№1688
Гр. Пловдив,
17.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря
СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. д. № 826 по
описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят "Контест" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, ул. „Георги Данчов“ № 20,
сграда 6, ет.3, ап. Г-11, представлявано от управителя Н.С., чрез адв. П.В.,
оспорва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622002783-091-001/20.12.2022 г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 77/10.35.2023
г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д
„ОДОП“/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени
публични задължения за данък добавена стойност в размер на 39 407.94 лв.,
ведно с прилежащи лихви в размер на 1 893.92 лв.
В жалбата се твърди, че РА е неправилен и
незаконосъобразен, постановен при неправилно прилагане на материалноправните
норми, регламентиращи вътреобщностните доставки /ВОД/. В тази насока се
оспорват изводите на органите по приходите за липса на реално осъществен ВОД за
данъчен период м. април 2022 г. за Полша и Италия. Изтъква се, че са
представени всички надлежни доказателства изискващи се съобразно нормата на чл.45 от ППЗДДС, както и е
извършено позоваване на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 29.04.2004 г. Предвид изложеното се иска отмяната му и се претендират
съдебни разноски.
Ответникът по жалбата - директор дирекция "ОДОП"
- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. К., счита
същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и моли, при евентуална отмяна на
РА, да се приложи хипотезата на чл.161 ал.3 от ДОПК, предвид представените
доказателства.
Окръжна прокуратура - Пловдив, счита обжалваният РА за
правилен и законосъобразен и моли съда да постанови решение, с което да го
потвърди.
Административен съд - Пловдив, в настоящия състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок,
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство е сложено с
издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622002783-020-001/06.06.2022
г. от компетентния за това орган - началник сектор при ТД на НАП - Пловдив (л.912,
т.3), насочено към установяване на публични задължения - за данък добавена
стойност за периода 01.04.2022 г. - 30.04.2022 г. на жалбоподателя, със срок за
приключване на ревизията три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 13.06. 2022 г. (л.914, т.3). Със заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001622002783-020-002/12.09.2022 г. (л.262, т.1) на същия
орган, срокът на ревизията е продължен до 11.11.2022 г., като соченият акт също
е редовно връчен на данъчно-задълженото лице.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК от
проверяващите органи по приходите е съставен и ревизионен доклад /РД/ № Р-16001622002783-092-001/25.11.2022
г. (л.76, т.1). В срока по чл.117 ал.5 от с. к. проверяваното
лице е депозирало възражение (л.60, т.1) против така съставения ревизионен
доклад, с приложени към същото декларация в превод на български език, инвойс и два
броя международни товарителници /ЧМР/ (л.л.53-л.59, т.1).
Въз основа на ревизионния доклад, не възприемайки
съображенията на данъчно задълженото лице, изложени в депозираното възражение,
в срока по чл.119 ал.1 от ДОПК, компетентният
за това орган издава и оспореният пред настоящата инстанция ревизионен акт /РА/
№ Р-16001622002783-091-001/20.12.2022 г. (л.47, т.1).
С оглед компетентността на органа издал процесния РА,
по делото са приложени: - Заповед № № РД-09-2514/29.11.2021 г. (л.14, т.1) и
Заповед № РД-09-1979/20.09.2021 г. (л.17, т.1), издадени от директора на ТД на
НАП - Пловдив, с която на органите издали заповедите за възлагане са делегирани
съответните правомощия по чл.112 и чл.119 ал.2 от ДОПК.
При така установеното, настоящата инстанция на съда
намира, че процесният ревизионен акт, е издаден от компетентен орган, в
изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Ревизията е с обхват определяне на данъчните
задължения по ЗДДС за данъчен период 012.04.2022 г. – 30.04.2022 г.
В общата част на РД №
Р-16001622002783-092-001/25.11.2022 г., който представлява мотиви и е
неразделна част от РА, е записано, че извършваната основна дейност през
ревизирания период е търговия с кафе, захарни и шоколадови изделия в собствен
обект в с. Ръжево, общ. Калояново, обл. Пловдив.
Допълнително установените задължения по ЗДДС са в
размер на 39 407.94 лв. и прилежащи лихви в размер на 1 893.92 лв.
В хода на ревизионното производство са
предприети подробно описани в констативната част на РД процесуални действия на
стр.3-5 (л.77-78, т.1). На основание чл.37 ал.2 и 3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, на ревизираното дружество са връчени искания за представяне на документи
и писмени обяснения от задължено лице, в отговор на които, са изпратени
документи, справки и писмени обяснения. На основание чл.57 от с. к. са изискани
и представени документи и писмени обяснения от трети лица. Извършени са
насрещни проверки, на основание чл.45 от ДОПК. С протоколи по чл.50 от кодекса
е извършено присъединяване на доказателства от информационните масиви на НАП,
както и от извършена проверка за прихващане/възстановяване с УИН №
П-16001622085549/17.05.2022 г., ведно с приложени справки, документи и
обяснения.
В хода на ревизията е установено, че
„Контест“ ООД е декларирало в дневника за продажбите и в СД по ЗДДС извършена
вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки, по фактура № 1547/27.04.2022 г. (л.
418, т.2) на стойност 164 747.38 лв. към клиент „Navigator Sp. ZO.SP.K.“ – Полша, с VAT PL5242840114. Предмет на
доставката са 369 120 бр. шоколади и шоколадови изделия –„Сникърс“,
„Марс“, „Туикс“ и „ММ“.
Извършена проверка във VIES системата
относно валидиране на VIN номера е
установила, че номерът на посочения контрагент е валиден.
По отношение на процесната ВОД
ревизираното лице разполага с: - международна товарителница – ЧМР (част I,
предназначена за изпращача /л.420-гръб, т.2/ и част II,
предназначена за получателя /л.421, т.2/), изготвена на 27.04.2022 г.; Invoise №
1547/27.04.2022 г. (л.419-гръб, т.2) на стойност 84 234 евро; пакетажен
лист за бруто тегло на стоките, ведно с амбалажа – 18 495.36 кг (л.420,
т.2) и стокови разписки № 1746 (л.412-гръб, т.2) и № 1747 (л.413, т.2) от
27.04.2022 г.
При преглед на така представените
документи, органите по приходите са установили, че съгласно първоначално
представената от РЛ международна товарителница – ЧМР (част Iпредназначена
за изпращача), изпращач на стоката е „Контест“ ООД, получател - „Navigator Sp. ZO.SP.K.“ – Полша. Мястото на натоварване е с. Ръжево,
България – 27.04.2022 г., а място на разтоварване на стоките – Warszawa 03310, ul. Staniewiska 5. Посочените
в ЧМР количества са 369 120 бр.; 33 палета; бруто 21 199.56 кг.
Превозвач на стоките е Miedzynarodowy transport
drogowy, Stanislow Wojnarowski, PL **********, с транспортни средства К***–
кл.16, чийто данни са вписани в кл.23 като K***
(л.420-гръб, т.2). Кл.24 е празна, т.е. липсват подпис и печат на получателя на
стоките по фактурата.
Допълнително от РЛ е представен втори
екземпляр на ЧМР (част II,
предназначена за получателя) от 27.04.2022 г. (л.421, т.2), в който в кл.24
„Стоките получени“, е положен печат на фирма „Navigator Sp. ZO.SP.K.“ и подпис, като липсва дата.
Към възражението срещу РД, от РЛ е
представена декларация от „Navigator Sp.
ZO.SP.K.“ на полски език (л.57, т.1) и в нелегален превод на български език
(л.65, т.1), че стоките по фактура № 1547/27.04.2022 г. са получени с
транспортно средство K***, както и
втора декларация, че са получени с транспортно средство *** (л.67, т.1), която
не е подписана. Към възражението е представено извлечение на движението на МПС
с номер KN0279G, на полски
език и без заверка от превозвач, в което е вписано Видин – 27.04.2022 г. –
23:05 ч., за което транспортно средство, от ОД на МВР – Хасково е представен
отговор, че липсва информация за преминаване на ГКПП на тази дата.
При преглед на така събраните
доказателства, органите по приходите констатират, че в допълнително
представените от РЛ ЧМР и декларации са налице несъответствия във вписаните
регистрационни номера на транспортните средства, както и, че в декларациите
липсват данни за вид и марка на превозното средство, което е извършило транспорта, име на лицето, предало
стоките, длъжностното у качество, и
длъжностното качество на лицето, получило стоките.
С оглед горното, органите по приходите
са приели, че липсва представено потвърждение и достоверен екземпляр на ЧМР,
удостоверяващи извършен превоз на стоките по фактура № 1547/27.04.2022 г.
В хода на ревизията е установено, че
„Контест“ ООД е декларирало в дневника за продажбите и в СД по ЗДДС извършена
вътреобщностна доставка /ВОД на стоки по фактура № 1527/11.04.2022 г. (л.433,
т.2) на стойност 32 292.32 лв. към клиент „P.A.DI.SRLS“ – Италия с VAT IТ04453160618.
Предмет на доставката са 42 120 бр. шоколадови изделия „Киндер Буено“.
Извършена проверка във VIES системата
за валидиране на VIN номера е
установила, че номерът на този контрагент е валиден.
По отношение на процесната ВОД РЛ
разполага с: -международна товарителница – ЧМР (част I,
предназначена за изпращача /л.435-гръб, т.2/ и част II,
предназначена за получателя /л.436, т.2/), изготвена на 11.04.2022 г.; Invoice №1527/11.04.2022
г. (л.434-гръб, т.2) на стойност 16 510.80 евро; пакетажен лист за бруто
тегло на стоките, ведно с амбалажа (л.435, т.2) – 2 424.48 кг и стокови
разписки № 1706 (л.433-гръб, т.2) и № 1707 (л.434, т.2) от 11.04.2022 г.
При преглед на така представените
документи е установено, че съгласно първоначално представената от РЛ
международна товарителница ЧМР (част I,
предназначена за изпращача) /л.435-гръб, т.2/, изпращач на стоката е „Контест“
ООД, получател „P.A.DI.SRLS“ – Италия.
Място на натоварване е с. Ръжево, България – 11.04.2022 г., а място на
разтоварване на стоките – Unitrans S.R.L., IT03392940619,
81 030, Casaluce, Via Piro Consortite. Посочените в ЧМР количества стоки са 42 120 бр.
6 палета; бруто 2 424.48 кг. Превозвач на стоките е „СК-транс“ ЕООД с
транспортно средство *** – кл.16, чийто данни са вписани и в кл.23. Кл.24 е
празна, т.е. липсва подпис и печат на получателя на стоките по фактурата.
Допълнително от РЛ е представен втори
екземпляр на ЧМР (част II,
предназначена за получателя) /л.436, т.2/ от 11.04.2022 г., на който, в кл.17 „Последователни
превозвачи“ е вписан „Мериал транс“ ЕООД с транспортни средства ***, в кл.23 „Подпис
и печат на превозвача“ е положен печат на „СК-транс“ ЕООД с подпис, в кл.24
„Стоките получени“ е положен печат на фирма Unitrans S.R.L., и подпис, с дата 13.04.2022 г. и в началото на
страницата, в дясно е изписано Е ***.
В отговор на връчено ИПДПОТЛ на „СК-транс“
ЕООД, от дружеството са представени:
-
фактура №
**********/12.04.2022 г. (л.367, т.2), издадена от „СК-транс“ЕООД с получател „P.A.DI.SRLS“ – Италия с VAT IT04453160618,
за извършен транспорт от с. Ръжево до с. Калековец;
-
международна
товарителница ЧМР (част II предназначена
за получателя) /л.371, т.2/, съдържаща данни за: изпращач на стоката „Контест“
ООД, получател „P.A.DI.SRLS“ – Италия; място на натоварване с. Ръжево,
България; място на разтоварване на стоките - Unitrans S.R.L., IT03392940619,
81 030, Casaluce, Via Piro Consortite; количество стоки – 42 120 бр. в 6 палета; бруто
тегло – 2 424.48 кг; превозвач на стоките е „СК-транс“ ЕООД, с транспортно
средство РВ 60 61 НМ – кл.16; в кл.17 „Последователни превозвачи“ е вписан
„Мериал транс“ ЕООД с транспортни средства СВ ***, в кл.23 „Подпис и печат на
превозвача“ е положен подпис на „СК-транс“ ЕООД с подпис, в кл.24 „Стоките
получени“ е положен печат на фирма Unitrans S.R.L. и подпис, с дата 13.04.2022
г. и в началото на страницата, в дясно е изписано Е ***;
-
свидетелство
за регистрация на собствено МПС – „Мерцедес Атего“, част I, с рег. ***
(л. 368, т.2);
-
писмени
обяснения от управителя на „СК-транс“ ЕООД (л.369, т.2), в които се твърди, че
след обаждане от „P.A.DI.SRLS“ – Италия на 11.04.2022 г. е извършил транспорт
на 6 палета от с. Ръжево до с. Калековец, които е претоварил на камион с рег. №
Е 19 91 НА и ремарке с № Е 03 03 ЕВ, собственост на „Мериал транс“ ООД, както
и, че фактурата за транспорта не е предадена в счетоводството на дружеството,
не е отчетена и не е платена от получателя. От „СК-транс“ ЕООД не са
представени други съпътстващи документи и обяснения.
При
извършена насрещна проверка на „Мериал транс“ ЕООД е представено писмено
обяснение (л.328, т.1), че е извършен превоз на 6 палета шоколадови изделия „Kinder Bueno Classik“, 42 120 бр. с общо тегло 2 424.48 кг, като
част от групов превоз на стоки от гр. Пловдив до Италия; посочено е, че стоката
е натоварена в Пловдив на 11.04.2022 г. на товарен камион *** с шофьор А.Г.и е
претоварена на 11.04.2022 г. на товарен автомобил с рег. *** с шофьор Т.Х., и
доставена в Италия на 13.04.2022 г. с получател „P.A.DI.SRLS“ – Италия; представени
са 2 бр. пътни листове (л.333 – л.334, т.1); фактура № **********/13.04.2022 г.
(л.327, т.1) с получател „P.A.DI.SRLS“ – Италия, за която е посочено, че към
29.04.2022 г. не е платена; ЧМР (л.327-гръб, т.1)свидетелства за регистрация на
МПС (л.323 – л.324, т.1); договор за наем от 28.04.2017 г. за автомобилни
композиции с рег. № СВ 47 81 НТ/Е 11 99 ЕЕ и с рег. № Е 19 91 НА/Е 03 03 ЕВ
(л.330, т.1)от „Запрянов Ем Джи“ ЕООД с ЕИК ********* и договор за наем от
28.04.2017 г. (л.329, т.1) за гаражна и сервизна площ под наем с „Алфа кей ем
джи груп“ ООД, ЕИК *********. Ат „Мериал транс“ ЕООД не са представени други
съпътстващи документи и обяснения.
Към възражение срещу РД, от РЛ е
представен Invoice № **********/13.04.2022
г. (л.56, т.1) с издател „Мериал транс“ ЕООД на стойност 900 евро за
транспортни услуги от Пловдив, България, до Касалуче, Италия, с получател
„P.A.DI.SRLS“ – Италия, с транспортни средства ***; екземпляр на ЧМР (част II,
предназначена за получателя) от 11.04.2022 г. (л.58, т.1), на което, в кл.17
„Последователни превозвачи“ е вписан „Мериал транс“ ЕООД с транспортни средства
СВ 47 81 НТ/Е 11 99 ЕЕ, в кл.23 „Подпис и печат на превозвача“ е вписано ***, в
кл.24 „Стоките получени“ е положен печат на Unitrans S.R.L. и подпис, с дата
13.04.2022 г. и в началото на страницата, в дясно е изписано Е 19 91 НА/Е 03 03
ЕВ; екземпляр на ЧМР (част IIIпредназначена
за превозвача) /л.59, т.1/, на който в кл.16 „Превозвач“ е положен печат на
„СК-транс“ ЕООД с транспортно средство ***, в кл.17 „Последователни превозвачи“
е вписано „Мерил транс“ ЕООД с транспортни средства СВ ***, в кл.23 „Подпис и
печат на превозвача“ е вписан „СК-транс“ ЕООД с транспортно средство РВ 60 61
НМ, в кл.23 „Стоките получени“ е положен печат на ф. Unitrans S.R.L. и подпис,
с дата 13.04.2022 г. и в началото на страницата, в дясно е изписано Е ***.
При преглед на така събраните
доказателства органите по приходите са констатирали, че в допълнително
представените от РЛ международни товарителници, са налице несъответствия във
вписаните транспортни средства, превозвачите и получателите, вместо „P.A.DI.SRLS“ – Италия в международните
товарителници е положен печат и подпис на Unitrans S.R.L с дата 13.04.2022 г.
С оглед горното, органите по приходите
са приели, че липсва представено потвърждение и достоверен екземпляр на
международна товарителница, удостоверяващи извършен превоз на фактурираната
стока по ф-ра № 1527/11.04.2022 г. с получател „P.A.DI.SRLS“ – Италия. Прието,
че от превозвача не са представени изисканите от него тахографски листове или
извлечения от дигитален тахограф, заповеди за командировка на лицето, извършило
транспорта, платени пътни такси за МПС, с което се твърди, че е извършен
транспортът, осчетоводени разходи за гориво и др.
В отговор на отправено запитване до ОД
на МВР – Хасково е посочено, че относно МПС с рег. № *** и с рег. № *** не са
налични данни за регистриран преминавания през ГКПП на Р България.
Крайният извод на ревизиращия екип е,
че в случая не се доказва транспортирането на стоките от територията на Р
България до територията на държавите-членки Полша и Италия, което води до
третирате на тези доставки като такива, с място на изпълнение на територията на
страната и облагането им с приложимата, съгласно чл.66 ал.1 т.1 от ЗДДС ставка
20%, поради което, на основание чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 и чл.62 ал.2 от
с.з. е начислен допълнително ДДС в размер на 39 407.94 лв.
За да потвърди РА решаващият орган е
възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като подробно е посочил
нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, както и практика
на СЕС па редица дела, свързани с ВОД.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:.
На първо място следва да се посочи, че легалното
определение за ВОД е дадено в нормата на чл.7 ал.1 от ЗДДС, която
разпоредба определя, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки,
транспортирани от или за cметка на доставчика, регистрирано по този закон лице
или на получателя от територията на страната до територията на друга държава
членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено
юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
В тази връзка, за да се приеме, че е реализиран
фактическият състав на цитираната разпоредба следва да са налице следните
предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран
по ДДС в Р България, съответно получателят по доставката да е регистриран за
целите на ДДС в друга държава, членка на Общността и стоката да е
транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна cметка от територията
на страната до територията на друга държава членка.
Документите, които удостоверяват извършването на
доставката са посочени в чл.45 т.1 и т.2 от ППЗДДС и това са
фактура за доставката, в която се посочва идентификационния номер по ДДС на
получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран и
документ, удостоверяващ изпращането или транспортирането на стоката. Касателно
последното изискване, процесният случай попада в приложното поле на б."а" от чл.45 т.2 на
ППЗДДС, която
правна норма свързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките
с представяне на "транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него
лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава
членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето
лице за cметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място
на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер
на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките", доколкото по делото е безспорно установено, че транспортът е за
cметка на получателя и е осъществено от трети лице. Според съдържанието на
последно посочената норма, изискването за представянето на визираните документи
е алтернативно, поради което представянето на който и да е от двата, е
достатъчно за доказване на транспортирането.
Спорът между страните е относно това дали доставките
са вътреобщностни такива по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДДС или се
касае за доставки в общия случай на закона - хипотезата на чл.6 от ЗДДС.
Единственото спорно обстоятелство, необходимо за признаването на процесните ВОД
е изпращането и получаването в Полша и Италия на стоките предмет на
декларираните доставки.
Между страните не се спори, а и се доказва от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е регистрирано в РБългария
за целите на ДДС лице, както и че полският и италианският получатели по
декларираните ВОД са регистрирани съответно
за целите на ДДС.
По делото не се формира спор, че процесните стоки са
били предмет на реална доставка по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, като
данъчното събитие е настъпило с предаването им на превозвача.
Не е спорен фактът на разплащането на цената по банков
път.
В хода на ревизията е установен и произходът на
стоките, съответно, правото на данъчен кредит по тези доставки е признато на
ревизираното лице, в качеството му на получател.
Същественото в случая е, че, както бе посочено по-горе
от настоящото решение, законодателят е предвидил в ППЗДДС документите
необходими за доказване транспорта на стоките (транспортен документ /в случая
ЧМР/ или писмено потвърждение, като в случаи като процесния, двата начина на
доказване са дадени алтернативно). Сред тези документи не фигурират такива от
рода на посочените в РА и потвърдителното решение на директора на Д
"ОДОП" гр. Пловдив – тахографски листове или извлечения от дигитален
тахограф, заповеди за командировки, доказателства за платени пътни такси за МПС
и др. подобни документи. Последните касаят взаимоотношения между шофьора и
превозвача и наличието им не е абсолютна предпоставка за доказване на
извършването на транспортната услуга.
За доказване транспортът на стоките предмет на доставка
по фактура № 1547/27.04.2022 г. до контрагент в Полша, са представени: международна
товарителница, инвойс № 1547/27.04.2022 г., пакетажен лист за бруто тегло,
ведно с амбалажа и два броя стокови разписки, потвърдителна декларация от
„Navigator Sp. ZO.SP.K.“ – Полша, на полски и на български език (последната
съдът приема за достоверна като неоспорена, независимо че е посочено само име
на лицето, извършило превода, без печат,
и съобразявайки дефицита на преводачи от полски език). Представен е и „Записи за
пробег на автомобили с ДДС“ (Ewidencja przebiegu pojazdu VAT) /л.68, т.1),
непреведен, както и писмо от полския контрагент, изпратено по електронен път,
също непреведено, но съдържащо: разпечатка на маршрута на автомобила със
съответната пътна карта, снимки на превозното средство с посочен регистрационен
номер, съответстващ на този в ЧМР от 27.04.2022 г., както и снимки на
запечатания камион и стоката в него.
Правната уредба на международната товарителница е
дадена в КОНВЕНЦИЯ за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет
от 29.07.1977 г., ДВ, бр.61 от 05.08.1977 г. в сила за България от 18.01.1978
г. В приложното поле на Конвенцията се включват договорите за автомобилен
превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща се страна /чл. 1 от Конвенцията/.
Съгласно чл.4 от Конвенцията договорът за превоз на
товари се установява с товарителница. Съгласно чл.9 от нея товарителницата
удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването
на товара от превозвача.
От тълкуването на тези две разпоредби следва изводът,
че наличието на товарителница не е условие за съществуване, нито за валидността
на превозния договор. Товарителницата не представлява самия договор за превоз,
а е превозен документ, удостоверяващ сключен договор за превоз, с цел създаване
на яснота в превозните правоотношения, който придружава товара от момента на
натоварването до момента на разтоварването на стоката. Международната
автомобилна товарителница се издава от превозвачи, притежаващи лиценз за
международен превоз на товари. Съгласно разпоредбата на чл.5 от Конвенцията,
товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача
и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите
на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на
страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на
изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
Този документ /CMR/ представлява по своята същност
частен документ и като такъв, следва да отговарят на изискванията за
действителност на частните документи, установени в ГПК. Частният документ е
документ, който материализира изявления на лице, което не е орган на държавната
власт и чиито изявления не са направени в качеството на държавен орган или при
изпълнение на възложена му държавна функция.
За доказване транспорта до Полша по процесната фактура,
всъщност съдът намира, че надлежно е съставена международната товарителница,
съдържащи всички предвидени в чл.6 ал.1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз реквизити - място и дата на съставяне, името и
адреса на изпращача, името и адреса на превозвача, мястото и датата на приемане
на стоката за превоз и мястото за доставянето й, името и адреса на получателя и
др. Същата е подписана и подпечатана от представители на изпращача, на
получателя и на превозвача, като липсата на подпис в клетката на получател в едната от тях (част I,
предназначена за изпращача) не я прави недостоверна, съгласно и цитираната
норма на чл.5 от Конвенцията.
Данните от
тези ЧМР-та напълно съвпадат и с обясненията на ревизираното лице и с другите
доказателства, представени от него – „Записи за пробег на автомобили с ДДС“
(Ewidencja przebiegu pojazdu VAT), снимков материал, писмо рег. №
328200-1771/05.09.2023 г. на ГД „Гранична полиция“ при МВР, от което безспорно
се установява, че МПС с рег. № *** е влязло в Р България през граничен пункт
„Русе Дунав мост“ на 26.04.2022 г. и е напуснало страната по същия маршрут на
28.04.2022 г.
Отделно от това, по делото е налично и съответното
писмено потвърждение, представени към възражението против съставения РД, което
съдържа и всички необходими съгласно чл.45 т.2 б"а" предл.2
от ППЗДДС реквизити,
включително, изрично е изписано името на лицето, което го е подписало.
При така представените доказталества, настоящият
състав счита извода на орагните по приходите за липса на ВОД по фактура №
1547/27.04.2022 г. за необоснован и неправилен - представени са изискуемите от чл.45 т.2 б.“а“ от ППЗДДС документи -
както транспортен такъв, доказващ превозът на стоките по фактурите от България до
Полша, така и писмено потвърждение от получателя на стоките, съдържащо, в
крайна cметка, всички законово регламентирани реквизити.
От страна на органите по приходите не бяха ангажирани
доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателя транспортни
документи (ЧМР), респ. доказателства, оборващи доказателствената сила на
товарителницата по смисъла на чл.9 от Конвенцията и по специално - получаването
на стоките от полското дружество получател, напротив, представено е и писмено
потвърждение за получаването на стоките, придружено със снимков материал.
При това положение изводът на органите по приходите за
липса на доказателства относно транспорта на стоките по декларираната ВОД и от
тук за липса на осъществена ВОД по фактура с получател „Navigator Sp. ZO.SP.K.“
– Полша, е необоснован.
Аналогични са изводите на този състав на съда и по
отношение констатациите на приходната администрация относно фактура № 1527/11.04.2022
г., касаеща ВОД до Италия. Аргументите на съда в тази насока са следните:
Каза
се по-горе в настоящото изложение, че по отношение на тази доставка е
представена международна товарителница, съставена на 11.04.22022 г. в Ръжево, в
която са посочени последователни превозвачи, превозните средства, посредством
които е извършен превозът са обозначени с ДК № РВ 60 61 НМ, собственост на
„Ск-транс“ ЕООД (кл.33), с ДК № СВ 47 81 НТ/Е 11 99ЕЕ (кл.16)и Е 19 91 НА/Е 03
03 ЕВ (горе в дясно на самото ЧМР), ползвани по договор за наем от „Мериал
транс“ ЕООД, в кл.2 „Получател“ е посочено: „PA.DI.SRLS“ – Италия, Via R.
Drengot 62, 81031, Aversa CE, Italy, VAT IT04453160618, в клетка 3 “Разтоварен пункт” е
отбелязано: Unitrans S.R.L.,
81 030, Casaluce, VAT IT03392940619, в кл. 4 “Товарен
пункт” е отбелязано – Ръжево, България 11.04.2022 г., в следващите клетки е
отбелязано вида и количеството на стоката – “Kinder Bueno
Classik“ – 42 120 бр, количество 2 424.48
кг., в клетка 22 е положен печат и подпис на изпращача “Контест” ООД, Пловдив,
в клетка 23 е положен подпис и печат на превозвача “СК-транс” ЕООД, с. Калековец,
в кл. 24 “Стоката получена” е положен печат на Unitrans S.R.L., Casaluce, вкл.,
и телефон номер и параф.
По
административната преписка, още в хода на ревизията, освен процесната фактура,
от страна на РЛ са представени: 2 бр. стокови разписки, в които като получател
е посочено дружеството „PA.DI.SRLS“ –
Италия; инвойс фактура № 1527/11.04.2022 г., в която също като получател е
посочено „PA.DI.SRLS“ – Италия, но изрично е посочено друг адрес и друго
дружество за място на разтоварване на стоките - Unitrans S.R.L., Via Piro
Consortite, Casaluce, 81
030, IT03392940619; пакетажен лист №
1527/11.04.2022 г., в който също е посочено чясто на разтоварване - Unitrans
S.R.L., Via Piro Consortite, Casaluce, 81
030, IT03392940619. Представени са
писмени обяснения и от представляващите двамата превозвачи, в които
потвърждават извършването на транспортната услуга. От представляващия
„СК-транс“ ЕООД са представени – ЧМР за натоварване на стока с получател
„PA.DI.SRLS“ – Италия от с. Ръжево до с. Калековец (л.366, т.1) фактура № **********/12.04.2022 г. за
извършена транспортна услуга Ръжево – Калековец, издадена на „PA.DI.SRLS“ –
Италия, на стойност 97.80 лв. с ДДС (л.367, т.2), СРМПС на товарен автомобил
„Мерцедес Атего“ с рег. № *** (л.368, т.2) и процесното оспорено ЧМР от
11.04.2022 г. (л.371, т.2). От представляващия „Мериал транс“ ЕООД са
представени: СРМПС – влекач с рег. *** (л.323, т.1); СРМПС полуремарке с рег. №
*** (л.324, т.1); главна книга на с/ка 703 – клиент „PA.DI.SRLS“ – Италия
(л.325, т.1); фактура № **********/13.04.2022 г. на стойност 1 760.25 евро
за извършена транспортна услуга, издадена на „PA.DI.SRLS“ – Италия (л.327, т.1)
и процесното ЧМР от 11.04.2022 г. (л.327-гръб, т.1); пътен лист серия ВГТ №
796243 от 05.04.2022 г. за водач на превозното средство А.Г.(л.333-гръб, т.1)
за автомобил Волво с рег. *** и полуремарке с рег. № ***, от който се
установява, че последният, на 11.04.2022 г. е извършил курс по маршрут Пловдив
– Сандански; пътен лист серия ВГТ № 796246 за МПС (л.334, т.1) за товарен
автомобил Волво с рег. *** и полуремарке с рег. № ***, с отразен изминат
маршрут – Сандански – Игуменица – Бриндизи – Касалуче на 12.04.2022 г. .
В
хода на съдебното производство се представи и писмо рег. 328200-10864/02.04.2023 г. (л.933, т.3), от
което безспорно се установява, че цитирания по-горе товарен автомобил Волво с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***,
е излязъл и е влязъл по шосе през ГКПП Кулата, съответно на 12.04.2022 г. и
19.04.2022 г.
Съвкупната
преценка на всички тези данни, налага еднозначния и несъмнен извод, че ВОД по
фактура № 1527 от 11.04.2022 г. е осъществена и стоката е предадена в
разпореждане на италианският съконтрагент, така, както това е отразено в инвойс
фактура № 1527/11.04.2022 и съпровождащите я: - международна товарителница и
пакетажен лист – разтоварена в Касалуче – Unitrans S.R.L.
Или иначе казано, още от началото на ревизионното
производство, от страна на жалбоподателя са представени доказателства, че получателят се е разпоредил със стоката по реда на чл.12 пар.3 от Конвенцията CMR, и е наредил място на доставянето, различно от неговото седалище
и е упражнено по правилата на чл.12 пар.5 от Конвенцията. Предвид обстоятелството, че процесната стока е определена по
своя род и представените стокови разписки за приемане на МЗ могат да се обвържат с представената международна товарителници, в която са отразените в тях еднакви
количества стока, следва да се приеме, че е оборена констатацията на
ревизиращия екип за липсата на реално извършена ВОД до Италия.
Що се отнася до изводите на органите на данъчната
администрация по отношение разминаването в транспортните средства, съдът намира
за необходимо да посочи, че още от самото начало на ревизионното производство
на последните е била предоставена надлежната информация по този въпрос, но
проверяващите са се ограничили само и единствено да отправят ИПДПОЗЛ до
„СК-транс“ ЕООД и „Мериал транс“ ЕООД, но не и да извършат насрещни проверки, с
оглед установяване на обективната действителност.
Във връзка с обстоятелството, че в хода на процесното
ревизионно производство, органите по приходите не са предприели необходимите
действия с оглед изпълнение на принципното им задължение служебно и, когато
няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от
значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за
прилагането на определените в закона облекчения (чл. 5 от ДОПК) и не са предприели
извършване на насрещна проверка на тези двама превозвачи, а са се задоволили да
обсъждат само и единствено данни и писмени обяснения от представляващите.
Действително, чл.45 ал.1 от ДОПК изрично указва, че при
започнало производство по този кодекс органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти
и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство.
С оглед осъществяване на принципа за дирене на обективната истина, в
правомощията на ревизиращите органи е включена възможността да извършват
насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизирания данъчен субект.
Казано с други думи, правото на данъчния орган да извърши насрещна проверка при
друг данъчен субект, е част от правомощията, които този данъчен орган придобива
въз основа на акта, с който му е възложено извършването на данъчна ревизия. В
случая прави впечатление избирателното извършване на насрещни проверки на
различни контрагенти на ревизираното дружество, което не съответства с
принципите на данъчното право за обективност (чл.3 от ДОПК), за служебното
начало (чл.5 от ДОПК) и добросъвестност (чл.6 от с.к.).
Не на последно място, за да изгради горните си изводи,
настоящата инстанция на съда съобрази и следното обстоятелство.
Съгласно практиката на Съда на Европейските Общности,
който, съгласно чл.220 ал.1 от ДЕО осигурява
спазването на законността при тълкуването и прилагането на учредителния акт и
на актовете на институциите на Общността, които, от своя страна, са
задължителни за Р България от датата на присъединяването ни /чл.2 от ПРОТОКОЛА относно
условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в
Европейския съюз/, в Решение
от 27 Септември 2007 г. по дело С-409/04, се е произнесъл в смисъл, че чл.28а
параграф 3 първа алинея и чл.28в част А буква а), първа алинея от Шеста
директива от 17 Май 1977 г., изменена с Директива 2000/ 65/ЕО на Съвета
от 17 Октомври 2000 г. /които норми са аналогични и на сега действащите такива
на Директива 2006/112/ЕО от
28.11.2006 г./ терминът
"изпратени", съдържащ се в тези две разпоредби, следва да се тълкуват
в смисъл, че вътреобщностните придобивания на стока е извършено и
освобождаването на вътреобщностната доставка се прилага само, когато правото на
разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и
доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или транспортирана в друга
държава-членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране, стоката е
напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, както и, че
чл.28в част А, буква а), първа алинея от Шестата директива 77/388, изменена с
Директива 2000/65, следва да
се тълкува в смисъл, че той се противопоставя на това, компетентните власти на
държавата- членка на доставката да задължат доставчик, който е действал
добросъвестно и е представил доказателства, на пръв поглед обосноваващи
неговото право на освобождаване на вътреобщностната доставка на стоки, да
заплати в последствие данък върху добавената стойност върху тези стоки, когато
тези доказателства се окажат фалшифицирани, без обаче да бъде установено
участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е предприел
всички разумни мерки в рамките на възможностите си, за да подсигури, че
осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в
измама.
В тази връзка следва да се посочи и, че в мотивите на
цитираното по-горе решение на Съда на Европейските общности /пар. 50/ изрично е
посочено и, че ще противоречи на принципа на правната сигурност
държавата-членка, която е регламентирала условията за прилагане на
освобождаването на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно, определяйки
списък с документи, които да се представят на компетентните власти, и, която
първоначално е приела представените от доставчика документи, като
доказателство, обосноваващо правото на освобождаване, да може в последствие да
задължи този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато се
окаже, че поради извършена от получателя измама, за която доставчикът не е
знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки в действителност не са напуснали
територията на държавата-членка на доставката.
В конкретният случай, съдът намира, че жалбоподателят
е представил необходимите документи, доказващи наличието на ВОД, като липсват
данни последният да участва в данъчна измама. Отделно от това следва да се
приеме, че същият е взел всички необходими мерки, които могат да се изискват в
конкретната хипотеза от него да установи, че не участва в т.нар. «данъчна
измама» - снабдил се е с екземпляри от съставените ЧМР, както и се е снабдил с
надлежно съставено и потвърждение за получаване на стоките от неговия
контрагент в Полша. В конкретната хипотеза, от друга страна всъщност,
международен обмен не е осъществен от данъчната администрация, липсват
доказателства полският и италианският търговци да са «липсващ» такъв, по
смисъла на приложимата правна норма, да не е декларирал осъщественото от него
ВОП. Точно обратното, установено е, че и двете дружества са с валидни номера,
вкл. и на дружеството, по
местонахождение на което е разтоварена стоката в Италия.
Това тълкуване на приложимото право е потвърдено и в
редица последващи решения на Съда на Европейския съюз, последното от които
Решение от 06. 06.2012 г. по дело № С-273/11.
С оглед гореизложеното, съдът намира за установено, че
жалбоподателят е осъществил декларираните през процесния период м. април 2022
г. вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДДС, поради
което и допълнително начисленият с РА данък върху добавената стойност се явява
незаконосъобразно вменен, поради което и РА подлежи на отмяна.
При този изход и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се дължат на
жалбоподателя, които се констатираха в размер на 6 072.00 (шест хиляди
седемдесет и два) лева, съобразно представения списък на разноските и
документите към него.
Искането за прилагане на разпоредбата на чл.161 ал.3
от ДОПК е неоснователно, тъй като РА се отменя не заради ново представени
доказателства, които е можело да бъдат представени в хода на ревизията, а
поради допуснати нарушения на чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК от страна на
ревизиращите, вследствие на което са направени неправилни и произволни изводи,
съответно, неправилно са били определени процесните задължения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт /РА/ № Р-16001622002783-091-001/20.12.2022 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 77/10.35.2023 г. на
директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ -
Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени публични задължения
за данък добавена стойност в размер на 39 407.94 лв., ведно с прилежащи лихви в
размер на 1 893.92 лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите - гр. София да заплати на "Контест" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, ул. „Георги
Данчов“ № 20, сграда 6, ет.3, ап. Г-11, представлявано от управителя Н.С.,
сумата от 6 072.00 (шест хиляди седемдесет и два) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на РБългария в 14–дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: