Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр.Г.О...., 08.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори състав в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в присъствието
на прокурора . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№193/2020г., за
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Установителен иск по реда на чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищците В.П.К. и Т.С.Т.(двамата чрез адв.К. Г.С.
от ВТАК) твърдят в исковата молба, че Т.К.Х. не е собственик на идеални части
от следните имоти: -нива в местността „Капаклии“ с площ 3.022дка - трета
категория, с идентификатор №57217.13.12 по КККР на с.П.Общ.Г.О....,
представляваща имот №013012 по плана за земеразделяне; -нива в местността „Къдъ
Корсу“ с площ 5.654дка - пета категория, с идентификатор №57217.149.13 по КККР
на с.П.Общ.Г.О...., представляваща имот№090005 по плана за земеразделяне; -нива в местността „Гроба“ с площ 3.025дка -
четвърта категория, с идентификатор №57217.90.5 по КККР на с.П.Общ.Г.О....,
представляваща имот №149013 по плана за земеразделяне. През м.октомври.2019г.
при получаване на рентата за имотите
ищците узнали, че някаква част от тях е станала собственост на
ответницата Х.Т.Х.(при направена проверка в АВ било установено, че това е
станало чрез на дарение на 1/8ид.част от Т.К.Х.. Възстановената собственост на тези недвижими
имоти се владее от 12.11.1996г., от когато С. Т. К.(баща на ищците) имал само
на свое име нотариален акт, а след неговата смърт имотите се владеят от ищците.
Твърди се, че по никакъв начин не била предявявана претенция за собственост от
името на Т.К.Х. или други лица наследници на Т. И.К.от възстановяване на
собствеността по преписка №213/12.05.1995г. на ПК гр.Г.О..... Считат, че
извършеното дарение на идеалните части е симулация, за да се избегне узнаването
от собствениците, че има разпореждане от несобственик и с цел да се пропусне
давностният срок. Имотите били придобити изцяло от наследодателя и респ.
неговите наследници при условията на добросъвестно владение, на основание
нотариален акт от 12.11.1996г. издаден чрез административния орган по
възстановяване на собствеността. На 30.05.2016г. Т.С.Т. накарал служител в
ОС”З” да регистрира имотите в регистъра въпреки, че нотариалният акт е издаден
чрез ПК през 1996г. като същият е подучен и регистриран тогава, след което да
получи скици, за да може да сключи договор за наем с „Коев-90”ЕООД. Твърди се,
че ОС”З” предава на ответницата Х. или друго лицето представящо се като пълномощник
на Т.К.Х. информация за имотите, собственост на ищците, за да придобие без
знанието и съгласието на ищците - 1/8ид.част. Извършеното разпореждане от
несобственик, тайно и прикрито като дарение не можело да породи вещно право за
дарената върху недвижимите имоти. Предявен е иск по чл.124 ал.1 от ГПК да се признае
собствеността на В.П.К. и Т.С.Т. върху спорните 1/8ид.части от
имотите: -нива в местността „Капаклии“ с площ 3.022дка - трета категория, с
идентификатор №57217.13.12 по КККР на с.П.Общ.Г.О...., представляваща имот №013012
по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот с идентификатор №57217.230.207;
имот с идентификатор №57217.13.11; имот с идентификатор №57217.13.13; имот с
идентификатор №57217.12.206(с ограничения при ползването на имота, основание:
електропровод 20 kV; на 10м от двете страни на крайните проводници или на 11м
от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност); -нива в местността „Къдъ Корсу“ с площ 5.654дка -
пета категория, с идентификатор №57217.149.13 по КККР на с.П.Общ.Г.О....,
представляваща имот №090005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи:
имот с идентификатор №57217.149.165; имот с идентификатор №57217.149.12; имот с
идентификатор №57217.149.14; имот с идентификатор №57217.149.164; -нива в местността „Гроба“ с площ 3.025дка -
четвърта категория, с идентификатор №57217.90.5 по КККР на с.П.Общ.Г.О....,
представляваща имот №149013 по плана за земеразделяне, при граници и съседи:
имот с идентификатор №57217.90.26; имот с идентификатор №57217.90.27; имот с
идентификатор №57217.90.28; имот с идентификатор №57217.90.6; имот с
идентификатор №57217.90.89; имот с идентификатор №57217.90.4, които
1/8ид.части Т.К.Х. е дарил на Х.Т.Х., поради нищожността на дарението на
1/8ид.части от несобственика Т.К.Х. на Х.Т.Х.
с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №… томIV per.№….
нот.дело №…. на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът
Т.К.Х. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.Р. Д.Д. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва предявения иск. Въпреки посоченото в
титулната част на исковата молба правно основание по чл. 108 от ЗС, от
съдържанието на исковата молба е ясно, че предявените искове не са
ревандикационни такива, а установителни. Претенциите са да се установи
право на собственост върху 1/8ид.част от
процесните имоти, което право следвало от нищожността на дарението, направено
от несобственика Т.Х. на Х.Х. извършено с
договор за дарение. Дори хипотетично да се приемело, че е налице
твърдяната нищожност на дарението, няма как от нея да произтича правото на
собственост на ищците. Правото на собственост върху процесните имоти било
възстановено на наследниците на Т. И.К.с Решение №213/12.05.1995г. на ПК гр.Г.О....
по преписка №153Б/17.09.1991г. Ответникът Т.К.Х. е един от наследниците на Т. И.К.и
като такъв придобил по наследство правото на собственост върху процесните
идеални части. Съгласно чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено
със скица удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имотите. Фактът, че бил издаден нот.акт№…
за собственост томXV нот.дело №… на нотариус Кр.Б. за процесните имоти само на
името на С.Т.К.не бил направил собственик върху целите имоти нито него, нито
впоследствие неговите наследници. След като С.Т.К.не е единствен наследник на Т.
И.К., а само той е вписан в него, нямало как този нотариален акт да е с вярно
съдържание и да породи правни последици. Нямало абсолютно никакви доказателства
ответникът Т.К.Х. изобщо да е знаел за съществуването на нот.акт№1… за
собственост томXV нот.дело №….. на нотариус Кр.Б.. Твърдението в исковата
молба, че дарението направено от Т.Х. на Х.Х.
било нищожно, поради симулация, счита за
абсолютно недоказано. Недоказан бил фактът за упражнено от страна на
ищците давностно владение върху процесните имоти, няма и доказателствени
искания в тази насока. Нямало нито твърдения, нито доказателства ответникът Х.
да е бил уведомяван по какъвто и да било начин, че ищците владеят процесните
имоти само за себе си.
Ответницата
Х.Т.Х.(чрез адв.Н.Б. от ВТАК) оспорва предявения иск. Оспорва твърденията в
исковата молба, че Т.К.Х. не бил собственик на по 1/8ид.част от процесиите
имоти/ниви/. Х. е бил собственик на въпросните идеални части до сключване на
договора за дарение, обективиран в нот.акт№…. томIV, рег.№3028 нот.дело№…... на
нотариус Ив.М.. По силата на този нотариален акт Х. станала собственик на
процесните идеални части, влязла е във владение и ги ползвала, като ги отдавала под наем на земеделски
производител(от 2016г. получава редовно
рента). Оспорва твърдението, че процесните идеални части се владеят от
наследодателя на ищците С.К.от 12.11.1996г. по силата на нот.акт№177 за
собственост томXV нот.дело№4842/1996г. на нотариус Кр.Б.(констативен нот.акт,
който не учредява, нито прехвърля право на собственост). Същият бил неверен по
смисъла на Тълкувателно решение№5/2012г. на ОСГКТК ВКС, тъй като не отговаря на
удостовереното в него фактическо положение. Така този документ следвало да бъде изключен от
доказателствата по делото в резултата от оспорването му по реда на чл.193 от ГПК. Оспорва съдържанието на нотариалния акт, който бил издаден неправилно.
Нотариусът разполагал с Решение №213/12.05.1995г. на ПК гр.Г.О.... по преписка №153Б/17.09.1991г.
и удостоверение №125/09.07.1996г. за
наследници на С. Т. К.. Решението на поземлената комисия, обаче възстановявало
собствеността върху процесните три ниви на наследниците на Т. И.К.. Видно от
удостоверението за смъртта и наследниците на Т. И.К., С.Т.К.го наследява заедно
с ищците и други лица. Следователно дарителят на Х.Т.Х. е собственик на
дарените идеални части по силата на решението на поземлената комисия и по
наследство. Оспорва твърдението на ищците, че първо наследодателят им С. Т. К.,
а след това и те владели трите имота от 12.11.1996г. Твърди, че същите са
владели само своите собствени идеални части от имотите като наследници на
лицето, на което са възстановени земите – Т. И.К.. По силата на решението на
поземлената комисия те са станали съсобственици с Т.К.Х., който е притежавал
1/8ид.част. Твърди, че ищците и техният праводател по никакъв начин не са
уведомили Т.К.Х. и останалите съсобственици, че имат издаден констативен нотариален
акт само на името на С. Т. К.. Твърди, че ищците регистрирали в OС”З” Г.О.... едва
през 2020г. за целите на делото нот.акт№177 за собственост томXV
нот.дело№4842/1996г. на нотариус Кр.Б.(дотогава
нот.акт не бил показван на
никого, съзнавайки, че същият неправилно отразява собствеността). Ищците по
никакъв начин не уведомили Т.К.Х., че
престават да държат неговите идеални части и започват да ги своят. Следователно
не е започвала да тече придобивна давност(Тълкувателно решение№1/06.08.2012г.
на ОСГК ВКС; Решение №77/06.08.2019г. по гр.дело №2151/2018г. – Iг.о.
ВКС). Следва да са има предвид, че при съсобственици правилата за
началото на придобивната давност се отличават от общоприетите, тъй като се
предполага, че при съсобственост всеки съсобственик владее собствените си
идеални части, а идеалните части на останалите собственици държи. За да се
приеме, че започва придобивна давност, той следва ясно да уведоми останалите
съсобственици, че престава да държи частите им и започва да ги свои.
Квалифицирайки претенциите си по чл.108 от ЗС ищците сами признават, че не са
владели целите имоти непрекъснато, явно и спокойно като свои. Няма как да са ги
владели при положение, че през годините останалите наследници са отдавали под
наем собствените си идеални части, за което са и приложените договори за наем
на земите. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се направените по
делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно ГПК, приема за
установено следното:
С
Решение№213/12.05.1995г. на ПК гр.Г.О.... по преписка№153Б/17.09.1991г. е
възстановено правото на собственост на наследниците на Т. И.К.върху земеделски
земи в землището на с.П.Общ.Г.О....: -нива в местността „Капаклии“ с площ
3.022дка - трета категория, с идентификатор №57217.13.12 по КККР на с.П.Общ.Г.О....,
представляваща имот №013012 по плана за земеразделяне; -нива в местността „Къдъ
Корсу“ с площ 5.653дка - пета категория, с идентификатор№57217.149.13 по КККР
на с.П.Общ.Г.О...., представляваща имот №090005 по плана за земеразделяне; -нива в местността „Гроба“ с площ 3.025дка -
четвърта категория, с идентификатор №57217.90.5 по КККР на с.П.Общ.Г.О....,
представляваща имот№149013 по плана за земеразделяне.
Видно от нот.акт№…. за собственост
томXV нот.дело №…. от 12.11.1996г. на нотариус Кр.Б., на основание чл.483 ал.1
от ГПК и на основание влязло в сила решение№213/12.05.1995г. на ПК гр.Г.О....
по чл.14 ал.1 т.2 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ, С.Т.К.е признат за собственик по
наследство от Т. И.К.на следните недвижими имоти, в землището на с.П.Общ.Г.О....: -нива в местността „Капаклии“ с
площ 3.022дка - трета категория, с идентификатор№57217.13.12 по КККР на с.П.Общ.Г.О....,
представляваща имот№013012 по плана за земеразделяне; -нива в местността „Къдъ
Корсу“ с площ 5.653дка - пета категория, с идентификатор №57217.149.13 по по
КККР на с.П.Общ.Г.О...., представляваща имот №090005 по плана за
земеразделяне; -нива в местността
„Гроба“ с площ 3.025дка - четвърта категория, с идентификатор №57217.90.5 по
КККР на с.П.Общ.Г.О...., представляваща имот№149013 по плана за земеразделяне.
Приложени
са удостоверение за дан.оценка на недвижимите имоти и скици на имотите,
издадени от СГКК, съобразно КККР на
имотите в землището на с.П.Общ.Г.О.....
Според удостоверение
№117/27.07.2020г. за наследници на Т. И.К., след смъртта на общия наследодател Т. И.К.(07.11.1974г.) същият се наследява от С. Т. К.(син
– починал на 12.01.2007г.) иТ.Т.К. (дъщеря
– починала на 07.09.2000г.).
След
смъртта си (през 2007г.) С.Т.К.се наследява от В. П. К.(съпруга) и Т.С.Т.(син).
След
смъртта си (през 2000г.)Т.Т.К. се наследява от Ц.Х.К.(дъщеря – починала на
13.05.2013г.) и С. Х.К.(дъщеря – починала на 11.08.2015г.). След смъртта
си(през 2013г.) Ц.Х.К. се наследява от Е.И.К.(дъщеря). След смъртта си(през
2015г.) С. Х.К. се наследява от Т.К.Х.(син) и М.К.П.(дъщеря).
С договор за
дарение, обективиран в нотариален акт№… томIV per.№… нот.дело №…. на нотариус
Ив.М. с
район на действие ГОРС Т.К.Х. (чрез пълномощник) е дарил на Х.Т.Х.
недвижими имоти, 1/8ид.части от имотите: -нива в местността „Капаклии“ с площ
3.022дка - трета категория, в землището на с.П.Общ.Г.О...., представляваща
имот№013012 по плана за земеразделяне(с ограничения при ползването на имота,
основание: електропровод 20 kV; на 10м от двете страни на крайните проводници
или на 11м от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения
и засажда високостеблена растителност); -нива в местността „Къдъ Корсу“ с площ
5.654дка - пета категория, в землището на с.П.Общ.Г.О...., представляваща имот №090005
по плана за земеразделяне; -нива в
местността „Гроба“ с площ 3.025дка - четвърта категория, в землището на с.П.Общ.Г.О....,
представляваща имот №149013 по плана за земеразделяне.
По делото
са приложени: договор за наем на земеделска земя от 28.07.2016г., съгласно
който Х.Т.Х. е отдавала под наем земеделски земи(измежду които и 1/8ид.части от
процесните имоти) на „Д....“ЕООД за стопанската 2016г./2017г.; договор за наем
на земеделска земя от 13.07.2017г., съгласно който Х.Т.Х. е отдавала под наем
земеделски земи(измежду които и 1/8ид.части от процесните имоти) на
„Планета-98“ЕООД за периода: 01.10.2017г.-01.10.2018г.; договор за наем на
земеделска земя от 01.10.2018г., съгласно който Х.Т.Х. е отдавала под наем
земеделски земи(измежду които и 1/8ид.части от процесните имоти) на
„Планета-98“ЕООД за периода: 01.10.2018г.-01.10.2019г.; договор за наем на
земеделска земя от 26.11.2018г., съгласно който Х.Т.Х. е отдавала под наем
земеделски земи(измежду които и 1/8ид.части от процесните имоти) на
„Планета-98“ЕООД за периода: 01.10.2019г.-01.10.2020г.; договор за наем на
земеделска земя от 17.01.2020г., съгласно който Х.Т.Х. е отдавала под наем
земеделски земи(измежду които и 1/8ид.части от процесните имоти) на
„Планета-98“ЕООД за периода: 01.10.2020г.-01.10.2021г.
С договор
за наем №512/18.06.2010г. и с договор за наем №512/16.12.2011г. Ц.Х.К. е
отдавала под наем наследствените си от Т. И.К. имоти(в т.ч. и процесните три
имота) в землището на с.П.Общ.Г.О.... за период от по една стопанска
година(01.10.2010г.-01.10.2011г.; 01.10.2011г.-01.10.2012г.).
С договор
за наем №512/19.07.2013г., договор за
наем №512/01.04.2014г., договор за наем №512/08.11.2014г., договор за наем №512/10.11.2015г. Е.И.К.(единствен
наследник на Ц.Х.К.) и съответно наследник на Т. И.К.е отдавала под наем
наследствените си имоти(в т.ч. и процесните три имота) в землището на с.П.Общ.Г.О.... за период от по
една стопанска година(01.10.2013г.-01.10.2014г.; 01.10.2014г.-01.10.2015г.,
01.10.2015г.-01.10.2016г.).
От страна
на ответницата Х. Т.Х. са ангажирани гласни доказателства. Св.Е. Ил.К.(единствен
наследник на Ц.Х.К.) твърди, че познава Т.К.Х.(син на С. Х.К.). Твърди, че пред
90-тегодини на миналия век майка и заявила, че има възстановени земи и ги дала
за обработка към кооперация в с.Поликраище. Преди да почине(13.05.2013г.) Ц.Х.К. се занимавала с договорите и получавала
рента. Свидетелката заявява, че до смъртта на Ц.Х.К. никой не е предявявал
претенции към собствените и ид.части. Ц.Х.К. получила наследство и от страна на
баща си, като никога не била казвала да
има уговорка как да се ползват земите. Земите останали за ползване към същата
кооперация в с.П.и свидетелката
продължила да взима рента. Майка и Ц.Х.К. никога не е казвала да има
уговорка как да се ползват земите. До нейната смърт никой не е изявявал
претенции. С. Х.К.(сестра на Ц.Х.К. – майка на свидетелката) също давала земите си под аренда, като
споделяла, че получава рента и дава парите на сина си. Съдът кредитира
свидетелските показания и им дава вяра.
При така
установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Изхождайки
от твърденията и направеното искане в исковата молба, съдът счита, че е предявен положителен
установителен иск за собственост. Това е така, защото ищците искат установяване
правото на собственост върху имота към настоящия момент, а не към един минал
момент. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се
оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищците право.
Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение,
тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен
спор, може да упражни правото си на иск. Предявяването на установителен иск за
признаване на правото на собственост от владеещ собственик против невладеещ,
респ. от владеещи против владеещ(но с различни претенции по отношение на
правата за собственост), но претендиращ същото право е допустимо тогава, когато
правата са засегнати.
По
правилото на чл.154 ал.1 от ГПК – всяка страна следва да установи положителните
факти, на които основава своите искания. Ищците носят доказателствена тежест
чрез преки доказателства, да изградят това убеждение у съда като докажат
конкретното придобивно основание, на което твърдят, защото именно основанието
за придобиване правото на собственост е релевантният за спора факт, който
подлежи на доказване в съответствие с чл.153 от ГПК, а не правото на
собственост. С други думи за уважаване на предявения иск е необходимо да се
докаже, че ищците са придобили право на
собственост върху процесните имоти в землището на с.П.Общ.Г.О.... в сочения обем
на заявеното от него основание – влязло в сила решение №213/12.05.1995г. на ПК
гр.Г.О.... по чл.14 ал.1 т.2 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от Т. И.К.. Наред
с това, с оглед извършеното дарение от страна на Т.К.Х. (чрез пълномощник) на Х.Т.Х. на 1/8ид.части от процесните имоти, ищците
следва да оборят материалноправна легитимация на представилата се за собственик
ответница, съответно да ангажира правоизключващи /правопогасяващи възражения.
Няма
цивилизована правова държава, чието законодателство да допуска в игнориране на
древния правен принцип „nemo dat quot non habet”/никой не може да даде онова,
което няма/ обща възможност едно лице да прехвърли на друго лице с договор
право на собственост върху недвижим имот, което не притежава към момента на
сключването му/постигане на съгласието/.
Класическо
за българската народопсихология по онова време(а и не само тогава) след разпада
на колективизацията и разпределянето на частната собственост на физическите
лица, съпътствана с множество спорове за собственост между роднини, така и в
настоящия случай се установява, че отношенията между роднините са били влошени
поради неуредената собственост върху земеделски земи и съответно претенциите на
съсобствениците за дял от наследствените земеделски земи.
Според
чл.483 ал.1 от ГПК(отм.–2008г.), когато собственикът на недвижим имот няма
документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с
надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Въз основа
на доказателствата чл.483 ал.2 от ГПК(отм.-2008г.) нотариусът се произнася с
мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава,
нотариусът издава нотариален акт на молителя за собственост върху недвижимия
имот. Аналогични са и разпоредбите на
чл.587 ал.1, ал.2 от ГПК. Законът предвижда две хипотези за издаване на
нотариален акт по този ред: нотариален акт, удостоверяващ право на собственост
въз основа на писмени доказателства – чл.483 ал.1 от ГПК(отм.–2008г.), респ.
чл.587 ал.1 от ГПК и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по
давност въз основа на обстоятелствена проверка – чл.483 ал.2 от ГПК(отм.–2008г.), респ. чл.587 ал.2 от ГПК. В рамките на това производство
нотариусът извършва действия по събиране на доказателства(изслушва свидетели,
приема писмени документи), преценява ги по свое убеждение и се произнася с
мотивирано постановление, с което признава или не признава молителя за
собственик. Въз основа на това постановление, ако собствеността е призната,
нотариусът издава нотариален акт – чл.483 ал.3 от ГПК(отм.–2008г.), респ. чл.587
ал.3 от ГПК. Целта на производството по чл.483 от ГПК(отм.–2008г.), респ. чл.587
от ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на
собственост. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща,
каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не
удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право.
Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл.587 от ГПК констатация за
принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право,
представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради
това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по
смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК. Издаването
на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали
молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при
съставянето на нотариален акт за сделка – чл.586 ал.1 от ГПК(проверката се
извършва въз основа на представени документи
- чл.483 ал.1 от ГПК(отм.–2008г.), респ. чл. 587 ал.1 от ГПК или чрез
т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели - чл.483 ал.2 от ГПК(отм.–2008г.), респ. чл.587 ал.2 от ГПК). След преценка на тези
доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако
признава собствеността, издава нотариален акт. Констативният нотариален акт за
собственост доказва материализираното в него удостоверително изявление на
нотариуса, като неговата доказателствена сила не е необорима. Всяко трето лице,
на което се противопоставя този нотариален акт, може да доказва, че титулярът
му не е собственик. Според Тълкувателно Решение от 21.03.2013г. по
тълк.дело№11/2012г. на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК. Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение.
Този
констативен нот.акт(нот.акт№…. за
собственост томXV нот.дело№…... от 12.11.1996г. на нотариус Кр.Б., на основание
чл.483 ал.1 от ГПК и на основание влязло в сила Решение №213/12.05.1995г. на ПК
гр.Г.О.... по чл.14 ал.1 т.2 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ) е издаден в
хипотезата на чл.483 ал.1 от ГПК(отм.–2008г.), респ. чл.587 ал.1 от ГПК -
нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени
доказателства. От представените по делото писмени доказателства, не се
установява С.Т.К.да е едноличен собственик на процесните три имота. Касае се за
имоти, възстановени по реда на ЗСПЗС, като фактическият състав на
възстановяването на правото на собственост е завършен през 1995г. - Решение№213/12.05.1995г.
на ПК гр.Г.О...., като се възстановява процесните имоти на Т. И.К., но това
решение е постановено след неговата смърт, т.е. имотите са възстановени на
неговите наследници. Кръгът на законните наследници на едно лице, чийто имот се
реституира, се определя към момента на смъртта на това лице, с изключение на
правилото на чл.9а от ЗН, касаещо
наследниците на последващ съпруг. Към момента на смъртта на наследодателя Т. И.К.негови
наследници са С. Т. К.(син – починал на 12.01.2007г.) иТ.Т.К.(дъщеря – починала на 07.09.2000г.).
Съгласно
т.1 на Тълкувателно решение от 06.08.2012г. тълк.дело№1/2012г. на ОСГК ВКС,
презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но
да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Тъй като по делото няма данни
за прехвърляне на собствеността чрез правна сделка, съответно се установи да е
налице наследствено правоприемство(от наследодателя Т. И.К.към низходящите
наследници по закон - С.Т.К.иТ.Т.К.), то
логично и закономерно според разясненията на т.1 на Тълкувателно решение от
06.08.2012г. тълк.дело№1/2012г. на ОСГК ВКС, към датата на смъртта на общия
наследодател Т. И.К., собствеността върху процесните имоти е преминала към
неговите двама низходящи наследници по закон, като съсобственикът С.Т.К.е
започнал да владее своята идеална част, но да държи недвижимите имоти като
общи, то той е станал държател на идеалните части наТ.Т.К., а презумпцията
по чл.69 от ЗС се счита за оборена. От
всички събрани доказателства се установява обаче, че към 1996г. въобще не е
имало каквито и да било основания за снабдяване с такъв констативен нотариален
акт, предвид възстановяване правото на собственост на наследниците на общия
наследодател Т. И.К.през 1995г. В т.2 на Тълкувателно решение от 06.08.2012г.
тълк.дело№1/2012г. на ОСГК ВКС се посочва, че независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите собственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. А за придобиване по
давностно владение в хипотезата на недобросъвестно владение са нужни поне 10
години упражнена фактическа власт/чл,79 от ЗС и липса на предпоставките по
чл.70 от ЗС в случая/. Съгласно т.2 на Тълкувателно решение
от 17.12.2012 г. по тълк.дело№4/2012 г. на ОСГК ВКС е прието, че позоваването
не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. В мотивите е пояснено, че
принципът в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват
въз основа на обективирано волеизявление за това, а целта на този принцип е
както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес
чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с
оглед правната сигурност(самото владение включва обективен елемент -
упражняването на фактическа власт и субективен елемент - намерение да се свои вещта). От проведеното доказване не се
установи С. Т. К., респ. неговите наследници
В. П. К.(съпруга) и Т.С.Т. да е/са извършвал/ли действия пред останалите
съсобственици в т.ч. Т.К.Х., респ. Х.Т.Х., с които да е обективирал спрямо тях
намерение да владее техните идеални части за себе си.
От страна
на ищците е въведено възражение, че извършеното дарение на идеалните части от
страна на Т.К.Х. към Х.Т.Х. е симулация, за да се избегне узнаването от
собствениците, че има разпореждане(тайно и прикрито като дарение не можело да
породи вещно право за дарената върху недвижимите имоти) от несобственик и с цел
да се пропуснел давностният срок.
Симулация
при сключване на договор е налице при опорочаване волеизявлението на страните
по него. Когато волята им е само да създадат привидни правни последици на
обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато искат да бъдат
обвързани по начин, различен от посочения в сключения договор, симулацията е
относителна. За установяването на симулацията като основание за нищожност по
смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД(в конкретния случай) е достатъчно да се
установи привидността, определяна като съгласие за симулация. В хипотеза
на т.н. „абсолютна симулация“ на дарение е, при която волята на страните е да
създадат само привидни правни последици на обвързаност на основата на сделката,
която афишират, но и двете не желаят да настъпят правните и последици. За
разлика от нея, в хипотезата на т.н. „относителна симулация“, между страните на
практика се сключват две сделки - „явна-привидна“, чиито правни последици
страните не целят, но желаят за третите тя да определи отношенията им и
„прикритата“(т.н. „скрита“) сделка, която регламентира действителните им
отношения и ги обвързва, но не желаят да манифестират пред трети лица. При
дисимулативна(прикрита) сделка – чрез използването на дисимулацията, страните
не желаят сделката, която сключват помежду си да стане доС.ие на трети лица.
Може да се даде характеристика на такава сделка като пълна и частична симулация
– частичната симулация се отнася само до привидността на отделни клаузи на
сделката. Частен случай на привидната сделка е персоналната симулация. При нея
симулацията не е във волеизявлението, а в субектите(в този случай, прикритата
сделка ще бъде нищожна, ако има забрана за придобиване на съответно право от
лицето, което се прикрива зад чуждо име, или ако то се разпорежда чрез нея с
имуществени права, придобити неправомерно). Дори да са налице някакви косвени
доказателства за твърдяната симулация, но те не са достатъчни да обосноват
категоричен извод за симулативност на сделката. Поначало няма пречка
подлежащите на доказване в процеса главни факти да се установят и с косвени
доказателства, но последните следва да са такива, че да не оставят никакво
съмнение за друг извод. В случая обаче не е установено с надлежни
доказателствени средства твърдяната симулация. От събраните по делото
доказателства се установи, че С. Х.К.(майка на Т.К.Х.), Ц.Х.К. и самият Т.К.Х.
са отдавали своите ид.части под аренда(чрез свидетелските показания на св.Е.
Ил.К. се установява фактът на
владението) непосредствено след възстановяването им през 1995г. и след това.
След извършеното дарение през 2016г. Х.Т.Х. ги е отдавала под наем, видно от
приложените договори за наем. Така, Х.Т.Х., съответно нейният баща Т.К.Х. и
преди това нейната баба С. Х.К. са владели 1/8идеални части от имотите
необезпокоявано, явно и непрекъснато със съзнанието, че са съсобственици на
процесните имоти. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на
ищцовата страна, че владението е било установено по скрит начин, тъй като
ищците не са знаели, че съответните 1/8иделани части от процесните земи са били
прехвърлени с дарение от Т.К.Х. на дъщеря му Х.Т.Х.. Незнанието на това
обстоятелство, не прави владението скрито, предвид факта, че земите са били
отдадени първо под аренда, а след това под наем на земеделски производители и
съответно на две ЕООД, а земите са възстановени на общия на страните
наследодател. Ответницата по никакъв начин не е прикривала владението си. То е
било общоизвестно. По изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на Х.Т.Х. следва да се
присъди сумата 310.00лв.(адвокатско възнаграждение – 300.00лв.; разноски за
свидетел – 10.00лв.), която да и бъде заплатена от В.П.К. и Т.С.Т.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.258 и
сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на В.П.К. с ЕГН**********,***.О....
и Т.С.Т. с ЕГН**********,***.О....
против Т.К.Х. с ЕГН**********, с поС.ен адрес:***.О.... и с настоящ
адрес:*** и Х.Т.Х. с ЕГН**********, с поС. адрес:***, за приемане за
установано, че В.П.К. и Т.С.Т. са собственици върху спорните 1/8ид.части от имотите: -нива в местността
„Капаклии“ с площ 3.022дка - трета категория, с
идентификатор №57217.13.12 по КККР на с.П.Общ.Г.О...., представляваща имот №013012
по пла на за земеразделяне, при граници и съседи: имот с идентификатор №57217.230.207;
имот с идентификатор №57217.13.11; имот с идентификатор №57217.13.13; имот с
идентификатор №57217.12.206(с ограничения при ползването на имота, основание:
електропровод 20 kV; на
10м от двете страни на крайните проводници или на 11м от оста на
електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност); -нива в местността „Къдъ Корсу“ с площ 5.654дка -
пета категория, с идентификатор №57217.149.13 по КККР на с.П.Общ.Г.О....,
представляваща имот №090005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи:
имот с идентификатор №57217.149.165; имот с идентификатор №57217.149.12; имот с
идентификатор №57217.149.14; имот с идентификатор №57217.149.164; -нива в местността „Гроба“ с площ 3.025дка -
четвърта категория, с идентификатор №57217.90.5 по КККР на с.П.Общ.Г.О....,
представляваща имот №149013 по плана за земеразделяне, при граници и съседи:
имот с идентификатор №57217.90.26; имот с идентификатор №57217.90.27; имот с
идентификатор №57217.90.28; имот с идентификатор №57217.90.6; имот с
идентификатор №57217.90.89; имот с идентификатор Х№57217.90.4, които
1/8ид.части Т.К.Х. е дарил на Х.Т.Х., поради нищожността на дарението на 1/8ид.части от
несобственика Т.К.Х. на Х.Т.Х. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт№… томIV per.№….. нот.дело №… на нотариус Ив.М. с
район на действие ГОРС.
ОСЪЖДА В.П.К. с ЕГН**********,***.О.... и Т.С.Т. с ЕГН**********,***.О.... ДА
ЗАПЛАТЯТ на Х.Т.Х. с ЕГН**********,
с адрес:***, сумата 310.00лв./триста и десет лева/,
представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: