№ 208
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20223001000256 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София обжалва решение №
6/06.01.2022 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1370/2020 г., с което са
уважени предявените от Г. СТ. СТ. от гр.София със съгласието на нейния
законен представител В. Г. ИВ. и П. ЛЮБ. ЗЛ. от гр.Варна със съгласието на
нейния законен представител ЕВГ. ПЛ. Ш. искове за заплащане на суми в
размер съответно на 75 000 лева и 300 лева по иска на първата ищца и на 1 500
лева по иска на втората ищца, представляващи обезщетения за претърпени
неимуществени и имуществени вреди по застраховка „гражданска
отговорност“ следствие на ПТП, настъпило на 01.07.2020 г. в гр.Варна,
причинено от застрахован водач на МПС – мотоциклет с ДКН В 0707, с молба
за отмяната му като неправилно и за постановяване вместо него на друго
решение от въззивната инстанция, с което се отхвърлят изцяло предявените
искове, ведно с присъждане на направените по делото разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът моли с писмена молба за
уважаване на жалбата му и за присъждане на съдебните разноски за
въззивната инстанция.
Ответниците по жалбата – Г. СТ. СТ. от гр.София и П. ЛЮБ. ЗЛ. от
1
гр.Варна със съгласието на законните си представители молят с писмен
отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на
решението, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция
- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от ВОС пълно и
изчерпателно, затова въззивният съд препраща към нея и няма да я
преповтаря. Съобразно вида и тежестта на получените от ищцата Г.С.
сериозни увреждания – четири сложни фрактури на дясната бедрена кост,
леви малък и голям пищял и петна кост с разкъсни рани на двете бедра, лява
подбедрица и десен глезен и множество кръвонасядания по меките тъкани на
крайниците, съпътстващите ги значителни по интензитет болки и неудобства
по време на началния болничен престой, проведените три операции и
домашно лечение, обездвижване за период от седем месеца, необходимост с
оглед пълно възстановяване на движенията на краката от нова операция и
поне едномесечно допълнително възстановяване и продължителна
последваща рехабилитация до до една година, които оперативни интервенции
за премахване на имплантите от двата крака са вече факт, трайно остатъчно
затруднение в движението на пръстите на ръката, чието оперативно лечение е
със съмнителен резултат, загрозяващи белези по видими части от тялото
(долните крайници), които накърняват естетическата самооценка на
пострадалата, не подлежат на корекция и трайно влошават вида на краката й,
все още накуцваща походка и остатъчни болки на долните крайници при
натоварване и при промяна във времето и след операциите за изваждане на
имплантите, като пострадалата не може да свива напълно десния си крак в
коляното, загубените й възможности за професионална реализация, свързани
с танцовото изкуство, изживяната за период от около година бурна стресова
реакция, последвана от постепенно преработване на разстройството в
адаптацията, изразяващи се в чувство на тревожност, безпокойство,
неувереност, потиснатост, страхове, смущения на съня, усещане за голяма
2
лична загуба и социална непълноценност, и водещи до трайно негативно
въздействие върху психиката й и за в бъдеще, установено от заключенията на
назначените вещи лица и свидетелски показания, на същата с оглед на
младата й възраст и продължителните негативни изживявания, свързани с
осакатяването и обезобразяването й следва да се определи обезщетение
/извън вече заплатеното й доброволно от застрахователя такова от 25000 лева/
допълнително в размер на 75000 лева. Същото според съда адекватно ще я
възмезди за всички преживени болки и страдания, както и за тези, които ще
продължава да търпи и за в бъдеще.
Оплакването, че ВОС не е съобразил показанията на деликвента – водач
на мотоциклета е неоснователно. От една страна, те са изолирани от
останалите събрани по делото доказателства и заинтересовани, като св. Ал. А
свидетелства, че двете пострадали са се движили заедно една зад друга от
дясно на ляво, не са се връщали обратно и не са достигали до разделителния
остров. Деликвентът – св. В.Д противоречиво твърди, че пешеходката
тръгнала от лявата му страна към квартала, в посока обратна на парка,
стигнала до средата на платното и тръгнала да се връща към островчето. При
положение че пострадалите са се движили от квартал Аспарухово към парка,
т.е. от дясно на ляво по бул.“Първи май“, е очевидно, че той вероятно говори
за друг пешеходец, който е пресичал от другата страна на булеварда откъм
разделителния остров, т.е. от ляво на дясно. По-нататък в показанията си
твърди обратното – че едното момиче стигнало до разделителния остров,
после се върнало, стигнало до средата на неговата /лява/ лента и пак се
върнало на разделителния остров на бърз ход, докато второто /пострадалото/
момиче хукнало да пресича от дясната лента на бърз ход и било закачено от
задната гума на мотоциклета му. От показанията излиза, че първото момиче
/Г/ не е било изобщо блъснато, тъй като се било върнало обратно на
разделителния остров, като ударена била в крака само втората пострадала П,
като това категорично противоречи на установения механизъм и резултат от
произшествието, при който основно е пострадала Г и в по-малка степен П. Не
е и логично, ако Г е била достигнала разделителния остров, където е била в
безопасност, отново да навлиза на платното, където е рискувала да бъде
блъсната. Още по-малко е достоверно да се е върнала отново на островчето,
и същевременно да е била ударена от съборения от деликвента мотоциклет.
Но дори и пострадалата да се е върнала обратно по пешеходната пътека,
3
това й поведение е предизвикано от създадената от деликвента
непосредствена опасност да я помете с връхлитащия върху й мотоциклет, то е
нормална реакция на пешеходец, който, изправен пред невъзможността да
достигне разделителното островче в средата на платното, трябва да направи
най-доброто, за да оцелее и опази здравето и живота си. Пострадалите са се
движили по пешеходна пътека, ползвали са се с абсолютно предимство и не
са била длъжни нито да се оглеждат, нито да преценяват дали приближаващо
се МПС ще е в състояние да намали скоростта си или да спре, за да ги
пропусне. Въпреки това предвид поведението на деликвента пострадалата Г е
направила единствено правилната преценка, че не следва да остава на пътя
му, като в противен случай последиците биха могли да бъдат за нея много по-
тежки. Няма никакво съпричиняване на резултата от която да е от двете
пострадали.
При отчитане на обема на уврежданията на пострадалата П.З., съдът
съобрази получените сравнително леки телесни увреждания (контузия с
травматични отоци и ожулвания на дясна ръка, ляво ходило, дясно коляно,
гръден кош и травматичен оток и кръвонасядане в тилно-теменната област на
главата), пълното й физическо възстановяване, незначителните следи от
охлузванията, които не накърняват естетиката на тялото на пострадалата,
липсата на сериозни негативни промени в психиката й, но и преживения от
нея следствие на ПТП стрес и психическа травма от заплахата както за
собствените й здраве и живот, така и на най –близката й приятелка – другата
пострадала Г в резултат на процесното животозастрашаващо събитие.
Първоначално поисканият размер на обезщетение за неимуществени вреди от
7000 лева /извън сумата 1500 лева – доброволно заплатена й от
застрахователя/ е адекватен на вида, тежестта, интензитета и
продължителността на получените телесни увреждания и изживените силна
психическа реакция и психически стрес, причинил разстройство на
адаптацията на пострадалата.
Ето защо исковете са основателни, по отношение на Г С. за сумите
75000 лева и 300 лева, съответно – допълнителни обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди и по отношение на П З. за сумата 7000
лева - допълнително обезщетение за неимуществени вреди. Решението в
обжалваната му осъдителна част е правилно и следва да се потвърди.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
4
на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора в полза на адвоката на ответниците по жалбата
се присъжда адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл.38,
ал.2 – ЗА в минимален размер по Наредба №1/2004 г. от 3510 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/06.01.2022 г. на Окръжен съд Варна -
ТО по т.д.№1370/2020 г. в обжалваната му осъдителна част.
В необжалваната му отхвърлителна част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД – гр.София, ЕИК *********, да заплати на адв. Н. АС. ВЛ. от АК
Варна, с адрес: гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ №44, сумата 3510 лева –
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл.38, ал.2 – ЗА.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5