Решение по дело №814/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………

 

гр. Варна, 01.06.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря  Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдията административно дело №814/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Образувано  е по жалба от С.Д.С. ЕГН ********** срещу Решение №149/25.06.2020 г. издадено от директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № 26773/16.06.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – Варна срещу Разпореждане изх. № С200003-137-0005277/12.06.2020 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта с която по ИД №**********/2011 г. не са прекратени, поради изтекла давност събиранията на следните вземания: 

- на основание присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна главница 2003000 лева и лихва 2683368,02 лева;

- на основание присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна главница 95200 лева и лихва 119785,57 лева.

Жалбоподателят сочи, че погасителната давност е започнала да тече от датата на увреждането 23.11.2008 г., което е посочено и в решение 452/02.02.2016 г. на ВКС, поради което намира за незаконосъобразен извода на ответника, че давността не е погасена за процесните задължения. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и административната преписка да се върне на публичния изпълнител за отписване на задълженията. В съдебно заседание жалбата се поддържа. В допълнение е посочено, че сумите за които е осъден с влязла в сила присъда се покриват изцяло със задълженията по ревизионен акт на „Булмекс“  ООД, на което е бил управител.

 Ответник – директор на ТД на НАП – Варна чрез юрисконсулт П.Н. оспорва жалбата. Посочва, че в случая изпълнителното основание е влязло в сила решение  на съд, в случая на 02.02.2016 г. Давността е започнала да тече от 01.01.2017 г., прекъсната е с издаване на Постановление № 13984/2011/00070 от 22.01.2014 г., връчено на лицето на 23.01.2018 г., вземането е присъединено на 05.10.2016 г., поради което счита, че давността е прекъсната с постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Не е изтекла петгодишната и десетгодишната давност към момента, поради което пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. на ОС – Варна, С.Д.С. е осъден с още две лица на основание чл. 45 от ЗЗД да заплатят солидарно на Държавата сумата от 95 200 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деяние по чл.256, ал.2, вр. ал.1 от НК и сумата от 2 003000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деяние по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл. 20, ал.2 и ал.4 от НК.

С Решение № 120/25.06.2015 г. по ВНОХД № 68/2015 г. на Апелативен съд – Варна е потвърдена изцяло присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. на ОС – Варна.

С Решение № 452/02.02.2016 г. по нак. дело № 1320/2015 г. на ВКС е оставено в сила въззивно решение № 120/25.06.2015 г. по ВНОХД № 68/2015 г. на Апелативен съд – Варна.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № 13984/2011/000070/22.12.2014 г. на ст. публичен изпълнител при ТД НАП – Варна  за задължения различни от възникналите с Присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. на ОС – Варна е наложен ½ запор върху всички банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление на Д.И.С. в качеството на съпруга недлъжник във всички търговски банки на територията на РБългария. Посоченото ПНОМ е съобщено С.Д.С. на 23.01.2018 г. С Решение № 930/15.07.2020 г., което не подлежи на обжалване е отменено Решение № 25/07.02.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 13984/2011/000070/22.12.2014 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С 160003-105-0079976/05.10.2016 г. на ст. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна по изпълнително дело № **********/2011 г. по описа на ТД на НАП – Варна са присъединени задълженията по Присъда № 7/22.01.2015 г. по НАХД № 748/2013 г. на ОС – Варна.

От С.Д.С. е подадено възражение № 11619/06.03.2020 г., с което е отправено искане публични задължения, сред които и тези по Присъда № 7/22.01.2015 г. по НАХД № 748/2013 г. на ОС – Варна да се отпишат поради изтекла давност.

Издадено е Разпореждане изх. № С 200003-137-00005277/12.06.2020 г. от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, с което по ИД №**********/2011 не са прекратени поради изтекла погасителна давност  задълженията по Присъда № 7/22.01.2015 г. по НАХД № 748/2013 г. в размер на

главница 2003000 лева и лихва 2683368,02 лева; главница 95200 лева и лихва 119785,57 лева и задължения за такси по Изпълнителен лист № 748/2013 г. издаден от ОС – Варна.

  От С.Д.С. е подадена жалба вх. № 26773/16.06.2020 г. срещу Разпореждане изх. № С 200003-137-00005277/12.06.2020 г. от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта с която е отказано прекратяване по давност на задълженията по Присъда № 7/22.01.2015 г. по НАХД № 748/2013 г. в размер на главница 2003000 лева и лихва 2683368,02 лева; главница 95200 лева и лихва 119785,57 лева. В останалата част относно задълженията по изпълнителния лист разпореждането не е било оспорено.

         В резултат на оспорването е издадено Решение № 149/25.06.2020 г. на директора на ТД НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата, поради следните мотиви: давността е започнала на 01.01.2017, прекъсната е с издаване на ПНОМ № 13984/2011/000070/22.12.2014 г. и Разпореждане на присъединяване с изх. № С16000-105-0079976/05.10.2016 г. Посоченото решение е съобщено на жалбоподателя на 30.03.2022 г. жалбата срещу него е подадена на 30.03.2022 г.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 268, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, която е адресат на оспореното решение и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпореждането на публичния изпълнител е издадено на основание чл.226, ал.1 от ДОПК, вр.чл.225 от ДОПК. Оспореното решение на директора на ТД на НАП – Варна е издадено на основание чл.267, ал.2, т. 5 от ДОПК. Посочените актове са издадени от компетентни органи.

Спорът е погасени ли са по давност задълженията по Присъда № 7/22.01.2015 г. по НАХД № 748/2013 г. на ОС - Варна в размер на главница 2003000 лева и лихва 2683368,02 лева; главница 95200 лева и лихва 119785,57 лева.

На основание чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК процесните задължения са публични, тъй като са породени от влязла в сила присъда за публични вземания в полза на Държавата, за нанесени вреди от незаплатени публични задължения - данъци. Изпълнителното основание е влязла в сила на 02.02.2016 г. Присъда № 7/22.01.2015 г. по НАХД № 748/2013 г. на ОС – Варна. Задълженията са дължими от 02.02.2016 г. На основание чл.171, ал.1 от ДОПК от 01.01.2017 г. е започнал да тече 5 – годишен давностен срок.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че от възникване на задълженията за данъци на „Булмес“ ООД установени с Ревизионен акт № 1136/16.10.2008 г. е започнала да тече погасителната давност, тъй като в случая задължението е в резултат на уважен граждански иск на Държавата за увреждане на Държавата от незаплатени данъци, следва че е налице публичното вземане по чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, а не по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. В подкрепа на изложеното са мотивите на Решение № 452/02.02.2016 по нак. дело № 1320/2015 г. на ВКС, че в резултат на извършените данъчни престъпления против данъчната система, за Държавата настъпва щета, чиито еквивалент е съответно размера на дължимия навнесен ДДС и получения неправомерно данъчен кредит. В случая неплатените задължения са установени с ревизионен акт, издаден по реда на ДОПК, като няма данни да е налице каквото и да било плащане. Прието е, със същото решение, относно направено възражение за повторно плащане, че то би могло да се направи в изпълнителното производство.

Издадено е Постановление № 13984/2011/000070/22.12.2014 г.  на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки на Д.И.С., за задължения различни от възникналите с  Присъда № 7/22.01.2015 г. по НАХД № 748/2013 г. на ОС – Варна в размер на главница 2003000 лева и лихва 2683368,02 лева; главница 95200 лева и лихва 119785,57 лева. Не са налице доказателства за налагане на обезпечителни мерки относно С.Д.С. и за задълженията по посочената присъда, поради което  по аргумент на противното на чл.172, ал.1, т. 5 от ДОПК с Постановление № 13984/2011/000070/22.12.2014 г.  за налагане на обезпечителни мерки не е спряна давността. Съобщаването на Постановление № 13984/2011/000070/22.12.2014 г.  за налагане на обезпечителни мерки на С.Д.С. на 23.01.2018 г. също не е спряло или прекъснало давността, поради това че посоченото постановление е спрямо друго лице и той го е приел със задължение да го предаде на Д.И.С..

Следва, че не е наложен запор върху сметките на длъжника, за обезпечаване на Присъда № 7/22.01.2015 г. по НАХД № 748/2013 г. на ОС – Варна, т.е. не е извършено обезпечение по чл.198, ал.1, т.3 от ДОПК. При липса на наложена обезпечителна мярка следва, че липсва действие по принудително изпълнение и давността не е спряна на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, също така не е прекъсната на основание чл.172, ал.2 от ДОПК, относно посоченото задължение.

С  Разпореждане за присъединяване №С 16003-105-0079976/05.10.2016 г. издадено от ст. публичен изпълнител към изпълнителното дело № **********/2011 г. по описа на ТД НАП – Варна 2944/2013 г. са присъединени задължения по Присъда № 7/22.01.2015 г. по НАХД № 748/2013 г. на ОС – Варна.

Съгласно чл.217, ал.1 ДОПК, в производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане, като ал.2 на същия член предвижда, че присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Нормата е в Раздел III „Способи“ на глава ХХV „Принудително изпълнение“ от ДОПК, но това не прави присъединяването на кредитор действие по принудително събиране по смисъла на чл.172, ал.2 от ДОПК.

За да е налице прекъсване на давността не е достатъчно в хода на изпълнителното производство да бъде извършено действие, а е необходимо това действие да бъде по принудително изпълнение. Действията чрез които се осъществява изпълнението са регламентирани в глава ХХV „Принудително изпълнение“, раздел ІV „Действия“ от ДОПК, а конкретните способи са посочени в чл.215, ал.1 от ДОПК. Присъединяването на публичен взискател не е от такова естество.

С присъединяването на публичен взискател, същият само се конституира като страна във вече образувано изпълнително производство и придобива права като на първоначалния взискател. Да се допусне, че разпореждането за присъединяване е действие по принудително изпълнение означава, че предвид забраната по чл.222, ал.6 от ДОПК присъединяването на взискатели при спряно производство би било недопустимо. 

От изложеното следва, че с Разпореждане за присъединяване №С 16003-105-0079976/05.10.2016 г. издадено от ст. публичен изпълнител не е налице спиране или прекъсване на давността.

Давността за процесните задължения е започнала да тече на 01.01.2017 г. не е спирана и прекъсвана, поради което е изтекла на 01.01.2022 г., на основание чл.171, ал.1 от ДОПК и задълженията са погасени по давност. По аргумент от чл. 119 от ЗЗД при погасяване по давност на главницата, се погасяват и свързаните с нея акцесорни вземания - в случая за лихви.

Към момента на постановяване на Решение № 149/25.06.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна давността не е била изтекла, но към настоящия момент погасяване на задълженията по давност се е осъществило поради което,  на основание чл.142, ал.2 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на Разпореждане изх. № С200003-137-0005277/12.06.2020 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта с която по ИД №**********/2011 г. не са прекратени, поради изтекла давност събиранията на следните вземания: 

- на основание присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна главница 2003000 лева и лихва 2683368,02 лева;

- на основание присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна главница 95200 лева и лихва 119785,57 лева.  

Предвид изхода на спора и по арг. на противното на чл.161, ал.1 от ДОПК, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Водим от горното и на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба от С.Д.С. ЕГН **********, Решение №149/25.06.2020 г. издадено от директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № 26773/16.06.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – Варна срещу Разпореждане изх. № С200003-137-0005277/12.06.2020 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта с която по ИД №**********/2011 г. не са прекратени, поради изтекла давност събиранията на следните вземания: 

- на основание присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна: главница 2003000 лева и лихва 2683368,02 лева;

- на основание присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна: главница 95200 лева и лихва 119785,57 лева,  като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане изх. № С200003-137-0005277/12.06.2020 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта с която по ИД №**********/2011 г. не са прекратени, поради изтекла давност събиранията на следните вземания: 

- на основание присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна: главница 2003000 лева и лихва 2683368,02 лева;

- на основание присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна: главница 95200 лева и лихва 119785,57 лева.

ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна за изпълнение на дадените в съдебното решение задължителни указания по прилагането на закона, относно отписване на задълженията на основание присъда № 7/22.01.2015 г. по НОХД № 748/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна от Разпореждане изх. № С200003-137-0005277/12.06.2020 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, поради погасяване по давност.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

СЪДИЯ: