№ 574
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110132329 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „О.Л.” ЕООД (с предишно наименование „С.Б.
ЕООД) срещу А. Д. Г..
Ищецът твърди, че на 21.11.2018 г. между „О.Л.“ ЕООД, ЕИК ******* (с предходно
фирмено наименование „С.Б. ЕООД), в качеството на лизингодател от една страна и А. Д. Г.,
ЕГН **********, в качеството на лизингополучател от друга страна бил сключен договор за
финансов лизинг № 181305535251 за срок от 60 месеца, съгласно Част II, т. 12 от същия.
Съгласно договора лизингодателят се задължил да предостави на лизингополучателя нов лек
автомобил с марка: ........., модел: RX 450Н ..........., рег. № *******, рама № ************,
срещу насрещно задължение за лизингополучателя да заплаща лизинговите вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва. Ищецът твърди, че вещта била предадена с
приемо-предавателен протокол от 23.11.2018 г. и приета от лизингополучателя без
забележки и недостатъци. Твърди, че лизингополучателят бил длъжен да заплаща в срок
всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи от или свързани с договора за
лизинг, както и своевременно да заплаща за своя сметка всички разходи, такси и разноски за
използването и поддръжката на лизинговата вещ, които не са пряко свързани с договора за
лизинг, в това число разходи за застраховки, годишен данък МПС и т. н. Освен това,
съгласно чл. 2, ал. 5 от договора за лизинг, лизингополучателят дължал заплащане на всички
такси и комисионни за обслужване и/или услуги, извършени и начислени от лизингодателя в
съответствие с актуалната Тарифа за таксите и комисионни на „О.Л.“ ЕООД, която е
публично достъпна на сайта на дружеството. Сочи, че ответникът заплатил всички
лизингови вноски до 46-а включително, но след това преустановил плащанията. Твърди, че
1
на 26.01.2023 г. „О.Л.“ ЕООД изпратило до лизингополучателя уведомление, с което на
последния бил предоставен срок за доброволно изпълнение на задължението (10 дни от
получаване на поканата), след изтичането на който договорът за лизинг щял да бъде
прекратен, а лизинговата вещ - следвало да бъде върната на нейния собственик, което
уведомление било надлежно връчено на 27.04.2023 г. по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ Стоян
Якимов, с рег. № 844. Твърди, че дължимите суми не били погасени, поради което договорът
бил прекратен на 09.05.2023 г. Посочва, че съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за лизинг, при
неизпълнение на парично задължение лизингополучателят дължи лихва за забава в размер
на 10 % на годишна база върху просрочената сума. Сочи, че лизинговата вещ била оставена
от лизингополучателя в търговски обект на „Т.А.“ ЕООД, ЕИК ************ на адрес: бул.
„Ц.Ш.“ № 163 на 07.11.2022 г. с цел вторична продажба на автомобила, за което
лизингополучателят отказал да подпише на „Т.А.“ ЕООД приемо - предавателен протокол, и
за което нямало съгласие от ищеца. На 16.05.2023 г. автомобилът бил прибран от търговския
обект на фирма „Т.А.“ ЕООД от служител на „О.Л.“ ЕООД, за което бил съставен двустранен
приемо-предавателен протокол, удостоверяващ състоянието, в което лизинговата вещ се
приема от „О.Л.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 11, ал. 10 от договора, за лизингополучателя било
въведено ограничение по отношение на максимално допустимия годишния пробег за
лизинговата вещ, предмет на договора за лизинг, а именно 15 000 км годишно, като
лизингополучателят имал право на общ пробег за периода на ползване от 67 500 км. Твърди,
че поради превишаване на максимално допустимия пробег, лизингодателят имал право да
претендира неустойка в размер на 0,15 лв. за всеки километър, с който е превишен
максимално допустимият пробег. Посочва, че към 16.05.2023 г. автомобилът бил с пробег от
197 913 км, тоест допустимият максимален пробег бил надвишен от лизингополучателя със
130 400 км, поради което същият дължал неустойка за свръхпробег.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца: сумата от 5 535,68 евро (с левова равностойност 10 826,86 лв.) -
главница за падежирали и непогасени 47-а, 48-а, 49-а, 50-а 51-а, 52-а и 53-а лизингови вноски
по договора с включено ДДС, ведно със законна лихва от 12.06.2023 г. до окончателното
плащане на вземането; възнаградителна лихва по отношение на същите вноски в размер на
сумата от 843,93 евро (с левова равностойност 1 650,58 лв.); обезщетение за забава в размер
на сумата от 182,76 евро (с левова равностойност 357,46 лв.); сумата от 19 560 лв. -
неустойка за свръхпробег, начислена съгласно чл. 11, ал. 10 от договора за лизинг; сумата от
1 987,99 лв. - разходи за застраховки, от които: 1 519,66 лв. - застрахователна премия (вноска
с падеж 22.11.2022 г.), дължима съгласно Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267 и
468,33 лв. - застрахователна премия (вноска с падеж 23.11.2022 г.), дължима съгласно
Застрахователна полица № BG/01/122003408790, сумата от 1 519,66 лв. - разходи за
застрахователна премия (вноска 2 с падеж 23.02.2023 г.), дължима съгласно Застрахователна
полица № 22-0300/411/5001267, сумата от 60 лв. - разходи за кореспонденция съгласно т. 15
от „Тарифата за таксите и комисионните, събирани от О.Л. ЕООД“, прилагана съгласно Част
2
III, чл. 2, ал. 5 от договора за лизинг, сумата от 202,42 лв. - годишен данък МПС за 2023 г.,
сумата от 60 лв. - разходи за връчване на уведомление. Претендира и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за
лизинг на 21.11.2018 г., въз основа на който е ползвал лек автомобил ........., модел: RX 450Н
..........., рег. № *******, рама № ************. Твърди, че в края на месец октомври 2022 г. е
уведомил лизингодателя, че желае да върне лизинговата вещ с опция за вторична продажба
на автомобила, като в изпълнение на указанията на лизингодателя на 07.11.2022 г. върнал
автомобила на посочен от „О.Л.“ ЕООД сервиз. Твърди, че въпреки изпълнението на
задължението да върне вещта на 07.11.2022 г., лизингодателят не предприел никакви
действия да я получи до 16.05.2023 г. Оспорва дължимостта на лизинговите вноски, тъй като
бил върнал автомобила, но ищецът продължил да му начислява вноски. По отношение на
разходите за заплащане на застраховка посочва, че по отношение на сумата от 468,33 лв. не е
настъпил падежът за плащането, а освен това счита, че с оглед връщането на вещта на
07.11.2022 г. не дължи заплащане на застрахователна премия, доколкото ответникът е
собственик. Оспорва дължимостта на сумата от 60 лв. за разходи за кореспонденция,
доколкото не бил получил напомнително писмо. Оспорва и дължимостта на сумата за
годишен данък за МПС, доколкото не бил ползвал лизинговата вещ след 07.11.2022 г.
Оспорва твърденията на ищеца, че е извършил свръхпробег на автомобила с доводи, че
същият бил на разположение на ищеца 6 месеца, считано от 07.11.2022 г. Освен това твърди,
че уговорената клауза за неустойка е нищожна и неравноправна. С оглед гореизложеното
моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е
сключен договор за финансов лизинг № 181305535251 на 21.11.2018 г., за срок от 60 месеца,
въз основа на който на ответника е предоставен за ползване лек автомобил .................. peг. №
*******, рама № ************. Безспорно е също, че на 23.11.2018 г. лизинговата вещ е
била предадена за ползване на лизингополучателя - ответник без недостатъци и възражения,
както и че до м. септември 2022 г. ответникът е заплащал редовно дължимите лизингови
вноски - лизингови вноски от № 1 до № 46 включително, че лизинговата вещ е била оставена
от лизингополучателя в търговски обект на „Т.А.“ ЕООД на 07.11.2022 г. с цел вторична
продажба на автомобила, както и че на 16.05.2023 г. автомобилът е прибран от търговския
обект на „Т.А.“ ЕООД от служител на „О.Л.“ ЕООД, за което е подписан двустранен приемо-
предавателен протокол, удостоверяващ състоянието, в което лизинговата вещ се приема от
лизингодателя.
Като доказателство по делото е приет сключеният между страните договор за
3
финансов лизинг (л. 8-26). В Част II от договора - „Параметри на лизинга“ са уредени
финансовите параметри на договора. Посочено е, че общата цена на придобиване на
лизинговата вещ без ДДС е 71 079,37 евро, а с ДДС - 85 295,24 евро, а срокът на договора -
60 месеца, общо 60 лизингови вноски, дължими съгласно погасителен план, първата от
които включваща главница в размер на 552,24 евро без ДДС и възнаградителна лихва, за
което е представен подробен погасителен план, като е посочено, че същият е валиден до
последваща промяна на лихвата по лизинга.
В т. 20 от договора е отразено, че общата сума, дължима от лизингополучателя,
изчислена към момента на сключване на договора е 112 644,02 евро с ДДС. В т. 17 е
посочено, че е избран променлив лихвен процент, включващ надбавка 2,82 % и 3-месечен
EURIBOR. Съгласно т. 17.2 от договора, промяната в нивата на референтния лихвен процент
ще се отчита в края на всяко тримесечие на календарната година, съответно към 31 март, 30
юни, 30 септември и 31 декември. Посочено е, че промяната на междубанковия лихвен
процент се отчита с точност до 4-ти знак след десетичната запетая. В т. 18 от договора е
предвидено, че годишният процент на разходите по договора, изчислен към момента на
сключване на договора е 11,53 %.
Съгласно Част III „Общи разпоредби“, чл. 1, ал. 1, лизингодателят се задължава да
придобие от посочен от лизингополучателя доставчик определена от лизингополучателя
лизингова вещ, която да предостави на последния за временно (до изтичането на срока на
лизинга) и възмездно ползване. Лизингодателят остава единствен и изключителен
собственик на лизинговата вещ, както и на частите, вложени при отстраняване на
недостатъци и ремонти, докато лизингополучателят не я придобие в резултат на
изпълнението на условията, определени за това. Съгласно чл. 1, ал. 3 договорът за лизинг
влиза в сила от датата на подписването му и прекратява действието си само в случаите,
изрично предвидени в него. Посочено е, че срокът на лизинга, посочен в договора за
финансов лизинг, започва да тече от датата на приемането на лизинговата вещ от
линзингополучателя. В чл. 1, ал. 5 от същия раздел от договора е уговорено, че всякакви
обстоятелства, в резултат на които лизингополучателят е лишен от възможността да ползва
лизинговата вещ, когато лизингодателят е изпълнил точно задълженията си по договора, не
представляват основания за прекратяване или промяна на договора за лизинг, нито биха
могли да обосноват неговото неизпълнение. В случай, че невъзможността за ползване на
лизинговата вещ се дължи на умишлено виновно действие на лизингодателя или е
последица от действия или бездействия на трети лица, претенциите на лизингополучателя
във връзка с невъзможността му да ползва лизинговата вещ, ще бъдат насочени пряко от
него към третите лица, чието поведение е причина за това, а в случай, че това е
лизингодателят - лизингополучателят няма да дължи заплащането на лизингови вноски за
периода, в който не полза вещта.
Правата и задълженията на лизингополучателя по сключения договор са уредени в
чл. 5 от раздел III на договора. Посочено е, че той е длъжен да заплаща в срок всички
лизингови вноски и други плащания, произтичащи от или свързани с договора за лизинг. Той
4
се задължава да заплаща надлежно и своевременно и за своя сметка всички разходи, такси и
разноски за използването и поддръжката на лизинговата вещ.
Съгласно чл. 5, ал. 10 от договора лизингополучателят не може да залага, използва
като обезпечение, отчуждава, предоставя във владение, респективно държане на другиму
или по някакъв начин да се разпорежда с лизинговата вещ. Той няма право да преотдава или
по друг начин да предоставя правото на ползване върху лизинговата вещ на трети лица,
освен с предварителното писмено одобрение на лизингодателя, като лизингополучателят
отговаря за действията им, като за извършени от него.
Съгласно чл. 5, ал. 17 от договора лизингополучателят има право, без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от договора в 14 - дневен
срок от сключването му, чрез изпращане на уведомление до лизингодателя на хартиен или
друг траен носител, до който лизингодателят има достъп, по начин, по който може да бъде
доказан съгласно действащото законодателство. Съгласно чл. 5, ал. 18 от договора, в случай
на отказ от договора, лизингополучателят е длъжен да върне на лизингодателя усвоената
част от сумата на финансиране по договора за лизинг (главницата), както и да му изплати
лихвата по лизинга, начислена за периода от датата на усвояване до датата на връщането й,
разходите по придобиването на лизинговата вещ и таксата за одобрение, не по-късно от 30
дни от изпращането на уведомлението по предходната точка. Съгласно чл. 5, ал. 19
договорът се прекратява едва след пълното изпълнение на задълженията по предходната
алинея.
В чл. 6 от договора за финансов лизинг са уговорени задълженията във връзка със
застраховките на вещта. Съгласно чл. 6, ал. 1 лизингополучателят се задължава, за своя
сметка, но в полза на лизингодателя, да поддържа през цялото време на действие на
договора имуществена застраховка (тип „Автокаско” или друга застраховка на лизинговата
вещ с идентичен предмет), която да покрива пълната действителна стойност на лизинговата
вещ, както и застраховка „Гражданска отговорност”, в случаите когато сключването на
застраховка „Гражданска отговорност” е задължително съгласно действащото българско
законодателство. Съгласно чл. 6, ал. 3 лизингополучателят се задължава да заплаща
застрахователните премии на падежа и по сметките, посочени от застрахователя в
застрахователната полица, респективно в застрахователните добавъци, а в случай на
изпратена дебит нота/известие за плащане - по посочените там сметки, като се задължава в
същия ден да представи на лизингодателя копие от документа, удостоверяващ плащането.
Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора, с подписването му лизингополучателят упълномощава и
овластява лизингодателя за целия срок на договора, да заплаща от името и за сметка на
лизингополучателя, застрахователни премии по първоначални или подновени
застрахователни полици.
В чл. 7 са уредени последиците при неизпълнение на договора. Съгласно чл. 7, ал. 1
във всеки случай на неизпълнение на парично задължение на лизингополучателя,
лизингодателят има право на наказателна лихва за забава в размер на 10 % на годишна база
върху забавената сума, както и да изиска връщане на лизинговата вещ и да прекрати
5
едностранно договора с изпращане на писмено уведомление до лизингополучателя. При
прекратяване на договора, лизингополучателят е задължен да заплати на лизингодателя
освен всички свои дължими до момента на прекратяването задължения и всички дължими в
резултат на прекратяването суми, в т. ч. – обезщетения, неустойки за неизпълнение, всички
направени от лизингодателя разходи, включително разноските за принудително изпълнение
и евентуалното принудително възобновяване на владението върху лизинговата вещ (чл. 7,
ал. 1, т. 2). За лизингодателя съществува възможност и без да прекратява договора за лизинг,
да обяви вземанията си по него за предсрочно изискуеми и да събере всички падежирали до
обявяването на предсрочната изискуемост суми, а така също и лизинговите вноски с
ненастъпил падеж и остатъчната стойност, както и всички разходи, направени във връзка с
договора, в 14-дневен срок от получаване на писменото уведомление за обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми или друг писмено уговорен между страните срок.
Съгласно чл. 8 от договора за лизинг при прекратяване на договора
лизингополучателят е задължен да върне лизинговата вещ за своя сметка на посочен от
лизингодателя адрес, в определения от последния или в посочения в договора тридневен
срок в състоянието, в което същата се е намирала при подписването на приемо-
предавателния протокол, като се отчита обичайното й износване.
В чл. 10 са уговорени условията, при които се прекратява договорът за лизинг, като
предвидените предпоставки са – 1. при изтичането на срока на договора; 2. по взаимно
съгласие на страните, изразено в писмена форма; 3. след получаване на застрахователно
обезщетение от застрахователя - в случай на пълно погиване или при кражба на лизинговата
вещ, но след погасяване на всички непокрити от застрахователното обезщетение задължения
на лизингополучателя; 4. едностранно от някоя от страните при изрично предвидените в
договора случаи или при упражнено от лизингополучателя право на отказ съгласно договора
и ЗПК, при посочените в договора и закона условия.
В чл. 11, ал. 10 от договора за лизинг е уговорено, че максимално допустимият пробег
за всяко едно МПС е 15 000 км годишно, като е предвидена неустойка в случай на
надвишаване на пробег от 15 000 км годишно от страна на лизингополучателя. Уговорено е,
че при констатирано превишаване на максимално допустимия пробег при връщането на
МПС, лизингодателят има право да претендира неустойка в размер на 0,15 лв. на всеки
километър, с който е превишен максимално допустимият пробег (неустойка за свръхпробег).
Неустойката няма да бъде претендирана, в случай, че лизингополучателят придобие
собствеността върху ППС в съответствие с уговореното в договора. Посочено е, че при
невъзможност за постигане на съгласие по отношение на размера на изминатия пробег, при
връщане на лизинговата вещ, експертизата за оценка на състоянието на лизинговата вещ ще
бъде извършена от оторизиран сервиз на съответната марка.
В приложение Б към сключения договор за финансов лизинг са уредени дължимите
разходи по него, като е уговорено задължение в размер на 50 лв. без ДДС за изпращане на
напомнително писмо, включващо задължение за административни разходи, както и данък
върху превозните средства, дължим до 30 дни от издаване на фактура (л. 27-33).
6
Между страните не се спори, като същото обстоятелство се установява и от приетия
по делото приемо-предавателен протокол (л. 34), че на 23.11.2018 г. лизинговата вещ е била
предадена за ползване на лизингополучателя - ответник без недостатъци и възражения.
Като доказателства са представени и приети фактури, издадени от ищеца за
задължения на ответника за лизингови вноски за главница и възнаградителна лихва от № 47
до № 53, които фактури са издадени през периода от 04.10.2022 г. до 03.04.2023 г. (л. 35-41).
Като доказателство по делото е прието известие за плащане № ********** от
15.05.2023 г. за задължения на ответника за лихви за забавено плащане за периода до
09.05.2023 г. на стойност 357,46 лв. с ДДС (л. 42).
Приети са и известие за плащане № ********** от 14.12.2022 г. за задължение за
вноска с падеж 22.11.2022 г. по Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267 в размер на
1 519,66 лв. и вноска с падеж 23.11.2022 г. по Застрахователна полица №
BG/01/122003408790 в размер на 468, 33 лв. (л. 43), както и известие за плащане №
********** от 10.03.2023 г. за задължение на ответника за вноска с падеж 23.02.2023 г. по
Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267 на стойност 1 519,66 лв. (л. 44).
Представена е фактура № ********** от 21.12.2022 г., издадена от ищеца за
задължения на ответника за такса за изпращане на напомнително писмо за плащане на
19.12.2022 г. на стойност 60 лв. с ДДС (л. 45).
Представено е известие за плащане № ********** от 09.03.2023 г., издадено от ищеца
за задължения на ответника за данък МПС за 2023 г., peг. № ******* на стойност 202,42 лв.
(л. 46).
Представена е фактура № ********** от 03.05.2023 г. за задължение на ответника за
връчване на уведомление на стойност 60 лв. с ДДС (л. 47).
Прието е и известие за плащане № ********** от 18.05.2023 г., издадено от ищеца за
задължения на ответника за неустойка за свръхпробег в размер на 19 560 лв. (л. 48).
Като доказателство по делото е приет Констативен протокол от ЧСИ Стоян Якимов, с
рег. № 844 на КЧСИ от 27.04.2023 г. (л. 49-50), от който се установява, че покана с вх. №
06766/30.01.2023 г. (л. 53) е редовно връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на
адреса за кореспонденция: гр. С.............., посочен в договора за лизинг. От представената по
делото покана с вх. № 06766/30.01.2023 г. (л. 53-54) се установява, че ищцовото дружество е
поканило ответника да заплати сумата в общ размер на 9 156,87 лв. – задължения към
26.01.2023 г. по договора за финансов лизинг от 21.11.2018 г., като е посочено, че при
неизпълнение на задължението в десетдневен срок договорът за лизинг ще бъде прекратен.
Конкретизирано е, че сумата в размер на 9 156,87 лв. представлява сбор от лизингови вноски
№ 47, 48, 49, 50, както и разходи за кореспонденция в размер на 60 лв.
Приета е и фактура № ********** от 26.04.2023 г., от която се установява, че ищецът
е заплатил сумата в размер на 60 лв. с ДДС на ЧСИ Стоян Якимов за изготвяне и връчване
на покана за доброволно изпълнение (л. 59).
Във връзка със сключения застрахователен договор за застраховка „Каско“ за
7
процесния автомобил по делото е приета Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267 (л.
60-61) със застраховащ и собственик на автомобила „О.Л.“ ЕООД и застраховател ЗАД
„А.Б.“, като е посочено, че лизингополучател на автомобила е А. Г.. Сключена е застраховка
на „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“ – Каско. Уговорено е, че
стойността на застрахователната премия е в размер на 3 107,95 евро, дължима на четири
вноски, с падежи: 23.11.2022 г., 22.02.2023 г., 24.05.2023 г., 23.08.2023 г., всяка в размер на
776,99 евро.
Във връзка със сключения застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния автомобил е приета Застрахователна полица №
BG/01/122003408790 (л. 63-64) със застраховащ и собственик на автомобила „О.Л.“ ЕООД и
застраховател ЗАД „А.Б.“, като е посочено, че лизингополучател на автомобила е А. Г..
Уговорено е, че стойността на застрахователната премия е в размер на 468,33 лв., която
трябва да бъде платена в срок до 24.11.2022 г.
Видно от платежно нареждане от 09.03.2023 г. (л. 67) ищецът е заплатил в полза на
Столична община данък МПС за 2023 г. по опис на обща стойност 4 587 741,34 лв., сред
които и данъка, дължим за лизинговия автомобил – видно от приложеното извлечение от
Столична община, отдел „Финанси“ (л. 66).
За доказване на връщането на автомобила е приет приемо-предавателен протокол от
16.05.2023 г., съгласно който „Т.А.“ ЕООД е предало на С.Г.А. в качеството му на
пълномощник на управителя на „О.Л.“ ЕООД процесния лек автомобил, като е посочено, че
пробегът на автомобила е 197 913 км (л. 68). В протокола е отбелязано, че автомобилът се е
намирал на територията на „Т.А.“ ЕООД, като е бил предоставен от страна на
лизингополучателя на 07.11.2022 г. с цел вторичната му продажба. Отбелязано е още, че за
предаването на автомобила от страна на лизингополучателя на „Т.А.“ ЕООД няма съставен
приемо-предавателен протокол. В протокола е описано, че са установени щети по предна и
задна броня. Към приложения по делото приемо-предавателен протокол е представена и
изготвена от „Т.А.“ ЕООД справка за констатиран пробег при извършвани сервизни
обслужвания на процесното ПТП (л. 69). В нея е отбелязано, че автомобилът последно е
посетил оторизиран сервиз на 13.10.2022 г. при пробег 191 166 км.
Във връзка с обстоятелствата относно предаването на автомобила по делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д.Д.К. (л. 115-116).
Свидетелят споделя, че знае за сключения между ищеца и ответника договор за лизинг.
Посочва, че ответникът имал финансови проблеми, което наложило да върне лизинговата
вещ - процесния автомобил. Споделя, че в края на 2022 г. заедно с ответника посетили офис
на ищеца на бул. „С.“ и се срещнали с негови представители – мъж и жена, но те отказали да
вземат автомобила с цел вторичната му продажба. След отказа, ответникът оставил
автомобила в офис на „Т.“ на бул. „Е.“, за което попълнил протокол и за което уведомил
ищеца.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
8
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79
ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ и чл. 345 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ, вр. чл. 345 ТЗ в
тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за финансов лизинг с
твърдяното съдържание и уговорени лизингови вноски, изпълнение на своите задължения
по договора за финансов лизинг - че е предоставил вещта за ползване на ответника,
настъпване на падежа на лизинговите вноски и техния размер; наличието на валидна клауза
за възнаградителна лихва, че са настъпили условията за плащането й и нейния размер;
основанието и размера на разходите, които се претендират; развалянето на договора по
надлежния ред.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е уговорена неустойка за свръхпробег по валидна неустоечна клауза, настъпването
на условията, при които неустойката е дължима и нейния размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже валиден договор
между страните, наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава, както и размера
на обезщетението за забава, в случай че се претендира по-голям от законната лихва.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже направените от него
възражения в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и
да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. В чл. 345, ал. 2 ТЗ са уговорени
задълженията на лизингополучателя, като е посочено, че той има задълженията на наемател
съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, задължението да
върне вещта след изтичане срока на договора, както и задължението да заплаща разноските
по поддържането на вещта.
В константната практика на ВКС е прието, че за разлика от оперативния лизинг,
финансовият лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с
финансово - кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови
средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на
възнаграждение за ползването - лизингови вноски. За разлика от оперативния лизинг, при
договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение (общата стойност на
лизинговите вноски) е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на
актива (вещта), разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и
клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Съдържанието на договора за
финансов лизинг го определя като особен вид инвестиционен кредит, именно с оглед
обстоятелството, че общата стойност на лизинговите вноски, дължими от
лизингополучателя, се изчислява така, че да покрива цената, по която лизинговата компания
е придобила вещта, нейните разноски, а също така и печалбата й, т. е. налице е правен
резултат като при усвоен кредит, чието погасяване става чрез заплащането на лизинговите
вноски (така и решение № 120 от 10.11.2010 г. по т. д. № 1025/2009 г. по описа на ВКС, I т.
9
о.). При предсрочно прекратяване на договора за лизинг в двете му разновидности
(оперативен и финансов) и връщане на лизинговата вещ, включително поради неизпълнение
на задължението на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, всяка от
страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия договор. В този
случай лизинговите вноски, чийто падежът не е настъпил към прекратяване на договора, не
се дължат на лизингодателя поради прекъсване на договорното правоотношение, но в
случай, че фактическата власт върху вещта е върната на лизингодателя.
От представените по делото доказателства се установи, че между страните е бил
сключен валиден договор за финансов лизинг, с твърдяното в исковата молба съдържание,
по силата на който ищецът се е задължил да придобие правото на собственост върху
лизинговия актив, след което да го предостави за ползване на ответника срещу съответно
възнаграждение. Ответникът като лизингополучател от своя страна се е задължил срещу
предоставеното му ползване да заплаща уговорената с договора цена, както и да придобие
правото на собственост върху автомобила след изтичане на срока на договора за лизинг.
Не се спори, че на 23.11.2018 г. лизинговата вещ е била предадена за ползване на
лизингополучателя - ответник без недостатъци и възражения.
В случая при изпълнение на престацията за предаване на лизинговата вещ
задължението на лизингополучателя за плащане на лизинговото възнаграждение е станало
изискуемо, като всяка от разсрочените от страните 60 лизингови вноски става изискуема
при настъпване на уговорения в лизинговия договор падеж - на 25-о число на съответния
месец.
По делото не е спорно, че ответникът е преустановил плащанията на лизинговите
вноски след заплащане на 46-а вноска с падеж на 25.09.2022 г.
Ответникът не оспорва тези обстоятелства, но твърди, че доколкото на 07.11.2022 г. е
върнал автомобила на „Т.А.“ ЕООД, като преди това го е предложил на лизингодателя, не
следва да дължи последващите лизингови вноски. В тази връзка и основните спорни по
делото въпроси са относно това до кога договорът за лизинг е действал между страните,
респ. на коя дата и по вина на коя от страните е развален същият.
Тук съдът съобразява на първо място правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, който предвижда,
че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си по причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора като даде подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението се прави писмено, ако договорът е сключен в писмена форма.
Съгласно трайната съдебна практика правото да се развали договорът е
преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и
възниква при наличието на неизпълнение по един двустранен договор. В чл. 87, ал. 1 ЗЗД са
уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля
от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като упражняването на това
право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок,
10
както и с изявление, че договорът се смята за развален, в случай на неизпълнение в дадения
срок. Предназначението на предупреждението е да се даде допълнителна възможност на
длъжника за изпълнение. В съответствие с чл. 9 ЗЗД – основен принцип на облигационното
право за свободата на договаряне, страните могат да регламентират правоотношенията, в
които встъпват по своя воля, като уговорят конкретно условията за тяхното възникване,
развитие, прекратяване.
Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва
от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако
такъв не е бил даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. Общото
правило е, че развалянето има обратно действие, но при договора за лизинг, с оглед
характеристиките му, няма обратно действие - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
В случая процесният договор за финансов лизинг е сключен с краен срок, като в чл.
10 са уговорени условията, при които същият се прекратява - при изтичане срока на
договора, по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, след получаване на
застрахователно обезщетение от застрахователя - в случай на пълно погиване или при
кражба на лизинговата вещ, но след погасяване на всички непокрита от застрахователното
обезщетение задължения на лизингополучателя, едностранно от някоя от страните при
изрично предвидените в закона случаи или при упражнено от лизингополучателя право на
отказ съгласно договора и ЗПК.
Въз основа на данните по делото съдът приема, че възражението на ответника, че
договорът е преустановил действието си на 07.11.2022 г. е неоснователно, тъй като към тази
дата не са били налице предпоставки за освобождаване на лизингополучателя от
задължението му да заплаща лизинговите вноски.
От показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира като обективни и
непосредствени, се установява, че ответникът е предложил на насрещната страна договорът
помежду им да се прекрати. Нито договорът между страните, нито законът регламентират
пречки договорното правоотношение да се прекрати по взаимно съгласие на страните,
каквато възможност е предвидена и в самия договор. От събраните доказателства обаче се
установи, че между страните не е било налице взаимно съгласие за прекратяване на
договора, доколкото ответникът е предложил връщането на вещта на ищеца, но той изрично
е отказал. Единствената възможност на ответника да прекрати договора едностранно е била
при неизпълнение на задълженията по договора от ищцовото дружество или непосредствено
след сключването на договора в предвидения срок, като нито едно от тези обстоятелства не
се доказва по делото. Към 07.11.2022 г. ищецът не е бил неизправна страна по договора за
лизинг, тъй като е осигурил ползването на вещта. Взаимно съгласие за прекратяване на
договора за лизинг не е било постигнато и желаните от ответника правни последици на
прекратяването – отпадане занапред на задълженията по договора – не са настъпили,
считано от 07.11.2022 г., т. е. договорът е продължил своето действие, като следва да се
посочи, че за ищеца не съществува нормативно или договорно задължение да приеме
отправеното предложение за прекратяване на договорната връзка. С оглед на това съдът
11
приема, че връщането на вещта от страна на лизингополучателя на 07.11.2022 г. (на лице,
различно от ищеца – „ТМ – Ауто“ ЕООД, за което не е представен и приемо-предавателен
протокол, а от този от 16.05.2023 г. се установява, че такъв не е съставян) не се е отразило на
действието на договора, като по този начин ответникът единствено се е лишил от
възможността да използва лизинговата вещ. В тази връзка следва да се посочи, че ищецът не
е изпаднал в неизпълнение на задължението си да осигури ползването на лизинговата вещ,
тъй като същата е била разположение на ответника и той е могъл да я ползва. Съответно,
ответникът е изпаднал в забава с неплащане на падежа на дължимите лизингови вноски,
като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични
средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
Договорът е продължил да действа и в периода от 07.11.2022 г. до 09.05.2023 г., когато
е бил развален от страна на ищеца с изпращането на покана с вх. № 06766/30.01.2023 г. и
изтичането на дадения в нея срок за доброволно изпълнение, с която ищецът е поканил
ответника да заплати сумата в общ размер на 9 156,87 лв., в десетдневен срок, която покана
е била редовно връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 27.04.2023 г. на
адреса, вписан като адрес за връчване на съобщения в договора за финансов лизинг, а видно
от разписката за връчване на поканата ответникът е бил уведомен и по телефон. В случая
прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната
страна - лизингодател преди изтичане на срока му, представлява по своята същност
разваляне на договора, на основание чл. 10, ал. 1, т. 4, вр. чл. 7, ал. 1, т. 2 от същия, тъй като
основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на
задълженията от страна на лизингополучателя да заплаща дължимите лизингови вноски. С
оглед характера на насрещните престации - за продължително изпълнение на лизингодателя
(предоставяне на ползването на вещта) и за периодично изпълнение на лизингополучателя
(за заплащане на лизинговата цена на вноски), развалянето на договора има действие
занапред, а не обратно действие към момента на сключване на договора, по аргумент от чл.
88 ЗЗД. Предвид това и до този момент страните са обвързани от договора и задълженията
си по същия.
В настоящия случай ищецът претендира 47-а, 48-а, 49-а, 50-а 51-а, 52-а и 53-а
лизингови вноски по договора. Видно от представения по делото погасителен план към
договора 47-а вноска е била с падеж 25.10.2022 г., а 53-а вноска - с падеж 25.04.2023 г. С
оглед на това, по отношение на всяка от процесните лизингови вноски е настъпил падежът
за изпълнението й към датата на развалянето на договора за лизинг. Ответникът дължи
лизинговите вноски и изпълнение на задълженията си до едностранното прекратяване на
договора от страна на ищеца – лизингодател, които вноски включват главница и договорна
лихва, уговорена съгласно чл. 17 от договора за финансов лизинг, като размерът й според
настоящия състав не нарушава изискванията на ЗЗП, а и такива доводи не са заявени от
ответника. По отношение на размера на вноските не е налице оспорване от страна на
ответника, поради което исковете за лизингови вноски, включващи главница и
възнаградителна лихва следва да бъдат изцяло уважени както следва: за сумата от 5 535,68
12
евро с ДДС (с левова равностойност 10 826,86 лв.) (вноска № 47 в размер на 653,77 евро
(1278,66 лв.) и 130,75 евро ДДС (255,73 лв.), вноска № 48 в размер на 655,95 евро (1282,91
лв.) и 131,18 евро ДДС (256,58 лв.), вноска № 49 в размер на 658,12 евро (1287,17 лв.) и
131,62 евро ДДС (257,43 лв.), вноска № 50 в размер на 657,67 евро (1286,29 лв.) и 131,53
евро ДДС (257,26 лв.), вноска № 51 в размер на 660,39 евро (1291,59 лв.) и 132,07 евро ДДС
(258,32 лв.), вноска № 52 в размер на 663,11 евро (1296,93 лв.) и 132,62 евро ДДС (259,39
лв.), вноска № 53 в размер на 664,09 евро (1298,83 лв.) и 132,81 евро ДДС (259,77 лв.); за
сумата от 843,93 евро (с левова равностойност 1 650,57 лв.) - възнаградителна лихва (по
вноска № 47 – 83,54 евро (163,40 лв.), по вноска № 48 – 111,73 евро (218,52 лв.), по вноска №
49 – 109,54 евро (214,26 лв.), по вноска № 50 – 133,15 евро (260,40 лв.), по вноска № 51 –
130,44 евро (255,10 лв.), по вноска № 52 – 127,71 евро (249,76 лв.), по вноска № 53 – 147,82
евро (289,13 лв.)).
Относно задължението за заплащане за застраховки за лизинговата вещ:
Ответникът е възразил, че няма задължение да заплаща застрахователни вноски след
връщането на автомобила на 07.11.2022 г.
Съгласно в чл. 5 от раздел III на договора лизингополучателят е длъжен да заплаща в
срок всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи и свързани с договора за
лизинг, включително всички разходи, такси и разноски за използването и поддръжката на
лизинговата вещ.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за лизинг лизингополучателят се задължава, за своя
сметка, но в полза на лизингодателя, да поддържа през цялото време на действие на
договора, имуществена застраховка (тип „Автокаско” или друга застраховка на Лизинговата
вещ с идентичен предмет), която да покрива пълната действителна стойност на Лизинговата
вещ, както и застраховка „Гражданска отговорност”, в случаите когато сключването на
застраховка „Гражданска отговорност” е задължително съгласно действащото българско
законодателство. Лизингополучателят се е задължил да заплаща застрахователните премии
на падежа и по сметките, посочени от застрахователя в застрахователната полица, респ. в
застрахователните добавъци, а в случай не изпратена дебит нота/известие за плащане - по
посочените там сметки.
По делото се установи, че е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско“
за процесния лек автомобил под формата на Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267
със ЗАД „А.Б.“, като стойността на застрахователната премия е в размер на 3 107,95 евро,
дължима на четири вноски всяка в размер на 776,99 евро с падежи: 23.11.2022 г., 22.02.2023
г., 24.05.2023 г. и 23.08.2023 г.
Освен това се установи, че е сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил под формата на Застрахователна
полица № BG/01/122003408790 със ЗАД „А.Б.“, като е уговорено, че стойността на
застрахователната премия е в размер на 468,33 лв., с падеж до 24.11.2022 г.
Безспорно към датата на прекратяване на договора за финансов лизинг – 09.05.2023 г.
13
претендираните с исковата молба вноски по сключените договори за застраховки (първа и
втора вноска по застраховка „Каско“ и единствена вноска по застраховка „Гражданска
отговорност“) са с настъпил падеж.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора за лизинг, и при едностранно прекратяване на
договора, лизингополучателят е задължен да заплати на лизингодателя освен всички свои
дължими до момента на прекратяването задължения и всички свои дължими в резултат на
прекратяването суми, с оглед което съдът приема, че за ответника е възникнало задължение
за заплащане и на дължимите застрахователни премии с настъпил падеж до развалянето на
договора.
Претендираните от ищеца в настоящото производство застрахователни суми
отговарят на посочените в застрахователните полици, поради което предявените искове за
заплащане на сумата от 1 519,66 лв. - застрахователна премия (вноска 1 с падеж 23.11.2022
г.), дължима съгласно Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267, сумата от 1 519,66 лв.
- застрахователна премия (вноска 2 с падеж 22.02.2023 г.), дължима съгласно
Застрахователна полица № 220300/411/5001267 и сумата от 468,33 лв. - застрахователна
премия (вноска с падеж 23.11.2022 г.), дължима съгласно Застрахователна полица №
BG/01/122003408790 следва да бъдат уважени изцяло, при липса на данни за плащането им
от ответника.
Относно искането за заплащане на сумата от 60 лв. - разходи за кореспонденция
съгласно т. 15 от „Тарифата за таксите и комисионните, събирани от О.Л. ЕООД“,
прилагана съгласно Част III, чл. 2, ал. 5 от договора за лизинг, сумата от 202,42 лв. -
годишен данък МПС за 2023 г., сумата от 60 лв. - разходи за връчване на уведомление:
В приложение Б към договора за лизинг са уредени дължимите разходи във връзка с
него, включително сумата в размер на 50 лв. без ДДС за изпращане на напомнително писмо
и административни разходи. За сумата от 60 лв. с ДДС е издадена фактура № ********** от
21.12.2022 г. от ищеца, а като основание за плащане на сумата е посочено - такса за
изпращане на напомнително писмо за плащане на 19.12.2022 г.
По делото не са налице доказателства за изпращане до ответника на напомнително
писмо от 19.12.2022 г., каквото възражение е направено изрично в отговора на исковата
молба, съответно за което да се дължи такса в размер на 60 лв., поради което в тази част
искът подлежи на отхвърляне.
По отношение за задължението на ответника за заплащане на сумата от 202,42 лв. -
годишен данък МПС за 2023 г. е представено известие за плащане № ********** от
09.03.2023 г., издадено от ищеца за задължения на ответника за данък МПС за 2023 г. за
лизинговия автомобил на стойност 202,42 лв. Съгласно чл. 5 от раздел III на договора
лизингополучателят е длъжен да заплаща в срок всички лизингови вноски и други
плащания, произтичащи и свързани с договора за лизинг, включително всички разходи,
такси и разноски за използването и поддръжката на лизинговата вещ, които не са пряко
свързани с договора за лизинг, като едностранното прекратяване на договора за лизинг не
изключва това задължение – чл. 7, ал. 1, т. 2. Сред тези разходи попада и местният данък
14
върху превозните средства, уреден нормативно в чл. 1, ал. 1, т. 5, вр. чл. 52 и сл. ЗМДТ,
чийто размер от 202,42 лв. за 2023 г. не се оспорва.
Установява се, че с платежно нареждане от 09.03.2023 г. ищецът е заплатил в полза на
Столична община данък МПС за 2023 г. по опис на обща стойност 4 587 741,34 лв., в която
сума е включен и данъкът, дължим за процесния автомобил – видно от приложеното
извлечение от Столична община, отдел „Финанси“. Ето защо тази сума следва да бъде
възстановена на ищеца и искът за същата следва да бъде уважен, при липса на данни за
плащането на сумата от ответника.
Основателна е и претенцията за сумата от 60 лв. – разходи за връчване на
уведомление, тъй като видно от представената фактура № ********** от 26.04.2023 г.
ищецът е заплатил сумата в размер на 60 лв. на ЧСИ Стоян Якимов за изготвяне и връчване
на покана за доброволно изпълнение.
С оглед на това съдът счита, че исковете за сумата от 202,42 лв. - годишен данък МПС
за 2023 г. и за сумата от 60 лв. - разходи за връчване на уведомление за доброволно
изпълнение следва да бъдат уважени изцяло, а претенцията следва да бъде отхвърлена за
сумата от 60 лв. - разходи за кореспонденция съгласно т. 15 от „Тарифата за таксите и
комисионните, събирани от О.Л. ЕООД“, прилагана съгласно Част III, чл. 2, ал. 5 от договора
за лизинг.
По иска за обезщетение за забава за сумата от 182,76 евро (с левова
равностойност 357,46 лв.):
Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за лизинг във всеки случай на неизпълнение на
парично задължение на лизингополучателя, лизингодателят има право на наказателна лихва
за забава в размер на 10 % на годишна база върху забавената сума, както и да изиска
връщане на лизинговата вещ и да прекрати договора. В настоящия случай безспорно се
установи, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на лизинговите вноски, поради
което за него е възникнало задължение да заплати обезщетение за забава. Като доказателство
по делото е представено известие за плащане от 15.05.2023 г. за задължения за лихви за
забавено плащане за периода до 09.05.2023 г. на стойност 357,46 лв. с ДДС. С оглед
забавената към тази дата главница, и преценявайки дължимата лихва по реда на чл. 162 ГПК
съдът счита, че искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен изцяло.
По иска за сумата от 19 560 лв. - неустойка за свръхпробег, начислена съгласно
чл. 11, ал. 10 от договора за лизинг:
Съгласно чл. 11, ал. 10 от договора за лизинг при констатирано превишаване на
максимално допустимия пробег (15 000 км годишно) при връщането на МПС,
лизингодателят има право да претендира неустойка в размер на 0,15 лв. за всеки километър,
с който е превишен максимално допустимият пробег. Неустойката няма да бъде
претендирана, ако лизингополучателят придобие собствеността върху ППС в съответствие с
уговореното в договора.
От приетия по делото приемо-предавателен протокол от 16.05.2023 г. се установява,
15
че към момента, в който автомобилът е бил предаден на ищеца същият е бил с пробег 197
913 км. По делото е представено копие от сервизната история на автомобила, видно от която
към 08.07.2019 г. автомобилът е бил с пробег от 29 713 км, последно на 13.10.2022 г. е
извършен ремонт в оторизиран сервиз като пробегът на автомобила е бил 196 166 км. С
оглед на това следва да се приеме, че пробегът от 197 913 км е извършен именно от
лизингополучателя, предвид последните констатирани при ремонта показания и разликата
от около един месец от последния ремонт до 07.11.2022 г., като данни в противна насока не
са ангажирани.
В отговора на исковата молба се твърди, че претендираната от ищеца неустойка за
свръхпробег е нищожна като неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП. Съгласно чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. по описа на ВКС, ОСТК са
посочени принципите, от които следва да се ръководи съдът при преценка дали дадена
неустойка е нищожна. Според същите указания, сама по себе си клаузата за неустойка не е
нищожна само защото е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя
може да се начислява (както е в конкретния случай).
Клаузата може да бъде нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските отношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения и този за недопускане на състояние на неоснователно
обогатяване. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към момент, когато договорът вече е във фазата на неговото изпълнение. При тази
преценка е възможно да бъдат използвани някои от примерно изброените в тълкувателното
решение критерии. Между тях са естеството и размерът на задълженията, изпълнението на
което се обезпечава с неустойка, наличието на обезпечение на задължението с други правни
способи, вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението-съществено или за незначителна негова част, съотношението
16
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението
вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и
други критерии. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел за която
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване
на добрите нрави. Тези принципни указания при определяне дали дадена клауза за уговаряне
на неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, трябва да бъдат
разглеждани и прилагани при отчитане и на конкретните обстоятелства по поставения за
разглеждане спор.
В настоящия случай неустойката за свръхпробег е уговорена при сключването на
договора с цел обезпечаване спазване на задължението на ползвателя да ползва вещта по
определен начин и в определени граници през срока на договора, като цели да покрие и
вредите за лизингодателя от амортизация на автомобила (което би се отразило и на цената
му при последваща вторична продажба). Предвиденият максимален пробег е съобразен с
продължителността на договора за лизинг и отговаря на нормалното ползване на
автомобила, а неустойката не би била дължима при условие, че договорът е изпълняван
добросъвестно от лизингополучателя, независимо от пробега на колата, и при прехвърляне
собствеността върху лизинговия обект. Съдът приема, че сумата от 0,15 лв. на км не е
прекомерна предвид общата дължима цена по договора и срока на същия, поради което
клаузата, с която е уредена неустойката не е неравноправна, тъй като не създава
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните и не накърнява
добрите нрави. С оглед на това възражението за нищожност на неустоечната клауза е
неоснователно.
Не се спори, че за периода до разваляне на договора, в който период ответникът е
имал право и е могъл да ползва автомобила, допустимият максимален общ пробег е бил
67 500 км (по 1 250 км месечно). Лизингополучателят е надвишил предвидените километри
със 130 413 км, като претендираната от ищеца неустойка отговаря на уговореното между
страните по договора, поради което настоящият състав счита, че иска за сумата от 19 560 лв.
- неустойка за свръхпробег, начислена съгласно чл. 11, ал. 10 от договора за лизинг също
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 1449 лв., както и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., с оглед на което
ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 1546,43 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът претендира разноски в размер на 2 130 лв. - адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.09.2023 г., което съдът намира, че не е
прекомерно, с оглед цената на исковете, фактическата и правната сложност на делото и
17
защитата по него. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ
размер на 3,53 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., да заплати на „О.Л.“
ЕООД, ЕИК ******* (с предходно наименование „С.Б. ЕООД), с адрес: гр. С................ на
основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ и чл. 345 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, сумата от 5
535,68 евро (с левова равностойност 10 826,86 лв.), представляваща сбора от 47-а, 48-а, 49-а,
50-а, 51-а, 52-а и 53-а лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 181305535251 от
21.11.2018 г. за лек автомобил с марка: ........., модел: RX 450Н ..........., рег. № *******, рама
№ ************; сумата от 843,93 евро (с левова равностойност 1 650,57 лв.),
представляваща възнаградителна лихва за лизингови вноски 47-а, 48-а, 49-а, 50-а, 51-а, 52-а
и 53-а по договор за финансов лизинг № 181305535251 от 21.11.2018 г. за периода от
25.10.2022 г. до 25.04.2023 г.; сумата от 1 519,66 лв. - застрахователна премия (вноска с
падеж 23.11.2022 г.), дължима съгласно Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267;
сумата от 1 519,66 лв. - застрахователна премия (вноска 2 с падеж 22.02.2023 г.), дължима
съгласно Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267, сумата от 468,33 лв. -
застрахователна премия (вноска с падеж 23.11.2022 г.), дължима съгласно Застрахователна
полица № BG/01/122003408790; сумата от 202,42 лв. - годишен данък МПС за 2023 г.;
сумата от 60 лв. - разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение (уведомление) от
ЧСИ, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба –
12.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 182,76 евро (с левова равностойност
357,46 лв.), представляваща лихва за забава съгласно чл. 7, ал. 1 от договор за финансов
лизинг № 181305535251 от 21.11.2018 г. за периода от 25.10.2022 г. до 25.04.2023 г.; както и
сумата от 19 560 лв., представляваща неустойка за свръхпробег, начислена съгласно чл. 11,
ал. 10 от договор за финансов лизинг № 181305535251 от 21.11.2018 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 60 лв. - разходи за кореспонденция съгласно т. 15 от „Тарифата за таксите
и комисионните, събирани от О.Л. ЕООД“, прилагана съгласно Част III, чл. 2, ал. 5 от
договора за лизинг, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., да заплати на „О.Л.“
ЕООД, ЕИК ******* (с предходно наименование „С.Б. ЕООД), с адрес: гр. С................ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1546,43 лв., представляваща сторени от ищеца
разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „О.Л.“ ЕООД, ЕИК ******* (с предходно наименование „С.Б. ЕООД), с
адрес: гр. С................ да заплати на А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3,53 лв., представляваща сторени от ответника
разноски по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
18
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19