Р Е Ш Е Н И Е
260178/13.7.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, четиринадесети
състав
На тридесети юни две хиляди
двадесет и първа година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Кр.Кръстев
Секретар: Ф. А.Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД № 335 по описа за 2021
г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-0869-004026/08.12.2020год. на Началник сектор
ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.6, т.2 от ЗДвП
на А.М.М. ЕГН ********** *** e наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Жалбоподателя
в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, тъй като издадената
НП е неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призован, не
се явява.
За
въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител,
който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Моли за
присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата
е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 22.11.2020 г., в 13.20часа в гр. Шумен по ул. „Софийско шосе“, до №15 в посока ул. „Марица“, жалбоподателя М. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ТО665ХТ, собственост на М.И.с ЕГН **********. По време на движението си същият бил спрян за проверка от полицейски екип, включващ свидетелите П.С.П. и И.П.С.. На същите направило впечатление, че приближаващият автомобил издава шум, който значително превишава фона на обикновения шум. При извършения оглед на спрения автомобил, те установили, че действително същият издава шум по голям от нормата. Същите съобразили наредбата по която се класифицират техническите неизправности по автомобилите и на жалбоподателя бил съставен АУАН сер. GA бланкетен № 341114 от 22.11.2021г., като актосъставителя сметнал, че е нарушен чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал акта без възражение. Не се е възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на така съставения акт и
материалите по делото е издадено Наказателно постановление №
20-0869-004026/08.12.2020год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен,
упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.6, т.2 от ЗДвП на А.М.М. ЕГН ********** ***
e
наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – П.С.П. и И.П.С..
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. и С., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото от тяхна страна правилно е изяснена и установена фактическата обстановка за случилото се. Показанията на двамата свидетели са източник на пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя действително
е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи
се по безспорен начин, че той е извършил визираното в наказателното
постановление нарушение, тъй като същият е управлявал процесния лек автомобил
при наличие на значителна техническа неизправност, като шумозаглушителната му
уредба издава звук, който оказва неблагоприятно въздействие на околната среда.
Съгласно
наказателната разпоредба на чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДвП, който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от 200 лева
при констатирани значителни неизправности. Административно наказващият орган правилно
е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така
и от субективна страна и правилно е приложил съответната
административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като
се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването
на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин.
Съдът
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата
отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган
е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и
е определил размера на наказанието в минимално предвидения размер съобразно
изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на
процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното
писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган - ОД на МВР – гр. Шумен по
делото, в размер на 100 /сто/ лв, тъй като делото не
е с фактическа или правна сложност. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка
на ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0869-004026/08.12.2020год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен,
упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.6, т.2 от ЗДвП на А.М.М. ЕГН ********** ***
e
наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН **********,
да заплати по сметка на ОД на МВР –
гр. Шумен сумата в размер на 100/сто/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: