№ 332
гр. Бургас, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело №
20212100102124 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на С. Д. Н., ЕГН **********, от град
Бургас, кв. "К.", ул. "Б." №**, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град
Бургас, ул. „Александровска“ №20, ет. 1, ап. десен против К. Й. Н., ЕГН **********, от град
Бургас, кв. "К.", ул. "Б." №** за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата
от 24 396.49 евро - главница, представляваща платени от нея на „Уникредит Булбанк“ АД по
договор за ипотечен банков кредит №286 вместо ответницата главница, лихви и такси, ведно
със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното и плащане, както и сумата от 3 916.99 евро,
представляваща мораторна лихва върху търсената главница за периода от 08.05.2020 година
- датата на получаване на поканата за нейното връщане до датата на подаване на исковата
молба в съда. Претендират се от ищцата и сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В
подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че на 29.06.2011 година ответницата сключила договор за ипотечен банков
кредит №286 с „Уникредит Булбанк“ АД за сумата от 18 000 евро, по който ищцата била
солидарен длъжник. Това нейно действие било продиктувано от факта, че ответницата била
съпруга на починалия й брат и с нея били в чудесни отношения.
Още от момента на сключване на договора ответницата се обърнала с молба към
ищцата да и помогне за плащането на няколко вноски, които щяла да и върне впоследствие.
Към този момент ищцата била в Република Италия, където работила доста години. Върнала
1
се оттам в средата на месец септември 2011 година.
До месец април 2020 година, обаче ответницата, въпреки непрекъснатите обещания,
не изпълнявала задължението си към банката за плащане на дължимите по договора
месечни вноски. Същите плащала ищцата предвид това, че била солидарен длъжник по
кредита. Плащането ставало лично от нея на каса или като давала парите на сина си М. Д. Н.
и неговата приятелка З. Н. Л.. Това правела с цел кредитът да не стане предсрочно изискуем
и тя да понесе финансовата отговорност, като остане задължена освен за главница и лихви,
така и за съответните наказателни лихви.
Поради влошаване на отношенията между страните по делото и отпадане на
доверието към нея, ищцата отправила до ответницата писмена покана, получена от нея на
08.05.2020 година. Със същата тя била уведомена за размера на дължимата към 24.04.2020
година сума, а именно 24 094 евро, представляваща главница, лихви, разноски, т. е. цялата
сума платена от ищцата по кредита на ответницата.
Във връзка с тази покана ответницата и заявила, че нищо не й дължи. Според нея,
ищцата била получила всички суми, които използвала за обзавеждане на фризьорския салон,
в който работела. Обстоятелството, че работи в този салон, включително и понастоящем не
се оспорва от ищцата, но същата твърди, че цялото обзавеждане в него тя закупила от
Италия по времето, когато работела там. Поръчката била направена от нея през месец април
2011 година, а стоката била заплатена месец май 2011 година; по-късно тя била
транспортирана до Република България.
След този момент, на получаване на поканата, кредитът започнал да се обслужва от
ответницата.
Всичко така казано и липсата на плащане на каквато и да било част от сумата
обуславяло правния интерес на ищцата от предявяването на настоящата осъдителна искова
претенция.
Съдът в съответствие с чл. 131 от ГПК е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея на ответната по делото страна с указания за възможността да
депозира писмен отговор в указания и срок, съответно да упражни дадените и цитираната
норма права. В същия такъв е постъпил по делото, като с него предявените искови
претенции са оспорени изцяло по основание и по размер.
Сочи се в него, че С. Д. Н. била сестра на покойния съпруг на ответницата. Двете
винаги били в добри отношения. Ищцата дълго време живеела и работела в Италия.
Заявявала желание след окончателното си завръщане да развие свой бизнес. След смъртта на
съпруга на ответницата, на нея в качеството и на негов законен наследник на 03.04.2008
година била изплатена значителна парична сума, представляваща ликвидационен дял от
EKARISAJ BERT AD. Ответницата си купила недвижим имот - търговски обект в комплекс
„Перла“ в град Бургас. Ищцата или търговското дружество, на което същата била едноличен
собственик на капитала също купила търговски обект в същия комплекс. Покупката била
осъществена с финансовата помощ от ответницата. Тъй като имота бил придобит от нея в
2
степен груб строеж, били и необходими пари за довършването му. Всичко това се е случило
средата на 2011 година. Ищцата много настоявала някой да получи на нейно име банков
кредит, като била категорична, че ще плаща месечните вноски по неговото обслужване.
Искането си обяснявала с това, че и било невъзможно да тегли кредит, тъй като не можела
да докаже доходи, а нямала и имущество, с което да го обезпечи. Последвал отказ от много
близки, като само ответницата след дълги увещания се съгласила на предложения вариант, а
именно ответницата да получи банков кредит, да го обезпечи със свое собствено имущество,
а ищцата да бъде солидарен длъжник и само тя да обслужва кредита, като плаща месечните
вноски. Парите и били необходими за довършване на фризьорския салон в степен на готов
търговски обект и въвеждане в експлоатация.
Договорът за банков кредит бил подписан от ответницата и от ищцата като солидарен
длъжник на 29.06.2011 година. Кредитната инспекторка, която консултирала сключването на
договора била абсолютно наясно, че парите не били предназначени за кредитополучателя, а
за солидарния длъжник. От подписването на договора до месец април на 2020 година,
съгласно постигнатата между страните договореност ищцата плащала месечните кредитни
вноски. Отношенията между страните, обаче се влошили. Причина за това било
образуването от страна на С. против ответницата и нейните деца на гражданско дело. То
касаело имотен спор. След като изгубила делото, С. изведнъж спряла да плаща вноските по
кредита от 29.06.2011 година и й изпратила и нотариална покана да й върне парите, които тя
била платила по същия. Тъй като кредита бил обезпечен с ипотека върху собствен
недвижим имот на ответницата, тя се принудила да погасява остатъка от кредитните вноски,
за да не си изгуби жилището. Ответницата лично платила сума в размер на 6 000 лева.
Тъй като ищцата въвела ответницата в абсолютно умишлено заблуждение, че тя ще
обслужва кредита, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, последната сезирала Районна
прокуратура-Бургас.
Цялата сума по отпуснатия кредит ответницата изтеглила лично и всички пари
предала на ищцата, която й била обещала, че всеки месец ще внася дължимата към банката
кредитна вноска.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите
на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от събраните по делото доказателства, а и това следва да се приеме, че не е
спорно между страните, на 29.06.2011 година между „Уникредит Булбанк“ АД от една
страна като кредитор и К. Й. Н. от друга страна като кредитополучател и С. Д. Н. като
солидарен длъжник е бил сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№286, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя универсален
ипотечен кредит в размер на 18 000 евро, с цел ремонта дейност, срещу задължение на
последния да го усвои, ползва целево и върне ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи в предвидените в договора срокове и в съответствие с Общите
условия, с които той и третите задължени лица са запознати и приемат. За обезпечение
3
изпълнението на задълженията на кредитополучателя по така отпуснатия кредит е учредена
договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в жилищна
сграда, апартамент № 2 със ЗП 70.74 кв. М., с идентификатор № 07079.607.25.1.2, находящ
се на първи жилищен етаж във вход №1, бл. 25 в ж. к. „Лазур“, град Бургас. Съгласно
клаузите на същия, с подписването на договора третите задължени лица поемат
задълженията да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията
му по него - главница, лихви, комисионни и разноски. За установено в настоящото
производство следва да се приеме извършеното от страна на ищцата в полза на банката-
кредитор плащане на сумата от 24 396.49 евро, представляваща дължими по договора
главница, лихви и такси. Тук следва да се съобрази и вземе предвид и изразеното от
ответната страна становище по този факт и по-специално това, че същият не е оспорен от
нея. Налице са и множество писмени доказателства - вносни бележки, от които се
установява ежемесечното погасяване на вноските по кредита за посочения в исковата молба
период от време.
От заключението на вещото лице по допуснатата и извършена по делото съдебно-
икономическа експертиза става ясно, че сумата по процесния договор за банков ипотечен
кредит № 286 на физическо лице от 29.06.2011 година в размер на 18 000 евро е усвоена по
същата сметка на 17.08.2011 година, както е уговорено в чл. 2 и чл. 6 от същия. На
03.10.2011 година по сметката е открит едномесечен флекси депозит в размер на 17 000
евро. Същият, както и самата банкова сметка са закрити на 14.10.2011 година чрез теглене
на каса. К. Й. Н. е била титуляр на две сметки в банката. Първата представлява
разплащателна сметка, която е открита на 20.07.2011 година и е закрита на 07.02.2022
година. По нея е усвоен и процесния кредит. Втората представлява депозитна сметка и е
открита на 03.10.2011 година и закрита на 14.10.2011 година. От извлечения за движението
по двете сметки е видно, че на 03.10.2011 година от разплащателната в депозитната сметка
са прехвърлени чрез вътрешнобанков превод 17 000 евро за откриване на флекси депозит,
които са изтеглени на каса на три пъти в периода 03.10.2011 година - 14.10.2011 година.
Изложеното по-горе и в частност клаузите на договора за кредит сочат, че страните
по делото имат качеството на солидарни длъжници към банката. Установената в чл. 127, ал.
1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да
се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във
вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. В случай на поемане
на солидарно задължение се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна
степен, т. е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е
да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма
степен другия. При оборването на презумпцията за равна задълженост важно
доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на
доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед
на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници не са съпрузи,
4
получилият заема длъжник трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на
оспорващия длъжник е да докаже, че твърдяната нужда не е съществувала или е останала
неудовлетворена. Ако получилият заема длъжник не заяви за какво е разходвана сумата,
също следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения двамата не дължат по
равно, а ако оспорващият длъжник не докаже неизвършването на заявените разходи или
извършването на други разходи, следва да се приеме, че сумата е разходвана, както е заявено
- в равна полза на двамата. И в двата случая, ако получилият сумата длъжник заяви как е
разходвана сумата, създаде пречки за събирането на доказателства и след това промени
становището си в хода на производството по делото, това негово процесуално поведение се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства. Това позволява на съда да приеме за
доказани съответни факти /така и в решение № 211 от 23.07.2012 година на ВКС по гражд.
дело № 177/2011 г., IV г. о./.
Както бе посочено по-горе, ответницата К. Н., която е получила фактически сумата
по кредита е заявила първоначално в отговор на поканата на ищцата, че не е получавала
сумата; същата е била получена изцяло от ищцата, която и е била необходима за
обзавеждане на търговския обект - фризьорски салон, в който същата и понастоящем
работи. В отговора на исковата молба, депозиран след получаване на последната и
приложенията към нея, част от които касаят закупуването на движими вещи, необходими за
работата на ищцата като фризьор в помещението, ответницата е заявила, че ищцата е имала
нужди от пари за довършване на посочения по-горе обект, тъй като същият е бил придобит
от нея в степен груб строеж и парите от кредита са и били необходими именно за това. В
рамките на проведеното на 20.07.2022 година съдебно заседание чрез пълномощника си
същата е заявила, че дори и ищцата да е разполагала с парични средства, то тя не е
отговаряла на условията на банката за сключване на договор за банков кредит.
С оглед посоченото по-горе, ответницата е тази, която следва да докаже за какво е
разходвана процесната сума по кредита, а ищцата трябва да установи, че твърдяната нужда
от пари за мебели и за довършване на обекта-фризьорски салон не е съществувала; тя
фактически трябва да установи неизвършването на заявените разходи или извършването на
други разходи. Видно от приложенията към исковата молба, на 04.04.2011 година ищцата е
направила поръчка към дружеството „Вецози“, което се занимава с производство на
обзавеждане и оборудване за фризьорски салони парфюмерии - козметични салони за
изработка и доставка на обзавеждане за фризьорски салон. По нея същата е извършила
авансово плащане в размер на 3 000 евро, като е останала задължена със сумата от 5 990
евро. Възложените мебели са били изработени и съответно доставени на ищцата, за което на
30.05.2011 година е съставена фактура № 333 от тази дата на стойност от 6 000 евро, която
при липса на направени оспорвания в тази насока от ответната страна и съответно въведени
други твърдения следва да се приеме, че е била надлежно платена от ищцата на изпълнителя
на датата на падежа на задължението за това, а именно датата на която е издадена фактурата
- 30.05.2011 година. Ищцата е поръчала на 03.04.2011 година и съответно заплатила и 3 броя
огледала от масивна дърво - резбовани и полирани със сребърно покритие.
5
Установява се от доказателствения материал, че за строежа, представляващ жилищни
блокове в УПИ V-5, кв. 6 по плана на к-с „Зорница“, град Бургас, - етап ІV, блок с
идентификатор № 07079.601.99.3, където се намира и фризьорския салон, собственост на
ищцата е издадено разрешение за ползване № ДК-07-Б-203 от 02.06.2010 година, от който
момент именно ползването на същия е разрешено от компетентния орган. Преценката на
същия сочи също така, че до месец август 2011 година, включително ищцата е била в
Република Италия, в края на който месец съществувалото между нея и Полверини дифюжън
ди полверини А.&Ч. КД трудово правоотношение е било прекратено /в тази насока е записа
във фиша на същата за този месец, лист № 239 от кориците на делото/. За това дружество тя
е започнала работа на 02.11.2007 година, което се установява както от записа в разгледания,
така и от тези във всички останали налични по делото фишове. Същите тези писмени
доказателства сочат, че за периода месец декември 2010 година - месец август 2011 година,
включително ищцата е получила за полагания от нея труд сумата от 18 237.38 евро. След
завръщането си в България тя е предприела действия по въвеждане на притежавания от нея
фризьорски салон в експлоатация. В тази насока са дадените от разпитаните по делото
свидетели показания. Свидетелката Крумова сочи, че когато през 2011 година отивали на
море в град Китен, видели салона, в който било налично пристигналото от Италия
оборудване за същия. То било още в кашони, а самият салон все още не функционирал, тъй
като трябвало да се направят някои довършителни работи по него. Свидетелката Петрова
пояснява, че към края на 2011 година е посетила ищцата в салона, в който е видяла двама
работници. Самата ищца и е споделила, че няма време да излезе за по-дълго с нея, тъй като
има много работа предвид откриването на салона след една или две седмици. За
извършването на довършителни работи в салона точно в този период, началото на който е
завръщането на ищцата в България може да се съди и от представените разписки за платени
от нея суми на лицата, фигуриращи в тях. Сумите са били платени от нея за мазилка,
свързване на аксесоари, полагане на фаянс и гранитогрес. Общо платената сума в периода от
30.09.2011 година до 14.12.2011 година по тези разписки възлиза на 7 530 лева.
При съобразяване на всичко така изложено, съдът намира, че въведената от
законодателя презумпция следва да се счете успешно оборена от ищцата по делото.
Анализът на обсъдените по-горе доказателства сочи, че сумата по усвоения кредит е била
получена и е облагодетелствала само ответницата. В тази връзка на първо място трябва да се
посочи, че по делото не е установено получаването на сумата от 18 000 евро от ищцата и по-
точно фактическото и получаване. Същата е била преведена по сметка на ответната страна и
усвоена от нея месец август 2011 година, като по-късно, през месец октомври на същата
година част от нея, в размер на 17 000 евро е прехвърлена по депозитна сметка отново на
ответницата и изтеглена на каса през същия този месец на три пъти от нея; какво се е
случило с остатъка от 1000 евро липсват данни по делото, но като се има предвид кой е
титуляра на сметката несъмнено разпореждането с него е мислимо да е извършено от
същата. При даване на обяснения по реда на чл. 176 от ГПК ответницата е заявила, че
ищцата е била с нея винаги на гишето, на касата, където тя и била давала парите. На това
нейно изявление, като установяващо изгодни за нея факти не следва да бъде придавано
6
доказателствено значение, а то е единственото за установяване на твърдението по отговора
на исковата молба, че след изтеглянето и от ответницата, процесната сума по кредита е била
предадена на ищцата. Това не се подкрепя и от показанията на свидетелката Петя Петрова.
Соченото от същата, че реално сумата по кредита е била предназначена за ищцата, тъй като
фактически същата имала нужда от финансиране преди всичко не се подкрепя от останалия
доказателствен материал. Изявленията на този свидетел са напълно изолирани от същия и са
единствени в тази насока. Наред с това, от същите безспорно не може да се направи
категоричен и несъмнен извод за реалното, фактическо получаване на парите по процесния
кредит от страна на ищцата. Освен това, тези показания основно касаят последното
въведено твърдение от страна на ответницата, а именно, че ищцата не е отговаряла на
условията на банката, за да тегли кредит и по-специално не е имала документи, с които да
докаже доход. Поради всичко така казано съдът не ги кредитира и не основава изводите си
на тях.
Отделно от това, но от съществено значение е поддържаното от тази страна по делото
становище във връзка с разходването на сумата по кредита. В отговора на поканата на
ищцата ответницата изрично е заявила, че последната е напълно наясно с конкретната нейна
необходимост, която е следвало да бъде задоволена с парите от кредита - обзавеждане на
търговски обект, а именно фризьорски салон. След получаването на преписа от исковата
молба и приложените към него фактури и поръчки за специфичното за обекта обзавеждане,
което е необходимо за извършване изобщо на дейност като фризьор, ответницата е заела
друго становище и по-специално, че парите от кредита са били нужни на ищцата за всички
довършителни работи по обекта, който бил закупен от нея в степен „груб строеж“. На
второто проведено съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си пълномощник, е
заявила, че дори и ищцата да е разполагала с парични средства в размер, посочен в
представените от нея доказателства, то това обстоятелство не разколеба поддържаното от
нея становище, че същата не отговаря на условията на банката за сключване на договор за
банков кредит. Това нейно процесуално поведение следва да бъде преценено при
съобразяване на всичко изложено по-горе, но също така и на доказаните на първо място
материални възможности на ищцата към онзи момент - реализираната от нея в Република
Италия като възнаграждение за положения труд сума надвишава сумата по кредита, а от
свидетелските показания се установява, че ищцата е спестявала и по-специално тя се е
преместила при приятеля си във Флоренция, който и е помагал финансово, като е плащал
наема, храната и е давал пари. То следва да бъде съобразено и при отчитане, че в процеса
ответницата не е установила конкретния обем строително-ремонти работи, които са били
необходими, за да може да функционира обекта като фризьорски салон и съответно
необходимите в тази насока средства за реалната им направа. Притежаваните такива от
ищцата, коментирани по-горе безспорно са и позволявали да заплати на наетите от нея
майстори сумата за извършените в обекта работи, които следва да се приеме, че са
единствените необходими за въвеждането му в експлоатация. Тук трябва да се посочи и
това, че на ищцата лично и на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е тя са
7
правени две проверки от страна на Национална агенция за приходите-териториална
дирекция Бургас, включително за установяване източниците на финансиране за закупуване
на недвижим имот - фризьорски салон в комплекс „Перла“, комплекс „Зорница“ в град
Бургас, които са завършили с констатации за липса на несъответствия в тази насока.
По горните доводи и съображения, съдът намира, че процесният кредит е бил
предназначен, изтеглен, получен и разходван единствено от ответницата, поради което и
именно тя е единствено задължена за неговото връщане на кредитополучателя. Нейното
задължение в посочената в исковата молба част е било изпълнено от ищцата, поради което и
същата следва да бъде осъдена да върне на последната платената част от кредита към
банката. Това сочи на основателност на заявената главна претенция, поради което и като
такава същата следва да бъде уважена.
На ищцата следва да бъде присъдена и сумата от 3 916.99 евро, представляваща
мораторна лихва върху присъдения размер главница за периода от 08.05.2020 година - датата
на получаване на поканата за нейното връщане до датата на подаване на исковата молба в
съда. Ответницата е била поставена в забава от момента на получаване на поканата,
съобразно посоченото в самата нея.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-
деловодни разноски. В случая е представен списък на разноските, от който е видно, че се
претендират такива за заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство,
за заплатено възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат, както и възложения в
нейна тежест депозит за допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза.
Налице са представени от тази страна по делото убедителни доказателства за тяхната реална
направа в размер на сумата от 4 465.08 лева, поради което в тежест на ответната страна
следва да бъде възложена сума в така посочения размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 127, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Й. Н., ЕГН **********, от град Бургас, кв. "К.", ул. "Б." №** да заплати
на С. Д. Н., ЕГН **********, от град Бургас, кв. "К.", ул. "Б." №**, чрез процесуалния и
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Александровска“ №20, ет. 1, ап. десен
сумата от 24 396.49 /двадесет и четири хиляди триста деветдесет и шест евро и четиридесет
и девет евроцента/ евро - главница, представляваща платени от нея на „Уникредит Булбанк“
АД по договор за ипотечен банков кредит №286 вместо ответницата главница, лихви и
такси, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 06.12.2021 година до окончателното и плащане, както и
сумата от 3 916.99 /три хиляди деветстотин и шестнадесет евро и деветдесет и девет
евроцента/ евро, представляваща мораторна лихва върху присъдения размер главница за
8
периода от 08.05.2020 година - датата на получаване на поканата за нейното връщане до
датата на подаване на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА К. Й. Н., ЕГН **********, от град Бургас, кв. "К.", ул. "Б." №** да заплати
на С. Д. Н., ЕГН **********, от град Бургас, кв. "К.", ул. "Б." №**, чрез процесуалния и
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Александровска“ №20, ет. 1, ап. десен
сумата от 4 465.08 /четири хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и осем стотинки/ лв.,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9