Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 71
гр.Габрово, 10.05.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Ива Димова
при
секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.
№84 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца Ж.С.Г. и по въззинта жалба на ответника по делото
ОП "Благоустрояване-Габрово" срещу Решение №3/18.01.2018г. по
гр.д.№2349/2017г. на Габровски районен съд.
В жалбата
на Ж.Г. се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно по отношение
прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. От мотивите на районният съд не
можело да се разбере кои факти и обстоятелства същият приема като критерии при
определяне размера на присъденото обезщетение. Според жалбоподателят фактите и
обстоятелствата имащи отношение към справедливото обезщетение са претърпените
болки и страдания, трайните негативни последици изразяващи се в загуба на
работоспособност, трайните негативни изживявания, тежките, дълготрайни
ежедневни битови неудобства, болката и страданието до края на живота за ищеца,
че е непълноценен човек, дистанцирането му от социални контакти, болката и
страданието от променения социален статус- от работещ в нетрудоспособен,
промяната в психологическия му статус. Моли съда да измени атакуваното решение
и да завиши размера на присъденото обезщетение, като моли на процесуалния
представител на жалбоподателят-ищец по делото да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на осн . чл.38 ЗАдв.
Ответникът
по въззивната жалба на Ж.Г. в депозирания
по делото отговор заявява, че я оспорва.
Не е
постъпило становище по жалбата на Г. от третото лице помагач по делото -
"Животозастрахователен институт" АД.
В жалбата
си ОП"Благоустрояване-Габрово" твърди, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалния, както и поради необоснованост. Твърди, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване основателността на своята претенция. Дори
и да се приемело, че са доказани всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното общинско предприятие присъдения размер на
обезщетението бил прекомерно завишен и следвало да бъде намален на не повече от
10 000лв. процесуалният представител на общинското предприятие заявява, че за
него е необяснимо как клиента му е декларирал, че трудовата злополука е станала
на 13.01.2017г. без да имало ясно доказателства за това. От признатите 62%
нетрудоспособност 20% били поради заболяването ХОББ, което нямало нищо общо с
трудовата злополука. От събраните по делото доказателства не можело да се
установи, кога, къде и какво точно е станало, за да се стигне до ампутациите
описани в исковата молба. Неправилно районният съд бил приел, че не е налице
груба небрежност от страна на ищеца, с която същият да е допринесъл за
увреждането. Същият бил престирал труд без да е бил постоянно с ръкавици, в
нарушение на извършените инструктажи. Ако е бил постоянно с ръкавици и е
спазвал правилата за безопасна работа нямало да се стигне до тези последици.
Освен това в нарушение на инструкциите за безопасност ищецът се бил возил на
стъпенката на сметосъбирачната машина. Моли съда да отмени обжалваното решение
като отхвърли изцяло предявения иск и присъди направените разноски за двете
инстанции.
Ответникът
по въззивната жалба на ОП "Благоустрояване-Габрово" не е депозирал
отговор на същата. В съдебно заседание пълномощника му заявява, че я оспорва.
Третото
лице помагач "Животозастрахователен институт" АД в депозираното по
делото становище заявява, че поддържа жалбата на ОП
"Благоустрояване-Габрово".
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същите са процесуално допустими.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С
обжалваното Решение №3/18.01.2018г. по гр.д.№2349/2017г. на Габровски районен
съд ответника ОП"Благоустрояване-Габрово" е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 25 000лв. -обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, ведно със законната лихва от 13.01.2017г. до окончателното
изплащане.отхвърлен е предявеният иск за горницата над уважения размер и
ответника е осъден да заплати ДТ в размер на 1000лв. и разноски за вещо лице в
размер на 300лв., чрез РС Габрово, както ида заплати на процесуалния
представител на ищеца сумата от 1280лв.- адвокатско възнаграждение на осн.
чл.38 ЗАдв.
Решението е
обжалвано изцяло.
За да
постанови решението си съдът е приел следното : при станалата на 13.01.2017г.
трудова злополука с ищеца, призната за такава от НОИ, същият е получил
увреждания изразяващи се в измръзване на трети, четвърти и пети пръст на
дясната ръка, което довело до ампутация на част от пръстите. Получените в
резултат на ампутацията увреждания били невъзстановими и препятствали
осъществяването на цялостен захват с дясната ръка, като хватателната функция
била запазена отчасти поради наличие на палец и показалец. Районният съд приел,
че е налице причинно следствена връзка между работата на ищеца и получените
увреждания. От приложената преписка се установявала датата на настъпване на
злополуката, като нямало данни това да е станало на друга дата.
Първоинстанционният съд не приема, че ищецът е допринесъл за увреждането
допускайки груба небрежност. Нямало данни да е работил без да е бил с ръкавици,
нито да се е возел на стъпенката на сметосъбирачната машина. Ищецът бил
потърсил лекарска помощ няколко дни по-късно след като били настъпили
уврежданията, но от заключението на вещото лице било видно, че и при
своевременно предприето лечение е щяло да се стигна до ампутация на пръстите. В
следствие на претърпените увреждания на ищеца била призната нетрудоспособност в
размерна 62 %, действително същият имал и други заболявания, за които му бил
даден този процент нетрудоспособност, но преди това заради тях не е бил с
намалена трудоспособност, установена от ТЕЛК. Като освидетелстването на ищеца с
над 50% намалена трудоспособност било станало поради процесната трудова
злополука.
Въззивният
съд възприема тези изводи на първоинстанционния съд, както и установената от
него фактическа обстановка.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя ОП "Благоустрояване - Габрово", че
ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване основателността
на своята претенция. За да бъде ангажирана отговорността на работодателя по
чл.200 КТ следва да е настъпила трудова злополука, в резултат на която
работника да е бил увреден. Безспорно по делото е установено, че такава трудова
злополука е настъпила и именно в причинно-следствена връзка с нея са възникнали
и уврежданията по горния десен крайник на ищеца. Действително ищецът не е
потърсил лекарска помощ на 13.01.2017г., а няколко дни по-късно, но това обстоятелство
не обосновава, че трудовата злополука не е настъпила на посочената дата. Както
се установява от заключението на вещото лице д-р Р. и обясненията му в с.з.
измръзването на ръцете на работника е настъпило от три до седем дни преди
постъпването на ищеца в болница, т.е. много вероятно е това да е станало на
13.01.2017г. Освен това тази дата е датата посочена в Протокол №1/01.02.2017г.
на НОИ ТП Габрово, съставен с участието на законния представител на ответното
общинско предприятие и в декларацията, подадена от работодателя, следователно
същият извън съдебно е признал, че това е датата на възникване на трудовата
злополука.
Въззивният
съд счита, че правилно първоинстнационният е приел, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника. От заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че получените от работника
измръзвания на пръстите са от категорията на дълбоко измръзване от ІІІ-ІV
степен и дори при своевременно предприето лечение или други мерки е щяло да се
стигне до ампутация на пръстите. По делото не са представени доказателства, от
които да се установи, че по време на работа ищецът не е ползвал работни
ръкавици или че се е возел на стъпенката на сметосъбирачната машина. В тази
насока не се съдържат данни дори и в преписката във връзка с установяване на
трудовата злополука от НОИ и обясненията дадени по нея от водача на
сметосъбирачния камион. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че дори в
исковата молба ищецът бил признал, че не е ползвал ръкавици и се е возил на
стъпенката. Никъде в исковата молба не се съдържа подобно изявление.
Съдът
не приема и довода, че от признатите с ЕР на ТЕЛК 62% нетрудоспособност 20% за
дадени поради наличие на ХОББ, което заболяване нямало нищо общо с трудовата
злополука и ОП"Благоустрояване-Габрово" не следвало да носи
отговорност за него. Както правилно е отбелязал районният съд дори степента на
намаляване на трудоспособността да се дължи и на друго заболяване преди
настъпване на трудовата злополука той не е бил с намалена трудоспособност.
Следва да се добави и че обезщетението за намаляване на трудоспособността въз
основа на настъпила трудова злополука се дължи не поради признаване на
нетрудоспособност с ЕР на ТЕЛК, а поради настъпване на трудовата злополука и
уврежданията от нея.
И
двете страни по делото в жалбите си правят възражения, че при определяне
размера на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил всички
обстоятелства и е определил несправедлив размер на обезщетението. Въззивният
съд намира тези възражения за неоснователни. При определяне размера на
присъденото обезщетение районният съд се е съобразил с всички правно-релевантни
обстоятелства- вида и естеството на здравословните увреждания, нарушаването на
хватателната функция на дясната ръка, липсата на необходимост то чужда помощ,
степента на преживените от него болки и страдания, както и че извършената
ампутация е невъзстановима, отчел е обстоятеблството, че ищецът може да упражнява
макар и в ограничени трудови дейности, което ще доведе до влошаване на
социалния му статус. Въззивният съд счита, че определения в обжалваното решение
размер на обезщетението е справедлив и възмездява претърпените от работника в
следствие на претърпяната трудова злополука болки и страдания.
Поради
изложеното по-горе решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
Тъй като и
двете въззивни жалби са неоснователни на страните не следва да се присъждат
направените пред настоящата инстанция разноски.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №3/18.01.2018г. по гр.д.№2349/2017г. на Габровски районен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :