О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. Русе, 15.09.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Русе,
VІІ-ми състав, в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
като разгледа докладваното от
съдията ч.адм.дело №
355 по описа за 2022г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 5 – 7 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на З.Д. *** против Решение № Р–03001822003207-104-001/17.08.2022
г. за отказ за спиране на ревизионното производство, издадено от орган,
възложил ревизията -началник сектор при ТД на НАП – Варна.
Според жалбоподателя, оспорваното решение е незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на материалния закон. Застъпва становище
за противоречие на постановения административен акт с изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Иска се отмяна
на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган с
указания по приложението на закона.
Жалбата е подадена в съда с вх.№ 3415
на 23.08.2022 г., административният орган на 08.09.2022г. е изпратил
административната преписка.
Административен съд – Русе, след като се запозна с приложените към
административната преписка писмени доказателства, становищата на
страните, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена от процесуално легитимирано
лице с правен интерес – ревизирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт, в предвидения, в разпоредбата на чл. 34, ал.
5 от ДОПК, срок.
Разгледана по същество – жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001822003207-020-001
от 28.06.2022 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е
образувано ревизионно производство по отношение на З.Д. ***.
Определени са ревизираните задължения – данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2017г.-31.12.2018г., както
и срока за извършване на ревизията – 2 месеца от връчване на заповедта. Заповедта е връчена
на 29.06.2022 г., на електронен адрес. Изготвено е искане
за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице с №
Р-03001822003207-040-001/01.08.22г., връчено на 17.08.22г. на електронен адрес.
Определен е 14-дневен срок, съобразен с общата норма на чл. 22, ал. 1,
изр. 1 от ДОПК.
На 16.08.2022г. от З.Д.Д. е депозирана Молба вх. № Р-03001822003207-057-001-И/16.08.2022
г. с искане за спиране на ревизионното производство, на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, за максималния
предвиден от закона 3 месечен срок. Искането е мотивирано със затруднения при
набавяне на целия обем на документи по ревизията, поради
натовареност и голям обем на исканата информация.
С Решение № Р-03001822003207-104-001/17.08.2022
г. на органа, възложил ревизията, е отказано спирането на производството.
Прието е, че ревизираното лице при невъзможност за представяне на исканите документи
може да поиска продължаване на срока за представяне на исканата информация по
реда на чл.25 от ДОПК. Прието е, че искането, с посочен срок от три месеца за
спиране на ревизията на осн.чл.34, ал.1, т.5 ДОПК е действие от страна на
ревизираното лице да възпрепятства извършването на ревизията.
В съответствие с така установените, неоспорени от страните, фактически
обстоятелства, настоящият съдебен състав прие от правна страна:
Оспореното решение е постановено при спазване на
административнопроцесуалните правила от компетентен орган, възложил ревизията,
в кръга на правомощията му, в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити,
съгласно § 2 от ДР на ДОПК във вр. чл. 59, ал. 2 от АПК.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1,
т. 5 от ДОПК регламентира спиране на ревизионното производство по искане на
ревизираното лице при подадена писмена молба за определен срок, но не повече от
три месеца. Преценката, която се дължи от административния орган, по чл. 34,
ал. 3 от ДОПК, е ограничена до проверка на искането (молбата) относно:
депозирано ли е от легитимирано лице, за първи път ли се прави такова искане в
ревизионното производство, съобразен ли е срокът, за който се иска спирането, с
предвидения в чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
В този аспект, наличието или отсъствието, както и основателността на
конкретно изложени мотиви, с които е обосновано искането, са ирелевантни за неговото
формално уважаване. Затова и основателно в жалбата се сочи, че при
постановяване на оспореното решение е допуснато нарушение при приложението на
материалния закон. В този контекст, следва да се отбележи и че право на
ревизираното лице, при наличието на съответните процесуални предпоставки, е да
избере кое от предоставените му права – по чл. 25 или по чл. 34 от ДОПК - да
упражни, стига да е спазен принципа по чл. 6 от ДОПК.
В конкретния казус, при наличие на формалните основания за спиране,
по чл.34, ал. 1, т. 5 от ДОПК,
административният орган е разполагал единствено с възможност да подложи на
преценка продължителността на срока, за който да бъде спряно ревизионното
производство, съобразявайки изложените в молбата аргументи с максимално
предвидения от закона срок и всички останали обстоятелства от значение за
своевременно приключване на ревизионното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че оспореното решение като незаконосъобразно следва
да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган, на
основание чл. 160, ал. 3 във вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК, за ново разглеждане на
молбата за спиране на ревизионното производство в съответствие с дадените
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
По изложените съображения
и на основание чл. 34, ал. 6 и ал. 7 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на З.Д. *** против Решение № Р–03001822003207-104-001/17.08.2022
г. за отказ за спиране на ревизионното производство, издадено от орган,
възложил ревизията -началник сектор при ТД на НАП – Варна.
ВРЪЩА административната
преписка на административния орган за ново произнасяне по молба от З.Д.Д. вх.
№ Р-03001822003207-057-001-И/16.08.2022 г., с искане за спиране на ревизионното производство, на
основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: