Р Е Ш
Е Н И
Е № 355
гр. Пловдив, 27.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав,
в открито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР
СТОЙЧЕВ
С участието на секретаря
Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 553/2019 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 348 от 25.06.2019 година, постановено по т. дело №
200/2018 година по описа на Окръжен съд – П, е съдено З.А.Д.„БВИГ“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.В.В., ЕГН **********,***
сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и
стрес вследствие на телесни увреждания, изразяващи се в коремна травма, представяща се с разкъсване
на тънкото черво, кръвоизлив в перитонеалната кухина, кръвонасядане на връзката
/лигамент/ в коремната кухина и въздух в задперитонеалното пространство, довело
до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на трета и
четвърта дланови кости на левия горен крайник, довело до трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник; сътресение на мозъка, контузия на главата и
тялото, контузия на лакътна става и контузия на тазобедрена става, които увреждания са причинени при ПТП на
02.08.2014г. в землището на с. Б.р.-П.в резултат на виновно противоправно
поведение на А.В.П., ЕГН **********, - водач на застраховано при ответника по
застраховка „гражданска отговорност” МПС
– лек автомобил „Р.К.“ с рег****, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 02.08.2014г. до окончателното изплащане.
Отхвърлен е иска за разликата над 50 000лева до пълния предявен размер от
105000. Осъдена е В.В.В. да заплати на З.А.Д.„БВИГ сумата 300 лева – възнаграждение за юрисконсулт и сумата
236 лева - разноски за вещи лица
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъдено е З.А.Д.„БВИГ“ да заплати
на основание чл.38, ал.2 от ЗА на Н.И.С. – адвокат при ****– гр.П, със
служебен адрес: гр.П., бул. ****ап. адвокатско възнаграждение в размер на 2030
лева, както и да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумите 2000 лева –
държавна такса и 150 лева - разноски за експертизи, платени от бюджета на съда.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от З. „Б.В.И.Г.“
в осъдителната му част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди
над размера от 18 000 лева до 50 000 лева, както и за присъдените
лихви върху главницата за периода от 02.08.2014 година до 19.02.2019 година и
искане за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с
което да се отхвърлят предявения главен иск и иск за присъждане на законна
лихва в посочените части. Поддържа се, че първоинстанционното решение е
необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразен с вида на уврежданията, установени по
делото, с максималния срок за възстановяване от 3 месеца, с последвалото пълно
възстановяване. Този размер не бил съобразен
със съдебната практика за размерите на обезщетения за сходни травми към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 02.08.2014 година и
със стандарта на живот в
страната. Неправилно бил приложен принципа за справедливост, установен в чл. 52
от ЗЗД. Неправилно били кредитирани и свидетелските показания на втория
свидетел въпреки противоречията в тях. Не били установени с доказателства от специалист твърденията за
психическа травма при ищцата. Изложени
са и доводи за незаконосъобразност на решението в частта за началния момент на
присъдените лихви. Поддържа се, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 497
от КЗ и че лихви следва да се дължат от 19.02.2019 година, когато ищцата е
уведомила застрахователното дружество за банковата си сметка. Поддържа се забава
на кредитора по отношение на плащането, поради което застрахователят не дължал
лихва по чл. 409 от КЗ.
Срещу въззивната жалба на З. „Б.В.И.Г.“ е подаден писмен отговор от ищцата В.В. с
изразено становище за нейната неоснователност.
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част за разликата от 50 000 лева до 75 000 лева е подадена от ищцата в
първоинстанционното производство В.В.. Искането е за отмяна на решението в тази
му част и постановяване на ново по същество, с което да се уважи иска, като се
присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000
лева наред с присъдените с първоинстанционното решение 50 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 02.08.2014 година до окончателното
изплащане на сумата. Претендирано е присъждане на разликата в адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2
от ЗА за първата инстанция, както и
адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция. Оплакванията във въззивната жалба са
за неправилно приложение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Не били отчетени в достатъчна степен множеството различни по характер и тежки
телесни увреждания, сложността на проведеното болнично и извънболнично лечение,
настъпилите усложнения и дългия възстановителен период, рискът от последващо влошаване на здравето,
останалите физически белези.
С въззивната жалба на ищцата са направени нови доказателствени
искания, по които съдът се е произнесъл с мотивирано определение в проведеното
открито съдебно заседание, като е оставил без уважение искането за изслушване
на съдебно-медицинска експертиза и е приел новото писмено доказателство –
епикриза от 12.07.2019 година, която ще бъде обсъдена с мотивите на настоящия
съдебен акт.
Срещу въззивната жалба на ищцата не е подаден писмен отговор.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по
чл. 259 от ГПК от лица, имащи право на въззивно обжалване, а именно от ответника в първоинстанционното производство
частично против решението в осъдителната
му част и от ищцата частично срещу решението в отхвърлителната му част.
Въззивната инстанция намира,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за приложение
на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на
някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР №
1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед
на тези свои правомощия съдът ще се произнесе
по въведените от жалбоподателите
оплаквания, подробно посочени
по-горе. Всички те се отнасят само до
размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед установените по
делото телесни увреждания на ищцата и свързаните с тях болки и страдания и с началния момент, от който се дължи
лихвата за забава.
Доводите, които ответникът е изложил пред първата инстанция в
отговора на исковата си молба, свързани с липса на доказателства за виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Р.К.“ с рег**** А.В.П. за настъпване на ПТП
на 02.08.2014 година в землището на село Б.Р., при което е пострадала ищцата,
са приети за неоснователни от първоинстанционния съд. За неоснователни въз основа на събраните
доказателства са приети от първоинстанционния съд и твърденията за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата поради непоставяне на предпазен колан. Във
въззивната жалба на ответника З.
„Б.В.И.Г.“ не се поддържа неправилност на
тези изводи на първоинстанционния
съд, поради което обстоятелствата, свързани с противоправното деяние
на шофьора на застрахования при
ответника лек автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“, което осъществява от обективна и субективна страна
признаците на деликтния състав по чл. 45
от ЗЗД и липсата на съпричиняване от
пострадалата, са извън предмета на въззивното производство, очертан с
въззивната жалба.
С исковата молба, въз основа на която е образувано т. дело №
200/2018 година по описа на Окръжен съд – П. ищцата е претендирала обезщетение
за неимуществени вреди в общ размер от
105 000 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 02.08.2014
година до окончателното изплащане на сумата,
като е посочила подробно причинените ѝ телесни увреждания, които
са в причинна връзка с ПТП и е разграничила по стойност болките и страданията,
свързани с всяко едно увреждане. Макар искът да е предявен по този начин,
първоинстанционният съд правилно е присъдил общо обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени
вреди, каквато е непротиворечивата съдебна практика.
Уврежданията, които са посочени в исковата молба и за които се претендира обезщетение от ищцата
са: 1.коремна травма, представяща се с разкъсване на тънкото черво, кръвоизлив
в перитонеалната кухина, кръвонасядане на връзката / лигамент/ в коремната
кухина и въздух в задперитонеалното пространство, довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота 2. счупване на трета и четвърта дланови кости на левия горен крайник,
довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник; 3.
сътресение на мозъка; 4.контузия на главата и тялото, 5. контузия на лява
лакътна става и контузия на тазобедрената става. Освен посочените телесни
увреждания с исковата молба ищцата е твърдяла, че в причинна връзка с
процесното ПТП са и болки в корема под дясното подребрие, за което е постъпила
по спешност в Отделението по еднодневна
и миниинвазивна хирургия към ****на УМБАЛ „****“ ЕАД на 01.11.2014 година и е
изписана на 04.11.2014 година; увреждане
на междупрешленните дискове в поясния и другите отд., установени при преглед на
03.02.2015 година, както и констатираното на 02.06.2015 година тревожно разстройство, неуточнено. В исковата
молба е посочено, че непосредствено след ПТП е съществувала опасност за живота
на ищцата, по време на лечението в
болницата и при домашното лечение тя е изпитвала силни болки и страдания,
вследствие на катастрофата и стреса тя изпитва и постоянна тревожност,
напрежение и има депресивни мисли, като и към момента на подаване на исковата
молба здравословното й състояние не е възстановено.
За установяване на тези обстоятелства, въведени с исковата молба, по
делото пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства –
епикризи и амбулаторни листове,
допусната е и е приета съдебно-медицинска експертиза и са изслушани двама
свидетели.
От съдебно-медицинската експертиза
се установява, че уврежданията, описани по-горе в пунктове от 1 до 5, са
в причинна връзка с претърпяното ПТП. От заключението на вещото лице и
свидетелските показания е видно, че болките, свързани с изброените увреждания в
областта на коремната кухина и лявата длан са били интензивни по време на
травмата, като са отшумявали постепенно във възстановителния период от 2-3
месеца. Заради травмата в коремната кухина, която първоначално е била опасна за
живота, ищцата е приета по спешност в
болницата, където е останала през периода от 02.08.2014 година до 18.08.2014
година, проведено е оперативно лечение под обща анестезия – проникване в
коремната кухина, ревизия, шев на дванадесетопръсника и дрениране, последвано
от антибиотична и болкоуспокояваща терапия. От обясненията на вещото лице в
съдебно заседание е видно, че всяка коремна операция е съпроводена със
сраствания. При ищцата оперативната рана се е отворила, зараснала е вторично, което е довело до
образуване на по-голям белег, който е козметичен дефект, макар и неболезнен и
който ищцата се опитва да премахне с лазер. От показанията на свидетеля ****е
видно, че отварянето на раната и вторичното и зарастване са причинили на ищцата
болки с по-голям интензитет и продължителност и са оставили голям белег. Белегът, който ищцата имала на корема си, бил голям проблем за нея от
психическа гледна точка, тъй като е младо момиче, поради което усилията ѝ
и до момента били насочени към неговото
премахване.
За счупването на двете кости
на лявата длан – трета и четвърта, на ищцата е поставена ортеза на 26.08.2014
година, а на 24.09.2014 година поради продължаващите болки е насочена за
физиотерапия.
Според вещото лице страдания, които ищцата е изтърпяла, са били
силно изразени, поради засягане на важни части в коремната кухина, ограничено
обслужване по време на лечението и трудности в постоперативния период за
възстановяването на перисталтиката на червата и нормалното захранване на
организма. По отношение на останалите увреждания, описани в пунктове от 3 до 5,
вещото лице е посочило, че сътресението на мозъка и контузията на главата са
без загуба на съзнание и от тях няма последици на ищцата, като е било
необходимо само наблюдение и покой. Покой и лечение с аналгетици са били
необходими и за контузията на лявата
тазобедрена става и левия лакът, като болките са преминали за около седмица.
Що се отнася до установените в по-късен етап усложнения – болки в
корема с проведено болнично лечение през периода от 01.11.2014
година до 04.11.2014 година и увреждане на междупрешленните дискове, вещото
лице е посочило, че не са в причинна връзка с ПТП. Този извод на вещото лице не
се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е обяснило, че
описаните болки в корема се дължат на неправилен начин на хранене, а не на
травмите при ПТП.
Според вещото лице има причинна връзка между ПТП и психичното
разстройство на ищцата, за което е представен по делото амбулаторен лист от
02.06.2015 година. Вещото лице е посочило, че преодоляването на стреса и
психическото напрежение след такова ПТП е индивидуално при всеки човек, като от
амбулаторния лист, издаден 10 ммесеца след ПТП
било видно, че ищцата не ги е
преодоляла.
От показанията на свидетелите ****се установява, че катастрофата се
е отразила много зле на ищцата. Ищцата работела преди ПТП, след това около
три-четири години не работела, започнала работа едва през последната година в
****. От жизнерадостен и весел човек тя
станала затворена, загубила вярата си в живота, била сломена, избягвала да се
вози в автомобил. Такова било
състоянието й през целия период от ПТП
до разпита на свидетелите / в
съдебно заседание на 06.06.2019 година/. Съдът не споделя доводите във
въззивната жалба, свързани с достоверността на показанията на свидетеля ****.
Обстоятелството, че контактите между ищцата и свидетеля се осъществяват
по-рядко напоследък, само при завръщането на ищцата в град П., не е достатъчно, за да
не бъдат кредитирани тези показания. Те не са опровергани от други
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
неоснователни оплакванията на жалбоподателя – ответник за липса на доказателства за преживени от
ищцата психически болки и стрес. От съдебно-медицинската експертиза и обясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание, както и от свидетелските показания са установени
изпитваните от ищцата притеснения,
страдания и дискомфорт и свързаните с
тях промяна в характера ѝ, в
начина ѝ на живот и отношението ѝ към хората. Свидетелските
показания са допустими и достатъчни за установяване на негативни изживявания
като тези на ищцата, още повече че липсват каквито и да било доказателства по
делото, които да ги опровергават.
Твърденията на ищцата, че след коремната травма и оперативната
интервенция съществуват предпоставки за развитие на карцином не са сред
въведените с исковата молба обстоятелства,
които следва да бъдат преценявани от съда при присъждане на обезщетението
за неимуществени вреди. За такава вероятност говори разпитаният в
качеството на свидетел ****. Свидетелските му показания са опровергани от
назначеното по делото вещо лице д-р М., който твърди, че съществува теоретична
възможност и предпоставки за развитие на карцином у всеки човек, но не може да
се каже със сигурност дали такъв ще се развие или не. Превенцията е да се
правят съответните изследвания както по принцип, така и в частност за ищцата.
Дори да се приеме, че вероятността за развитие на карцином е въведена
своевременно в процеса, тя не би могла да се отрази на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, доколкото не става дума за увреждане, причиняващо болки
и страдания на ищцата, а само за вероятност за настъпването му. За ищцата
съществува възможност да претендира допълнително обезщетение за неимуществени
вреди при евентуално последващо влошаване на здравословното ѝ състояние -
ексцес, който да е в причинна връзка с претърпяното ПТП, но не и за
вероятността от настъпването му.
Представената пред въззивната инстанция епикриза от УМБАЛ „****“ за
проведено болнично лечение на ищцата през периода от 12.07.2019 година до
15.07.2019 година е ново доказателство
по смисъла на закона, отнасящо се за период след постановяване на
първоинстанционното решение. От епикризата е видно, че ищцата се оплаквала месеци преди постъпването
на лечение на 12.07.2019 година от болки в горната половина на корема, гадене,
оригване, прилошаване при определени храни. От окончателната диагноза в епикризата е видно, че става дума за
гастритис еритематоза, дуодено-гастрален рефлукс, състояние след сутура дуодени. В епикризата действително е отразено, че ищцата ежегодно контролира
състоянието си чрез гастроскопия. Данните за проведеното лечение заради рефлукс и еритематозния гастрит пет години
след ПТП нямат отношение към причинените неимуществени вреди на ищцата при
ПТП от 02.08.2014 година и не следва да
бъдат вземани предвид при определяне
размера на обезщетението.
Съобразявайки изложените по-горе подробни мотиви досежно вида,
интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди – болки и
страдания на ищцата, в резултат на нанесените
ѝ травми при ПТП,
отчитайки като ориентир за определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди конкретните икономически
условия в страната, както и установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливост, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на приетия
от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 50 000 лева. Този
размер е справедлив и е съобразен от една страна с вида на нанесените телесни повреди на ищцата, с интензитета и продължителността
на физическите болките и страдания, с наложилата се промяна в начина й на
живот и контакти за продължителен период
от време от няколко години, с промяната в характера й и отношението и към света
и хората около нея, със съществуващия и до момента голям белег от операция на
корема, който е травмиращ особено поради
това, че става дума за млада жена, с
изпитваните и до момента притеснения и страха, който има да пътува с автомобил.
От друга страна е установено, че макар и с усложнения след операцията при
зарастването на раната, физически ищцата се е възстановила няколко месеца след
ПТП, болките са отшумели и към настоящия момент / повече от пет години след
ПТП/ не се е стигнало до влошаване на
физическото ѝ състояние, което да е във връзка с причинените й
травми. Към настоящия момент ищцата е възстановена физически, но не е
възстановена психически, както се установи по делото. Преценявайки всички тези
факти, съдът намира за справедлив размера на обезщетението от 50 000 лева.
Съдът не споделя доводите във въззивната жалба на застрахователното
дружество, че този размер е три пъти по-висок от размерите, присъждани от
съдилищата. Размерът на обезщетението се
определя за всеки отделен случай
съобразно конкретните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като понятието „справедливост“
по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно.
При определяне на размера на
обезщетението за неимущетвени вреди по настоящото дело освен обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, съдът взе предвид и конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. До 01.01.2010 година
нормативно определените минимални размери на лимитите са нараствали
непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000
000 лева – при две или повече лица. След тази дата са определени значително по
–високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда
лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева при едно
пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или
повече пострадали лица. Съгласно
чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/, приложим в настоящия
случай, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице и 10 000 000 лв. за
всяко събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението
с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за икономическите условия в страната, имат значение и следва да бъдат
взети предвид при определяне на размерите на обезщетението по справедливост,
което становище се застъпва в съдебната практика.
Съдът не споделя доводите на
застрахователя, че не дължи заплащане на
лихви за забава върху застрахователното обезщетение от датата на ПТП – 02.08.2014 година, когато са причинени
вредите. Жалбоподателят – ответник неправилно се позовава на разпоредбите на
новия Кодекс за застраховането, по-конкретно на чл. 497 и чл. 409 от него. Разпоредбите на новия Кодекс за застраховането,
който е в сила от 01.01.2016 година,
са неприложими по настоящото
дело. В случая става дума за ПТП, станало на 02.08.2014 година, а отговорността
на застрахователя е по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен
със застрахователна полица № ****година
с начална дата на покритие 19.08.2013 година и крайна дата на покритие
18.08.2014 година. Отношенията между
страните по настоящото дело се уреждат съгласно
част Четвърта от отменения Кодекс
за застраховането. При предявен пряк иск срещу застраховател по чл. 226 от КЗ /
отм./ застрахователното обезщетение по чл. 208 от КЗ / отм./ включва и лихвите
за забава от датата на увреждането, които имат обезщетителен характер както и самото вземане за
обезщетение за неимуществени вреди. / Р № 45/15.04.2009 година по т.д. №
525/2008 година на ВКС, Р № 126/02.10.2009 година по т.д. № 290/2009 година на
ВКС, Р № 6/28.01.2010 година по т.д. № 705/2009 година на ВКС и Р №
100/13.11.2009 година по т.д. № 92/2009 година на ВКС/. Началният момент, от
който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди,
респ. от който дължи обезщетение за
забавено плащане по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, е датата на увреждането, съгласно чл.
84 ал. 3 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните му части.
Жалбата на З. „Б.В.И.Г.“ е
неоснователна, поради което дружеството
няма право на разноски по тази жалба. По тази жалба право на разноски
има адвокат Н.С. на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, доколкото
е осъществил безплатна правна защита на ответницата В.В.. Дължимото адвокатско
възнаграждение, което следва да му бъде присъдено, при обжалваем интерес от 32 000 лева, е
1490 лева съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По въззивната жалба, подадена от В.
В. не следва да се присъждат разноски. Липсва направено искане за
присъждане на разноски от З. „Б.В.И.Г.“, а и няма данни такива да са направени.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 348 от 25.06.2019 година, постановено по т. дело №
200/2018 година по описа на Окръжен съд – П,
В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
- е осъдено З.А.Д.„БВИГ“, ЕИК ****, да заплати на В.В.В., ЕГН
**********, сума в размера над 18 000 лева до 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП на 02.08.2014г. в землището на
с. Б.р.-П.в резултат на виновно противоправно поведение на А.В.П., ЕГН
**********, водач на застраховано при
ответника по застраховка „гражданска
отговорност” МПС – лек автомобил „Р.К.“
с рег****;
- осъдено З.А.Д.„БВИГ“, ЕИК ****, да заплати на В.В.В., ЕГН
**********, законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за периода от
02.08.2014 година до 19.02.2019 година;
- е отхвърлен иска на В.В.В., ЕГН **********, против З.А.Д.„БВИГ“,
ЕИК ****, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
ПТП на 02.08.2014г. в землището на с. Б.р.-П.в резултат на виновно
противоправно поведение на А.В.П., ЕГН **********, водач на застраховано при ответника по
застраховка „гражданска отговорност” МПС
– лек автомобил „Р.К.“ с рег****, в
размера над 50 000 лева до 75 000 лева, ведно със законната лихва от
02.08.2014 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.А.Д.„БВИГ“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на основание
чл.38 ал.2 от ЗА на Н.И.С. – адвокат при
****– гр.П, със служебен адрес: гр.П, бул. ****ап.*, адвокатско възнаграждение
в размер на 1490 лева за предоставената безплатна правна защита на В.В.В. по въззивната жалба
на З. „Б.В.И.Г.“.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.