№ / .01.2023 година., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, 23-ти СЪСТАВ
в публично заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ПЕНКА
МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2089 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на Ю.Б.К. ***, срещу Решение № ****/01.08.2022
година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния
осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № ****/18.07.22година
срещу Разпореждане № **********/27.06.22година на Ръководителя „ПО“ при Териториално поделение – Варна на Националния
осигурителен институт, с което на осн. чл. 69 и чл.69б, ал.1 от КСО вр. чл. 18,
ал.4 от НПОС , е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Жалбоподателката намира, че правото на един вид пенсия за
осигурителен стаж и възраст не изключва правото и на друг вид пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като законът не създава задължение за алтернативно
отпускане на отделен вид пенсия за осигурителен стаж и възраст само в случаите,
когато осигурените лица нямат право на друг вид пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В този смисъл осигуреното лице има право да избере какъв вид пенсия
желае да му бъде отпусната от всички видове, които са регламентирани в Раздел І
– Пенсии за осигурителен стаж и възраст, а пенсионният орган, действащ в
условията на обвързана компетентност е длъжен да преценява правото на лицето на
заявената пенсия без да има право да преценява, налице ли са предпоставките за
отпускане на друг вид пенсия. Намира за неправилен извода на директора на ТП на
НОИ – Варна, че след като не отговаря на предпоставките на чл. 69, ал.2 от КСО,
няма право на пенсия по чл. 69б, ал.1 от КСО. Нормата на чл. 18, ал.4 от
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ не следва да ограничава
приложението на чл. 69б, ал.1 от КСО, по арг. на чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА. На
основание чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата следва да преследва целта на нормативния
акт от по-висока степен, в който смисъл е решение по адм. д. № ***/2001 г. на ВАС. Допуснато е нарушение на основните принципи
на АПК – равно и еднакво третиране на заинтересованите лица, предвиден в чл. 8,
ал.1 от КСО, тъй като с приемането на КСО от 01.01.2000 г. до 31.12.2015 г.,
при действието на §4 от ПЗР на КСО и след тази дата, до настоящия момент на
всички лица, които са работили в системата на МВР са отпускани пенсии за
осигурителен стаж и възраст без възражения и забележки. Намира, че поставянето
й в неравностойно положение от останалите лица е в нарушение на принципите на
административното производство. Отправено е искане за отмяна на оспорения
административен акт, връщане преписката за ново разглеждане за отпускане на
пенсия по чл.69б от КСО. В съдебно заседание, чрез адв. С. жалбата се поддържа.
Претендира присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат,
съобразно представен списък.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Варна,
чрез гл. юрисконсулт E. L. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като
неоснователна.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № 2113-03-513 / 25.03.2022г. Ю.Б.К. е
поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б,
ал. 1 от КСО. Приложила е документи за осигурителен стаж с начална дата 08.02.1988г.
и крайна дата 24.03.2022г. и такива за осигурителен доход. Декларира, че няма
осигурителен стаж, придобит в друга държава, не получава друга пенсия,
включително и от друга държава, има две деца, родени на ***г. и на 15.05.1997г.
С обжалваното Разпореждане № ********** / 27.06.2022 г.
по подаденото заявление от 25.03.2022г. и осигурителен стаж по продължителност
и видове категории към същата дата: 18 год, 09 мес. 08 дни зачетен за първа
категория труд, съгласно чл. 17, ал. 2 от НПОС, 10 год. 05 мес. 05 дни от трета
категория, общ осигурителен етаж, превърнат към трета категория 41 год. 08 мес.
18 дни и навършена възраст 52 год. 08мес, 26 дни, на жалбоподателката е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание:
- чл. 69 от КСО, тъй като не отговаря на условието за
навършена за 2022 г. възраст 53 год. и 10 мес., а има 52 год. 08 мес. 26 дни и
- чл. 69б, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от
НПОС, тъй като условието на чл. 69 от КСО, за 27 години общ осигурителен стаж, от
който две трети действително , изслужени като държавен Служител по Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМвР).
С оглед установеното от фактическа страна,
Административен съд – гр. Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и
след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата
основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на 29.08.22г. Жалбата е
подадена на 31.08.22г. по пощата, в срока по чл. 118, ал.1 от КСО, от надлежна
страна пред компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква
"а" от КСО, в рамките на предоставените му правомощия. Същото е в
писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и
правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната
разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 – 8 от АПК.
Видно от Опис на осигурителния стаж на Ю.Б.К. към 25.03.22г., издаден от ТП на НОИ – Варна,
съгласно Удостоверение от МВР № 2287/30.03.22г.
на длъжност офицер/сержант МВР- държавен служител към ГД“Охрана“ , през
периода 30.06.2003г. – 30.03.22г. има 18год., 9мес. и нула дни, което се зачита
за осигурителен стаж по чл.69, ал.2 от КСО, първа категория труд.
В чл. 17, ал.2 от НПОС е посочено, че осигурителният стаж
по чл.69 КСО се зачита за първа категория труд. От това следва, че труда по
чл.69 от КСО е от първа категория, а не от друг вида категория – в този смисъл
решение по адм. дело № ***/2020 г. на ВАС.
Неоснователен е доводът на ответника, че има разлика между зачетен труд първа
категория /чл. 69, ал.2 от КСО/ и отработен труд при условията на първа
категория труд /чл. 69б, ал.1 от КСО/. Законодателят не е предвидил, с
конкретна норма, че има разлика между зачетен труд за първа категория и
отработен труд при условията на първа категория труд. Поради изложеното
незаконосъобразно ответника е приел, че след като жалбоподателката няма
отработен труд при условията на първа категория, а има зачетен труд първа
категория за същата не може да се приложи чл. 69б, ал.1 от КСО. В разпоредбата на чл.104, ал.1 от КСО е
посочено, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се
причислява съобразно характера и особените условия на труд и съгласно чл.104,
ал.4 от КСО - Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три
години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж
от трета категория. В случая това е сторено с Разпореждане № ********** на
ръководител „ПО“ в ТП НОИ – Варна, в което е посочено, че жалбоподателката има
41г., 08 м, 18дни осигурителен стаж
превърнат към ІІІ категория труд. Изчислението е направено като І категория
труд 18г., 09, м. 08дни и трета
категория труд 10г., 05мес., 05дни са превърнати в ІІІ категория труд. / 41г.,
08мес., 18дни/.
Това изчисление по чл.104, ал.4 от КСО се прави за
нуждите на чл.69, ал.2 от КСО, а изчислението по чл.17, ал.2 от НПОС се прави
за нуждите на чл.69б, ал.1 от КСО и в случая жалбоподателката има 18г., 09м,
08дни, държавен служител по ЗМВР, І категория труд. От изложеното следва, че няма противоречие
между чл.17, ал.2 от НПОС и чл.104, ал.1 и ал.4 от КСО.
Относно спорът между страните - приложим ли е чл.18, ал.4
от НПОС при определяне правото за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.1 от КСО,
съдът приема следното:
Жалбоподателката, за да придобие право на пенсия, на
основание чл. 69, ал.2 вр. ал.9 от КСО, към 25.03.2022г. е следвало да има 27
години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като
държавен служител по ЗМВР /т.е. 18 г./ и да е навършила 53г. и 10месеца. Ю.К. е
имала общ осигурителен стаж 41г., 08м. и 18дни, от които 18г., 09м., 08дни - І категория
като държавен служител по ЗМВР, т.е. отговаряла е на изискването за стаж. Към 25.03.22г.
е имала навършени 52г., 08мес, 26дни, поради което не е отговаряла на
изискването за възраст.
Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни
материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими
при наличие на фактически състав, които уреждат, като норми от закон с еднакъв
ранг. При наличие на една от тях или при приложимост и на двете следва да се
приложи по благоприятната правна възможност за заявителя. Нормата от подзаконов
нормативен акт - чл. 18, ал. 4 от НПОС не може да преустанови действието на
норми от по висок ранг каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. Нормата на чл. 18, ал.
4 НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал.2 и
ал.9 от КСО и чл. 69б, ал.1, т.1 и т.2 от
КСО, поради това че въвежда нови правила различни от предвидените в
нормите на КСО. При наличие на установеното противоречие на основание чл.5,
ал.1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО, които дават възможност за избор и жалбоподателката е
направила такъв като е посочила, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст на основание чл.69б от КСО. В този смисъл е съдебната практика:
Решение № 2259 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2020 г. и Решение
№ 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 9879/2020 г.
При тези изводи обжалваното решение се явява постановено
в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, тъй като
в случая не е отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
наличие на законоустановено право за това.
Изложеното обуславя извод за основателност на
оспорването, поради което обжалваното решение следва да се отмени, съгласно
чл.172, ал.2 от АПК и на основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката да се върне
на компетентния административен орган - Ръководителя на "Пенсионен
отдел" в ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне, на основание чл. 98, ал.
1, т. 1 от КСО, за издаване на разпореждане за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Ю.К. по чл. 69б, ал.1 от КСО. На основание чл.
98, ал. 1, т. 1 от КСО разпореждането се издава в срок до 4 месеца от
подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или
данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. Поради това срока, който
съдът следва да определи за произнасяне на административния орган по реда на
чл.174 от АПК трябва да бъде до 4 месеца от влизане на решението в сила.
Относно разноските: В списъка с разноски представен от
жалбоподателката е посочено, че е заплатена сумата от 10 лева – държавна такса,
но такива доказателства по делото не са налице. На основание чл.120, ал.1 от КСО поради това, че жалбоподателката е осигурено лице не дължи заплащане на
държавна такса в настоящото производство. Съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 16.12.2022 г., сключен между Ю. Коева и адв. С. е договорено и платено
възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева. Ответникът не е направил
възражение за прекомерност относно стореното възнаграждение за адвокат. На
основание, чл. 143, ал.1 от АПК и чл.120, ал.2 от КСО искането на
жалбоподателката за присъждане на възнаграждение за адвокат е основателно.
Администрацията към която се числи ответника – ТП на НОИ – Варна, следва да
бъде осъдена да заплати на Ю.К. сумата от 400 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173,
ал.2 и чл.174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.Б.К. ***, Решение № ****/01.08.2022
година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния
осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № ****/18.07.22година
срещу Разпореждане № **********/27.06.22година на Ръководителя „ПО“ при Териториално поделение – Варна на Националния
осигурителен институт, с което на осн. чл. 69 и чл.69б, ал.1 от КСО вр. чл. 18,
ал.4 от НПОС , е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА преписката на
Ръководителя на "Пенсионен отдел" в Териториално поделение на НОИ –
гр. Варна за ново произнасяне до 4 месеца от влизане в сила на настоящото
решение, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – гр. Варна да заплати на Ю.Б.К. ЕГН
********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за
адвокат в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
СЪДИЯ: