№ 14259
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110149992 по описа за 2022 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 02.11.2022г. ищецът
„Т.С.”ЕАД е предявил искове за осъждане на всеки от тримата ответници като
съсобственици да му заплати поотделно, т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните
суми:
- ответницата Л. В. Д. да заплати: 1 078,46 лв, представляващи 1/3 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № 279585, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 259,77 лв, представляващи 1/3 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до
11.08.2022г.; 10,83 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., и 2,91 лв,
представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.08.2019г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 14.09.2022г. до окончателното
плащане , разноските по делото и юрисконсулско възнаграждение;
- ответникът В. Х. Д. да заплати: 1 078,46 лв, представляващи 1/3 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
1
находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № 279585, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 259,77 лв, представляващи 1/3 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до
11.08.2022г.; 10,83 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., и 2,91 лв,
представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.08.2019г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 14.09.2022г. до окончателното
плащане , разноските по делото и юрисконсулско възнаграждение, и
- ответникът Г. Х. Д. да заплати: 1 078,46 лв, представляващи 1/3 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № 279585, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 259,77 лв, представляващи 1/3 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до
11.08.2022г.; 10,83 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., и 2,91 лв,
представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.08.2019г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 14.09.2022г. до окончателното
плащане , разноските по делото и юрисконсулско възнаграждение.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 21.06.2024г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответниците Л. В. Д. , В. Х. Д. и Г. Х. Д. оспорват предявените искове по основание
и по размер видно от изявленията на пълномощника им адвокат И. Д в представения на
21.03.2023г. по реда на чл.131 ГПК общ отговор на исковата молба. Сочат се доводи за
недоказаност на облигацинна връзка между страните по делото относно доставка на
топлинна енергия, доколкото не е доказано правото на собственост на всеки от тях върху
имота , респективно право на ползване на всеки от тях. Предявено е възражение за изтекла
погасителна давност за част от претендираните от ищеца вземания. Не се оспорва доставката
на топлинна енергия в процесиня имот през процесиня период и размерите на начислените
от ищеца суми във връзка с тази доставка.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответниците поддържа оспорването на
исковете. В съдебното заседание на 21.06.2024г. , в което е даден ход по същество на делото ,
не се е явил представител на ответниците.
Подпомагащата страна „Т.Х.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК
– б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не сочи
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
2
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.”ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.”
ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № **г. и № ***. (чл.32,ал.2 от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр.
София), представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура.
Падежът на вземането по фактура № ***. удостоверяваща окончателния размер на реално
потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според
3
посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и
ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. София.
Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура № **г. е
започнала да тече от 15.09.2019г., и е изтекла на 15.09.2022г. , а за втората фактура №
***. е започнала да тече от 15.09.2020г. и е изтекла на 15.09.2023г.
Исковата молба , по която е образувано насотящото съдебно произовдство, е
предявена на 14.09.2022г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответниците по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете против ответницата Л. В. Д.:
Предявените искове против ответницата са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2018г. до месец
04.2020г. между ищцовото дружество и ответницата Л. В. Д. е съществувало
правоотношение за доставяне на топлоенергия за процесния имот , т.е. по делото не е
установено по безспорен начин, чрез т.нар. пълно доказване, че ответницата Л. В. Д. е била
„клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на
топлоенергията, доставена през процесния период в посочения апартамент. Не са
представени надлежни писмени и гласни доказателства относно този факт, независимо че
ищецът обосновава пасивната лигитимация на ответницата Л. В. Д. по предявените от
него искове именно с твърдението, че тя е била неизправна страна по съществувало
между тях правоотношение , по силата на което ползвала доставяна й топлинна
енергия именно в посочения имот срещу задължението да заплаща цената й.
По делото не са представени доказателства, че ответницата Л. В. Д. е била
собственик или титуляр на вещно право на ползване на процесния имот през процесния
период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. , за да се приеме, че е била „клиент на топлинна
енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно НДИ от 06.09.1983г. се установява , че процесния имот е закупен на името на В.
Х. Д. и Г. Х. Д. (останалите двама ответници по настоящото дело – б.с.) от техния баща Х.
Г. Д. , съпруг на ответницата Л. В. Д. според вписаното в представеното удостоверение , изх.
№ 2212/14.10.2022т. за наследниците на Х. Г. Д.. Следователно съсобственици на процесния
имот са ответниците В. Х. Д. и Г. Х. Д., но не и ответницата Л. В. Д..
По делото няма доказателства ответницата Л. В. Д. да е имала други вещни права
върху процесния имот през процесния период.
Не са представени доказателства ответницата Л. В. Д. да е подала заявление за
откриване партида на нейно име за процесния имот, нито други доказателства за
4
съществуването на договорно правоотношение между нея и ищцовото дружество за
доставка на топлинна енергия в процесиня имот през процесния период .
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответницата Л. В. Д. за продажба на топлинна енергия
през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответника на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответницата Л. В. Д. по предявените срещу нея осъдителни искове, която е едно от
условията за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове против
ответницата Л. В. Д. следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според
общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-
правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по
допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове срещу ответницата Л. В. Д. безпредметно е да се установява наличието
и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца права, предявеният от него главен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е
обусловена от тази на главния иск.
Относно основателността на исковете против ответниците В. Х. Д. и Г. Х. Д. :
Предявените осъдителни искове против тези ответници са ОСНОВАТЕЛНИ.
През процесния период от месец 05.2018г. до месец 04.2020г. е съществувало
договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
ответниците В. Х. Д. и Г. Х. Д. като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на двамата
ответници имот ( което се установява от приетия като писмено доказателство Договор за
продажба на държавен недвижим имот съгласно НДИ от 06.09.1983г. –б.с.),намиращ се в
сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на
чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при
действието на ЗЕЕЕ/отм./ и е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ,
бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Т.С.”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2
ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито представят доказателства за
предложени от тях специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите
условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни
5
актове е без правно значение за възникването на задължението на ответниците за заплащане
на потребената в съсобствения им имот топлоенергия,включително и за сградна
инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на
правоотношението между ответниците като потребители на тази топлоенергия и ищеца
като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на
неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е
длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното
му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците В. Х. Д.
и Г. Х. Д. са възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия
за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
обитавания от ответниците имот,
е извършвана от „Т.Х.”ЕООД въз основа на договор № **. между това дружество и
етажните собственици съгласно решение от 26.12.2002г. на Общото събрание (представено
по делото-б.с.), което не е било оспорено в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./.
Решението на Общото събрание на етажните собственици е било постановено при
спазването на законово необхидимите кворум и мнозинство, като без правно
значение е дали
конкретно ответниците са участвали при взимането му, тъй като това не би се отразило на
валидността му.
Ответниците дължат на ищеца и начислените „суми за дяово разпределение”.
Възражението им в обратния смисъл е неоснователно. Според изричната разпоредба на
чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Т.С.”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец. Поради това
сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се
събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за
вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
ответниците да са предявявали рекламации пред „Т.С.”ЕАД и пред „Т.Х.”ЕООД относно
размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в
определените срокове за това , нито след изтичането им. Тези суми не се оспорват и по
насотящото дело , както и доставката на топлинна енергия в процесния имот през процесния
период.
6
Следователно за периода от месец май 2018г. до месец април 2020г. сборът от
дължимите месечни суми за доставена топлоенергия е в размер на 3 235,38 лв, а и за
услугата дялово разперделение е в размер на 32,51 лв според вписаното в издадените две
общи фактури № **г. и № ***.
Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването на
съсобствения имот съобразно частта си. Съсобствениците не са солидарни длъжници.
Всеки от двамата ответници В. Х. Д. и Г. Х. Д. е собственик на 1/2 идеална част от
правото на собственост върху процесния апартамент и следователно всеки от тях отговаря
за 1/2 част от задълженията във връзка с доставката на топлинна енергия , т.е. 1 617,69 лв
и за 1/2 част от задължението за плащане на услугата дялово разпределение за този имот, т.е.
16,26 лв. На ищеца обаче сбедва да бъдат присъдени сумите : 1 078,46 лв за топлинна
енергия и 10,83 лв за услугата „дялово разпределение” , тъй като това са размерите на
предявените искове против всеки от ответниците В. Х. Д. и Г. Х. Д. , а в съответствие с
принципа за т.нар. диспозитивно начало в гражданския процес (чл.6,ал.2 ГПК) и с оглед
избягване на т.нар. „свръх-петитум” съдът е обвързан от искането на ищеца и не може да му
присъди по-големи суми от претендираните. Субективно съединените искове по
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ против всеки от ответниците В. Х. Д. и Г. Х.
Д. следва да бъдат уважени изцяло.
Като не са изпълнили главните си задължения на съответните падежи, ответниците В.
Х. Д. и Г. Х. Д. са изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от
покана) и за всеки от тях са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за
плащане на мораторните лихви върху неизплатените главници, които върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 11.08.2022г. са в размер на 259,77 лв за
всеки ответник , а върху цената на дяловото разпределение за периода от 31.08.2019г. до
11.08.2022г. са в размер на 2,91 лв за всеки ответник, изчислени по реда на чл.162 ГПК
въз основа на вписванията в извлечението от сметка за абонатен № 279585, представено с
исковата молба. Тъй като не са представени доказателства тези суми да са платени от
ответниците В. Х. Д. и Г. Х. Д. , следва да се приеме , че за ищцовото дружество
съществуват лихвени вземания против всеки от тези двама ответници за посочения
период и в посочения размер. Субективно съединените искове по чл.86,ал.1, ЗЗД против
ответниците В. Х. Д. и Г. Х. Д. също следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство за уваните искове – платената държавна такса за предявяване на
исковата молба относно уважените искове - 200 лв. Платената държавна такса от 100 лв за
исковете против ответницата Л. В. Д. не следва да бъде присъдена на ищеца , защото тези
искове се отхвърлят.
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
7
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
Всеки от двамата ответници В. Х. Д. и Г. Х. Д., срещу които исковете са уважени ,
следва да бъде осъден да плати част от разноските и от юрисконсултското възнаграждение
на ищеца, пропорционално на притежавана от него идеална част от правото на собственост
върху имота, т.е. поравно.
Частта от полагащото се на ищеца юрисконсулско възнаграждение по исковете срещу
ответницата Л. В. Д. (16 ,67 лв) не следва да му бъде присъдена , тъй като исковете против
тази ответница се отхъврлят.
Съдът не присъжда разноски на ответниците В. Х. Д. и Г. Х. Д. , тъй като исковете
срещу всеки от тях са уважени.
Съдът не присъжда разноски и на ответницата Л. В. Д. , въпреки че исковете срещу нея
са отхъврлени, тъй като не са представени доказателства тази ответница да е направила
разходи във връзка с настоящото дело. Видно от приложения към отговора на исковата
молба Договор за правни услуги от 17.03.2023г. адвокатското възнаграждение от 520 лв е
уговорено и платено само от ответника Г. Х. Д. , но не и от останалите двама ответници.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х. Д. ,ЕГН: **********, град София, ул. „**** , със съдебен адрес : град
София, ул. ***, партер , чрез адв. И. Д ,ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ***, следните суми: 1 078,46 лв (хиляда
седемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи 1/3 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № 279585, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 259,77 лв (двеста петдесет и девет
лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи 1/3 част от мораторната лихва
върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 11.08.2022г.; 10,83 лв (десет
лева и осемдесет и три стотинки), представляващи 1/3 част от цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., и 2,91
лв (два лева и деветдесет и една стотинки), представляващи 1/3 част от мораторната
лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2019г. до
11.08.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на
исковата молба– 14.09.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1
ГПК сумата от 100 лева ( сто лева ), представляващи направените от ищеца разноски по
настоящото исково производство за предявените искове против ответника – част от
8
платената държавна такса за предявяване на исковата молба , порционална на
уважените искове против този ответник, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 16,67 лв (
шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваващи част от полагащото се
на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, пропорционална на уважените искове против този ответник.
ОСЪЖДА Г. Х. Д. ,ЕГН: **********, град София, бул. *** със съдебен адрес : град
София, ул. ***, партер , чрез адв. И. Д ,ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ***, следните суми: 1 078,46 лв (хиляда
седемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи 1/3 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № 279585, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 259,77 лв (двеста петдесет и девет
лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи 1/3 част от мораторната лихва
върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 11.08.2022г.; 10,83 лв (десет
лева и осемдесет и три стотинки), представляващи 1/3 част от цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., и 2,91
лв (два лева и деветдесет и една стотинки), представляващи 1/3 част от мораторната
лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2019г. до
11.08.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на
исковата молба– 14.09.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1
ГПК сумата от 100 лева ( сто лева ), представляващи направените от ищеца разноски по
настоящото исково производство за предявените искове против ответника – част от
платената държавна такса за предявяване на исковата молба , порционална на
уважените искове против този ответник, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 16,67 лв (
шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваващи част от полагащото се
на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, пропорционална на уважените искове против този ответник.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.***, против Л В. Д. ,ЕГН: **********,
град **, ул. „**, със съдебен адрес : град София, ул. ***, партер , чрез адв. И. Д ,
обективно съединени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150
ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати сумите : 1 078,46 лв (хиляда
седемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи 1/3 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № 279585, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 259,77 лв (двеста петдесет и девет
лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи 1/3 част от мораторната лихва
върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 11.08.2022г.; 10,83 лв (десет
лева и осемдесет и три стотинки), представляващи 1/3 част от цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., и 2,91
9
лв (два лева и деветдесет и една стотинки), представляващи 1/3 част от мораторната
лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2019г. до
11.08.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на
исковата молба– 14.09.2022г. до окончателното плащане , разноските по делото и
юрисконсулско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.Х.”ЕООД, гр.
София , ул. ***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10