О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
София,
12.05.2020 г
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
мл. с-я:
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия П. ПАНОВ внчд
№ 1516 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК вр. чл.306, ал.1, т.4, предл.2 от НПК
Производството е
образувано по подадена от П.Н. частна жалба срещу Определение от 02.08.2019г. на СРС по нчхд 953/2018г.,
по описа на 112 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на
трима подсъдими разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. Счита определението за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени процесуални
нарушения. Излагат се доводи за прекомерност на претендираното възнаграждение.
Сочи, че тримата подсъдими са защитавани от един адвокат, което не оправдава
претендирането на присъдените с атакуваното определение суми. Оплаква се, че
никога не са му връчвани процесните платежни нареждания, съответно е нарушено
правото му на защита. В останалата част аргументите на частния тъжител засягат
прекратяването на делото, по което предходен състав на СГС се е произнесъл с
влязъл в сила съдебен акт, поради което са неотносими към настоящето
производство. Моли съда да отмени атакуваното определение и да не присъжда
разноски на подсъдимите, алтернативно да ги намали.
Препис от жалбата
е изпратен за отговор на насрещната страна, като такъв е постъпил в СГС на 24.09.2019г.
В него се съдържат доводи за неоснователност на същата. Сочи, че са налице предпоставките
за присъждането на исканите разноски. Сочи, че не може възнаграждението да бъде
намалено поради прекомерност. Моли съда да остави частната жалба без уважение.
Въззивният съд,
като взе предвид доводите в частната жалба, както и материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
НЧХД №953 по описа на СРС за 2018г. на 112 състав е
образувано по тъжба на П.Н. срещу Р.Ц., А.Х.,
А.А.и П.Д.за престъпление по чл.148 от НК. Видно от представените договори за
правна защита и съдействие, както и от приложените платежни нареждания,
подсъдимите Ц., Х. иД.са организирали
защитата си като са избрали за свой защитник адв. Д., на която са заплатили
адвокатско възнаграждение в размер на по 2000 лева по банков път, за което са
представени надлежни доказателства. В съдебно заседание, проведено на 22.02.2019г.,
частният тъжител Н. не се е явил, не е имал представител и съгласно чл.24 ал.5
т.5 от НПК СРС е прекратил делото. С атакуваното определение по искане на
защитата СРС се е произнесъл и е приел, че в тежест на частния тъжител следва
да се присъдят сторените от подсъдимите разноски в размер на по 2000 лева за
всеки от тримата подсъдими – адвокатско възнаграждение.
Подадената
частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
седмодневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на самостоятелно обжалване.. Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния
тъжител. Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само
когато същите са действително направени. По настоящето дело, видно от
представените договори за правна защита и съдействие, за процесуално
представителство пред СРС, както и банковите платежни нареждания, между тримата
подсъдими и защитника е уговорено възнаграждение в размер на по 2 000 лева. Сумата
е била платена на защитника, поради което следва да бъде възложена в тежест на
частния тъжител, в какъвто смисъл е и определението на първата инстанция.
Въпросът за
разноските, направени от страните в наказателния процес, е уреден изрично в
глава XV, раздел III НПК, където законодателят не е предвидил възможност
заплатеното възнаграждение за адвокат да бъде намалявано при релевирано
възражение за прекомерност, поради което възражението за прекомерност е
недопустимо в наказателния процес и не следва да бъде разглеждано. Разноските,
сторени в наказателното производство, следва да бъдат присъдени в пълния
размер, в който са уговорени, при условие, че се установи действителното им
заплащане, както е и в настоящия случай.
Във връзка с
възражението, че така платеното и присъдено възнаграждение е прекомерно,
настоящият състав намира, че подобно оплакване не е предмет на преценка,
съответно на произнасяне от съд, разглеждащ наказателно дело. Това е така,
защото в НПК не е предвидена норма, аналогична на действително съществуващата в
ГПК уредба, инкорпорирана в чл.78 ал.5, според която ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Цитираната норма не може да намери приложение в наказателния процес и на
основание съответно препращане от приложимия в случая НПК, тъй като чл. 88, ал. 1 НПК препраща за неуредените
въпроси към ГПК, но единствено досежно реда за разглеждане на предявения
граждански иск, а следва да се съобрази обстоятелството, че предмет на
настоящото производство е оплакване срещу присъдените разноски, сторени от
подсъдимия, за защита по повдигнато с тъжба обвинение. Ето защо настоящият
състав не счита, че разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК намира приложение в
повдигнатия пред въззивния съд спор. Цитираната разпоредба не може да се
приложи и по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове,
доколкото предпоставка за това е нормативният акт да е непълен, второ,
прилаганата по аналогия разпоредба да има за приложно поле за подобни случаи и
на трето място приложението по аналогия е необходимо да отговаря на целта на
акта. В случая предпоставките не са налице, доколкото в НПК съществува уредба
във връзка с разпределението за разноските при приключване на делото, поради
което не може да се направи извод, че нормативният акт е непълен. Липсата на
предвидена възможност наказателният съд да изследва дали уговореното
възнаграждение е прекомерно, или не, не може да обуслови категоричната
преценка, че уредбата на института в НПК е непълна. На следващо място не може
да се приеме, че чл.78 от ГПК има същото приложно поле и регулира същите
обществени отношения, свързани с разноските в наказателното производство. До
този извод съда достигна като съобрази обстоятелството, че обект на защита в
наказателния процес са неоценими блага, свързани с ангажиране на наказателната
отговорност на лицето, съответно не може да се приеме, че начинът и редът за
разпределение на разноските по граждански и наказателни дела е сходен. Ето защо
по аналогия не следва да се прилага разпоредбата на чл.78 от ГПК.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че не е могъл да се запознае с приложените по
делото платежни нареждания. Същите са налични по делото и от тяхното депозиране
до произнасянето на настоящия състав е минала повече от година и съответно е
било възможно запознаването с тези приложени доказателства.
С оглед
изричното позоваване в частната жалба на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде отбелязано,
че цитираната наредба урежда единствено минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но не визира максималния размер на възнаграждението, което
страните могат да уговорят. В ГПК изрично е предвидена възможност при искане на
насрещната страна съдът да извърши преценка за наличието на прекомерност в
уговореното между страните възнаграждение. Такава възможност за намеса в
облигационното отношение между защитник и подсъдим НПК не допуска, поради което
проверката за прекомерност е недопустима, доколкото не би се основавала на
изрична разпоредба от приложимия в случая процесуален закон.
С оглед
изложеното, направеното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение е недопустимо в наказателния процес. Поради това въззивният съд
намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което то
следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от
02.08.2019г. на СРС по нчхд 953/2018г., по описа на 112 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.