РЕШЕНИЕ
№ 1839
гр. Пловдив,
14.08.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, ХХVІII състав, в
открито заседание на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
При секретаря Пламена Каменова, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2356 по описа за 2017 г.
на Административен съд- гр. Пловдив – ХХVIII състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на търговско дружество „***“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя В.П.Б.-Г., чрез адв. С.Ф.М. против Ревизионен
акт №
Р-16001616008223-091-001/05.06.2017 г.,
издаден от органите по приходите при ТД на НАП
Пловдив, потвърден с Решение №449/28.07.2017 г. на Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“/ съкр. Д„ОДОП“/ -
Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за
довнасяне по ЗДДС в размер на 29 557.06 лева и лихви за просрочие в размер на 3 008.15 лева.
В жалбата се сочи, че РА е незаконосъобразен, неправилен и необоснован,
издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорена е компетентността на лицата съставили РА. Направено е
възражение, че в РА няма изложени мотиви, а по отношение на РД е посочено, че
ревизиращите органи са стигнали до неправилни изводи, което от своя страна е
довело и до неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита,
че е направена от органите по приходите необоснована преценка относно
реалността на доставките, при което без съответните основания е прието, че за
дружеството не е налице данъчно събитие и че дружеството няма право на
приспадане на данъчен кредит. Относно доказателствата, свързани с липсата на
съставени пътни листове и товарителници се позовава на обстоятелството, че
законодателя не е предвидил писмена форма за действителност на договора за
превоз. Сочи също така, че в някои
от случаите на превозване на материали за ушиване на продукцията, както и за
превозване на вече ушитата готова продукция, е бил ползван личен автомобил,
собственост на лицето ***, който е и управител, и едноличен съдружник на ******ЕООД
и ****ЕООД. Излага факти и обстоятелства относно случаи, в които превозът не е
осъществяван от ***, а е извършван от *****ЕООД като дружество - превозвач. Оспорено е твърдението на ревизиращите, че РЛ не води сметка 304, както и
че не отразява счетоводно предоставяне на материали за изработка на ишлеме,
както и направения в тази връзка извод, че не било възможно да се проследи кой
артикул от кое дружество е изпълнен. Относно плащанията по сметката на ******ЕООД,
в жалбата е посочено, че ****ЕООД не притежава своя собствена банкова сметка, поради
което е сключило договор за финансово обслужване от 01.01.2015г.
с ******ЕООД. Изложени са подробни
възражения относно реалността на доставките и за предадените материали за шев и
готова ушита продукция, като в тази връзка се позовава на „Договор за работа
при възлагане за шев на ишлеме“, сключен между „***“ ЕООД
и ****ЕООД. В жалбата е посочено още, че несъответствието на датите на които готовата
продукция е била предавана от подизпълнителите на ****ЕООД и съответно датите
на които ****ЕООД е предавало тази продукция на „***“ ЕООД
е налице само за 5 бр. от общо 12 бр. издадени фактури, като се касае за
техническа грешка при съставянето на протоколите между ***ЕООД и ****ЕООД. Изложени са подробни възражения и по отношение на приложен „Договор за
шев на ишлеме“, сключен между „***“ ЕООД
и ******ЕООД, като е посочено, че реалното изпълнение на услугата е било
извършено от *******ЕООД, за което дружество е доказана техническата и кадрова
обезпеченост да извърши услугите. Претендира се отмяна на РА и направените по
делото разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата
и за законосъобразност на атакувания административен акт. Счита, че извършената
от органите по приходите ревизия е осъществена при спазване на административнопроизводствените правила за нейното
провеждане, като изводите са на база
обективно и всестранно изясняване на събраните доказателства. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена
защита.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия (съкр.ЗВР) № Р-1600**********-020-001/23.11.2016 г., издадена от Началник
Сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, като в предметния обхват на същата е
включено определяне на задълженията за данък върху добавената стойност за
данъчен период от 01.06.2015 г. до 31.10.2016 г. и е определен краен срок за
завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчването й. Определен
е и ревизиращ екип, състоящ се от служителите Ф.К., заемащ длъжността „главен
инспектор по приходите“ - ръководител на ревизията и Д.Т., заемаща длъжността
„Инспектор по приходите“. Същата е връчена по електронен път на 29.11.2016г.. Със
Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-16001616008223-020-002/ 27.02.2017 г., издадена от същия орган по
приходите, връчена по електронен път на 27.02.2017г. срокът за извършване на
ревизията с посочения обхват е продължен до 28.04.2017 г.. В хода на
ревизията органите по приходите са установили, че дружеството - жалбоподател е
вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията на 14.08.2014г., като
едноличен собственик на капитала е „*** ГМБХ“ – ЧЮЛ от Австрия с капитал 30000.00лева.
Дружеството се управлява и представлява от управител и прокуристи
на дружеството, като за проверявания период това са били лицата В.П.Б.-Г., П.И.Т.и
С.И.К... Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 27.08.2014г., като
основната му дейност през ревизирания период е производство на спортни облекла,
като готовата продукция се реализира основно за външните пазари. За ревизирания
период дейността се осъществявала в шивашки цех, намиращ се в гр. Пловдив на
ул. *******, сграда 3, етаж 3, който е бил нает обект, като има нает обект и в
гр. Кричим, ********. В хода на ревизията е установено, че „***“ ЕООД разполага
с шевни машини, помощни маси, кроячни маси, гладачна техника и др. ДМА, заприходени
по сметка 204 /машини, съоръжения и оборудване/. Относно
кадровата обезпеченост е установено, че в дружеството има наети лица по трудови
правоотношения – шивачки и административен персонал, като съгласно приложена
справка за подадени по реда на чл.62 от КТ уведомления към 31.10.2016г. в
дружеството полагат труд 148 лица, а към момента на издаване на РД са назначени
153 работници, 26 от които административен персонал. В последствие шивашкият
цех е преместен в гр.Пловдив на ****, където е и адреса за управление на
дружеството.
Относно
счетоводството на ревизираното лице, органите по приходите констатирали, че се
прилага двустранно счетоводно записване на стопанските операции, при спазване
изискванията на чл.2, чл.4 и чл.5 от Закона за счетоводството /ЗСч/ и чл.123 от ЗДДС. В хода на ревизията на РЛ са връчени Искания за представяне на документи
и писмени обяснения от 30.11.2016г. и 07.03.2017г., в отговор на които са
представени документи. За прегледа на представените документи от ревизираното
лице е съставен Протокол № 0760244/20.02.2017г. като е установено, че липсват
съставени пътни листове и товарителници за извършени превози, няма сключени
договори с *****ЕООД, липсват приемо-предавателни
протоколи с тази фирма за предадени и приети материали, стоки и продукция,
данни за лицата приели и предали стоката. Била осъществена и проверка в
счетоводната кантора обслужваща дружеството - ******ЕООД, ЕИК *******, за което
е съставен протокол № 0760244/20.02.2017г.. До НОИ е изпратено ИПДПОТЛ и е
получен отговор. Така в хода на ревизията е
установено, че през проверявания данъчен период дружеството е извършило вътреобщностни придобивания по смисъла на чл.13, ал. 1 от ЗДДС с контрагенти, данъчно регистрирани на територията на държави от ЕО - Австрия, Германия, Италия,
като по съставените Протоколи по реда на ЗДДС дружеството е упражнило правото
си на данъчен кредит. Установено е, че разплащанията по доставките се
извършвало по банков път, като при последваща
проверка в система VIES е установено, че VIN - номерата на контрагентите са
валидни. За проверявания период правото
на приспадане на данъчен кредит се е формирало и от покупки на материали и от извършени
услуги, както и внос на стоки, като ревизираното дружество е упражнило
правото на приспадане на Данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗДДС за
доставки с право на приспадане на ДК по реда на чл.69, ал.1 от ЗДДС, отразени в
Дневника за покупки. За получените услуги и закупени материали дружеството е
упражнило право на ДК, като фактурите са описани по контрагенти в подадените
дневници за покупки за ревизирания период. Декларирани са доставки от внос на
стоки, по които ЗЛ е упражнило право на ДК. За доказване на тази доставки,
дружеството предоставило документите, определени в чл.32, ал.1 от ППЗДДС. В
хода на ревизията от ревизираното лице е представена справка за извършеният
внос на стоки. След справка в масива на Агенция «Митници», ревизиращите
установили, че се съдържа информация за внесен ДДС от дружеството.
В хода на ревизията органите
по приходите установили, че не е заведена и не се води счетоводна сметка 304 /Стоки/,
като в същото време дружеството шие специални модели по заявки, както и е
предоставяло за шиене на ишлеме стоки по скроени модели, като за това не е
водена счетоводна отчетност. Ревизиращите приели, че в дружеството не е
отчитана реалната себестойност на произведените стоки и изписване на ушитата
продукция през посочената от тях Сметка 304/Стоки/. От анализа на приобщените
доказателства те направили и извода, че „***“ ЕООД в предоставените оборотни
ведомости и хронологии, счетоводно не отразява предоставяне на материали за
изработка на ишлеме към други дружества, както и че няма надлежно счетоводно
отчитане относно напускането на материали от патримониума
на дружеството в полза на подизпълнителите, съответно на заприхождаване
на готовата продукция предоставена и ушита от подизпълнителите. Направена била преценката,
че липсата на такава отчетност води до установяване на различия. Установено било
от тях, че липсва заведена аналитична отчетност по отношение на артикул и
количество на готова продукция, от което пък бил направен извода, че не може документално
да се проследи кой артикул и какво количество готова продукция е ушита от
самото ревизирано дружество и от подизпълнителите. Във връзка с
фактурите, издадени от двамата доставчици, са представени писмени обяснения,
според които скроената продукция и материали са предавани на *****ЕООД, което
ги е транспортирало с превозно средство с рег. № ***** до град Асеновград,
където получател е лицето ***. В тази връзка е направена обстоятелствена
проверка от органите по приходите, които след запознаване с приобщените приемо- предавателни протоколи за продукция и материали не установили,
че е имало предаване на дружество *****ЕООД- гр.Кричим. За изясняване на тези
факти била извършена и проверка в счетоводната кантора, обслужваща ревизираното
лице, при която не били установени пътни листове, товарителници или други
документи, доказващи транспортиране на материали и изделия от гр. Пловдив до
гр. Асеновград и обратно. В хода на ревизията били са представени и приобщени
общо 5 броя фактури, издадени от *****ЕООД- гр. Кричим с управител свидетелят Б.М.,
на „***“ ЕООД, които обаче били за дестинации, различни от процесните.
Тези обективно възприети обстоятелства касаели
необходимостта за се извърши преценка във връзка с ползван данъчен кредит за
осъществени доставки от дружествата ****ЕООД и ******ЕООД,, които фигурирали в
системата VAT 14 с рисков профил. Затова органите по приходите са
извършили насрещни проверки и на двете рискови дружества, както и на свързани с
тях подизпълнители - *******ЕООД, ******ЕООД и ******ЕООД.
Всички насрещни проверки са документирани със съответните приобщени към
ревизията протоколи.
Така
при насрещната проверка на доставчика ****ЕООД –гр.Асеновград с управител *Г.К. били представени редица счетоводни
документи, както и договори за финансово обслужване от 01.01.2015
г. и от 01.01.2016 г., сключени между ****ЕООД като
възложител и ********ЕООД като изпълнител, по чиято банкова сметка *** фактури;
6 броя договор за работа при възлагане на поръчки; приемо-
предавателни протоколи за предоставяне на материали и за получаване на готова
продукция, както и писмено обяснение, в което е посочено, че са налице
реални доставки от „***" ЕООД, датиращи от 2015г. с предмет производствени
услуги /шев на ишлеме, конфекциониране на модели/. Посочен бил и механизма на
тези доставки, определен като действия от ****ЕООД да приема поръчки и материали
- платове, конци, ципове и др., осигурени от възложителя „***" ЕООД, като
транспорта по получаване на материалите за изработка на текстилните изделия и
по предаване на ушитата готова продукция бил смесен, като били налични поръчки,
доставени от възложителя „***"ЕООД, както и поръчки, транспортирани от ****ЕООД.
Посочено е, че управителя на дружеството е отговорен за качеството и
количественото изпълнение на поръчката, която приема от подизпълнителя и
предава на фирмата възложител. Така от насрещната проверка се констатирало, че основната
дейност на ****ЕООД е посредничество при намиране на фирми, изпълнители на
производствени услуги - шев на ишлеме, конфекциониране на модели и др. Дружеството използва офис на адрес гр. Асеновград,
*********, собственик на който е дружеството *****ЕООД,също с основен съдружник
и управител *Г.К.. Представен бил безсрочен договор за наем от 01.10.2011г. за безвъзмезното предоставяне на офис помещението. В хода на
ревизията било установено, че дружеството ****ЕООД не притежава МПС и др. транспортни средства, като същото не представило
и доказателства за това, като свидетелство за регистрация на МПС, пътни
листове, товарителници и др. документи, доказващи извършен транспорт.
Установено било също така, че проверяваното дружество няма машини, стоки и
материали, а техническото и кадрово обезпечение за изпълнението на поръчките се
осигурява от фирмите подизпълнители. Подизпълнители по проверяваните
фактури били дружествата *****ЕООД - гр. Асеновград с ЕИК ******** и ******
ЕООД с ЕИК ********. В тази връзка били представени договори, приемо-предавателни протоколи, фактури, документи за
извършени плащания по фактурите по банков път, като всички суми са постъпили по
сметка на ******ЕООД с ЕИК ********. Причина за това обстоятелство било
обяснението, че считано от 01.07.2014 г. ****ЕООД използва банковата сметка на
това дружество. За фактурите е установено, че са отразени в дневниците за
продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
За
изясняване на всички необходими обстоятелства в хода на ревизията били
извършени проверки и на подизпълнителите на ****ЕООД - *****ЕООД и ****** ЕООД.
От извършената проверка на *****ЕООД
ревизиращите констатирали, че считано от 01.07.2015 г. дружеството не извършва
стопанска дейност. В писмено обяснение упълномощеното лице А.Г.Д.посочил, че представя
единствено намиращите се в архива на обслужващото счетоводно предприятие
документи - фактури, договори и други, които са приобщени. По време на
проверката органите по приходите не установили лице за контакт на адреса на
управление на дружеството, нито с управителя Ф.И.О.,
гражданин на Нигерия.
Направено било отбелязването, че адресът на управление на дружеството е същият
като на доставчика ****ЕООД и на дружеството *****ЕООД, което се явява
наемодател и на двете дружества за обект в гр.Асеновград, *********. Констатирано е, че *****ЕООД не
притежава банкова сметка ***а ****ЕООД.
Установено е още, че *****ЕООД счетоводно не води сметка 204 „Машини и оборудване“,
няма заведени дълготрайни материални активи по група 20, от което е направен
извод, че дружеството не разполага с машини и оборудване за извършване на
услуги по ушиване или конфекциониране на дрехи. Записванията в счетоводството
на дружеството по сметка 501 „Каса“ относно извършени плащания, са направени
без да са налице приходни или разходни касови ордери, в който смисъл били и обясненията на
упълномощеното лице. При проверката не били представени документи, доказващи
получаването на материали за ушиване на облекла по различни видове и цени,
завеждането им, разпределението им за работа сред отделни работници с видове и
бройки, изписването на готовите изделия, които не са заведени дори задбалансово. Били установени несъответствия и разминавания
в дати, видове изделия и количества, подробно описани в ревизионния доклад, по
очерталата се верига възложител – изпълнител – подизпълнител. От всички тези
изяснени факти органите по приходите приели, че по фактура №175/08.06.2015г с
подизпълнител *****ЕООД не се доказва извършването на доставка на услуга по
смисъла на ЗДДС и в този смисъл не е доказано основание за начисляването на
данък.
При
извършената насрещна проверка на ******
ЕООД са представени документи от упълномощено лице – А.Г.Д.в качеството му
на управител на счетоводно предприятие *****ЕООД, който в писмено обяснение
посочва, че единствено разполага с документираните и представени в счетоводното
предприятие данни /фактури, договори и други/, както и че не е свидетел на
стопанските операции и не е в състояние да даде обяснения по същество. Според
обясненията на упълномощеното лице, в счетоводното предприятие не са
представени приходни или разходни касови ордери, а само фактури, договори и
протоколи и осчетоводяването на стопанските операции е извършено само въз
основа на тях. Представено е Пълномощно подписано от К.И., собственик
и управител на ***ЕООД, с което е упълномощил А.Г.Д.в качеството му на
управител на Специализирано счетоводно предприятие ***ЕООД с БУЛСТАТ: *****, да извършва
от името и за сметка на търговеца представителство пред органите на НАП, да
оформя, подписва и предоставя на органите по приходи частни писмени документи,
декларации и обяснения, свързани с дейността на търговеца при извършване на проверки и
ревизии по реда на ДОПК.
Пълномощникът не предоставил допълнителна информация относно лицата, участвали
при извършването на съответните услуги по ушиване на облекла, от което бил
направен извод от проверяващите, че не е налице потвърждение от реален
организатор и участник в стопанските операции. Не били представени и
доказателства за наличие на собствени машини и оборудване, необходими за
извършване на услугите по ушиване на облекла. Представени и приобщени били договори
за наем на помещение, машини и транспортно средство с наемодател *****ЕООД и
адрес на обекта гр. Асеновград, ул. *******. При направената преценка от
органите по приходите било прието, че не са представени доказателства за реалното
изпълнение и плащане по договорите със ******ЕООД. Констатирано е още, че ******
ЕООД няма разкрита банкова сметка ***щания в брой. В
хода на ревизията са установени несъответствия и разминавания в дати, видове
изделия и количества, подробно описани в ревизионния доклад, по очерталата се
верига възложител – изпълнител – подизпълнител. При проверка в информационните
системи на НАП е констатирано, че дружеството е с прекратена регистрация по
ЗДДС от 20.07.2016 г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
Във връзка с представените договори за финансово
обслужване от 01.01.2015 г. и от 01.01.2016 г. между ****ЕООД като възложител и ******ЕООД като
изпълнител, по чиято банкова сметка *** фактури, било установено, че изплащането
на сумите е осъществено по сметка на ******ЕООД. От установеното органа по
приходите е направил извод, че използвайки дружеството ******ЕООД като лице,
чрез което се осъществява плащането по фактурите, „***“ ЕООД само
се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице,
което съзнателно участва в недействителна доставка и съзнателно помага на друго
лице да избегне плащането на данъци. От тези факти те обосновали извода, че по
тези съображения то не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност, в
неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. Затова от
установеното при ревизията органите по приходите приели, че по фактурите (12
броя), издадени от ****ЕООД не се доказва извършването на доставки на услуги и
основание за начисляване на данък и правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 15346,30 лв. следва да бъде отказано.
Във
връзка с извършената насрещна проверка на ******ЕООД са изискани документи и
обяснения. Така с писмено обяснение е посочено, че основаната стопанска дейност
на дружеството е посредничество при намиране на фирми, изпълнители на
производствени услуги – шев на ишлеме, конфекциониране и ушиване на модели и
други, за нуждите на която то приема поръчки и материали /платове, конци,
ципове и други/, изцяло осигурени от възложителя „***“ ЕООД. Установило се, че
и това дружество се представлява от *** и седалището и адреса за управление в
гр. Асеновград е идентично с това на дружество *****ЕООД, като същото се
представлява управлява от лицето ***, който е управител и на ****ЕООД. Възприето е още, че дружеството има търговски взаимоотношения с клиента „***"ЕООД
от 2016г., като те имат предмет доставката на производствени услуги - шев на
ишлеме, конфекциониране на модели. Уточеноно е в
обяснението, че ********ЕООД приема поръчки и материали - платове, конци, ципове
и др., осигурени от възложителя „***"ЕООД, а транспортът е смесен, като
част от поръчките доставени от възложителя са за негова сметка, а други за
изпълнителя. Органите по приходите във връзка с исканите документи установили,
че дружеството не притежава МПС и не са представени доказателства за
транспортни средства, като свидетелство за регистрация на МПС, пътни
листове,товарителници и др. документи, доказващи извършен транспорт. Отделно е
констатирано, че доставчикът няма машини, стоки и материали, а техническото и
кадрово обезпечаване на изпълнението на поръчките се осигурява от
подизпълнителите- *******ЕООД - гр. София. За нуждите на проверката са приобщени
счетоводни и банкови документи; договор от 01.05.2016 г. за безвъзмездно
ползване на имот – офис, между *****ЕООД и ******ЕООД; договори; приемо-предавателни
протоколи; справки. Констатирано е, че източник на финансиране на дейността на
дружеството са лични средства на управителя ***, който има участие в три дружества
– ******ЕООД, ****ЕООД и *****ЕООД. Последното е
дружеството, което отдава под безвъзмездно по наем на ******ЕООД и ****ЕООД едно
и също помещение – офис, а счетоводното се води от *****ЕООД с управител А.Д.. Приобщени
били документите, свързани с насрещната проверка на предходния доставчик – *******ЕООД,
като това са счетоводни документи, копия на фактури, договори и приемо-предавателни протоколи, като същевременно то е
дружество с рисков профил във връзка със задължения в големи размери за данъци
и задължителни осигурителни вноски. Ревизиращите са установили, че за м. 08 и
м.09.2016 г., когато са издадени част от фактурите към доставчика ****ЕООД във
връзка с офис помещението не са установени фактурирани разходи за ел. енергия за
работа на машини и оборудване, а в представените копия на дневни финансови
отчети са посочени суми, които не могат да бъдат обвързани с конкретни фактури,
издадени на ******ЕООД. Установено е още, че дружеството няма заведена сметка
204 “Машини и оборудване“, няма заведени дълготрайни материални активи по група
20, от което е направен извод, че то не разполага с машини и оборудване за
извършване на услуги по ушиване или конфекциониране на дрехи. За *******ЕООД е
установено, че не са подавани в Търговския регистър годишни финансови отчети, а
за периода м. август- м. октомври 2016 г. са фактурирани услуги само към ******ЕООД.
Предвид така възприетото, органите по приходите приели, че по 7 бр. фактури,
издадени от ******ЕООД на „***“ ЕООД, не се доказва извършването на доставки на
услуги и основание за начисляване на данък, както и правото на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 14210.76 лева, което
по тях следва да бъде отказано. При тези възприети обстоятелства органите по
приходите направили извода, че по фактури с № 402 / 02.03.2016 г.; № 378/05.01.2016
г.; № 336/1 1.09.2015г.; № 352
/04.11.2015 г.; № 404/ 11.03.2016г.; № 314/08.06.2015
г.; № 339 /l8.09.2015 г.; № 395/ 12.02.2016 г.; № 367/ 04.09.2015 г.; № 398/19.02.2016
г.; № 360/27.11.2015 г.; №
376/29.12.2015 г.; № 35/ 07.10.2016 г.; № 21 / 15.08.2016 г.; № 28/ 17.09.2016 г.; №
23/22.08.2016 г.; № 30/
26.09.2016 г.; № 25/30.08.2016
г. и № 32/27.09.2016 г. , издадени от доставчиците ****ЕООД и ******ЕООД
се касае за наличие на обстоятелства, представляващи основание за отказване на
данъчен кредит в общ размер на 29557.06 лева.
За
всички установени при ревизията обстоятелства в срока по чл.117 ал.4 от ДОПК е
съставен Ревизионен доклад № Р-16001616008223-092-001/12.05.2017
г. спрямо „***“ ЕООД, като в законовоустановения срок
срещу него не е постъпило възражение. Въз основа на съставения ревизионен
доклад е издаден Ревизионен акт № Р-16001616008223-091-001/
05.06.2017 г., който е обжалван пред горестоящия в
йерархията административен орган – Директорът на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив
при Централно управление на Националната агенция за приходите, който процесното Решение №
4493 от 28.07.2017 г. го е
потвърдил. В тази връзка решаващия орган е възприел, че е налице липса на доказателства за реалността на доставките, което
обосновава и законосъобразността на отказ от приспадане на данъчен кредит на
жалбоподателя. Възприел е изводите на ревизиращите органи, че не е
установено реално извършване на
облагаеми сделки. Посочил, че събраните в хода на ревизията документи в
своята съвкупност обосновават единствено и само извод за едно документално
оформяне на доставките на услуги, но не и безспорното им изпълнение от
посочения в спорните фактури доставчик. Потвърдителното решение е съобщеното жалбоподателя на 31.07.2017 г. по електронен
път. Недоволен от него жалбоподателят входирал чрез
решаващия орган пред съда в срок жалба с вх.№96-00-230/14.08.2017 г. срещу издадения
ревизионния акт. В последствие се установява от заключението на проведената ССчЕ с вещо лице М., че ва при
ревизията са установени посочените по – горе обстоятелства, като е получена
продукция от подизпълнителите ******ЕООД и ******ЕООД, която е изцяло реализирана от „***" ЕООД,
като са налице действителни банкови преводи относно извършените разплащания. Посочено
е, че в счетоводството на ревизираното дружество е отразена извършена услуга
ишлеме и е удостоверено получаването на готовата ушита продукция. В
заключението е посочено, че в счетоводството на жалбоподателя предадените
материали за ушиване на облекла на подизпълнителите по периоди и получените
готови и ушити стоки са отразени като текущ разход в момента на реализиране на
продукцията. Наличните материали, необходими за ушиването и конфекционирането
на моделите, са заведени в счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“,
отразени са с операции дебит с/ка 601 на кредит с/ка 401 „Доставчици“. Направил е съответния анализ и за
предадените материали на подизпълнителите и получената готова продукция /ишлеме/
от тях, в която връзка е посочено, че съществуват изготвени
приемно-предавателни протоколи, в които подробно са описани предадените материали
на подизпълнителите: по договор, скици плюс технологии, мостри, опис на
платовете, брой топове плат, кройки, шаблони, разпределение по размери, опис на
материалите, брой кашони със спомагателни материали, брой празни кашони за
опаковка, опис от кроялна на скроеното, скроено,
цвят, бройки. Съответно е са били налични и готови стоки за продажба, предмет
на процесните фактури, което обосновава извода, че
възложените от страна на "***" ЕООД модели за ушиване са били ушити и
конфекционирани, както и реално предадени от ****ЕООД
и ********ЕООД, за което има съставени надлежни приемно-предавателни протоколи
и издадени фактури, намерили надлежно счетоводно отразяване, както при изпълнителите,
така и при ревизираното лице. Изрично е посочено е, че произведената продукция
е на ишлеме и е собственост на фирмата и марката, за която е поръчката. Допълнително
ангажира факти по реалността на извършените услуги, като сочи реално
осъществена дейност по осъществения транспорт чрез показанията на свидетеля Б.М.,
управител на дружеството ****ЕООД.
Горната
фактическа обстановка съдът изясни от събраните по делото доказателства- гласни
доказателства, касаещи свидетелят Б.М., които съдът изцяло кредитира като
логични, последователни, непредубедени и без възникнали съмнения относно
тяхната достоверност. Чрез тях се изясниха факти, свързани с обстоятелства по
реално осъществен транспорт на платове и материали от склада на жалбоподателя в
гр. Пловдив, ул.*******до гр. Асеновград, в частност индустриална зона, пътя за
село Поповица, където е шивашката фирма и лицето ***, на когото е доставял материалите
и е взимал готова продукция - ишлеме. Посочва, че с лична дейност е
осъществявал транспорта с транспортно средство микробус марка ***с рег. № ****.
Посочва, че обектът с представител К. представлява шивашки цех, в който по
негово мнение около 30-40 човека и
винаги е виждал, че вътре се осъществява шивашка дейност. Сочи, че най-често е
контактувал със сестрата на ***, на която предавал материалите и получавал
стоката – ишлеме, която транспортирал обратно до цеха на дружеството в
гр.Пловдив, бул. ****. ***заявява, че документи не е подписвал, но е имало договори,
които е разнасял заедно със стоката, те са ги оформяли и след това са му ги
предаване, за да бъдат върнати. Горната фактическа обстановка се установява и
от събраните писмени доказателства, касаещи представената с
Протокол №96-00-230/18.08.2017г ревизионна преписка по издадения
административен акт и заключение на проведената съдебно – счетоводна експертиза
с вещо лице М., което съдът изцяло кредитира като обосновано, научно и методологически правилно изготвено, без възникнали съмнения
в неговата правилност, прието без оспорване от страните по делото. В заключението
на приетата в съдебно заседание съдебно – счетоводна експертиза подробно вещото лице е посочило всички съпътстващи
документи, касаещи фактурите, предмет на ревизията. В същото са изложени
подробни аргументи и относно обстоятелства, свързани с последващата
реализация на стоките, предмет на спорните фактури, като е приложил съответните
обобщени справки за тях. Посочил е също, че всички стоки, техен предмет са
налични и платени, за което приложил и съответната таблична справка, като е
обосновал материалната и техническата обезпеченост на ревизираното лице да
съхранява и реализира стоките, предмет на фактурите, оспорени от органите по
приходите. Приети и приобщени са и допълнителни писмени доказателства,
постъпили с подадената жалба и касаещи сключени договори за възлагане на
поръчки на ишлеме и приемо – предавателни протоколи и
фактури за периода м.май 2015г. - м.октомври 2016 година, свързани с процесните доставки на стоки и услуги по фактури №
402/02.03.2016 г.; № 378/05.01.2016 г.; № 336/1 1.09.2015г.; № 352
/04.11.2015 г.; № 404/ 11.03.2016г.; № 314/08.06.2015
г.; № 339 /l8.09.2015 г.; № 395/ 12.02.2016 г.; № 367/ 04.09.2015 г.; № 398/19.02.2016
г.; № 360/27.11.2015 г.; №
376/29.12.2015 г.; № 35/ 07.10.2016 г.; № 21 / 15.08.2016 г.; № 28/ 17.09.2016 г.; №
23/22.08.2016 г.; № 30/
26.09.2016 г.; № 25/30.08.2016
г. и № 32/27.09.2016 г. издадени от доставчиците ****** ЕООД
и *******ЕООД на "***"- ЕООД.
При така установената фактическа
обстановка, на база събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Жалбата е подадена срещу обжалваната и потвърдена
част на РА, от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на
административния контрол и в рамките на преклузивния
срок по чл. 156, ал.
1 от ДОПК.
Същата отговаря на изискванията на чл. 149
от ДОПК
и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. Оспореният
РА е валиден, издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия,
възложена от оправомощен за това орган по приходите,
при спазване на съответните процедурни правила. След
извършена проверка съдът установи, че ревизионният е издаден от оправомощени
съгласно чл.119 ал.2 от ДОПК органи, в рамките на тяхната компетентност.
Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, определени с посочената по-горе заповед на директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив. Процедурата по издаване на РА е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и съдът не намира при
провеждането й да са извършени процесуални нарушения, засягащи
законосъобразността на ревизионния акт в цялост. С РА са определени
задължения за периода на лицето, на което е възложена ревизията. Ревизията е
приключила в срока, установен от чл.114 ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е
издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване
на изготвения ревизионен доклад. Освен
това, изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад,
който е неразделна част от РА /чл.120 ал.2 от ДОПК/, а съгласно константната
съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи,
се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е
била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и
сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведомявано,
както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за
исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните
му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили
преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически
констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката
за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в
настоящото решение. Извън това, в процесуалния закон са предвидени достатъчно
възможности ревизираното лице, в пълнота да упражни правото си на защита чрез
попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез
отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в
конкретния случай жалбоподателят се е възползвал от тези възможности, в
преценения от него за необходим обем. Предвид горното, съдът намира, че
процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт № Р-16001616008223-091-001/05.06.2017
г. на ТД на НАП – гр. Пловдив е съобразена с приложимите за случая процесуални
норми на ДОПК, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност. В този смисъл и наведените с жалбата възражения за некомпетентност
на органите, съставили обжалвания административен акт, се явяват неоснователни.
Относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на ЗДДС,
съдът съобрази следното:
С РА за данъчни периоди м.юни 2015г по 1 бр.
фактура №314/08.06.2015г с издател ****ЕООД за ДДС в размер на 1568.80 лева, за
данъчни периоди м. септември, м. ноември, м декември на 2015г и м.януари, м.
февруари и м. март на 2016 година е отказано право данъчен кредит общо в размер
на 13777.50 лева, касаещ 11 бр. фактури, издадени от ****ЕООД
за конфекциониране и ушиване на модели поради липса на доставка, както и е
отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. август, м. септември и м.октомври
2016г по 7 бр. фактури с издател *******ЕООД общо в размер на 14210.73 лева. За
да достигнат до този резултат, органите по приходите са приели, че по 18 бр фактури фактурите не са налице данни за реално
осъществени доставки на стоки, по смисъла на чл. 6
от ЗДДС
и данъчни събития по чл. 25 от същия закон, поради което на основание чл.70 ал.5, вр. чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС
са отказали право на приспадане на данъчен кредит. Относно
фактурираните от ******ЕООД услуги по фактура №314/08.06.2015г са приели, че не
са налице реално извършени услуги по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС, поради което
на осн. чл.70 ал.5 от ЗДДС приели, че той е
неправомерно начислен и следва да се направи отказ за неговото приспадане. Всички
представени от дружеството доказателства, вкл. договори за зиработка
на ишлеме, анекси към тях и приемо – предавателни протоколи
и доказателства за осчетоводяването и реализация на стоките те преценили като
несъответни на направените от тях изводи по отношение на доставчиците на
материали и услуги ****ЕООД и **** ЕООД, който изградили основно на оценката си
за подизпълнителите „******ЕООД, ****** ЕООД, *****ЕООД
и свързаните с тях дружество ****ЕООД и лицето *К.. При проверката на всички
документи, предоставени от РЛ посочените от
него доказателства не са убедили ревизиращите органи по приходите в
реалното извършване на доставките и услугите по посочените фактури и от тях е
направен извод, че в предвид свързаността на подизпълнителите с изпълнителите
по договорите за ишлеме, оценката на тяхното счетоводство е налице липса на
реално осъществяване на доставките по тези фактури №367/04.09.2015 г.; №336/11.09.2015г.; №339/18.09.2015г.; №352/04.11.2015г.; №360/27.11.2015г.; №376/29.12.2015 г.; №378/05.01.2016г.; №395/12.02.2016г.; №398/19.02.2016г.; №402/02.03.2016 г.; № 404/
11.03.2016г., всички издадени от ****ЕООД,
както и на фактури с №35/07.10.2016
г.; №21/15.08.2016г.; №28/17.09.2016г.; №23/22.08.2016г.; №30/26.09.2016г.; №25/30.08.2016г. и №32/27.09.2016 г., всички те издадени от *******ЕООД.
При анализ на възможностите да извършат реалното ушиване на
модели и тяхното конфекциониране, анализ на извършените плащания по сделките, механизма,
по който те са начислени в съответните счетоводни сметки на подизпълнителите,
липса на документи, доказващи транспорт, както и на допуснатите счетоводни
грешки в записванията им, неводенето на сметка 304, което касае невъзможност да
се проследи съхраняването на стоките и тяхното приемо-
предаване, от приложените документи за уреждане на финансовите взаимоотношения
във връзка с услугата по заплащане и „отговорно пазене на финансови средства“,
то от органите по приходите е прието, че липсва реално и фактическо извършване
на доставки. Поради това и същите са отказали право на данъчен кредит поради
липсата на доказателства за реалното изпълнение на доставката. Осъществяването
на доставките е основният правопораждащ юридически
факт за възникване правото на данъчен кредит. Този извод следва от нормата на чл.68, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС
и е в съответствие с трайната практика на СЕС по тълкуването на чл. 167,
чл. 168
и чл. 178
от Директива
2006/112/ЕО. Съгласно разпоредбата на чл. 6
ал1 от ЗДДС
„доставка
на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката“, а чл. 6, ал. 2
т.2 от ЗДДС
я допълва, като определя, че „за доставка
на стока за целите на този закон се смята и фактическото
предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото
на собственост върху нея под отлагателно условие или срок“.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2
от ЗДДС
предвижда, че правото на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем. Според нормата на чл.25
ал.6 вр. ал.1 от ЗДДС
изискуемостта на данъка настъпва към момента на данъчно
събитие, което е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени
по този закон лица, вътреобщностното придобиване,
както и вносът на стоки по чл. 16,
съответно разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДДС определя, че
„данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена“. Признаването
на получател по облагаема доставка на материалното право на приспадане на
данъчен кредит по смисъла на чл. 68
ал.1 т.1, от ЗДДС
се предпоставя от основанието по чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС в случайте, когато стоките
и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, при което лицето има право да приспадне
данъка
за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице,
му е доставил или предстои да му достави. Специалното
изключение от него се съдържа в общото правило на чл. 70
ал.5 от ЗДДС,
която норма сочи, че не е налице право на данъчен
кредит за данък, който е начислен
неправомерно. В закона действително няма легално
определение на понятието „неправомерно начислен данък", но смисъла на чл. 70, ал. 5
от ЗДДС,
по аргумент на противното, може да се приеме, че това е всяка една хипотеза,
при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови
разпоредби. За да достигне до извода за неправомерно
начисляване на право на данъчен кредит приходната администрация се е позовала
на липса на реалност на извършените доставки. В настоящият случай е налице
напълно погрешен от тях подход към спазване на законовите изисквания за данъчен
кредит по смисъла на чл.68 ал.1 т.1 вр. чл.69 ал.1
т.1 от ЗДДС, което обуславя незаконосъобразност на издадения РА поради противоречие с материалния закон. При
изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително
от органите по приходите следва да се държи сметка за това налице ли е
облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС,
като
и
едва след това се проверява изпълнението на съответните допълнителни
предпоставки по чл. 69
ал.1 т.1, вр. чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС. Доколкото
наличието на действително извършена доставка е първостепенно условие за
възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на
такава, винаги би било „неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5
от ЗДДС. В
настоящия случай, не е спорно, че е изпълнено условието по чл. 71, т. 1
от ЗДДС,
свързано с притежаването на данъчен документ от страна на получателя по
доставката и същата е осчетоводена от жалбоподателя и от неговия доставчик. Въпреки
това, съдът намира за необходимо да посочи, че действието на правилото, че
подлежат на облагане действително извършените доставки на стоки и услуги, а не
издадените фактури, е несъмнено. Поради това основополагащ момент за възникване
правото на приспадане на данъчен кредит продължава да е реалното получаване на
доставка, във връзка с която е бил платен данък, който само при това условие ще
подлежи на приспадане. Това приспадане следва да стане между страните, посочени
в издадения първичен счетоводен документ като получател и доставчик, в който
смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург изразена в
Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding BV
срещу Staatssecretaris van Financiën (C-342/87, Recueil,
стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000г. Schmeink
& Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (С-454/98,
Сборник 2000, стр. I-06973). Изискванията за възникване право на приспадане на
данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право, а не по всяка друга доставка на
същата стока, осъществена между други лица, в процеса на реализация на тази
стоки и явяваща се предходна по отношение на процесната
доставка. Ето защо, съдът намира, че коментираната по-горе и изискана от страна
на ревизиращите органи информация за свързаност между търговски дружества –
доставчици на РЛ, е в по-голямата си част неотносима пряко за целите на ЗДДС,
а за друга част от изискана информация жалбоподателят е дал адекватно
обяснение, което не е взето предвид. От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че е сключен договор между „***" ЕООД като възложител
и ****ЕООД и ******ЕООД като изпълнителни на доставките. От анализа на
събраните доказателства, оценка на които е направил и органа по приходите, то
за ревизираното дружество е налице капацитет да изпълни задълженията си по
договора за доставка. Така, по
същество централният доказателствен проблем по делото
остава този за верността на съдържанието на документите, послужили за
приспадане на посочения данъчен кредит, което следва да се преценява съвкупно с
останалите събрани доказателства. Всички представени и подробно изследвани от
ССЕ документи, съпътстващи процесните фактури,
касаещи приемо- предавателни протоколи, оценка на
механизма на постъпване на материалите по вътрешнообщностните
доставки, касаещи безспорно изясненото обстоятелства, че продукцията „спортни
облекла“ не е продукт на РЛ, а е на съответният клиент и се продава на този
клиент по договор, като е налице реализация и на стоките по всяка една от процесните фактури №367/04.09.2015 г.; №336/11.09.2015г.;
№339/18.09.2015г.; №352/04.11.2015г.; №360/27.11.2015г.; №376/29.12.2015 г.; №378/05.01.2016г.; №395/12.02.2016г.; №398/19.02.2016г.; №402/02.03.2016 г.; № 404/
11.03.2016г., издадени от ****ЕООД,
както и на фактури с №35/07.10.2016
г.; №21/15.08.2016г.; №28/17.09.2016г.; №23/22.08.2016г.; №30/26.09.2016г.; №25/30.08.2016г. и №32/27.09.2016 г., издадени от *******ЕООД обосновават направения с нея извод за реалност на извършената
доставка, като основание за това са обективните признаци за реални търговски
отношения между страните по договора. В подкрепа на този извод за реалност на
извършената доставка е и предмета на дейност на дружеството- жалбоподател. Така
от събраните писмени доказателства- кадрова и материално -техническа
обезпеченост на дружеството и приемо- предавателните
протоколи между „***“ЕООД и ****ЕООД и ******ЕООД,
се установява, че РЛ извършва дейност по производство на ишлиме
и последващата реализация на спортни облекла по
сключени договори. Този извод се обоснована от заключението на приетата по
делото ССЕ, която е установила по безспорен начин, че данъкът по посочените
фактури с доставчици ****ЕООД и ******ЕООД е надлежно начислен в подадените от
тези дружества отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди, като
начисления данък е разчетен от доставчика с бюджета, а приходите, получени от
дружеството- жалбоподател по доставката са взели участие при формирането на
годишния данъчен резултат на „***“ЕООД, което изключва възможността да се касае
за данъчна измама. Твърденията, че не е представена от жалбоподателя и
предходните доставчици информация кои точно лица са извършвали изготвянето, че
е налице свързаност между дружества, които имат „рисков профил“ за органите по
приходите и не осъществяват друга дейност освен тази по процесните
доставки, липсва според тях действително приемо-
предаване на стоката и услугите по въпросните фактура и лица, които да
представляват дружествата подизпълнители, справка за стоков поток, информация за
седалищата и адреса на управление на дружествата подизпълнители, свързаност на
определено лице с въпросния обект в гр.Асеновград ул. ******и др. алгументи не могат да обосноват отказа на данъчен кредит за
ревизираното лице.
В
случаят направените изводи от органите по приходите относно липса на реални
доставки на стоките, предмет на посочената фактура и свързаност на лицата, в
едно с анализ на представените документи по сделката се явяват несъотносими към данъчното облагане и не са били възможно
основание да намери приложение разпоредбата на чл.70 ал.5 от ЗДДС, вр. чл.69 ал.1 т.1, вр. чл.68
ал.1 т.1 от ЗДДС. Това е така, защото възприетият по ЗДДС метод на определяне и
облагане на добавената стойност, който определя ДДС като косвен, некумулативен
и многофазен данък, свързва правото на кредит със страните по една и съща
доставка. Неизпълнението на законовите изисквания, обуславящи правото на
приспадане на кредит по конкретна доставка, не се влияе от неизпълнението на
същите изисквания от страна на предходните доставчици. Правото на приспадане на
начисления данък в случая е свързано с действително извършена облагаема
доставка. Въз основа на обективни данни не се установи, че това право се
претендира с измамна цел или с цел злоупотреба. Ето защо атакувания ревизионният
акт се явява незаконосъобразен, несъответен на целите на данъчното
правоприлагане по ЗДДС и като такъв, следва да бъде отменен. В
конкретният случай, с оглед направеният от органите по приходите анализ на
представените документи и констатации за свързаност между дружеството, се
преследва друга цел- с обжалвания РА да се вмени данъчно задължение на жалбоподателя
заради дължим и невнесен данък от трети лица, което е недопустимо да се
осъществи чрез отказ на данъчен кредит по реда на чл.70 ал.5 вр. чл.69 ал.1 т.1 вр. чл.68 ал.1
т.1 от ЗДДС. На база изследваните доказателства липсват констатации за приложението
на чл.177 ал.1 – 7 от ЗДДС. В същата насока е Решение от 6 септември 2012
година по дело C-324/11
(Gábor Tóth
срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regioná;lis Adó Főigazgatósága), в което при сходна
фактическа обстановка СЕС посочва, че Директива 2006/112 трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на
данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за
предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не
е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа
на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да
знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект
нагоре по веригата на доставки. В такива случаи става въпрос за нарушения,
извършени от лицето – доставчик, които обаче не са достатъчни да се счете, че
доставчикът не е разполагал с кадрова и материална обезпеченост да извърши
доставките на предметните стоки, съответно, че такава доставка изобщо не е
осъществена, респ. да се откаже право на данъчен кредит на получателя по нея.
По делото няма твърдения, не са събрани доказателства за установена
недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по
сключения договор с доставчика, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите
органи. В процесния РА няма констатация за извършване
на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата
доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае.
Същевременно в хода на съдебното следствие са представени доказателства,
установяващи обективното транспортиране и последващо
реализиране на стоките. Предвид това за получателя, в качеството му на
данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително
извършени доставки, по които дружеството е платило данъчните основи, е
възникнало право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по
фактурите. Съобразно изложеното съдът намира, че на оспорващото дружество
незаконосъобразно е било отказано на посочените от органите по приходите
основания право на приспадане на данъчен кредит. Налице са материалноправните
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен
кредит по посочената фактура, доказано е разплащане по същата, както и
съответствие между количествено-стойностната сметка и приемо-предавателните
протоколи, и отразените записвания в счетоводствата на двете страни по
доставката. Правото на приспадане на начисления данък в случая е свързано с
действително извършена облагаема доставка. Въз основа на обективни данни не се
установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба. По
тези съображения ревизионният акт се явяа
незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.
При този изход на делото, с оглед направеното
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски по производството,
съдът следва да присъди такива на основание чл. 161, ал.
1, от ДОПК
в негова полза. Представен е списък за разноски за цялото съдебно производство,
за всяка една съдебна инстанция, вкл. и за разглеждането му пред ВАС. Ето защо
съдът приема, че те
законосъобразно са определени в размер на 3450.00 лева /три хиляди четиристотин
и петдесет / лева, касаещи деловодни разноски и такива за минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съобразно
изискванията на чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес
на управление в ******* Ревизионен акт № Р-16001616008223-091-001/05.06.2017 г.,
издаден от органите по приходите при ТД на НАП
Пловдив, потвърден с Решение №449/28.07.2017 г. на Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са
установени задължения за довнасяне по ЗДДС в размер на 29557.06 лева и лихви
за просрочие в размер на 3008.15 лева;
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
Пловдив при ЦУ на НАП да
заплати на ***“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес
на управление в ******* разноски по делото в размер на 3450.00
/три хиляди четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен Административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ:/П/