Р Е Ш Е Н И Е
№ 592 20.12.2018
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.11. 2018 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
ТЪРГОВСКО
ДЕЛО № 93 по описа за 2018 година
за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова
молба на Е.Ш.Р.И.А.К.С.ЛТД., кооперативно дружество, регистрирано под номер ***в
Регистър на кооперативните дружества към Министерство на икономиката, Отдел
Кооперативен съюз, И., представлявано от г-н Н.В.и г-жа М.А., чрез адвокат Д.П.И.,***,
личен № ********** срещу “М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., бул. ***, представлявано от управителя Динко Георгиев Червенков, с
адрес за кореспонденция и призоваване: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 28, ет.
4, с цена на иска 86 997,72лв.
Ищецът твърди, че между Е.Ш.Р.И.А.К.С.ЛТД („Е.Ш.“),
кооперативно дружество със седалище в И., и „М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище ***,
е сключен договор за международна покупко-продажба на стоки - протектори за
пневматични гуми. Съгласно договора Е.Ш. продава на „М.“ ООД общото количество
от 22 770,82 кг. различни видове протектори за пневматични гуми за общата сума
от 61 481,23 евро. Е.Ш. е издало фактура № 214160 от дата 30.09.2014г.
Стоките по договора са изпратени от И. с международна
товарителница № MSCUHJ626061 от дата 14.10.2014 г. и са доставени на ответника
в гр. С.З., ***.
Твърди се, че „М.“ ООД е в частично неизпълнение на
задължението си за плащане на задължението по договора. Този факт поражда за Е.Ш.
правото да предяви иск за удовлетворяване на претенцията си за заплащане на
останалата част от цената по Договора на основание член 53 от Конвенцията.
Ищецът излага обстоятелства, че договорът между
страните има за предмет международна продажба на стоки. Стоките представляват
протектори за пневматични гуми от различен вид, поръчани от купувача „М.“ ООД.
На 01.09.2014 г. „М.“ ООД изпраща електронно писмо до Е.Ш. със списък на стоки
(протектори за пневматични гуми), които желае да закупи. В имейла различните
видове стоки са изрично изброени като към всяка стока е посочено приблизително
тегло на поръчката.
На 14.09.2014 г. Е.Ш. изпраща отговор на получения
имейл от „М.“ ООД. В него на 14.09.2014 г. Е.Ш. уведомява „М.“ ООД, че 55% от
поръчката, изпратена с писмото от 01.09.2014г. е произведена. Посочва се, че
поръчката може да бъде изпратена до 30.09.2014г. Цената на стоките е посочена
изрично в писмото от 14.09.2014 г. - 2,75 евро/кг. Цената следва да се заплати
до 150 дни от датата на международната товарителница, като 30% от цялата сума
се дължи до 90 от датата на международната товарителница.
На 15.09.2014 г. Е.Ш. изпраща ново писмо до „М.“ ООД,
в което се потвърждава, че 60% от поръчаните стоки са произведени. В писмото е
посочена нова по-ниска цена на стоките - 2,70 евро/кг. Предложен е и нов план
за плащане на поръчката, а именно: първо плащане в размер на 30% от цената в
срок до 90 дни от международната товарителница, второ плащане в размер на 30%
от цената в срока то 120 дни от международната товарителница и трето плащане в
размер на 40% от цената след 150 дни от международната товарителница.
На 30.09.2014 г. Е.Ш. издава фактура № 214160 по
сключения Договор. Във фактурата е посочена цена в размер на 61 481,23 евро.
Цената, която е посочена във фактурата отговаря на договореното поръчано
количество стоки и цената на килограм. При цена на килограм от 2,70 евро за
общото тегло произведени стоки - 22 777,82 кг. общата цена за всичко стоки
възлиза на 61 481,23 евро. Във фактурата са описани на отделен ред всеки вид
стока с конкретно тегло. Допълнително към издадената фактура Е.Ш. изготвя
списък със стоки № 214160/30.09.2014 г., в който са посочени конкретните видове
стоки с тяхното тегло. Във фактурата е посочено, че стоките ще бъдат доставени
в *** с кораб MSC LEA VOY. 441R.
На 07.10.2014 г. „М.“ ООД изпраща електронно писмо до Е.Ш.,
в което пита какво се случва с доставката на стоките. В отговор на писмото Е.Ш.
отговаря, че контейнерът вече е доставен на пристанището в Х. и ще уведомят
кога точно ще пристигне в ***. Посочва се, че видно от кореспонденцията „М.“
ООД се интересува кога ще получи поръчаните стоки, което потвърждава договорната
обвързаност между страните. Е.Ш. изпраща стоките на „М.“ ООД на 14.10.2014г.,
видно от международна товарителница № MSCUHJ626061. Стоките са изпратени от
пристанище Х., И. до пристанище Б., ***. Крайната дестинация за получаване на
стоките по международната товарителница е гр. С.З., ***.
Съгласно фактура № 214160 заплащането на цената се
извърша с три плащания. Първо плащане в размер на 30% от общата цена, дължимо
до 90 дни от датата на международната товарителница - 14.10.2014 г. Второто
плащане съгласно фактура № 214160 в размер на 30% от общата цена, дължимо до
120 дни от датата на международната товарителница - 14.10.2014г. Третото
плащане съгласно фактура № 214160 в размер на 40% от общата цена, дължимо до 150 дни от датата
на международната товарителница - 14.10.2014 г.
Ищецът твърди, че „М.“ ООД е получило стоките. Това се
потвърждава от конклудентните действия по частични
плащания, които ответникът е извършил по издадената фактура.
На 22.07.2015 г. застрахователно дружество И.и К.И.К..
е изпратило електронно писмо покана за доброволно плащане до електронна поща с
адрес: ***@bv.bg, което е
адресирано до ответника и го уведомява, че към датата на писмото дължи на Е.Ш.
сумата от 61 481,23 евро по договора. Ответникът е поканен да заплати цялата
дължима сума в срок до 30.07.2015 г. Твърди се, че „М.“ ООД не е заплатило
дължимата сума в срок.
На 24.08.2015 г. от името на Е.Ш. чрез адвокатска
кантора Т.К.Ю.Л.К.. е изпратена покана за доброволно плащане до адреса на
управление на ответника и по електронна поща на адрес ***@bv.bg. В писмото покана изрично се посочва, че стоките са
получени от „М.“ ООД, като същото продължава да дължи цялата сума по Договора -
61 481,23 евро, което представлява неизпълнение на неговите задължения за
плащане по договора. В писмото покана за доброволно плащане „М.“ ООД е поканено
да заплати цялата дължима сума в срок от 14 дни от писмото. „М.“ ООД не е
заплатило дължимата сума в срока на поканата.
На 06.10.2015 г. „М.“ ООД е извършило частично плащане
в размер на 5 000 евро. На 28.10.2015 г. Е.Ш. е изпратило електронно писмо до „М.“
ООД, в което потвърждава полученото плащане и иска да бъде направено
допълнително плащане от 15 000 евро.
Чрез извършеното частично плащане ответникът потвърждавал получаването
на стоките и основателността на задължението си да ги заплати на ищеца. След
извършеното плащане размерът на задължението е 56 481,23 евро.
На 04.01.2016 г. адвокат Д.И. изпратила ел. писмо до
ел. адрес ***@bv.bg. В писмото са изложени
факти относно задължението на М. ООД към Е.Ш. по фактура № 214160 с размер на
задължението към 04.01.2015 г. - 56 481,23 евро. В писмото се коментира план за
плащане на задължението чрез вноски, първоначално сумата между 3000 - 5000
евро, която да се плати през месец януари и после равни месечни вноски в размер
на 2 000 евро до момента, в който ответникът получи кредит от банка. Уговорката
била, че в момента, в който ответникът получи финансиране от банката ще изплати
оставащото към момента задължение.
На 19.01.2016 г. адвокат Д.И. изпратила напомнително ел. писмо до ответника, с което го уведомява,
че желае да получи отговор на първото изпратено писмо и го предупреждава, че Е.Ш.
е готово да предприеме съдебни действия по събиране на задължението.
На 22.01.2016 г. адвокат Д.И. получава ел. писмо от
ел. адрес ***@bv.bg. в което като прикачен файл
е изпратено сканирано копие на подписано писмо от 21.01.2016 г. с погасителен
план, предложен от ответника. В писмото се посочва, че до края на месец януари
на Е.Ш. ще бъде заплатена сумата от 2000 евро. Направено е предложение да се
правят месечни вноски в размер на 2000 евро всеки месец до погасяване на
задължението в размер на 56 481,23 евро. Ищецът счита, че ответникът изцяло е
признал основателността и размера на задължението си към ищеца, като изрично е
посочил размера на задължението и е предложил да го заплати на вноски.
На 29.01.2016 г. адвокат Д.И. уведомява чрез ел. писмо
„М.“ ООД, че Е.Ш. е съгласно да приеме първоначална вноска в размер на 2000
евро, но желае остатъка от задължението да бъде платен в по-кратки срокове - на
не повече от 15 вноски, а ако ответникът получи финансиране да направи плащане
на цялото оставащо задължение.
На 03.02.2016 г. адвокат Д.И. напомнила, че все още
очаква отговор относно възможността задължението да се изплати в по-кратки
срокове. В писмото се прави искане да бъде предоставено сканирано копие на
платежното, с което е направено плащане на сумата от 2000 евро през месец
януари. В отговор на писмото, на 03.02.2016 г., адвокат Д.И. получава имейл,
който потвърждава, че плащането е направено през януари. В имейла е прикачен файл
сканирано платежно за сумата от 2000 евро. В платежното нареждане като
основание за превода е посочено: “фактура 214160/30.09.2014“. След направеното
плащане размерът на задължението е 54 481,23 евро.
На 23.02.2016 г. адвокат Д.И. отново напомнила, че Е.Ш.
иска да сключи споразумение за доброволно плащане, в което да са уговорени
по-кратки срокове за плащане на задължението.
На 10.03.2016 г. адвокат Д.И. изискала сканирано копие
на платежното за месец февруари. В отговор на писмото ответникът изпратил
сканирано копие на платежно нареждане от дата 12.03.2016 г., за сумата от 2000
евро. В платежното нареждане като основание за превода е посочено: “фактура
214160/30.09.2014“. След направеното плащане размерът на задължението е 52 481,23
евро.
На 31.03.2016 г. адвокат Д.И. изискала да й бъде
изпратено платежно нареждане за плащане през март месец.
На 07.04.2016 г. „М.“ ООД изпраща до адвокат Д.И.
платежно нареждане от дата 07.04.2016 г. за сумата от 2000 евро. В платежното
нареждане, като основание за превода е посочено: "фактура
214160/30.09.2014“. След направеното плащане размерът на задължението е 50
481,23 евро.
На 16.06.2016 г. „М.“ ООД изпраща до адвокат Д.И.
платежно нареждане от 16.06.2016 г. за сумата от 2000 евро. В платежното
нареждане, като основание за превода е посочено: “фактура 214160/30.09.2014“.
След направеното плащане размерът на задължението е 48 481,23 евро.
На 02.08.2016 г. „М.“ ООД изпраща до адвокат Д.И.
платежно нареждане от 02.08.2016 г. за сумата от 2000 евро. В платежното
нареждане, като основание за превода е посочено:"фактура
214160/30.09.2014“. След направеното плащане размерът на задължението е 46
481,23 евро.
На 19.10.2016 г. „М.“ ООД изпраща до адвокат Д.И.
платежно нареждане от 19.10.2016 г. за сумата от 2000 евро. В платежното
нареждане, като основание за превода е посочено: “фактура 214160/30.09.2014“.
След направеното плащане размерът на задължението е 44 481,23 евро.
След последното направено плащане от дата 19.10.2016
г. ответникът е прекратил контакт с адвокат Д.И.. Не са правени повече плащания
към ищеца. Към датата на настоящата искова молба „М.“ ООД дължи по Договора
сумата от 44 481,23 евро.
Ищецът излага съображения, че за уважаване на
предявения иск за заплащане на останалата част от цената по договора следва да
се приложат разпоредбите на Конвенцията. Основният източник на норми, уреждащи
договора за продажба на стоки с международен елемент е Конвенцията,
ратифицирана и влязла в сила в Република *** на 01.08.1991 г.
По въпроса за съществуването на валиден договор излага
доводи, че международният характер на продажбата произтича от факта, че
договарящите страни са търговски дружества с място на дейност в различни
държави - продавачът Е.Ш. е с място на дейност в И., а купувачът „М.“ ООД е с
място на дейност в Република ***. Договорът за международна продажба на стоки
не е обвързан с изискване за спазване на определена форма, като сключването му
е обусловено от две предпоставки - отправено предложение до едно или повече
конкретни лица и приемане на предложението от насрещната страна по начина и
сроковете (чл. 14, ал. 1 и чл. 18 от Конвенцията).
„М.“ ООД е изпратило поръчка за стоки до Е.Ш., която
поръчка е било приета от последното и стоките са били произведени и доставени
на „М.“ ООД. Счита, че от разменената кореспонденция по електронна поща между
страните се доказва както предлагането за сключване на договор, така и
приемането на предложението от страна на Е.Ш.. Според разпоредбите на
Конвенцията договорът се счита сключен в момента, когато приемането на
предложението породи действие. В този момент се пораждат задължения за
продавача да достави стоката и насрещни задължения на купувача да плати уговорената
цена и да приеме доставката.
Посочва, че в допълнение на разменената кореспонденция
между страните за сключване на Договора, впоследствие с конклуденти
действия двете стани, ищец и ответник, са потвърдили съществуването на Договора
и неговите условия. Ищецът е изпратил стоките на ответника, а ответникът е
направил частични плащания за получените стоки. С това си поведение ответникът,
освен че е получил стоките, предмет на продажба, и е потвърдил Договора като
цяло.
Твърди, че безспорно между страните има сключен
валиден договор, а именно Договор за покупко-продажба на протектори за
пневматични гуми. По същия Договор дружеството – ищец добросъвестно е изпълнило
задълженията си и твърди, че има право
да получи уговорената цена за стоките.
Ищецът излага съображения, че с оглед същността на
задължението на „М.“ ООД, а именно парично, по безспорен начин следва да се
приеме, че длъжникът е виновен за неизпълнението. В тази връзка, дължимите
парични средства от „М.“ ООД представляват дължимо, изискуемо и възможно за
изпълнение задължение, което не е изпълнено виновно.
Съгласно фактура № 214160 заплащането се извършва от „М.“
ООД на три плащания. Първо плащане в размер на 30% от общата цена, дължимо до
90 дни от датата на международната товарителница - 14.10.2014 г. Второто
плащане съгласно фактура № 214160 в размер на 30% от общата цена, дължимо до
120 дни от датата на международната товарителница - 14.10.2014г. Третото
плащане, съгласно фактура № 214160 в размер на 40% от общата цена, дължимо до
150 дни от датата на международната товарителница - 14.10.2014 г. Посочва, че
стоките са изпратени на 14.10.2014г., а първото плащане е направено едва на
06.10.2015 г. почти година след изпращането на стоките. Твърди, че е налице
закъснение в изпълнението на парично задължение.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди „М.“ ООД, ЕИК *** да заплати на Е.Ш. Р.И.А.К.С.ЛТД., сумата от 44 481,23
евро, представляващи останалата част от цената по Договора, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяването на настоящата искова молба до
окончателното заплащане на сумата.
Претендира разноските по делото, включително, но не
само за държавна такса, преводи и легализация на документи, транспортни разходи
и адвокатско възнаграждение.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който
ответникът взема становище, че искът е допустим, но разгледан по същество е
неоснователен.
Излага обстоятелства, че предмет на доставката са
протектори за пневматични гуми (за товарни автомобили) с различни размери с
общо количество, изчислено в килограми равно на 22 770.87кг. Ответникът
посочва, че подобна доставка е получил, но не знае дали е точно от ищеца, като
счита, че изпращач е друг субект. Оспорва качество на доставената стока и
годността й да бъде използвана по предназначение - за регенериране на износени
пневматични гуми със здрава основа.
Ответникът посочва, че за да се съгласи на тази
доставка от И., бил привлечен от сравнително ниската цена - 2,70 евро на килограм,
и от възможността за заплащане на цената в срок от 150 дни от международната
товарителница. Установил, че доставените протектори са с изключително ниско
качество и практически не изпълняват предназначението, за което са закупени.
Сочи, че тези ленти - протектори са предназначени да се регенерират върху
здрава основа на износена гума, което се прави с подходяща техника, с която “М.”
ООД разполага. Посочва, че протекторите се залепват със специални лепила, с
подложки и при условията на висока температура. С това се осигурява нов пробег
на гумата от 100-140 хиляди километра. Посочва, че това са протектори за гуми
на товарни (а не на леки) автомобили, като товарните автомобили постоянно са на
път и подобен пробег от 120-140 хиляди километра правят за период около
година-година и нещо.
Твърди, че стоката не била придружена от какъвто и да
било сертификат, липсвало и година на производство, както върху самата стока
така и в документацията, която я придружава, също така липсвал документ, който
да указва и срок на годност на протекторите.
Твърди, че първите сигнали за ниското качество на
стоката получил към края на 2015г. от първите клиенти на които ответникът
направил регенерати. Те заявили, че протекторът се е
изтрил след пробег само от 25-35 хиляди километра.
Посочва, че първата, в началото устна рекламация в
този смисъл, дошла от фирма „В.” ООД - гр.С.. Ответникът посочва, че е
регенерирал на тази фирма партида от общо 82 броя гуми 385/65R22,5 и 12 броя
гуми 315/70R22,5, като при посещението му на място се оказало, че цялата
партида е с некачествен протектор, който се е изтрил след такъв скромен пробег.
Предвид реномето, което ответникът бил изградил на
пазара на гуми в цяла Южна ***, не можел да допусне такъв срив в качеството на регенерата, което дава на клиента си. Затова решил да
повтори услугата си по поставяне на протектор и за своя сметка направил нови регенерати на този клиент с очакването, че този път
пробегът трябва да е поне сто хиляди километра. По този начин за своя сметка направил
още 82 броя гуми 3
85/65R22,5 и още 12 броя гуми 315/70R22,5 на този клиент. Очакванията обаче не
се оправдали - и този повторен опит осигурил къс пробег.
Междувременно последвала устна рекламация от друг клиент
- фирма „Е.” ООД – гр. П. с извършен регенерат на 87
броя гуми 385/65R22,5 и 60 броя гуми 315/70R22,5, като и на този клиент
ответникът направил за своя сметка още 87 броя гуми 385/65R22,5 и 60 броя гуми
315/70R22,5.
Междувременно ответникът сигнализирал доставчика, на
който бил започнал да плаща за доставката. Посочва, че основната комуникация с
фирмата-ищец ответникът водил с А.М.на тел.**** на английски език. Комуникирал
също и с лицата д-р А.А.на тел.*** и Н.В.на тел.***.
След като споделил проблема, доставчикът заявил, че ще изпрати свой
представител. Междувременно последвала трета рекламация - този път от фирма „Х.”
ЕООД - гр.Д.. Това окончателно убедило ответника, че цялата доставена партида е
с ниско качество и не отговаря на изискванията на качествен протектор на гума регенерат. И за „Х.” ЕООД ответникът направил повторно и за
своя сметка цялата им първоначална поръчка - 8 броя гуми 385/65R22,5 и 30 броя
гуми 315/70R22,5.
Посочва, че направата на горните регенерати
може да бъде проследена по работните карти, които се пускат за регенерата на всяка гума и които се съхраняват в
хронологичен ред в архива на фирмата. Иначе казано за регенерираните общо 558
броя гуми по тези три поръчки има точно толкова работни карти, с които
ответникът контролирал какво влиза и какво се разходва на машините му.
Поради множеството рекламации ответникът решил да
поръча изследване на доставените протектори от оторизирана лаборатория за
изследване на протектори на гуми, намираща се в град Я.. След проведено
изследване на 11.06.2016г., от там потвърдили, че показателите на тези
протекторите са крайно занижени.
Изправен пред тази ситуация на получена некачествена
стока, ответникът продължил да настоява пред доставчика да изпрати свой
представител, за да констатира това или да я замени с качествена или да си я
получи обратно.
Освен това започнал да казва истината на клиентите с
гуми за регенерат - че ще получат пробег към 35 000
км поради ниското качество на протекторните ленти.
При тази информация клиентите се отдръпвали с аргумента, че ще платят малко
по-скъпо, но ще получат пробег от 100-150 000 км. С това, ответникът
посочва, че загубил клиенти, което обстоятелство споделил с доставчика-ищец.
Ответникът получил и писмени рекламации от цитираните
по-горе клиенти, които и след
изтриването на втората партида протектори на регенерирани гуми, която им
направил за негова сметка, са установили, че пробегът им отново е необосновано нисък.
Ответникът посочва, че доставчикът изпратил свой
представител, който отишъл в склада на “М.” ООД, където и понастоящем се
съхранявало нереализираното количество продукция, представляващо около 1/2 от
цялото доставено количество. Този представител се запознал както с материала,
така и с рекламациите, които получил от клиентите. Твърди, че е получил
уверение от представителя на ищеца, че ще запознае ръководството на дружеството
с проблема и ще се потърси решение.
Хронологията на горните факти и обстоятелства
принудило ответника да плаща частично и то малки суми с идеята, че ще плати на
доставчика само това, което е успял да реализира и то без печалба, тъй като е
повторил услугата по повод на рекламациите на клиентите с цел да им осигуря
поне задоволителен пробег за парите, които плащат.
Твърди, че вместо да получи от ищеца предложение за
споразумение започнал да получава емайли при това не от доставчика, а от
упълномощени адвокати. При комуникацията си с тях установил, че те изобщо не са
запознати с проблема и отново опитал да стимулира в директни разговори
доставчика да получи обратно съхраняваното и понастоящем при ответника
количество некачествена негова стока. До момента усилията му оставали
напразни.
Счита, че трябвало да получи стока със сертификат за
производствена годност за използване по предназначение, съответно с дата на
производство и с посочен срок на годност. Счита също, че важи правилото, че
стоката трябва да може да бъде използвана по преназначението си и че при липса
на конкретни уговорки за качество се дължи стока най-малко от средно качество
(чл.64 от ЗЗД, съответно чл.35 ал.1 и чл.35 ал.2 б.”а” от Конвенцията на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба
на стоки). Посочва, че в случая качеството на доставеното било много под
средното и обезсмисля средствата, които трябва да се вложат за регенериране на
гумата. Счита, че доставените протектори не изпълняват предназначението си -
явяват се негодни за използване по предназначение.
Ответникът счита, че твърденията му за некачествена
стока, без сертификат за произход и качество, без дата на производство, без
срок на годност, са все твърдения на отрицателни факти, които разместват
доказателствената тежест. Счита, че ищецът е този, който трябва да докаже
положителния факт на доставката на годна за употреба по предназначение и
качествена стока.
Предвид липсата на годна доставка и на основание чл.35
ал. 1 и чл. 35 ал. 2 б.”а” от Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки („Конвенцията”) ответникът
счита, че продавачът не е изпълнил свое основно задължение, поради което няма
правото да претендира плащане, съответно предявеният иск е неоснователен и моли
съдът да го отхвърли изцяло.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът
в изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка, ***имите суми.
Относно направените от ответника твърдения и
възражения в отговора на искова молба, ищецът излага следните аргументи.
Твърди, че е налице надлежно изпълнение от страна на
продавача на договор за международна продажба на стоки. Посочва, че видно от
представените с исковата молба доказателства ищецът е получил заявка за
различни модели протектори, която заявка е изпълнена и точно поръчаните модели
протектори са били изпратени, съответно доставени и приети от ответника без
каквото и да е възражение за липса на съпътстващи документи (сертификати за
годност), дата на производство и срок на годност на продуктите. Ищецът е
изпълнил всичките си задължения по договора за международна продажба на стоки,
съгласно поръчаното и съгласно предвиденото в Конвенцията. Поръчаните от
ответника стоки представляват 11 вида протектори с приблизително тегло на
поръчката от всеки вид. От издадената от ищеца фактура и списък на стоките се
доказва, че има абсолютна идентичност на поръчаното и доставеното. Посочва, че
този факт не се оспорва и от ответника, с което ищецът счита, че той изцяло е
приел като изпълнен надлежно договора за международна продажба на стоки към
момента на получаване на стоките. Към същия момент той не е уведомил продавача,
че има каквито и да било възражения за липсващи сертификати за качество или
документи за годността на стоките. Ответникът не е представил доказателство за
очаквани каквито и да е показатели за „пробег“ на гуми на товарни автомобили,
регенерирани след използване на продадените от него протектори. Твърди, че не е
ясно и не е доказано с отговора на исковата молба твърдението, че протекторите
на гуми на товари автомобили следва да осигурят среден пробег от 100 - 140 хил.
километра. Това не било записано никъде в поръчката, направена с ел. поща.
Счита, че след като не е договорено изрично да се доставят протектори, които да
осигурят определен пробег на регенирани с тях гуми,
не следва да се спори дали протекторите, които той е доставил отговарят на
цитирания от ответника пробег. Сочи, че няма представено доказателство ищецът
да се е обвързал с пробег на гуми след инсталиране на протекторите при каквито
и да било показатели.
Твърди, че поръчката за стоки е направена за конкретни
модели, които модели са изрично описани в Списъка със стоки и Фактурата, като
общото тегло на стоките в двата документа съответства на теглото, посочено в
Международната товарителница. Твърди, че доставената стока отговоря изцяло на
направената от ответника поръчка.
Ищецът посочва, че ответникът не е направил изявление
за разваляне на договора, нито преди завеждане на делото, нито в отговора на
исковата молба.
Обръща внимание, че в отговора на искова молба са
направени твърдения за ниско качество на протекторите, като ответникът не е
конкретизирал дали неговите твърдения обхващат всички поръчани разновидности
протектори или само част от тях.
Ищецът е изложил съображения във връзка с
неоснователност на възражението за несъобразността на стока от страна на
купувача и загуба на правото му да се позовава на несъобразността на стоката -
чл. 39 от Конвенцията. Счита, че на този етап купувачът/ответник е изгубил
право да се позовава на несъобразността на стоката, защото не е уведомил
продавача, посочвайки естеството на несъобразността, в разумен срок, след като
я е открил или е трябвало да я открие. Посочва също така, че не са налице и
изключенията по чл. 40 и чл. 44 от Конвенцията, поради което счита, че
купувачът е изгубил правото да упражни правата си по чл. 45-чл 52 от
Конвенцията, респ. правото да развали договора. Ищецът излага доводи, че съгласно
чл. 38 от Конвенцията, купувачът трябва да провери стоката или да предизвика
нейната проверка в срок толкова кратък, колкото е практически възможно
съобразно обстоятелствата. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конвенцията, Купувачът
изгубва правото да се позовава на несъобразността на стоката, ако не уведоми
продавача, посочвайки естеството на несъобразността на стоката, в разумен срок,
след като я е открил или е трябвало да я открие. Купувачът е приел стоката без
каквито и било възражения или забележки както за съпътстващите я документи,
така и за нейното качество. Липсата на документи за годност и качество следва
да е установена още с получаване на стоката, но възражение или друго изявление
не е направено от ответника непосредствено след получаване на стоката. Счита,
че ответникът е можел веднага да възрази срещи липсващ документ. Продавачът
твърди, че научава за претенциите на ответника от отговора на исковата молба.
Посочва се, че в отговора на исковата молба
ответникът, в качеството на купувач по
договор за международна продажба на стоки, се е позовал на чл. 35, ал.1 и чл.
35, ал. 2, б. а от Конвенцията като задължения на продавача. В тази връзка
ищецът излага съображения, че до момента на подаване на отговора на искова
молба, купувачът не е направил възражение нито за качеството на стоките нито за
тяхната пригодност. Ответникът не е доказал чрез представените доказателства,
че е уведомил продавача за своите претенции относно качеството нито през 2015г.,
когато получава информация за първата рекламация, нито след направените през
2016 г. изследвания, както се твърди в отговора. Счита, че не е обосновано защо
продавачът не е писмено уведомен. Не се посочва и кога следва да са се провели
срещите с представител на купувача или кога са се водили разговори с продавача.
След като купувачът е бил засегнат от качеството на стоката и е имал
доказателства за претенцията си е следвало да извести продавача. Това не се е
случило, което според ищеца води до загуба на правото да се позовава на несъобразността
на стоките, съгласно чл. 39, ал. 1 от Конвенцията.
Счита, че в тежест на ответника е да докаже, че му е
доставена стока със скрити недостатъци, кога е узнал и кога е уведомил за тези
недостатъци продавача. Ответникът не е бракувал стоките, а продължава да ги
предлага на свои клиенти. Липсва друга кореспонденция между страните, както и
доказателство за връчване на ищеца на рекламационните
претенции от страна на самия ответник по повод на конкретния договор между
страните за стоките.
Ищецът посочва, че в отговора на исковата молба,
ответникът твърди, че е извършил подмяна на 279 протектора на гуми за трите
клиента, които са представили рекламация. Цитират се модели на гуми, но не се
упоменава кои точно протектори са ползвани от всички 11 модела, които са
доставени на ответника. Твърди се, че общо са регенерирани 558 броя гуми, като
не ставало ясно от твърденията на ответника дали гумите след повторното
регенериране са с протектори, доставени от ищеца и дали има отново рекламация
за качество. От общия брой гуми, които ответникът е регенерирал и общия брой
доставени протектори и твърдението на самия ответник, че на склад е налична
½ от доставената стока се пораждало противоречие. Общият брой протектори
по списък на стоките е 476 бр. Нито твърдението, че не склад има ½ от
доставените стоки, нито че общо 558 броя гуми са регенерирани не отговаря на
изчисленията ако се вземе предвид посоченото в списъка на стоки. Ищецът счита,
че ответникът без да конкретизира и доказва твърденията си цели да извлече ползи
за себе си и за неизпълнението на задълженията си по договора.
Ищецът е оспорил представените от ответника писмени доказателства, като неотносими към спора, а именно три броя рекламации от
клиенти на ответника. Счита, че от тях не става ясно дали рекламациите са
направени за стоките, които са били доставени от ищеца на ответника и дали ако
дори те биха се отнасяли до тези стоки причината за рекламацията е съответния
протектор или изработката, която е направена от ответника. Счита, че от рекламацията не може да се докаже, че
протекторите са използвани по предназначение за сезона, за които са били
предлагани, а именно летни протектори. Всички рекламации са направени в края на
2015 г. и края на 2016г., което показва, че протекторите са ползвани извън летния
сезон и това може да е причина за различните показатели, които се твърдят от
клиентите на ответника. Първата представена писмена рекламация е от септември
2016г., а последната от ноември 2016 г. Посочва, че ответникът твърди, че е
информирал представител на ищеца за направените рекламации, но това твърдение е
недоказано. Ответникът не е представил каквото и да било писмо или електронно
писмо, чрез което да уведоми ищеца за претенциите си за рекламация на стоките.
Възражение за качество не е направено и в кореспонденцията с адвокат Д.И.,
която е представлявала ищеца от началото на 2016 г. c цел събиране на дължимото
вземане от ответника. Посочва, че ответникът е правил частични плащания през
2016 г., чрез които отново потвърждава с конклудентни
действия валидността на договора, своето задължение и липсата на каквито и да
било възражения за качеството и годността на стоките.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „М.
ООД, ЕИК *** да заплати на Е.Ш.Р.И.А.К.С.ЛТД., сумата от 44 481,23 евро,
представляващи останалата част от цената по Договора, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяването на настоящата искова молба до
окончателното заплащане на сумата, както и разноските по делото.
По делото е постъпил и допълнителен отговор, с който
ответникът оспорва тезата на ищеца, че било налице надлежно изпълнение от
страна на продавача на договор за международна продажба на стоки. Счита, че
надлежно изпълнение на договор за продажба на стоки, следва да означава
изпълнение, извършено във всяко едно отношение, включително и в качествено
такова при липса на скрити недостатъци, каквото счита, че не е налице в
настоящия случай.Твърди, че тезата, до която се домогва ищеца, че бил доставил
това, което ответникът е поръчал е изцяло неоснователна. Посочва, че
действително не е посочвал какви следва да са очакваните показатели за
„пробег" на гумите за товарни автомобили, регенерирани след използване на
доставените протектори. Счита, че това не е необходимо, след като пробега,
който цитира и в отговора си - пробег на гумата от 100-140 хиляди километра,
след монтажа на новия протектор е обичайния такъв, утвърден в практиката. Т.е.
след като обичайният пробег на гумата след монтажа на новия протектор е от
минимум 100 хил. километра, то поне с такъв пробег следва да е доставения от
ищеца протектор, за да се приеме, че същият е изпълнил задължението си да
достави стока от поне „средно качество”. Твърди, че такова е неговото
задължение, след като изрично между страните не е договорено стоката да бъде с
по-ниско, или с по-високо качество от обичайното средно.
Твърди, че тезата на ищеца, че доставената стока била
съпроводена с необходимите документи не отговаря на истината - при доставката
липсвали каквито и да било съпроводителни сертификати - за произход, за
качество и т.н.
Несъстоятелна на следващо място счита тезата на ищеца,
че купувачът, ответника, бил изгубил правото да се позовава на „несъобразността
на стоката” - чл.39 от Конвенцията, тъй като не е уведомил продавача,
посочвайки естеството на несъобразността, в разумен срок, след като я е открил
или е трябвало да я открие. Ответникът посочва, че обратно на твърденията на
ищеца в допълнителната му искова молба, че едва след като получил рекламациите
от свои клиенти и се уверил, че причината за тези рекламации са доставените от
ищеца протектори (чрез извършеното лабораторно изследване), сигнализирал
доставчика за проблема чрез проведени телефонни разговори, с лицата, посочени в
първоначалния отговор на исковата молба, на посочените телефони. Това
ответникът направил веднага след като се уверил, че причината за рекламациите
от неговите клиенти са доставените от ищеца протектори - в резултат на
проведеното лабораторно изследване на същите. По тази причина счита за
неоснователни твърденията на ищеца, че ответникът е изгубил правото да се
позовава на „несъобразността на стоката”, тъй като не е направил „възражение
нито за качеството на стоките нито за тяхната пригодност”. Възражението, което
ответникът направил на посочените представители на ищеца счита, че е
действително, независимо от устната му форма. Поначало страните имали устен
договор за покупко-продажба и писмена форма за комуникация между страните по
сделката не е била уговаряна никога. Достатъчна за надлежното уведомяване на
ищеца за проблема с качеството на доставената от него стока е устната форма на
уведомяване, което ответникът твърди, че е направил и то не еднократно.
Отделно от това ищецът изпратил свой представител,
който отишъл в склада на “М.” ООД, където и понастоящем се съхранявало
нереализираното количество продукция, представляващо около 1/2 от цялото
доставено количество. Този представител се запознал както с материала, така и с
рекламациите, които са получили от клиентите. Т.е. счита за изцяло
неоснователна тезата на ищеца, че не бил уведомен за проблема с качеството на
стоката и узнал за този проблем едва от отговора на исковата молба.
На следващо място, счита за неоснователна и невярна
тезата на ищеца, че „Ответникът не е бракувал стоките, а продължава да ги
предлага на свои клиенти“. Твърди, че след като се установил източника на
проблема при регенериране, а именно некачествените протектори, доставени от
ищеца, ответникът повече не ги е предлагал на свои клиенти и не ги е ползвал за
регенериране на гуми.
На следващо място, по повод направените от ищеца
оспорвания на представените от ответника с първоначалния отговор на исковата
молба, три броя рекламации от негови клиенти и то не в частта, в която според
ищеца от тях не ставало ясно дали рекламациите са направени за стоките, които
са били доставени от ищеца на ответника, която последния счита за
несъстоятелна, а в частта в заявеното от ищеца оспорване, в която се твърди, че
„От рекламацията не може да се докаже, че протекторите са използвани по
предназначение за сезона, за които са били предлагани, а именно летни
протектори. Всички рекламации са направени в края на 2015 г. и края на 2016 г.,
което показва, че протекторите са ползвани извън летния сезон и това може да е
причина за различните показатели. които се твърдят от клиентите на ответника”. Ответникът
сочи, във връзка с твърденията на ищеца за това, че доставените от него
протектори били летни протектори и че същите били ползвани извън летния сезон и
това може да е причина за различните показатели, които се твърдят от клиентите
на ответника. Ответникът счита, че тези твърдения са опит да бъде заблуден
съда относно „изправността” на
доставчика - ищеца, или фрапираща некомпетентност от страна на ищеца по
отношение на стоките, с които самия той търгува. Твърди, че това е така, тъй
като гумите за товарни автомобили не са предназначени за употреба в конкретен
сезон. Твърди, че при гумите за товарни автомобили няма деление на същите на
„летни” и „зимни”, както при леките автомобили. Използва се един тип гуми и
през летния и през зимния сезон, поради което в случая ползването на гумите
извън летния сезон, обратно на тезата на ищеца, не може да е причина за
различните показатели, които се твърдят от клиентите на ответника.
Ответникът твърди, че има противоречие в позицията на
ищеца. От една страна ищецът твърдял, че „В тежест на ответника е да докаже, че
му е доставена стока със скрити недостатъци, кога е узнал и кога е уведомил за
тези недостатъци продавача”, а от друга страна се противопоставя на
релевантните и своевременно заявени доказателствени искания.
От една страна ищецът казвал, че не му е ясно дали
ответникът след като е направил повторен регенерат за
клиентите, отправили рекламацията, е получил втора рекламация, а от друга страна
твърди, че изчисленията по посочения от ответника брой регенерирани гуми „не
отговаряли”. Твърди, че това следва да се установи от поисканата от ответника
техническа експертиза. След ново преброяване на поръчките заявява, че
посочените цифри са коректни.
Относно въпроса дали ответникът навреме се е
възползвал от правото си да се позове на несъответствието на стоките, счита, че
този въпрос е правен и следва да бъде обсъден от съда при изясняване на фактите по спора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 53 от
Конвенцията на организацията на Обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки. Страните не спорят, че са сключили договор за
международна покупко-продажба на стоки - протектори за пневматични гуми.
Съгласно договора Е.Ш.Р.И.А.К.С.ЛТД продало на „М.“ ООД общото количество от 22
770,82 кг. различни видове протектори за пневматични гуми за общата сума от 61
481,23 евро. Не е спорно, че ищцовото дружество е
издало фактура № 214160 от дата 30.09.2014г., както и че стоките по договора са
изпратени от И. с международна товарителница № MSCUHJ626061 от дата 14.10.2014
г., доставени са на ответника в гр. С.З., ***, и са приети от същия.
Към момента на сключване на договора, издаването на
фактурата и получаването на стоката от страна на купувача в писмен вид не са
предявявани изисквания за представяне на сертификат за произход и качество на
стоката. Няма писмени доказателства относно това какви следва да са
техническите характеристики на протекторите, както и на какво ниво на качество
следва да отговарят. Ответникът сам посочва в отговора, че е бил привлечен от
сравнително ниската цена на килограм и възможността да заплати цената на
стоката в срок от 150 дни от издаване на международната товарителница.
Следователно, при сключване на договора не са уговаряни конкретни параметри за
качество на протекторите, за очакван пробег на гумите, които ще се регенерират
с тези протектори и не е изисквано от страна на купувача представянето на
сертификат във връзка с тези характеристики на стоката. Нещо повече, при
получаването на стоката в гр. С.З. ответникът я приема без да е направил
рекламация във връзка с качеството на стоката и относно това, че тя не е
съпътствана със сертификат или други технически документи.
От представените с исковата молба доказателства е
видно, че във връзка със сключване на договора, между страните е проведена
електронна кореспонденция, като купувача е представил списък на протектори за
пневматични гуми, които желае да закупи, като в изпратения имейл различните
видове стоки са изрично изброени и е посочено приблизително тегло на поръчката.
Продавачът изпраща отговор на този имейл и посочва, че поръчката може да бъде
изпратена до 30.09.2014г. и посочва, че
цената следва да се заплати до 150 дни от датата на товарителницата.
В следващи писма на ищеца е посочен окончателния план
за плащане на цената, а именно: първо плащане в размер на 30% от цената в срок
до 90 дни от датата на товарителницата; второ плащане в размер на 30% от цената
в срок до 120 дни от датата на товарителницата и трето плащане в размер на 40%
от цената след 150 дни от датата на товарителницата.
След това на 30.09.2014г. е издадена фактурата с
посочената в нея окончателна цена, цена на килограм и общо тегло на
произведените стоки, като към фактурата е изготвен списък, в който са посочени
конкретните видове протектори и тяхното тегло.
След получаване
на стоката ответникът не изпълнява задълженията си по заплащането на цената,
съгласно предложения план, поради което към него са отправени покани за
доброволно плащане, като първата е до 22.07.2015г. от застрахователно дружество
“И.И К.И.К.”, след това на 24.08.2015г. чрез
адвокатска кантора “Т. & К. Ю.Л. & К.”.
След тези покани на 06.10.2015г. “М. “ООД извършва
частично плащане в размер на 5 000 евро. На 28.10.2015г., от името на Е.Ш.Р.И.А.К.С.ЛТД
е изпратено електронно писмо, с което се потвърждава извършеното плащане и се
иска да бъде направено допълнително плащане от 15 000 евро.
След това, ответникът е бил канен с писмо от
04.01.2016г. от адвокат Д.И., в което е посочен план на плащане на задължението
чрез вноски. По – късно, на 19.01.2016г. е изпратено напомнително
писмо. На 22.01.2016г. адв. Д.И. е получила електронно писмо от ответника, с
което той е предложил погасителен план, като е направено предложение да заплаща
месечни вноски в размер на 2000 евро за погасяване на цялото задължение. Съдът
приема, че с това писмо ответникът е признал задължението си без да го обсъжда
по размер и е предложил план за неговото изплащане. Следователно, към този
момент ответникът не е възразил по какъвто и да е начин спрямо качеството на
получената стока и обстоятелството, че тя не е съпътствана със съответния
сертификат. След това между страните е разменена кореспонденция, от която е
видно, че ищецът е искал заплащането да стане в по -кратки срокове поради
голямата забава на ответника. От месец март 2016г. до месец октомври 2016г.
ответникът е заплатил няколко вноски по 2000 евро, като последното плащане е
направено на 16.10.2016г. Към датата на подаване на исковата молба повече
плащания от ответника на се извършвани и останалата дължима сума по договора за продажба е в размер на 44 481,23
евро. В такъв размер е и исковата претенция.
Правоотношенията между страните произтичат от договор
за международна продажба на стоки.
Съгласно конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки
този договор не е обвързан с изискване за спазване на определена форма.
Необходимо е да бъде отправено предложение до едно или повече конкретни лица. Предлагането
е достатъчно определено, ако в него е посочена стоката и изрично и мълчаливо се
определя количеството и цената или се предвижда редът, по който те да бъдат
определени – по аргумент на чл. 14, ал. 1. Необходимо е да има и приемане на
предложението от насрещната страна, както това е уредено в чл. 18 от
Конвенцията.
В случая ответникът е изпратил поръчка за стоки до
ищеца, която е била приета, като стоките са били произведени и доставени с
уговорено между страните количество, цена, срокове и начин на плащане. Ищецът е
изпълнил задължението си, като е доставил стоката в уговорените срокове.
Стоката е получена и приета без възражения за нейния вид и качество и е
заплатена частично продажната цена. Последното плащане, както бе посочено по –
горе, е извършено на 16.10.2016г. Към този момент, а и по – късно, преди
завеждане на исковата молба на 10.04.2018г., ответникът не представя писмени
доказателства, от които да е видно, че е правил възражения за несъобразност на
получените стоки. Писмено такова възражение за първи път е направено с отговора
на исковата молба, постъпил по делото на 11.05.2018г. Едва с отговора
ответникът посочва, че стоката не е била придружена от сертификат и че била с
много ниско качество, като се позовава на чл. 35, ал. 1 и чл. 35, ал. 2 б.“а”
от Конвенцията и посочва, че продавачът не е изпълнил задължението си за съобразност
на стоката.
В чл. 35 от Конвенцията е уредено, че продавачът
трябва да достави стока, която съответства по количество, качество и описание
на указаната в договора и която е кондиционирана или
опакована в съответствие с изискванията на договора. В ал. 2 е посочено кога
стоката не е съобразна с договора, като ответникът се позовава на б. “а”, а
именно, че стоката не е пригодна за целите, за които стока със същото описание
обикновено се използва. В подкрепа на това си твърдение и възражение представя
писма на негови клиенти, на които е извършвал услугата регенерат
на гуми, които са от м. септември, октомври и ноември 2016г. и от които писма е
видно, че гумите, на които е извършен регенерат са
изминали доста по – малък пробег от този, който обичайно се изминава. Представя
се и протокол за извършени физико – механични изпитания. По този начин на
практика се прави възражение за скрити недостатъци на стоката.
Данни за по – ниското качество на процесните
протектори се съдържат и в заключението на съдебно – техническата експертиза,
която също се позовава на посочените рекламационни
писма на фирмите, на които са продадени регенерирани гуми, на сертификат за
инспекция на “Булгарконтрола”, както и на извършените
от вещото лице проверки на място в производствената база на ответника. От тези
данни не може да се направи категорично извода, че стоката има такива
недостатъци, които я правят негодна за използване по предназначение. В
заключението се съдържат данни, че ефективността на протекторите е значително
по – малка от обичайната при влагането им в регенерата
на гуми и техния пробег. Този въпрос е следвало да бъде повдигнат от купувача
непосредствено след установяване на тези обстоятелства, като евентуално се
проведат преговори за промяна на отношенията по договора или в краен случай да
се иска неговото разваляне. По делото не се събраха писмени доказателства,
купувачът да е поискал това от продавача и да е правил изявления за редукция на
цената или разваляне на договора.
Съгласно чл. 39 от Конвенцията, купувачът изгубва
правото да се позована на несъобразността на стоката, ако не уведоми продавача,
посочвайки естеството на несъобразността, в разумен срок след като е открил или
е трябвало да я открие. Съгласно т. 2 на чл. 39 във всеки случай купувачът
изгубва правото да се позовава на несъобразността, ако не е уведомил за нея
купувача най – късно в срок от две години от деня, когато стоката е била
фактически продадена на купувача.
Направеното с отговора на исковата молба възражение за
несъобразност на стоката е извън посочения от Конвенцията две годишен срок.
Стоката е получена през 2014г. и за
първи път писмено възражение за нейната несъобразност се прави с отговора,
който е подаден на 11.05.2018г.
С оглед на всичко изложено по – горе, съдът намира, че
продавачът е изпълнил своите задължения да достави стоката, а ответникът не е
изпълнил задължението си заплати нейната цена, съгласно чл. 53 от Конвенцията,
поради което се явява неизправна страна по договора за международна продажба на
стоки и следва да бъде осъден да заплати остатъка от цената в размер на
44 481,23 евро, в какъвто размер е и предявеният иск. Искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен със законните последици, като на
ищеца бъдат присъдени и направените от него по делото разноски общо в размер на
7688,81 лв., включващо държавна такса, адвокатско възнаграждение, разходи за
извършени преводи и транспортни разходи, съгласно представен от ищеца списък на
разноските.
Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., бул. ***, представлявано от управителя Д.Г.Ч.да заплати
на Е.Ш.Р.И.А.К.С.ЛТД., кооперативно дружество, регистрирано под номер ***в
Регистър на кооперативните дружества към Министерство на икономиката, Отдел
Кооперативен съюз, И., представлявано от г-н Н.В.и г-жа М.А. сумата
44 481,23 евро /четиридесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и едно
евро и двадесет и три евроцента/, представляваща неплатена част от цена по
договора за международна продажба на стоки /протектори за пневматични гуми/,
съгласно фактура № 214160/30.09.2014г. и международна товарителница № MSCUHJ626061
от дата 14.10.2014 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 10.04.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., бул. ***, представлявано от управителя Д.Г.Ч.да заплати
на Е.Ш.Р.И.А.К.С.ЛТД., кооперативно дружество, регистрирано под номер ***в
Регистър на кооперативните дружества към Министерство на икономиката, Отдел
Кооперативен съюз, И., представлявано от г-н Н.В.и г-жа М.А. сумата 7688,81 лв.
/седем хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Пловдивски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: