№ 19762
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110137662 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 21.09.2021 г., от (фирма) против
(фирма) с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 24000 лева, представляваща сбор от
неплатени месечни наемни вноски по Договор за наем от 26.04.2019 г. за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2020 г. включително, както и сумата в размер на 8313,33 лева,
представляваща сбор от дължима по договора мораторна неустойка по чл. 11 от
съглашението върху непогасените наемни вноски от месец май 2019 г. до месец април 2020 г.
за периода от 29.04.2019 г. до 30.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 22.02.2021 г. по гр. д. № 60118/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата на договор за наем от 26.04.2019 г.,
съгласно който ищецът предоставил на ответника право на ползване върху три броя
недвижими имоти с идентификатори 68134.4093.3240.1, 68134.4093.3240.2 и
68134.4093.3240.3, разположени в поземлен имот с идентификатор 68124.4093.3240, а
(фирма) се задължило да заплаща наемна цена в общ размер за трите имота 2000 лева
месечно, платима до 28-о число на месеца, предхождащ месеца, за който се дължи.
Представителят на ищеца поддържа, че договорът бил сключен за срок от една година, като
страните уговорили, че същият се счита продължен при липса на писмено предизвестие за
прекратяването му. В исковата молба са изложени твърдения, че наемателят не е изпълнил
задължението си да заплаща уговорената цена за ползване на вещта, поради което дължи
сумата общо в размер на 40 000 лева за периода от месец май 2019 г. до месец декември 2020
г., като предмет на настоящото производство са непогасените месечни наемни вноски за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. Процесуалният представител на ищеца
поддържа, че с чл. 11 от процесния договор страните уговорили неустойка за забава на
задължението за заплащане на уговорената наемна цена в размер на утроен лихвен процент
за всеки ден забава, поради което ответникът дължи и сумата в размер на 9769,25 лева,
представляваща сбор от дължима по договора неустойка върху наемните вноски за периода
от месец май 2019 г. до месец декември 2020 г., като предмет на настоящото производство е
1
сумата в размер на 8313,33 лева, представляваща мораторна неустойка върху непогасените
наемни вноски от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. за периода от 29.04.2019 г. до
30.11.2020 г. В исковата молба са изложени твърдения, че за всяка една от дължимите
наемни вноски е издадена фактура. Направено е искане сторените в производството съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат В. Б.,
оспорва исковата претенция по основание и размер. С подадения отговор са оспорени
поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно
правоотношение между страните по спора с предмет договор за наем. Процесуалният
представител на дружеството оспорва истинността на представения по делото договор за
наем в частта относно подписа, на който е придаден вид, че принадлежи на управителя на
(фирма) Я Г.. В контекста на направеното оспорване се сочи, че към датата на договора за
наем управителят се е намирал извън територията на Република България. В допълнение е
отбелязано, че договорът за наем е нищожен поради липса на форма, доколкото страните с
чл. 14 изрично за уговорили форма за действителност на съглашението, а именно с
нотариална заверка, а представеният по делото такъв е сключен в проста писмена форма.
Процесуалният представител на страната поддържа, че описаните в договора за наем имот
не са предавани за ползване на ответното дружество. В подадения отговор са изложени
твърдения, че съставените от ищеца фактури не са получавани, нито осчетоводявани от
(фирма). По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка акт № 97, том I, нот. дело № 80/2018 г. по
описа на И.П, по силата на който (ФИРМА) е признат за собственик на процесните имоти с
идентификатори 68134.4093.3240.1, 68134.4093.3240.2 и 68134.4093.3240.3.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за отдаване под наем на
недвижим имот от 01.04.2009 г., сключен между (ФИРМА) в качеството на наемодател и
(фирма) в качеството на наемател, по силата на който наемодателят предоставил под наем
на наемателя за временно възмездно ползване следния недвижим имот „„Младост IV“ (
складови помещения)“, които наемателят ще ползва за изкупуване на черни и цветни метали,
а наемателят се задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 1100 лева без ДДС.
Съгласно чл. 2 договорът се сключва за срок от една година. Приети са още анекс №
1/01.04.2010 г., с който срокът на договора е удължен до 01.04.2011 г., анекс № 2/28.11.2011 г.,
с който срокът на договора е удължен до 31.12.2012 г. и анекс № 3/28.12.2012 г., с който
срокът на договора е удължен до 31.12.2014 г.
Като писмено доказателство по делото е прието Решение № 12-ДО-1241-00 от
01.03.2013 г., издадено от Министерство на околната среда и водите, Регионална инспекция
по околната среда и водите – София, с което на ответника е разрешено да извършва дейности
по третиране на отпадъци на площадка № 1 с местонахождение гр. (АДРЕС) идентификатор
68134.4093.3240. Представено е и Решение № 12-ДО-1241-00 от 30.01.2020 г., издадено от
Министерство на околната среда и водите, РИОСВ-София, с което е прекратено действието
на Решение № 12-ДО-1241-00 от 01.03.2013 г., считано от 30.01.2020 г.
Представен е учредителен акт от 13.12.2018 г., вписан в Служба по вписванията гр.
София под акт № 886, том XLIV, дело № 13631, с който едноличният собственик на капитала
на ищцовото дружество (ФИРМА) е внесъл в капитала на (фирма) като апортна вноска
процесните недвижими имоти с идентификатори 68134.4093.3240.1, 68134.4093.3240.1 и
68134.4093.3240.3.
Като писмено доказателство по делото е представен договор за наем от 26.04.2019 г.,
2
сключен от (фирма) в качеството на наемодател и (фирма) в качеството на наемател,
съгласно който наемодателят е предоставил на наемателя ползването на процесните
недвижими имоти срещу месечна наемна цена в размер на 2000 лева, дължима до 28-мо
число на предходния месец, като съгласно чл. 7, ал. 2 от съглашението договорът служи и
като разписка ( протокол ) за предаването на имота от наемодателя на наемателя. Съгласно
чл. 7, ал. 1 от контракта договорът се сключва за срок от една година, считано от
подписването му, като договорът се счита продължен за нов срок от една година при същите
условия, освен ако някоя от страните не уведоми писмено другата поне един месец преди
изтичането на първоначалния срок, че не желае удължаването му. Клаузата на чл. 8 от
съглашението предвижда, че договорът се прекратява с изтичане на срока му ако същият не
е продължен, а преди това по взаимно съгласие, с едностранно едномесечно писмено
предизвестие, при погиване на имота или при значителното му увреждане и при
прекратяване с ликвидация на кое да е от дружествата страни по сделката. Съгласно чл. 11
при забавено плащане на договорената наемна цена наемателят дължи на наемодателя
неустойка върху сумата в размер на утроения законен лихвен процент за всеки ден забава.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписите,
положени в графа „За наемателя ( Я Д. Г.)“ и „Поръчител ( Я Д. Г.)“ на страница пета от
договор за наем от 26.04.2019 г., са изпълнени от Я Д. Г..
Като писмено доказателство по делото са приети общо двадесет броя данъчни
фактури, издадени от ищцовото дружество в периода от 25.06.2019 г. до 24.11.2020 г., всяка
от които с основание „наем“ за съответния месец съгласно Договор за наем от 26.04.2019 г.
за сумата в размер на 2000 лева без ДДС.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че в счетоводството
на ищцовото дружество фактурите за месечните наемни вноски за периода предмет на
настоящото производство са осчетоводени, като при ответника издадените фактури не са
осчетоводени. Вещото лице сочи, че размерът на мораторната неустойка по чл. 11 от
процесния договор за наем за исковия период възлиза на сумата в размер на 7670,25 лева.
При извършена проверка експертът е установил, че по данни на (ФИРМА) за имот, находящ
се в гр(АДРЕС) има присъединена точка за доставка на електрическа енергия с
идентификационен номер 32Z103000092719D със съответстващ абонатен номер договор
91313010, като посредством клиентски номер 210031912650 е регистриран договор за
продажба на електрическа енергия с титуляр (фирма) за периода от 26.04.2014 г. до
30.09.2020 г. при Общи условия.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
С.Р.Ф който сочи, че през 2019 г. е бил в поземления имот, в който са изградени процесните
сгради, като лично възприел влизането на товарен автомобил, който е превозвал скрап.
Събрани са гласни доказателствени средства и чрез разпит на свидетеля Н. П.Н ( бивш
служител на ответника), който разкрива, че в периода 2014 – 2015 година (ФИРМА) е бил в
наемно правоотношение със (ФИРМА), след което управителят на дружеството Я Г. бил
назначен от съдия-изпълнител за пазач на процесния имот. Свидетелят сочи, че никога не е
чувал за дружество (ФИРМА) и не знае за сключен с такава фирма договор за наем. Н. Н
поддържа, че ответното дружество е напуснало имота в началото на лятото на 2019 г., но не
присъствал на предаването на имота.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и
главно доказване валидно възникнало наемно правоотношение между страните, елемент от
съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да
престира определена парична сума - наемна цена за ползването на вещ, предаване на вещта,
настъпила изискуемост на задължението за заплащане на наемна цена и размера на
вземането.
3
Първият елемент от фактическия състав на претенцията е установяването от страна
на ищеца наличието на валидно облигационно отношение с ответника за наем на
процесните недвижими имоти. Договорът за наем по правило е неформален / така решение
№ 238/04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г. на II т. о. на ВКС/, като за валидно възникване на
наемното правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно съществените
елементи на договора: 1. / вещта, която се предоставя за временно ползване и 2. /
възнаграждението /наемната цена/. Съдът намира, че от представения по делото договор за
наем от 26.04.2019 г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет отдаване на описаните в контракта с идентификатори
68134.4093.3240.1, 68134.4093.3240.2 и 68134.4093.3240.3, разположени в поземлен имот с
идентификатор 68124.4093.3240, за временно ползване срещу месечно наемно
възнаграждение в размер на 2000 лева. Съдът намира за недоказано възражението на
ответника, че управителят на дружеството Я Д. Г. не е подписал съглашението, респ. за
дружеството не е възникнало задължение за заплащане на претендираните наемни вноски.
Напротив от приетото по делото заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза с
категоричност се установява, че подписите, положени в графа „За наемателя“ и „Поръчител“
на последната страница от процесния договор са изпълнени именно от Я Д. Г.. Извод за
противното не може да бъде изведен от приетото по делото удостоверение, издадено от
Отдел „Български документи за самоличност“, относно регистрирани данни за
преминавания на управителя на ответното дружество през ГКПП на Република България,
доколкото видно от документа данните за пътуванията на граждани на Европейския съюз са
непълни след 01.01.2007 г. Ответникът не излага твърдения и не представя доказателства, че
между страните по спора е възникнало правоотношение с различно съдържание, респ., че
първите четири страните от съглашението, които не носят подписа на представителя на
(фирма), са подменени с други.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че страните по сделката са
уговорили форма за действителност, а именно нотариално заверяване, като с оглед нейната
липса договорът се явява недействителен. Действително съгласно чл. 14 страните са
уговорили договорът да бъде заверен нотариално, но липсва уговорка предвиждаща
въпросното нотариално заверяване да бъде елемент от фактическия състав на сключването и
действителността на съглашението. Напротив от смисловото съдържание на текста следва,
че предприемането на действия по заверяване на договора е последващо на възникването на
правоотношението между страните и същото е в тежест на наемателя, на чийто разноски
съгласно клаузата следва да извършено.
Във връзка с поддържаните от ответника доводи за липса на сключен между страните
договор за наем следва да бъде отбелязано, че от останалите приети по делото писмени
доказателства се установява, че (фирма) е ползвало процесните имоти във връзка с
осъществяваната от него дейност по третиране на отпадъци. Така от приетите по делото
Решение № 12-ДО-1241-00 от 01.03.2013 г. и Решение № 12-ДО-1241-00 от 30.01.2020 г.,
издадени от РИОСВ-София, се установява, че в периода от 01.13.2013 г. до 30.01.2020 г.
(фирма) е разполагало с разрешение да извършва дейности по третиране на отпадъци
именно в имотите, отдадени по силата на процесния договор за наем. Съгласно приетото
заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза в периода от 26.05.2014 г. до
30.09.2020 г. дружеството е било в правоотношение с (ФИРМА) за заплащане на
електрическа енергия за процесните имоти. Ответникът не навежда твърдения и не
ангажира доказателства в процесния период да е ползвал имотите на различно правно
основание от соченото от ищеца по договора за наем от 26.04.2019 г., поради което от
обстоятелството, че в негова полза е издадено разрешително за извършване на конкретни
правнорегламентирани дейности по третиране на отпадъци и е бил в договорни отношение с
електроразпределителното дружество, разгледано в контекста на приетия договор за наем,
следва, че между страните е съществувало правоотношение по силата на контракта от
26.04.2019 г.
Неоснователни са доводите на ответника, че ищецът не е изправна страна по
4
договора за наем, тъй като липсва протокол за предаване на имотите. Съгласно чл. 7, ал. 2
договорът служи и като разписка ( протокол) за предаването на имота от наемодателя на
наемателя. Договорът е подписан от представителя на ответника, като с подписа си
управителят е признал неизгоден за него факт, а именно, че е получил фактическа власт
върху процесните имоти. В тази си част договорът се ползва с материална доказателства
сила, има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издадетел.
Извод, че правоотношението възникнало по силата на процесния договор е
прекратено в началото на лятото на 2019 г. съобразно изложеното от свидетеля Н. Н, който
сочи, че (фирма) е напуснало обекта, не може да бъде изведен. В клаузата на чл. 8 от
договора са разписани условията за прекратяване на договора по желание на някоя от
страните, а именно с едностранно едномесечно писмено предизвестие. Ответникът не е
изложил твърдения, нито е ангажирал доказателства, че е отправил до ищеца писмено
предизвестие в разписания срок за прекратяване на договора за наем, поради което в
процесния период същият е следвало да заплаща уговорените наемни вноски.
Във връзка с поддържаните от ответника доводи следва да бъде отбелязано, че
правопораждащият задължението за заплащане на месечна наемна вноска за ползването на
имотите юридически факт произтича от сключения между страните договор, а не от
издаването на данъчна фактура, респ. нейното осчетоводяване или не няма отношение към
дължимостта на вземанията.
Предвид изложеното и доколкото отвеникът не излага твърдения, нито ангажира
доказателства, че е заплащал в уговорения срок дължимите месечни наемни вноски, то
предявеният иск за главница се явява изцяло основателен.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение, чието
забавено изпълнение се твърди, както и валидно договорено акцесорно задължение за
заплащане на неустойка за забава и размера на вземането.
Съгласно чл. 11 от процесния договор при забавено плащане на договорената наемна
цена наемателят дължи мораторна неустойка върху забавено платената сума в размер на
утроения законен лихвен процент за всеки ден забава. От приетото по делото заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на мораторната
неустойка за процесния период възлиза на сумата на 7670,25 лева, за която сума предявеният
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява основателен, като за разликата до пълния
заявен размер от 8313,33 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 2146,27 лева, от които сумата в размер на 646,27 лева
внесена държавна такса за подаденото заявление и сумата в размер на 1500 лева заплатено в
брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната. По
съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 2103,56 лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 1446,27 лева, от които сумата в размер на 646,27 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, 800 лева депозит по допуснати експертизи, като по
съразмерност на уважената част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде
възложено да заплати сумата в размер на 1417,49 лева. Независимо от изхода на делото на
ищеца не се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
5
представител на страната доколкото по делото не са представени доказателства за реално
заплащане на адвокатски хонорар.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Сторените от ответника
разноски в производството възлизат общо на 3140 лева, от които 500 лева депозит по
допусната експертиза и 2640 лева заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, като
по съразмерност в тежест на ищеца следва да бъде възложена сумата в размер на 62,47 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (фирма), ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС) срещу (фирма), ЕИК ****1, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС) обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на 24000 лева, представляваща сбор от неплатени месечни наемни вноски по
Договор за наем от 26.04.2019 г. за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г.
включително, както и сумата в размер на 7670,25 лева, представляваща сбор от дължима по
договора мораторна неустойка по чл. 11 от съглашението върху непогасените наемни вноски
от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. за периода от 29.04.2019 г. до 30.11.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.02.2021 г. по гр. д. №
60118/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от 7670,25 лева до
пълният предявен размер от 8313,33 лева.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК ****1, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) да
заплати на (фирма), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2103,56 лева, представляваща сторени
разноски в заповедното производство и сумата в размер на 1417,49 лева, представляваща
сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) да
заплати на (фирма), ЕИК ****1, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 62,47 лева, представляваща сторени по делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6