№ 12101
гр. ..., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.ЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110148999 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 от КЗ– за осъждане
на ответника да заплати на ищеца изплатено обезщетение за вреди по МПС,
застраховано при ищеца, причинени виновно от ответника, ведно с лихви и
разноски, тъй като след настъпване на ПТП виновният причинител е напуснал
местопроизшествието преди идването на контролните органи, а посещението на
местопроизшествието е било задължително по закон.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица е застраховал. МПС,
повредено от ответника при реализирано от последния ПТП. Твърди, че след
настъпване на ПТП виновният причинител е напуснал местопроизшествието
преди идването на контролните органи, а посещението на местопроизшествието е
било задължително по закон – чл.125, т.7 от ЗДвП. По заведената щета ищецът
определил обезщетение, което било изплатено на увреденото лице. Въпреки
отправената покана, причинителят на вредите – ответникът, не е възстановил на
ищцовото дружество заплатеното застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че не е установен
механизмът на настъпване на ПТП, липсата на вина, както и липса на елементите
от фактическия състав по чл.500, ал.1, т.3 от КТ – напускане на мястото на ПТП,
1
както и изискването за задължително посещение от контролните органи.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Няма спор и от всички, събрани по делото доказателства се установява,
че на ... г., около ... часа, в гр. ..., по бул. ... се движи МПС марка „...”, модел „...“ с
per. № ..., управлявано от И. Л. И.. На кръстовището на бул. ... с ул. ... водачът на
МПС марка „...”, модел „...“ с per. № ... преминава на червен сигнал на
светофарната уредба, не пропуска движещото се по ул. ... ... марка „...“, модел
„...“, с per. № ..., управлявано от В. Ф. Б., и го блъска, при което по автомобила на
последния били нанесени вреди..
След настъпването на инцидента И. Л. И. напуснал ПТП-то.
Мястото било посетено контролните органи, за което бил съставен
Протокол за ПТП № .../... г., по описа на ОПП към СДВР, в който е отразено, че
водачът на МПС марка „...”, модел „...“ с per. № ..., е виновен за настъпването на
ПТП. Съставен му бил АУАН, с бл. № .../... г., по описа на ОПП към СДВР, въз
основа на което било издадено и Наказателно постановление № .../... г., по описа
на ОПП към СДВР, влязло в сила на ... г.
От заключението на приетата по делото СААТЕ, което съдът цени като
компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на МПС марка „...”, модел „...“ с per. № ..., който не
се е съобразил с указанията на светофарната уредба и е навлязъл в кръстовището
на червен забранителен сигнал и всички увреждания са в пряка причинно 9
следствена връзка с процесното ПТП.
Към датата на застрахователното събитие водачът на МПС марка „...”,
модел „...“ с per. № ... е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със „...“ АД - полица № .../317000486273/... г., валидна от ... г. до ... г.
Водачът на МПС марка „...“, модел „...“, с per. № ... подал Уведомление за щета и
предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. В ищцовото
дружество била заведена щета № ..., въз основа на която е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 998,67 лева.
Независимо от това обаче, не са налице основания за уважаване на
регресното вземане на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. застрахователят има право
да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от
2
виновния водач, когато последният е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
За уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: 1)
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ищеца застраховател и застраховано при него
лице към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2) възникнало в
полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу
причинителя на вредата-т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово
виновно и противоправно поведение съгласно чл. 45 ЗЗД 3) заплащане от страна
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно
обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквентът-ответникът е причинил
виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
Правният спор по делото е концентриран основно върху това дали в
процесния случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол
на движение по пътищата е било задължително по закон.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като
според действащата към релевантния момент редакция на посочената законова
разпоредба, то е задължително когато: 1) при произшествието има убит или ранен
човек; 2) произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3)
в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар
или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението; 5) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство; 6) произшествието е с участието на пътно превозно средство
на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на
съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на
Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба
"Военна полиция" към министъра на отбраната; 7) между участниците в
3
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8)
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона- чл. 125 ЗДвП,
като настоящият състав приема, че процесният случай не попада в нито една от
тях, съобразно наличните данни и доказателствен материал по делото. Макар в
ИМ да се твърди, то недоказано остана по делото, да е имало разногласие между
ответника и собственика на увредения автомобил относно обстоятелствата по
настъпването на инцидента. Ищецът счита, че напускането на
пътнотранспортното произшествие и несъставянето на двустранен протокол
между участниците в ПТП, при наличие на причинени имуществени вреди, следва
да се приравни на разногласие съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП.
Действително, по делото не е бил съставен Протокол за ПТП от ответника и
от собственика на увредения автомобил относно причините и условията по
настъпване на ПТП, като не е спорно по делото и това, че ответникът е напуснал
местопроизшествието. Макар мястото на ПТП да е посетено от органите за
контрол на движение по пътищата, напускането му от водача, когато не е налице
някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, какъвто е процесният случай, няма да
доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ на
виновния водач, защото тяхното посещение на местопроизшествието не е било
задължително по закон. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е
осъществил неправомерно поведение, което да подлежи на санкциониране по
административен ред /какъвто е настоящия случай/, но последното, не е
достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" право на регрес срещу виновния водач,
напуснал местопроизшествието, защото регресното вземане възниква само при
наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ предпоставки, а не при всички
случаи на напускане на мястото на ПТП.
Поради това съдът приема, че не е налице една от кумулативно
предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ – че
посещаването на мястото на ПТП от органите за контрол е било задължително по
закон, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
само на това основание, без да се обсъждат останалите доводи за неоснователност
на претенцията, поддържани от процесуалния представител на ответника.
4
При този изход на делото, разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ... АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., ул. Света ... ..., срещу И. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ...,
ж.к. ..., ..., иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата 998.67 лева – заплатено застрахователно обезщетение
по щета № ..., ведно със законната лихва върху главницата от 08.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, както искането за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5