РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1415
гр. Перник, 28.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500802 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 837 от 25.07.2023 г., постановено по гр.д. № 6322/2022 г. Районен
съд - Перник е признал за установено по отношение на "Делки" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя К.
Г. Д., че дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, сумата от 1 629,61 лв. /хиляда шестстотин двадесет и
девет лева и 61ст./, представляваща главница за предоставяне на ВиК услуги за периода
от 13.08.2021 г. до 07.10.2021г., и сумата от 95,06 лв. /деветдесет и пет лева и 06 ст./,
представляваща лихва за забава от 02.12.2021 г. до 29.06.2022 г. С решението съдът се
е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
"Делки" ЕООД, чрез адв. Б. В., с която постановеното от районния съд решение се
обжалва като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че атакуваното решение
не е съобразено със събраните по делото доказателства. Намира, че първата инстанция
при постановяване на решението е достигнала до неправилни изводи, като се излагат
подробни съображения в тази насока. В продължение се твърди, че решаващия съд
коментира превратно обяснения на тенденциозно зададени въпроси. Допълва, че съдът
неправилно не е възприел и обясненията на вещото лице. Наведени са твърдения, че по
делото са представени съответните възражения, изложени подробно от управителя на
ответното дружество, като същите неправилно не са взети предвид при постановяване
на съдебния акт. Намира, че решаващият съд тенденциозно се позовава на
1
разпоредбата на чл. 146 от ГПК, като сочи, че изцяло в тежест на ответната страна е да
докаже твърденията си, че контролираното отклонение във водопроводната мрежа при
извършване на проверката не е с цел заобикаляне и неотчитане на преминалата вода от
водомера, а паралелно водозахранване. С въззивната жалба се прави подробен анализ
на свидетелските показания, дадени в първоинстанционното производство, като се
сочи, че районния съд е направил изключително избирателни изявления по отношение
на същите, което е довело до постановяването на необоснован съдебен акт. Намира, че
сменяйки и разменяйки отговорността и доказателствената тежест между страните,
Пернишкият районен съд неправилно е приел, че исковата претенция е основателна и
доказана. Твърди, че предвид събраните и ангажирани доказателства се установява, че
не са налице условията за ангажиране на отговорността на ответното дружество.
Въззивният жалбоподател заявява, че изцяло подържа изложеното в писмената защита
и пледоарията по делото, както и представените писмени доказателства с отговора на
исковата молба. Въз основа на изложените съображения за неправилност на
атакуваното решение се иска неговата отмяна изцяло и връщане на делото на районния
съд за разглеждането му съобразно направените искания. Алтернативно се моли съда
за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции
разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. В условията на евентуалност
се прави възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемите разноски,
включително адвокатското възнаграждение. С въззивната жалба не се представят и не
се сочи необхоД.ст от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от “Водоснабдяване и
канализация” ООД, чрез адв. Д. У., с който се оспорва подадената въззивна жалба.
Намира, че районният съд правилно и съобразно процесуалния и материалния закон е
разпределил доказателствената тежест, поради което намира за неоснователно
оплакването на ответната страна в тази насока. На следващо място счита за
неоснователни и неотговарящи на закона оплакванията за наличие на процесуални
нарушения в първоинстанционното производство, касаещи разпита на свидетелите на
ищцовото дружество като допълва, че не съществува нормативна забрана за
присъствие на свидетелите в залата при разглеждане на експертизата от вещото лице.
Намира, че изслушването на вещото лице не би могло да повлияе на обективността на
показанията на свидетелите и да ги дискредитира, тъй като свидетелските показания и
заключенията на вещите лица представляват различни доказателствени средства. В
продължение като неоснователни се сочат и оплакванията относно кредитирането от
страна на съда на показанията на свидетелите на ищеца спрямо тези на ответника, като
се излагат аргументи в тази насока. За неоснователно се сочи и оплакването от
въззивника, че приложените по делото „възражение“ и „заявления“ не са взети предвид
при постановяване на процесното решение. Наведени са твърдения, че в
2
първоинстанционното производство се доказва, че констативния протокол отразява
действително осъществената фактическа обстановка. Сочи, че ответникът нито твърди,
нито доказва, че Констативния протокол не е подписан от него и не е оспорил неговата
автентичност. Счита, че всички твърдения на ответника и оплаквания във въззивната
жалба, че в имота е налице допълнителен водоизточник от който се черпи вода без да
се смесва с водата, подавана от ВиК са напълно неотносими, като намира, че същите
всъщност доказват нарушението на потребителя. В подкрепа на изложените съждения
се сочи съдебна практика. Въз основа на подробно изложени аргументи се моли съда
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна. Не се представят и не се сочи необхоД.ст от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отоговора не се представят и не се сочи
необхоД.ст от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 31.01.2024 г. от 10:50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4