№ 24
гр. Котел, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100825 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Г. В. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Градец, к*************. Твърди се, че в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 385/2024г. на
РС Котел и тъй като ответникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал искове за
установяване на заявените по заповедното производство вземания.
Твърди се, че между Г. В. К. и „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) е сключен Договор за мобилни
услуги от дата 27.06.2022г., за ползване на мобилен номер ************* с
избран абонаментен план Тотал +44,99 лв., промо 34,99лв. за първоначалния
срок на договора, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 27.06.2024г.
Посочва се, че абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и е
взел мобилно устройство марка TCL 305 32GB Black на преференциална цена,
заплатена на каса в брой. Твърди се, че стандартната цена на мобилно
устройство (в брой, без абонамент) е 349,90 лв., а общата лизингова цена с
избраната от абоната програма Тотал+ е 324,91 лв. Отстъпката, която
1
ответникът е получил възлизала на сума в размер на 24,99 лв., съгласно т. 7 от
Договора. В исковата молба се посочва още, че абонатът е подписал и
Застрахователна полица от дата 27.06.2022г. с уговорена месечна
застрахователна премия в размер на 4,99 лв. на месец с ДДС, която сума се
начислява и заплаща с месечните фактури.
Твърди се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. В исковата
молба се посочва, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода
05.07.2022г. до дата 04.09.2022г. ищцовото дружество е издало следните
фактури: фактура № **********/05.08.2022г. (за отчетения период на
потребление от 05.07.2022г. до 04.08.2022г.), фактура №
**********/05.09.2022г. (за отчетения период на потребление от 05.08.2022г.
до 04.09.2022г.) и фактура № **********/05.11.2022г. (за отчетения период на
потребление от 05.10.2022г. до 04.11.2022г.). Твърди се, че за посочените
месечни отчетни периоди – м. 07/2022г., м. 08/2022г. и м.09/2022г. длъжникът
не е изпълнил задължението си да заплати на дружеството ищец дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на
145,99 лв., което от своя страна е ангажирало договорната отговорност на
абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с
чл. 19б, в от Общите условия на мобилния оператор, ищцовото дружество е
прекратио едностранно индивидуалните договори на ответника и е издал
Крайна фактура № **********/05.11.2022г. с начислена обща сума за плащане
в размер на 517,46 лв.
Ищцовото дружество посочва в исковата си молба, че ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати на дружеството сумите, така както са
фактурирани. Твърди се, че при наличието на неплатени месечни задължения
операторът уведомява абоната по реда на чл. 31а от Общите условия. Посочва
се, че след като страните са уговорили дължимите по договора плащания да
бъдат платими в определен срок, то сумата става изискуема след изтичане на
този срок. Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е
26.09.2022г., като същата се генерира автоматично по вградена електронна
система на Оператора. Посочва се, че абонатът е в неизпълнение на
договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента Тотал+ за мобилен номер ************* до 27.06.2024г., съгласно
2
Договор за мобилни услуги от дата 27.06.2022г.
В исковата молба се посочва още, че като абонат на ищцовото
дружество ответникът се е съгласил и е приел Общите условия на Оператора.
Посочват се отделни клаузи от ОУ, с които абонатът е бил запознат и е
следвало да спазва.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 517,46 лева, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 385/2024 г. по описа на РС Котел, която включва: 145,99 лв. – дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги; 371,47 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
27.06.2022г. за мобилен номер *************, формирана както следва:
134,09 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и част
от предоставените отстъпки на абоната, съответстващи на оставащия срок до
края на договора и 237,38 лв., представляваща неустойка за предоставено за
ползване мобилно устройство марка TCL 305 32GB Black). Към исковата
молба са посочени и представени писмени доказателства.
Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство
разноски.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законен или упълномощен
представител и дружеството не се представлява.
В законоустановения срок ответната страна не е депозирала отговор на
исковата молба.
В съдебните заседание ответникът не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От приложените писмени доказателствени средства се установява, че
между страните е сключен Договор за мобилни услуги от дата 27.06.2022г. по
заявка № ********* с предпочетен номер *************. Абонаментният
план на договора, който ответникът е избрал е Тотал +, като е посочено, че
„месечният абонамент за първоначалния срок на договора“ е „34,99 лв. на
месец за 24 мес.“, а „месечен абонамент: 44,99 лв. на месец след изтичане на
първоначалния срок на договора“, с дата на издаване на фактура на 5-то число
всеки месец. Ответникът К. е изразил съгласие за обработка на данни, като е
3
представена и декларация-съгласие, подписана от ответника, в която е
посочено, че К. е получил екземпляр от общите условия на дружеството-ищец
и се съгласява със същите и се задължава да ги спазва. На същата дата по
силата на Договор за мобилни услуги от дата 27.06.2022г. по заявка №
********* с предпочетен номер ************* мобилният оператор е
предоставил на ответника мобилно устройство марка „TCL“ модел „305 32GB
Black“ на преференциална цена, като в договора е посочено, че цената в брой
или обща лизингова цена с абонаментния план е 24,99 лева, стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент) е 349,90 лева, а отстъпката от
стандартната цена е 324,91 лева.
В договора за мобилни услуги се препраща към Общите условия на
оператора, които са обществено известни и достъпни на официалната
електронна страница https://www.Yettel.bg .
Абонатът – ответник е сключил застрахователна полица № 10385082 –
„Застраховка на устройство „Смартфон протект“ от 27.06.2022г. за посоченото
по-горе устройство марка „TCL“ модел „305 32GB Black“, като се е задължил
да заплаща общо дължима месечна застрахователна премия в размер на 4,99
лева, която се заплаща ежемесечно, съгласно условията за заплащане на
абонаментния план на ответника към ищцовото дружество.
Задълженията на ответника по договора са били фактурирани под общ
клиентски № *********. Издадени са три фактури № **********/05.08.2022г.,
№ **********/05.09.2022г. и № **********/05.11.2022г. По фактурите от
05.08.2022г. и 05.09.2022г. било фактурирано потреблението по договора за
мобилни услуги, както и задължението по застрахователната полица, като в
последната посочена фактура от дата 05.11.2022г. (определена от ищеца в
исковата молба като „крайна фактура“) било фактурирано неплатеното за
предходни периоди задължение в размер на 141 лв,, 371,47 лв неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, както и 4,99 лева
застраховки, освоб. от ДДС по чл. 47.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д. № 385 по описа на Районен съд Котел за 2024 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 249 на 14.06.2024 г. за
претендираните вземания. Настоящото производство е образувано в
изпълнение на указанията на съда.
4
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и
в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът
възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за
изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Съдът е указал на ищеца, че по исковете за неплатени мобилни услуги е
негова тежестта да докаже съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги между страните; изпълнение
на договорните си задължения за предоставяне на мобилни услуги на
претендираната стойност; изискуемост на вземането;
Съдът е указал на ищеца, че по иска, с който се претендира неустойка е
негова тежестта да докаже съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги между страните;
неизпълнение на договорните задължения от ответника, което води до вреди;
наличието на уговорка, с която е уговорен размер на обезщетението за
твърдяното неизпълнение, както и конкретен размер на сумата и настъпило
прекратяване на договора.
Съдът е указал на ответника, че е негова тежестта да докаже, че е
изпълнявал задълженията си по договорите.
Съгласно т. 71 от „Общите условия“, приложими към процесните
договори за мобилни услуги, потребителят е длъжен да заплаща определените
от ищцовото дружествто цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.
27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е посочено, че плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в указания в счетоводния документ срок, но не
по-късно от 18 дни от издаването й.
По силата на съглашенията ищецът се е задължил да предоставя на
ответника част от услугите по раздел II от ОУ. Операторът осигурява достъп
до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Следователно,
5
ползването на услугите е обвързано от активността на абоната. Доколкото
липсват твърдения за неизпълнение на задълженията на оператора за
предоставяне на процесните услуги, следва да бъде прието, че ищецът е
изпълнявал задълженията си по договорите.
Съобразно разпределената тежест на доказване, ответникът трябва да
установи плащането на сумите по процесните фактури за използваните
услуги. Ответникът обаче не ангажира доказателства за установяване
плащането на задълженията по издадените фактури. Поради тази причина, с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът счита,
че такива плащания не са били извършени, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
По тази причина съдът намира, че искът с правно основание. чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена 145,99 лева е основателен.
Както бе посочено по-горе по иска, с който се претендира неустойка, е в
тежест на ищеца да докаже съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги между страните. Тази първа
предпоставка от правопораждащия фактически състав се установи от договора
за мобилни услуги. Ответната страна също не оспори наличието на
облигационни правоотношения между страните.
В договора за мобилни услуги е предвидено, че при прекратяването на
съглашението по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите ОУ, последният дължи за всяка сим карта, по отношение
на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички
най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от
три месеца. Посочено е, че в случай че са били налице отстъпки и/или
различна стойност на месечни абонаменти, Потребителят дължи и
възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен
абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора.
Предвидено е също, че в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
6
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
Оттук се извежда, че дължимостта на вземането за неустойка е
обусловено от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги
при неплащане на дължими суми.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Следователно, договорната връзка може да бъде прекратявана и с
едностранно волеизявление на една от страните, но само ако такава
възможност е предвидена в договора или в закон. Това означава, че както
едностранното прекратяване, така и развалянето на договорите, не настъпва
автоматично, а изисква действие от страната, която го прекратява или разваля.
По отношение на договора за предоставяне на мобилни услуги е използван
само терминът „едностранно прекратяване“. Това означава, че приложение
намират общите правила, уреждащи този правен механизъм. Прекратяването
на един договор може да настъпи по различни начини – обичайният е чрез
изтичане на срока или осъществяване на предмета му. Извън него съществува
възможността договорната връзка да бъде прекратена и преди този момент –
чрез развалянето й, като общата
предпоставка е неизпълнение на задълженията на едната страна.
Конкретните условия зависят от предмета на договора и в случая и с ОУ, и
с индивидуалните договори, мобилният оператор е поставил като
пораждащ правото му на едностранно прекратяване на договора преди
изтичане на срока му, неплащането на дължимите такси след изтичане на
срока за това. В случая тази предпоставка е изпълнена, но от осъществяването
й следва единствено, че за оператора е възникнало правото да прекрати
едностранно договора. Категорично не може да се счете, че фактът на
забавено изпълнение води до автоматично прекратяване на договора. За да се
приеме, че такова прекратяване преди изтичане на срока е настъпило, е
необходимо да са изпълнени изискванията за това и те са заложени в нормата
на чл.87 от ЗЗД. Кредиторът е длъжен да уведоми длъжника, че разваля
договора поради неизпълнение на задълженията му, като му даде или не срок
за изпълнение. Щом договорът е сключен в писмена форма, то и
предупреждението следва да е писмено. Именно в чл. 19б, б. „в“ от ОУ е
7
установено правото на оператора едностранно да прекрати договора, когато
абонатът не изпълнява задължението си за плащане на дължими суми. Както
бе посочено това право обаче следва да бъде упражнено посредством
изпращане на писмено уведомление до абоната. То ще прояви своето действие
и договорът ще се счита прекратен от момента на получаването му от
ответника. По делото обаче не бяха представени доказателства до ответника
да е било изпращано уведомление в този смисъл. Съгласно чл.147, ал.2 ЗЗП,
при съмнение относно смисъла на определено условие в договора, то се
тълкува по благоприятен за потребителя начин. Наличието на предпоставки за
автоматично прекратяване на договора следва да бъдат изрично уговорени
между страните. Следва да са ясни не само предпоставките за настъпване на
прекратяването на правоотношението, а и моментът, от който действието на
договора се прекратява. Посочените по-горе разпоредби в Общите условия на
ищеца не са еднозначни, а правото за едностранно прекратяване на договора и
автоматичното прекратяване при определени предпоставки не са идентични
понятия. Правото за едностранно прекратяване е една възможност за
търговеца, доколкото изрично не е уговорено друго, предполага уведомяване
на потребителя, включително и с оглед определянето на момента, от който
правоотношението ще се счита за прекратено. Отделно, от съдържанието на
договора се установи, че след изтичане на първоначалния му срок, същият се
превръщал в безсрочен при условията на избрания абонаментен план и можел
да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие. При всички
положения разпоредбите на търговеца в Общите условия, касаещи частта
относно едностранното прекратяване на договора и връзката между
спирането/прекратяването на услугите и прекратяването на договора, не са
ясни. Ето защо, съдът следва да ги тълкува по благоприятен за потребителя
начин, а именно, че за едностранното прекратяване на договорите е
необходимо уведомяване на потребителя, съответно приложими са общите
правила на ЗЗД.
Ищецът не е представил доказателства, че е уведомил потребителя -
ответник в производството, че се е възползвал от правото си да прекрати
едностранно процесния договор, поради неизпълнение, с оглед което следва,
че когато кредиторът не упражни надлежно правото си да прекрати договора
по посочения по-горе начин, то в неговата правна сфера не възниква вземане
за неустойка при предсрочно прекратяване на договора, като не може да се
8
приеме за релевантно и прекратяването на договора да настъпва с подаването
на исковата молба, защото към предходен момент се претендира възникване на
правото на неустойка.
Ищецът развива доводи за това, че с фактурирането на
задълженията, изпращането на текстово съобщение и преустановяване на
услугите той е извършил конклудентни действия, които ясно
са изразили волята му за прекратяване на договора за мобилни услуги,
респективно. Настоящият съд не споделя това виждане – в глава ІХ, т.т. 51 и
52 от ОУ са регламентирани правата на дружеството-ищец в определени
хипотези да спре достъп до различни услуги и да уведоми за това
потребителя, включително чрез кратко текстово съобщение. Тези способи за
реакция са съвсем различни правомощия в рамките на действащо
облигационно правоотношение и сами по себе си не могат да доведат до
правното прекратяване на договорната връзка. Дори фактическото
преустановяване на престацията от страна на доставчика в отговор на
непрестирането на паричното задължение на потребителя по същество да
изпразва договора от предметното му съдържание, то това не е валиден начин
за неговото прекратяване. Преждевременното освобождаване от
облигационната връзка по желание на едната страна изисква спазване на
конкретна форма, свързана с уведомяването на другата. (в този смисъл са
Решение № 5 от 11.01.2023г., първи въззивен граждански състав, постановено
по въззивно гр. д. № 503 по описа на Окръжен съд Сливен за 2022г., Решение
№ 140 от 08.06.2022г. втори въззивен граждански състав, постановено по
въззивно гр. д. № 160 по описа на Окръжен съд Сливен за 2022г.)
По изложените съображения съдът намира, че ищецът не се е
възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата
правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора.
Ето защо, с положителност може да бъде заключено, че договорът
между страните не е бил предсрочно прекратен. При това положение
неустойка не се дължи, защото не е доказана основната предпоставка,
обуславяща начисляването й, което води до извод, че в тази част предявеният
иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските:
9
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се
произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се
произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в
заповедното производство, не са предмет на установителния иск.
При този изход на делото, съобразно частта от исковете,
която следва да бъде уважена, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски ще
бъдат присъдени само на ищеца, доколкото ответникът не е отправил искане в
тази посока.
Ищецът е представил списък на разноските.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложена за плащане сумата от 142,47 лева – разноски в
заповедното производство и сумата от 156,58 лева – разноски в исковото
производство.
При тези мотиви, Районен съд Котел
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Г. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: с. Градец, к*************, иск с правно основание
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 145,99 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси и мобилни услуги по фактура № **********/05.11.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 14.06.2024 г. до окончателното й изплащане – всички
суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 385 по описа на Районен
съд Котел за 2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК ********* срещу Г. В. К., ЕГН **********, с адрес: с.
Градец, к*************, иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 371,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
10
договорен абонамент от дата 27.06.2022г. за мобилен номер *************,
формирана както следва: 134,09 лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и част от предоставените отстъпки на абоната,
съответстващи на оставащия срок до края на договора и 237,38 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство
марка TCL 305 32GB Black – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
385 по описа на Районен съд Котел за 2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. Градец,
к*************, да заплати на „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от 142,47 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 385/2024 г. по описа на Районен съд Котел.
ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. Градец,
к*************, да заплати на „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК ********* сумата от 156,58 лева – разноски по гр.д. №
825/2024 г. по описа на Районен съд Котел.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
11