Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1063

 

гр.Русе, 14.06.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти  граждански  състав, в  публично заседание  на 12-ти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при  секретаря  Ширин Сефер

като  разгледа  докладваното  от  съдията Йорданов  гр.дело №1257 по описа за 2019  година,  за  да  се  произнесе,  съобрази  следното: 

Предявеният иск е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че на 25.11.2018 г. около 14.45 часа в гр. Русе управлявал собствения си автомобил марка Ауди А 6 с рег. № Р ****ВХ. При преминаване през кръстовището на ул. Г. С. Раковски и ул. Константин Величков се отворил капак на канализационна шахта и е ударил автомобила отдолу. Спрял и установил щетите по автомобила, а именно пробит картер, от който изтичало масло. Обадил се на тел. 112, а местопроизшествието е било посетено от служител на Пътна полиция, който съставил протокол за ПТП. Счита, че ответника следва да носи отговорност са причинените щети по автомобила, включително от ревизионните шахти на територията на Община – Русе, тъй като същите следвало да бъдат изградени по такъв начин, че да отговарят на строителните правила и да не настъпва пропадане. В тежест на ответника било и поддържането на съоръженията след тяхното изграждане. Претърпените от него щети били в резултат на неподдържаната общинска инфраструктура, поради което счита, че общината следва да носи отговорност за причинените щети. При първоначална консултация с автосервиз бил уведомен, че ремонта ще е на стойност около 900 лв. и предприел такъв ремонт, за който заплатил 890,70 лв., от които за труд 300 лв. и 590,70 лв. за части. Претендира за осъждането на ответника да му заплати причинените имуществени щети в горепосочения размер. Претендира за заплащане и на разноските по делото.

Ответникът – Община Русе, оспорва иска. Твърди, че не е доказан механизма на увреждането. Счита, че общината не е пасивно легитимирана да отговаря по иска, тъй като препятствието на пътя било образувано от ВиК авария. Счита, че на това основание и предвид разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Закона за водите отговорността е на ВиК оператора. В условията на евентуалност оспорва претенцията като завишена. По отношение на имуществените вреди счита не са съобразени с принципа на справедливостта по ч. 52 от ЗЗД.  С оглед на това  моли за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване  на претендираните суми.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на 25.11.2018 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което около 14.45 часа ищеца при управление на собствения си лек автомобил марка Ауди А 6 с рег. № Р ****ВХ на територията на Община Русе – в гр. Русе при преминаване през кръстовището на улиците Г. С. Раковски и ул. Константин Величков е преминал през капак на ревизионна шахта, който се е надигнал и е ударил автомобила отдолу. В резултат на удара бил пробит картера на автомобила и настъпил теч на масло. Ищецът се обадил на тел. 112, а местопроизшествието е било посетено от служител на Пътна полиция, който съставил протокол за ПТП. От същия е видно как е настъпило произшествието и какви са щетите по автомобила на ищеца. Обстоятелството, че произшествието не е възприето лично от полицейския служител не  води до извод, че отразените в него обстоятелства не са верни. Протоколът е официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му и се ползва с доказателствена сила до опровергаване на отразените в него обстоятелства. Напълно нормално е такъв протокол да се състави не в момента на произшествието, а непосредствено след това и след подаването на сигнал на тел. 112 и пристигане на дежурния автопатрул. Предвид естеството на повредата автомобилът след произшествието не е можел да се движи и е останал на место, което е констатирано от полицейския служител. Не са представени каквито и да било доказателства, които да опровергават съдържанието на протокола за ПТП, а са налице и множество доказателства, които са в подкрепа на отразеното в него – снимков материал, показанията на св. П., заключението на приетата по делото автотехническа е-за. От същото е видно, че механизмът и причината на повредата е преминаването на колелото на автомобила през капака на шахтата при повредено легло на капака. Вещото лице установява, че повредата не се влияе от скоростта, с която е преминато, в случая ниска скорост в рамките на разрешената, но не би настъпила ако колелото на автомобила не е преминало през капака. При така установеното съдът счита, че предявения иск е доказан по основание. По делото няма доказателства леглото на капака на шахтата да е било увредено от ВиК повреда, но дори и да имаше такива, то това щеше да е основание за регрес на общината срещу ВиК дружеството, но не и основание за изключване на отговорността й. Наличието на дупка на неизправност на пътното платно по уличната мрежа в град Русе, което е собственост на ответника е обстоятелство, което обосновава извода, че негова вещ за обществено ползване не е била в състояние да се ползва безопасно по предназначение и е довела до причиняване на вреди на ищцата.. По отношение размера на претенцията съдът съобрази следното: От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата автотехническа е-за е видно, че ремонтът на причинените щети е направен при подмяна на картера с оригинален нов за този модел и марка автомобил. За части / маслена вана, маслена вана горна част, болт и гарнитура на маслена вана/ е заплатено 438,30 лв., за масло – 126 лв. и за маслен филтър – 29,90 лв. За труд е заплатено 300 лв. От заключението на вещото лице е видно, че на овехтяване подлежат две части за картера на обща стойност 383,30 лв. и при съобразяване годината на производство на автомобила и приет процент на овехтяване с остатъчна стойност 40% то стойността на тези две части е 153,32 лв. Вещото лице установява още, че филтърът на автомобила не е бил повреден и е можел да се използва и след произшествието, но е подменен като стандартна практика при подмяна на масло. Поради това съдът счита, че стойността на същия следва да бъде изключена от дължимото от ответника обезщетение. Следва да се обсъди и въпроса дали двете части за картер следва да се оценят с овехтяване или да се признае правото на ищеца да извърши ремонта с нови части.  В случаите, в които такова обезщетение се претендира от застраховател е налице изрична законова уредба. Така, според чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и др. без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 от КЗ/. В случаят искът е предявен на деликтно основание, но горецитираните разпоредби следва да се приложат по аналогия. Това следва от естеството на правопораждащия факт, който и в двата случая е непозволено увреждане, но при исковете, основани на договори за имуществено застраховане тип „Каско“ е налице и допълнително договорно основание. Прилагането на корекция поради овехтяване в случаи на иск срещу деликвента или собственика на веща, от която са произлезли вреди би създало различен режим на обезщетение за увредените в зависимост от това дали имат сключена застраховка „Каско“ или не. Такова разрешение би било и в противоречие чл.51 от ЗЗД, съгласно който на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед изложеното възражението на ответника, че изплатеното обезщетение е завишено и следва да се съобрази изхабяването на увредените части на автомобила, е неоснователно. Общият размер на обезщетението следва да се намали само със стойността на неувредения филтър – 29,90 лв. и да се уважи до размер от 861,70 лв., а за горницата над тази сума да се отхвърли като неоснователен.

 

По изложените съображения съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета да заплати на М.И.М., ЕГН:********** *** сумата в размер на 860,80 лв. - обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 25.11.2018 г., изразили се в повреди по лек автомобил Ауди А 6 с рег. № Р ****ВХ, ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и 338,24 лв. - разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата над 860,80 лв.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН:********** *** да заплати на Община Русе, представлявана от кмета сумата в размер на 11,76 лв.- разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                            

                                               Районен съдия: