Номер 117321.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100502200 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН.
Производството е образувано по жалба от Д.А.С., лично и като майка и законен
представител на децата –Б.С. и Т.С., представлявани от адвокат Б. Ф. , срещу решение №
2980/ 09.07.2019г. постановено по гр.д.№ 452/ 2020г. на Районен съд-Варна, с което е
отхвърлена молбата й за налагане мерки на защита по ЗЗДН спрямо осъществено към тях
домашно насилие от Х. С. С. на 30.12.2019г. и 12.01.2020г., присъдени са държавна такса и
направени от ответника съдебни разноски.
Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се приложат
мерките на защита по чл.5, ал.1, т.1-4 от ЗЗДН.
В законния срок е депозиран отговор от Х.С., чрез адвокатК. К. . Оспорва
възражения на жалбоподателя като неоснователни. Счита, че издадената от съда заповед за
незабавна защита на 24.01.2002г., по силата на която ответникът е задължен да се въздържа
от домашно насилие спрямо молителката и двете деца, е абсолютно опровержение на довода
за ограничаване правото на защита в процеса. С постановеното решение не е допуснато
нарушение на процесуалните прави и материалния закон. Всички събрани доказателства са
преценявани от съда в тяхната съвкупност и значимост, във връзка с твърдените факти и
обстоятелства в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Моли за потвърждаване на решението и
за присъждане на направените по делото разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, не изразява становище.
1
Съставът на Варненския окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства на основание чл. 235 ГПК, приема следното :
Производството пред районен съд е образувано по молба на Д. А. С. , за определяне
мерки на защита спрямо нея и децата Б.С. и Т.С., по чл.5, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, по
твърдените от нея актове на домашно насилие от ответника Х. С. С. . Твърди, че са съпрузи
от 30.06. 2017г., които към настоящия момент не живеят заедно. На 31.12.2019г. дошъл да
види децата . На молбата й да остане, защото голямото дете се страхува от шума на пиратки
и фойерверки, категорично отказал. Около 19.00ч., след като не успял да отключи входната
врата, започнал да я обижда пред децата- „Къде са ключовете питам… боклук, казвай къде
са ключовете“., после демонстративно взел дъщеря им на ръце с думите “ Бориса, майка ти е
боклук от класа !“, докато тя започвала да кърми синът им.След това прескочил през
терасата при съседите и си тръгнал. На 12.01.2020г. около 18.00ч. отново дошъл в
семейното жилище, за да види децата. Помолила го да измие играчки, оставени в банята,
защото голямото дете плачело за тях. Ответникът започнал да негодува и да я обижда с
думите „Боклук“, „Ти си болна, ма“, „Защо не си измила играчките… защо не си измила
играчките питам“ . Помолила го да не я обижда, особено пред децата. При излизане от
стаята той я бутнал, приближил чело до нейното и пред дъщеря им, която плачела и
крещяла казал „Ако детето не беше тук, щях да те смачкам“, след това я ударил в областта
на гърдите. Започнала да вика за помощ и той изскочил пред входната врата на
апартамента. Последвало чукане по вратата, но не отворила ,защото била в шок и цялата
треперела. През следващите дни дъщеря й повторила „ Тате бие“, а при игра, когато й казала
да потърси играчките си / пластмасови зеленчуци/ , доближила чело до нейното и попитала
„ Къде са зеленчуците питам, боклук“ .
Представена е декларация по чл.9 ,ал.3 от ЗЗДН с описаните случаи на домашно
насилие- на 31.12.2019г. и 12.01.2020г., спрямо молителя и двете деца.
На основание чл.18, ал.1 ЗЗДН сезираният съд е издал заповед № 18/ 24.01.2020г. за
незабавна защита , с която е задължил Х.С. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Д. А. С. , Б. Х. С. и Т. Х. С. .
Ответникът Х.С. е представил писмен отговор, в който излага съображения за
отношенията с молителката през последните няколко месеца и обстоятелствата при които са
разделени. Конкретно за случая на 31.12.2019г. твърди, че отишъл да види децата с
разрешение на майката. Причината да си тръгне през съседната тераса е защото се
изплашил, че съпругата му отново е „намислила някакъв сценарий“ , след като умишлено е
заключила външната врата и скрила ключовете. После изкарала двегодишната им дъщеря
виновна за това, че ключовете ги няма. Отрича да я наричал „ боклук от класа“. Основните
спорове между тях били във връзка с техните роднини. По отношение на втория случай- на
12.01.2020г. , заявява, че около 18.30 отишъл да занесе хранителни продукти. По
предварителна уговорка трябвало да си поделят разходите, но съпругата му отговорила, че
2
ще седнат да се разберат по този въпрос. Той отказал и тя се разкрещяла , че ако няма да
говори с нея, да се маха. Започнала да го дърпа за ръката, но след като не успяла да го
изгони, излязла в коридора на блока и започнала да тропа на съседната врата , крещейки за
помощ . После се върнала в апартамента, взела неговите маратонки, яке и джапанки и ги
изхвърлила на стълбището. Излязъл от апартамента, защото не искал повече да разстройва
децата и да стават свидетели на грозни сцени. От съседен апартамент излязъл мъж и го
попитал как може да посяга на жена си. После разговарял с неговата съпруга . Сетил се, че в
апартамент останала чантичката му с портфейл и документи, за която се опитал да се върне,
но Д. не му отворила, после блокирала неговия телефон. Написал й съобщение с
приложението „ fasebook messenger „ , на което не му отговорила. Всичко това наложило да
се обади на тел.112. и на място пристигнал екип от полицаи. Качили се до апартамента, но
жена му не отворила. Около 20.30ч. отишъл до II РУ да пусне жалба, но това не станало
защото нямал лична карта. Отново дежурен екип отишъл до апартамента , но без резултат.
Получил чантичката с документите на 13.01.2020г., когато по предварителна уговорка се
срещнали в района на Колхозния пазар. По време на разговора Д. заявила, че няма да пуска
жалба за домашно насилие, ако се съгласи на развод по взаимно съгласие при посочените от
нея условия,което той отказал.
Оспорва всички твърдения за осъществени действия на насилие спрямо съпругата и
двете деца, и за предизвикани от него конфликти.
В представеният социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-Варна,са
посочени данни за настоящите адреси по местоживеене на майката и двете деца в жилище
на ул.“Карамфил“ № 14, и адрес на бащата в кв.Младост“ бл.150. Изложени са
обстоятелства във връзка с полаганите за децата грижи от майката след раздялата на
страните, и конфликтните им взаимоотношения. В заключение е прието, че децата са на
ниска възраст , когато е трудно да се установи наличие на трайни последици за психиката
им, ако са станали свидетели на скандали и насилие между родителите. Отговорността е на
двамата родители, които са допуснати това да се случи в присъствието на децата и са ги
поставили в ролята на жертви на психическо насилие.
Относно фактите и обстоятелствата в предмета на спорното правоотношение:
Представено е Медицинско удостоверение № 40/ 14.01.2020г. издадено от лекар в
отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна“. След преглед на Х. С. С. .
Констатирано е травматично увреждания в предната повърхност на дясната подмишница, в
долна трета, под формата на кръвонасядане с размери около 4/3 см., резултат на притискане
/ стискане/ с или върху твърд предмет с ограничена повърхност, и може да бъде получено
по описания начин на посочената дата- 12.01.2020г.
Като свидетел на молителя е допуснато лицето Н.Д.С., без родство и дела със
страните. Познава семейството, но с Д. са много близки. Няма преки възприятия за
описаните случаи, научила е от молителката. Твърди, че между страните често възниквали
3
скандали, много пъти се събирали и разделяли. Коментирали с Д. неговото поведение в
последния случай, на 12.01.2020г. , когато я ударил, наричал я с обидни думи и пак я
заплашвал.Според свидетелката това „ беше много странно“. Виждала е детето Бориса да
повтаря „ разни агресивни неща..“
По искане на ответника е призован като свидетел Л.П. – служител във II РУ –Варна.
Бил е дежурен когато господинът / Х.С./ дошъл в районното след скандал със съпругата си,
в жилището останали лични документи, чантичка . По този повод посетил адреса на
ул.“Карамфил“ № 14 , позвънил многократно, но никой не отворил. После звънял на
телефона, който мъжът му дал, но без успех.Казал му да дойде сутринта при районният
инспектор, за да му помогнат да си върне документите и личните вещи.
Представеното писмо вх.№ 17529/ 20г. на началник II РУ, ОД на МВР - Варна,
потвърждава полученият сигнал на тел.112 и посещението на свидетеля Л.П. на посоченият
адрес около 20.40 мин.
Между страните няма спор, че са в процес на развод, иницииран от Х.С. пред ВРС.
В съдебно заседание на 20.02.2020г. е проведено изслушване, на основание чл. 59,
ал. 6 от СК. Д. Стоянова излага същите факти и обстоятелства, описани в молбата и
декларацията по чл.9 от ЗЗДН, а ответника Х.С.- изложените в писмен отговор.
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предвид специфичния характер и цел на производството по Закона за защита от
домашно насилие релевантни са всички факти и обстоятелства, от които произтича искането
за защита. Преценката за необходимостта да бъде предоставена защита следва да се основава
на достатъчно данни за осъществени спрямо пострадалите лица актове на насилие в
съдържанието на чл. 2 от ЗЗДН. При отсъствието на други доказателства декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно основание да се издаде заповед за защита от домашно
насилие, поради придаденото й доказателствено значение.
Спорът е за действията на ответника спрямо лицето/ та, търсещи защита по този ред,
с оглед твърденията, че съставляват актове на домашно насилие-психическо,емоционално и
физическо спрямо съпругата, и на основание чл.2, ал. 2 от ЗЗДН са осъществени и спрямо
двете деца.
В разглеждания случай ответникът отрича да е извършвал твърдените актове на
насилие. Противопоставя своята версия за случаите на 31.12.2019г. и 12.01.2020г. Не
оспорва, че в съответните дни е посетил семейното жилище, за да види децата, разговарял е
с молителката и тя го помолила да остане на 31.01.2019г. докато приключи зарята, но той не
бил предупреден за това. При второто си посещение е носел хранителни продукти.
Предварително се уговорили за поемат разходите по равно. Твърди обаче, че това е
4
провокирало молителката да реагира остро, да го избутва навън, да изхвърли якето и
обувките му и да вика съседите за помощ, без причина. В подкрепа на тези твърдения е
представеното медицинско удостоверение за причинена травма. С показанията на втория
свидетел доказва, че след напускане на жилището на 12.01.2020г. е подал сигнал на тел.112 ,
дежурен полицейски екип е посетил два пъти апартамента при опит да разговаря с
молителката и ответникът да получи забравените лични вещи и документи.
Изложените обстоятелства не са оспорени от Д. Стоянова, която при изслушването се
е придържала към хронологията на събитията, описани в молбата и придружаващата
декларация.
Въз основа на обсъдените данни съдът приема следното:
В отношението на всеки от съпрузите към другия, начинът на комуникация и
подходът към разрешаване на проблем или задача, възникнали инцидентно и по различен
повод / при ненамиране на ключ от входната врата, забравени по невнимание лични
документи/, които в условията на нормални взаимоотношения между партньори няма да
породят негативите на остра реакция и обида, безусловно има напрежение, недоверие и
нежелание за диалогично общуване, което ескалира до сериозен конфликт. Влошените им
отношения са с голяма давност според св.С.. Според социалния доклад всеки от тях упреква
другия в скандално и агресивно отношение. Поведението на съпрузите един към друг и в
присъствието на двете им деца следва да бъде обсъдено в бракоразводния процес, тъй като
изисква цялостна преценка за причините, естеството на разногласията и подходът в
преодоляване на конфликтни ситуации.
Относно доказателствената тежест на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН следва да се
има предвид, че облекченият режим на доказване е за улеснение на лицето, търсещо защита.
Тя има доказателствено значение при отсъстващи други доказателства съгласно чл.13, ал.3
от ЗЗДН, защото при наличието на такива съдът следва да ги разгледа във връзка със
спорните факти и обстоятелства. Спрямо разглежданите два случая на твърдяно насилие–на
31.12.2019г. и 12.01.2020г., констатира, че посещенията на ответника се реализират със
съгласието на съпругата, основно за да общува с двете деца, а при необходимост и да
помага. Нямат за цел вербална и физическа агресия към съпругата. При положение, че
описаните прояви не са инцидентна форма на вербално и физическо насилие спрямо
молителката / съответно на изложението в молбата/ буди недоумение факта, че при
посещението на дежурен полицейски екип той не е допуснат, доколкото в присъствието на
полицейски служители пострадалото лице би получило помощ и съдействие в своя защита.
Има съществените различия в тезите на двете страни относно воденият разговор,
поводът за възникналите пререкания и динамиката на поведение, поради които съдът не
може да достигне до обективен извод какви конкретни действия са извършени от ответника
под формата на вербална и физическа агресия към съпругата му. Твърденията, че на
12.01.2020г. е извикала за помощ, след като ответникът я заплашил и ударил в гърдите, не се
5
подкрепят от свидетелските показания, които макар и косвени не са убедителни за събитията
на посочените дати, общо се твърди, че я ударил и „пак я заплашвал и наричал с някакви
обидни думи„ Отделно има значение обстоятелството, че изразите -„ти си болна.“, „боклук
от класа „, които молителката счита за обидни и унижаващи личността й, нямат това
значение за дете на две години. В този аспект може да се приеме, че звуковите и зрителни
възприятия на детето/ цата от конкретната ситуация са резултат от непремерено поведение
на двамата родители, което в еднаква степен оказва негативен ефект върху психическото им
здраве.
Постановеното при идентичен правен извод решение е обосновано, законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
С изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2980/ 09.07.2019г. постановено по гр.д.№ 452/ 2020г.
на Районен съд-Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6