване на установената
норма с 490 часа. Изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-икономическа
експертиза установява, че за положените 1726 часа ежемесечно са изплатени суми
за положен нощен труд в размер на 431,50 лева. Часовете нощен труд не са
преизчислявани чрез превръщане на нощните часове в дневни с коефицент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. Преизчислените 1726 часа нощни часове в дневни чрез коефицента на превръщане е в размер на
247 часа в дневни извънреден труд. Вещото лице е посочило, че сумата за
преизчислените 247 часа съобразно основното месечно възнаграждение за периода
от *** до *** е в размер на 1714,29 лева. Установило е, че на ищеца са
изплатени суми за положен нощен труд в размер на 431,50 лева за исковия период.
Спорен
по делото се явява въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване,
дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период /чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба
на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г./, която е била отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016
г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.
195, ал. 1 от АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 02.08.2016 г./. Въз основа на изложеното относно
темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове, съдът намира, че в рамките на процесния
исков период - от *** до *** е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в сила от 02.08.2016г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични
и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 ч. и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно
чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и
чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от
14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен
час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в
съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата
на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд
или което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените
в отговора възражения
относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период /чл. 187, ал. 3,
изр. 1 от ЗМВР/. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен
период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.
187, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно
чл. 9б /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г./ от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /НРВПО/, при сумирано изчисляване на работното време по
чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл. 9б /чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО/. Съгласно чл. 9а, ал. 4 /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г./ от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл. 9г /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г./ от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на
нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на Министерския
съвет № 131/05.07.2018 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските /обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила
от 17.07.2018 г./ в чл. 9г думите „без превръщане на
нощните часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е
видно, че волята на нормотвореца е да признае за извънреден труд часовете,
получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, поради което са неоснователни възраженията на ответника за
неприложимост на НСОРЗ и
за действие на чл. 9г от НРВПО в
редакцията му от ДВ,
бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. През целия процесен
период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 /обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила
от 1.07.2007 г./ от НСОРЗ, което
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни
се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на
нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното
време, установена за работното място при подневно отчитане на работното
време. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 5 /обн., ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г./ от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно която пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по
графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от *** до ***, съдът намира,
че липсва изрично законово правило, което да
урежда въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване на нормата работни
часове при сумирано изчисляване на работното време в резултат от превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В този случай приложение следва да намери
прогласеният в чл. 5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът
разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни,
неясни или противоречиви – според общия им разум, като при липса на закон съдът
основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Въз
основа на гореанализираните разпоредби
съдът приема, че общият разум на закона е да признае нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото решение, вложено в новата
редакция на чл. 9г /изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г./ от НРВПО. Съдът основава решението
си и на прогласения в чл. 16 от КРБ и чл. 1, ал. 3 от КТ принцип за закрила на труда,
насочен към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и
зависима страна по съответното правоотношение. Ето защо, съдът намира, че за процесния период нощните часове, преизчислени в
дневни с коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат
предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
Тези изводи не
противоречат и на постановеното решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело
С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от районен съд - Луковит по
дело със същия предмет на спора. С
това решение не се отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно
приложимостта на общата правна уредба на Р. България
в правоотношенията с държавните служители, доколкото в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните
разпоредби, които съдържат такива норми, а не националното право и функцията на
този съд е не да тълкува националните правни норми. Следва да се подчертае, че съдът на ЕС е достигнал
до същите правни изводи, а именно: че не се налага да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда, но при всички случаи, ако това е така, в полза на
тези работници трябва да има други мерки за защита, които да компенсират това. В решението на СЕС е изложено, че
аргументът за липсата на механизъм за преобразуване, обяснен със съображения от
правен и икономически порядък, видимо
не отразява допустима от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането. Правото
на Съюза не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения
успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да
въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат,
но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ
интерес. Ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел. В тази връзка сочените "компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага, предвидени в ЗМВР за
служителите" не може да се приеме,
че представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата
и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват всички
служители на МВР, а не само тези, полагащи нощен труд и на тях не може да се
придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към
категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и
съобразно продължителността на труда им през нощта, а обхващат всички, работещи
в системата на МВР.
Уреждането на допълнително възнаграждение за нощен труд на час с Наредбите от
2018 г. и 2019 г. и заповедите на министъра
на вътрешните работи не преодоляват празнотата в законодателството в частта за
положения извънреден труд и неравностойното положение на работещите в МВР и
работещите по трудово правоотношение с други работодатели. Разпоредбите на чл.
7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ се прилагат едновременно. Така при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Увеличението се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се
извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумирано/ - чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на
второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ /Решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г.
на ВКС, ІV-то Г. О./.
Неоснователни
са възраженията,
че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим поради това, че не са налице посочените в него
предпоставки. Разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ урежда различни хипотези, защото докато ал. 1 и ал. 3 сочат
условия за "увеличаване" на трудово възнаграждение с определен
коефициент, то ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на
положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно
време. Това правило е общо, а не специално, поради което не се приема тълкуването, че то е приложимо единствено при
условията на ал. 1 и ал. 3 от наредбата. Определеният максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане
от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в посочените по-горе нормативни
актове "при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00ч. и 06, 00ч..... ", не сочи задължителност на полагането
точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, както и не изключва приравняването му към дневния и съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, а правна възможност да се определи такъв график, при който
служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в
съответното подразделение. Вещото лице е определило същия при условията на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ,
която разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал. 1 от същата наредба за работа при трудови норми, за брой нощни часове
към брой дневни часове. Ето защо не се приемат
доводите, че за служителите приложимият коефициент е
1, а не 1. 143. Аргумент е и че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се
възприема този коефициент - 1. 143, но формулиран по друг математически начин,
който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се
умножава по 0. 143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Това показва, че в Наредба № 8121з407/11.08.2014 г.
е възприет подход, установен в КТ и в НСОРЗ.
Предвид
горното настоящия съдебен състав намира, че с решението си Районен съд – гр.
Перник е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на
въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по
чл. 78 ГПК. Поради това и въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение – правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 300
лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна
защита, в който е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 300 лв. е
платено в брой изцяло, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед неоснователността
на жалбата се дължат изцяло.
Мотивиран от
горното, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1960/05.12.2019г. по гр.д. № 5745/2019
г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, ЕИК: *********, гр. Перник, ул.
"Самоков" 1, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Й.С., с ЕГН: **********,***, сумата от 300,00 лв. /триста лева, 00 ст./, представляваща направени
разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.