О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………/ 06.07.2020
год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно
търговско дело № 807 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от
ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. рег. № 23398/26.03.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Т.Д.Л.,
срещу Решение № 1209/06.03.2020 г. по гражданско дело № 13261/2018 г. на РС
Варна, с което, на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
150 от ЗЕ е прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът Т.Д.Л. дължи на ищеца „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, сумата
от 2682,16 лева, от която главница
1454.75 лева за периода от м. 10.2015 г. до м. 05.2016 г. вкл., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава
върху главницата в размер от 288.28 лева за периода от 01.12.2015 г. до
30.04.2018 г., главница 426.96 лева за периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017
г. вкл. представляваща потребена и незаплатена
топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 50.75 лева за
периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г., главница
19.44 лева за месец 08.2017 г. представляваща потребена
и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 1.14 лева за периода от 01.10.2017 г.
до 30.04.2018 г., главница 434.72 лева за периода от м. 10.2017 г. до м.
03.2018 г. вкл. представляваща потребена и
незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 6.12 лева за периода от 01.12.2017 г.
до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от
депозиране на заявлението в съда – 06.06.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4434/07.06.2018 г.,
постановена по ч. гр. дело № 8911/2018 г. на РС Варна, както и са отхвърлени предявените от Т.Д.Л. *** ЕАД насрещни искове
за осъждане на последния да заплати сумата от 2332.14
лева - заплатени без основание от ответника – ищец по насрещните искове, за
два отоплителни сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при
липса на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен
договор, а в условията на евентуалност нищожно (неравноправно) договорена
доставка, поради противоречие с изискванията на закона – главен иск с правно
основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
евентуално предявения иск за връщане на същата сума на отпаднало основание,
събрана от доставчика по действащо към този момент договорно правоотношение
между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на абонатна станция
във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие
потребителят се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване
услуга по топлоподаване – евентуален иск с правно основание чл. 124 ал. 2 от
ЗЗП, вр. с чл. 55 ал. 1 предл.
3 от ЗЗД.
В жалбата е застъпено становище за неправилност
на обжалваното решение, поради необоснованост. Поддържа се, че в процесните периоди не са съществували облигационни
отношения с дружеството – въззиваем. Твърди се, че
средството – абонатна станция, чрез което се предоставя услугата не отговаря на
европейските стандарти. Посочено е, че експертизата изготвена в първоинстанционното производство не отговаря на въпроса
дали процесната абонатна станция е годно средство за
определяне на изразходваната топлинна енергия. Изтъква се, че в първоинстанционното решение не е обсъдено представеното по
делото удостоверение за качество на абонатната станция, както и
обстоятелството, че същото се отнася до друга станция, различна от процесната. Твърди се и че не са обсъдени представените по
делото доказателства за съставянето на документи с невярно съдържание от
дружеството – въззиваем, касаещи последните два процесни отоплителни сезона. Направено е искане за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените от „Веолия Енерджи Варна” ЕАД против въззивника искове да бъдат отхвърлени, а насрещните искове
предявени от въззивника срещу дружеството да бъдат
уважени.
В законоустановения
срок отговор на жалбата не е подаден.
С жалбата
доказателствени искания не са направени.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на
чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, въззивна жалба с вх. рег. № 23398/26.03.2020 г. (рег. Районен съд - Варна)
от Т.Д.Л., срещу Решение № 1209/06.03.2020 г. по гражданско дело № 13261/2018
г. на РС Варна, с което, на основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 150 от ЗЕ е прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът Т.Д.Л. дължи на ищеца „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, сумата
от 2682,16 лева /две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и шестнадесет
стотинки/, от която главница 1454.75 лева за периода от м. 10.2015 г. до м.
05.2016 г. вкл. представляваща потребена и
незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от
288.28 лева за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., главница 426.96 лева
за периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава
върху главницата в размер от 50.75 лева за периода от 01.01.2017
г. до 30.04.2018 г., главница 19.44 лева за месец 08.2017 г. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава
върху главницата в размер от 1.14 лева за
периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г., главница 434.72 лева за периода от
м. 10.2017 г. до м. 03.2018 г. вкл. представляваща потребена
и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 6.12 лева за периода от 01.12.2017 г.
до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от
депозиране на заявлението в съда – 06.06.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4434/07.06.2018 г.,
постановена по ч. гр. дело № 8911/2018 г. на РС Варна, както и са отхвърлени предявените от Т.Д.Л. *** ЕАД насрещни искове
за осъждане на последния да заплати сумата от
2332.14 лева - заплатени без основание от ответника – ищец по насрещните
искове, за два отоплителни сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от
доставчика при липса на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед
несключен договор, а в условията на евентуалност нищожно (неравноправно)
договорена доставка, поради противоречие с изискванията на закона – главен иск
с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
както и евентуално предявения иск за връщане на същата сума на отпаднало
основание, събрана от доставчика по действащо към този момент договорно
правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на
абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към
топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие
потребителят се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване
услуга по топлоподаване – евентуален иск с правно основание чл. 124 ал. 2 от
ЗЗП, вр. с чл. 55 ал. 1 предл.
3 от ЗЗД;
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание
на 29.07.2020
год. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
връчване на препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .