РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 23.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 30 септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 321 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Б.Т.А.,
депозирана чрез адвокат-пълномощник Д.С. ***, против Решение № 530 от 10.07.2020
г., постановено по АНД № 344/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-003801/20.01.2020г.,
издадено от Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което на основание чл.175 ал.1
т.4 вр.чл.103 ЗДвП е наложено кумулативно наказание глоба в размер на 50лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец . Наведени са доводи за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон . Сочи
се ,че нормата на чл.103 ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието“ подаден сигнал
за спиране“, поради което е извършено препращане към разпоредбата на чл.170
ал.3 ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП. Поддържа се, че не е доказано безспорно и
категорично подаването на своевременен и ясен сигнал за спиране съобразно
посочените разпоредби и не е бил длъжен
да спира, тъй като спиране от контролни органи съгл. чл. 170, ал. 3
ЗДвП се извършва
чрез подаване на своевременно ясен сигнал със стоп палка, а нощно време може и
с червена светлина, описваща полукръг.Сочи се, че подаването на светлинен и
звуко съгнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде
приравнено на сигнал за спиране по смисъла на закона. Претендира се отмяна на
въззивното решение, след което съдът да реши делото по същество като отмени
изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по жалбата, в депозиран писмен
отговор вх. № 260303 от 20.08.2020 г. по описа на РС – Русе, оспорва
основателността й. Претендира юрисконсулско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди наведените в
жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, районният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства правилно е установено и
безспорно доказано извършено от жалбоподателя нарушение на ЗДвП, за което е бил
санкциониран с минамално предвиденото в кумулативен вид наказание, като при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са били допуснати и съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са достатъчно основание за отмяна на НП. С
тези мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление в
неговата цялост.
Административният
съд, в настоящия си състав, намира така постановеното въззивно съдебно решение
за правилно
От
страна на въззивника в производството пред РРС не са наведени доказателства, опровергаващи
възприятията и констатациите на АУАН и неговата презумтивна доказателствена
сила като редовно съставен от управомощено за това лице, както и възприятията и
действията на полицейските служители,разпитани като свидетели, а именно, че на
11.11.2019г. в тъмната част на денонощието около 22,50ч. са забелязали А. да
управлява МПС, навлизайки с висока скорост по ул. „Ген.Кутузов“, при което са
решили да го застигнал,за да му извършат проверка. Именно при изпълнението си
на функции по контрол на движението по пътищата са последвали автомобила на
касатора,подавайки звукови и светлинни сигнали, за да спре. Независимо от факта
на тяхното възприятие, А. ускорил, като навлязъл в улица без изход и избягал.
По късно се върнал, заедно с пътуващите в автомобила, представил документите
си, подписал без възражения АУАН и дал обяснения,че се уплашил.
Спорът
по делото е дали подаден от полицейските
служители светлинен и звуков сигнал от управляван от тях служебен автомобил
създава задължение на водачите на МПС да спрат.
Въззивният
съд е посочил, че издаденото с конклудентни действия разпореждане за спиране
чрез звуков и светлинен сигнал е възможно,законно и разбираемо,като се е
позовал на нормата на чл.64 ал.2 ЗМВР и чл.170 ал.3 ЗДвП. Настоящата инстанция
не намира законови основания да не се съгласи с този извод. Нареждането/разпореждането/,
изискуемо като задължително за съобразяване по чл. 6, т. 2 ЗДвП може да бъде отправено само с
действие от страна на съответният контролен орган съобразно и чл. 64 ЗМВР, който допуска при изпълнение на
функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията да се
издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци. През тъмната част на денонощието нормата на
чл.170 ал.3 ЗДвП доразвивайки хипотезата на чл.103 ЗДвП сочи ,че сигналът за
спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, освен със
стоп палка или само с ръка , като сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Следва да се отбележи, че
касаторът е наказан за това, че не е спрял при подаден звуков и светлинен
сигнал от полицейски автомобил и по този начин е отказал да изпълни нареждане
на органите на контрол, и именно това са фактите, обуславящи предмета на
доказване по чл.102 НПК.
В случая това действие е
повече от ясно разпознаваемо, с оглед на приетото от РРС положение на
полицейския автомобил – следващ този на жалбоподателя, с включени светлини на
специален режим , при наличието на двама униформани полицейски служители и
допълнителна негова външна изява- подаване на звуков сигнал, нормативно
разписана в разпоредбите на чл. 170, ал. 3
изр. 3 от ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП. И звуковият и светлиния сигнал
подаван от автомобил със специално обозначение задължава водачита да отбият и
при необходимост да спрат ,съгласно чл.104 ЗДвП, а не да ускоряват движението
си в опит да избягат и осуетят полицейска проверка.
Жалбоподателят е бил
"водач" по см. на § 6, т. 25 и "участник в движението"
съгл. § 6, т. 28 ДР ЗДвП - установен годен субект на административното
нарушение по чл. 103 ЗДвП, който като участник в движението
той е имал задължението да съобразява своето поведение с подавани от
контролните органи сигнали в обхвата на чл. 170, ал. 3
ЗДвП. Нарушението
разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушения от този вид, като
наложените размери на двете наказания са в минимално установения размер и
постановеното съдебно решение е съобразено с материалния закон.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
това и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането на касационния ответник за
присъждане на разноски в настоящото производство се явява основателно. Съгласно
чл. 65, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 80 лв., за заплащането на които, следва да бъде осъден
касаторът
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 530
от 10.07.2020 г., постановено по АНД № 344/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе,
ОСЪЖДА Б.Т.А. ЕГН ********** ***, сумата от 80,00
(осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.