№ 421
гр. П., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20244400500527 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на П.ски Районен съд ,ІІІ-ти гр.с.№733 от 29.05.2024г.,
постановено по гр.д.№4046/2023г.е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения от К. В. Ц.,ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.П., ж.к.„***”, бл.***, ет.***, ап.***, чрез адв. А.Д., САК, със съдебен
адрес за призоваване: гр. София, р-н „***“,ж.к.„***“, ул.„***” №***, ет.***,
ап.*** против "***" АД ,ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,п.к.****,р-н ***,бул./ул.*** № *** иск на основание
чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.10 ал.1 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД за
прогласяване недействителността на договор за потребителски паричен
кредит ****-*********, сключен между К. В. Ц., ЕГН ********** в
качеството й на кредитополучател и „*** С.А, клон България“,
ЕИК:********* в качеството му на кредитодател.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответната страна- „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД гр.София,ЕИК
*********.
1
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от ищцата пред ПРС К. В. Ц.,чрез пълномощника й адвокат А. Д. от САК,с
която същото се обжалва като неправилно и необосновано.Твърди се,че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че неточното посочване на
годишния процент на разходите (ГПР) не води до недействителност на
договор за потребителски паричен кредит PLUS - ********,като ПРС не се е
съобразил с практиката на СЕС, която е задължителна за
съдилищата.Въззивницата счита,че при преценката за недействителността на
процесния договор за потребителски кредит въз основа на аргумента за
неточното посочване на ГПР, съдът следва да съобрази най-новата практика
на СЕС, обективирана в Решение от 21.03.2024г.г. по дело С-
714/22.,постановено по преюдициално запитване. В жалбата подробно е
възпроизведено цитираното решение на СЕС.С оглед цитираното решение на
СЕС са изложени доводи,че уговорените в процесния договор за
потребителски паричен кредит "такса ангажимент" и застрахователна премия
по "Защита на плащанията" са разходи по кредита, които следва да бъдат
включени при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, но не
са включени в него.Налице е неточно посочване на ГПР в договора, което е
равносилно на нищожност на договора. Относно наведените с исковата молба
доводи за недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, отхвърлени от
първоинстанционния съд като недоказани,въззивницата излага доводи,че с
проекта за доклад по чл. 140, ал. 3 ГПК, представен от първоинстанционния
съд с определение № 1292 от 29.03.2024 г. не е разпределена правилно
доказателствената тежест от съда. Обстоятелството дали при съставянето на
процесния договор за потребителски кредит е спазено изискването да се
използва размер на шрифта не по-малък от 12, както е предвидил
законодателят,следва да се докаже от кредитодателя. а не от
кредитополучателя.В тази насока е посочена практика на ВКС и на
СЕС.Посочено е,че от неправилното разпределение на доказателствената
тежест в хода на делото,се е стигнало и до неправилния извод на
първоинстанционния съд в обжалваното решение, че не е доказан размер на
шрифта на процесния договор по- малък от 12. Съдът е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила като не е изследвал служебно
въпрос, касаещ неравноправност на клауза от договора.
На това основание решението на Районен съд П. е постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон , същото е в противоречие с
практиката на всички съдилища в Република България, както и с практиката
на СЕС.В тази насока в жалбата са изложени подробни доводи и
съображения.В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени
обжалваното решение на ПРС № 733 от 29.05.2024г. по гр.дело № 4046/2023
г.като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено друго ,
2
с което да бъде прогласен за недействителен договор за потребителски
паричен кредит PLUS - ********, с оторизационен код ********, сключен
между К. В. Ц., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и "***"
АД,ЕИК ********* в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал.
1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 10, ал.1 от ЗПК. Претендира се и
присъждане на адвокатско възнагрждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗА за двете
инстанции, в размер на 1 594,35лв.с ДДС за всяка инстанция.
В съдебното заседание на 25.09.2024г.пред ПОС въззивницата и нейния
пълномощник адвокат А. Д. не се явиха.Депозирана е молба за разглеждане на
делото в отсъствие на страната и нейния проц.представител, ведно със списък
на разноските по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна „***“АД гр.София,чрез пълномощника си
юрисконсулт М.М. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1
ГПК.Отговорът е изпратен по-късно от ПРС, поради което не е съобразен при
постановяване на определението по чл.267 ГПК.С отговора е взето
становище,че въззивната жалба е неоснователна,като въззиваемото дружество
моли Окръжния съд да потвърди изцяло решението на ПРС.Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,а при условията на
евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца.
В съд.заседание на 25.09.2024г.не се е явил представител на банката.От
юрисконсулт М.М. е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие
на представител на дружеството.
Третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
гр.София чрез юрисконсулт К.А. е депозирало писмен отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето становище,че жалбата по
същество е неоснователна ,а решението на Районен съд П. е изцяло
законосъобразно и правилно.Посочено е,че правилно ПРС е съобразил, че
след изготвената експертиза реалният ГПР е в размер на 34,00%, което не
противоречи на императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която
установява максимален размер на ГПР в размер на пет пъти законната лихва
по просрочени задължения ,определена с постановление на Министерски
съвет (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения).Съгласно
постановлението на МС законната лихва за просрочени парични задължения
се определя в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни
3
пункта.Към датата на сключване на договора за кредит, 22.04.2021 г.,
основният лихвен процент определен от БНБ е бил в размер на 0%, съгласно
публичните данни от сайта на БНБ, т.е. лихвата за забава е била в размер на
10%.ГПР в размер на 34,00% не надвишава пет пъти размера на законната
лихва,чийто размер е 50% към онзи момент, както изисква закона, за да се
счете за прекомерно. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само клаузите в договор,
надвишаващи определения размер посочен в ал. 4 на чл. 19 следва да се имат
предвид за нищожни.Оспорва се възражението, че е нарушена нормата на чл.
10, ал.1 от ЗПК, относно размер на шрифта в договора за кредит,респ, че е по-
малък от 12. На първо място бланкетно и неоснователно е твърдението, че не
всички части от Договор за потребителски паричен кредит № ****-
*********1 от 22.04.2021 г. са съставени на шрифт 12. Не става ясно кои
точно елементи се счита, че са съставени с по-дребен шрифт. На следващо
място видно е, че с определението,постановено по реда на чл.140 от ГПК е
указана доказателствената тежест, а именно, че ищцата следва да докаже
твърденията си за недействителност на договора. Не е поискана и съответно
не е назначавана съответна експертиза, която да установи дали шрифта на
договора отговаря на изискуемия съгласно закона. В заключение моли
Окръжния съд да отхвърли като неоснователна въззивната жалба на ищцата и
да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.В
условията на евентуалност, ако съдът счете иска за основателен,третото лице-
помагач счита, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата ,следва да се приложи практиката на
СЕС- Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Въведеното с чл. 38,
ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците
в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС. Посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги,като от значение следва да са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото .В същия смисъл е определение №
50015 от 16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС,ТК,първо отделение и
определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС,
ТК, второ отделение.
В съд.заседание на 25.09.2024г.не се е явил представител на третото
лице-помагач.Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствие на
4
представител на дружеството.
Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани в жалбата ,
становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от К.
В. Ц. срещу“***“АД гр.София с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1
т.10 и чл.10 ал.1 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД,с който се претендира да бъде
признат за недействителен договор за потребителски паричен кредит PLUS
********, сключен на 22.04.2021г.между ищцата К. В. Ц. като
кредитополучател и „*** С.А. клон България“ като кредитор,чийто
правоприемник е ответника“***“АД.Твърденията в ИМ са,че е нарушена
разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК и не е спазено изискването шрифтът на
договора да не е по-малък от 12.Следващото основание,на което се
претендира недействителност на договора е поради нарушение на
чл.11,ал.1т.10 от ЗПК,като са изложени доводи,че в ГПР не са включени
всички разходи,като разходите за „такса ангажимент“ и застрахователната
премия“Защита на плащанията“е следвало да бъдат включени при
изчисляване на ГПР.
За да отхвърли така предявения иск ,ПРС е приел,че в процесния
договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 21,16 %,като
такса ангажимент и застрахователна премия са разходи, свързани с предмета
на договора за потребителски кредит.С оглед приетото и неоспорено от
страните заключение на ВЛ В.В. е установено, че ако при изчисляване на ГПР
по процесния договор се включи такса ангажимент и застрахователна премия,
ГПР ще бъде в размер 34 %, което не надвишава нормативно определения
максимален размер.На това основание съдът е счел ,че не е налице
недействителност на процесния договор за кредит.Тези съображения на ПРС
са неправилни и не се възприемат от въззивната инстанция.
От представените пред ПРС писмени доказателства безспорно се
установява,че на 22.04.2021г. между „*** С.А. клон България“гр.София като
кредитор и К. В. Ц. като кредитополучател е сключен договор за
5
потребителски кредит PLUS ********, съгласно който размерът на кредита за
потребителски цели е 5 500лв., застрахователната премия -1956,60лв.,такса
ангажимент 192,50лв.,уговорено е изплащането да се извърши на 60 броя
погасителни вноски,а съгласно погасителния план,инкорпориран в самия
договор ,първата вноска е с падеж 01.06.2021г.,а последната с падеж
01.03.2026г,като всяка месечна вноска е в размер на 171,97лв.Съгласно
договора общата стойност на плащанията е 10 318,20лв.,ГПР е 21,16 %,а
лихвения процент -17,69%.
При сключване на договора за кредит ,между страните е сключен и
договор за застрахователно посредничество ,по силата на който ищцата К. Ц.
като клиент е възложила на кредитора „*** С.А. клон България“гр.София в
качеството му на застрахователен посредник да посредничи при сключването
на застрахователен договор със застрахователите „*** клон България“ и „***
общо застраховане,клон България“.Съгласно чл.4 от този договор клиентът е
упълномощил застрахователния посредник да сключи от негово име и за
негова сметка застрахователен договор със застрахователите ,като е
уговорено,че застрахователната премия ще бъде платена от клиента,съгласно
условията на договор за кредит PLUS ********.
От представените с исковата писмени доказателства се установява,че на
ищцата като кредитополучател е предоставен Стандартен европейски
формуляр/л.35/ ,в който са описани всички параметри на договора за кредит .
От представеното към ИМ извлечение за състоянието на процесния
договор за кредит,издадено от ответника /л.36-37/се установява ,че до 01.05.
2023г.задължението по кредита е погасявано ,съобразно погасителния
план,като до пълното погасяване на кредита ,т.е за за непадежиралите вноски
ищцата дължи сумата 6 362,89лв.Видно от погасителния план,съдържащ се в
извлечението, погасяването на дължимите суми е разпределено на 60 равни
анюитетни вноски ,всяка в размер на 171,97лв. дължими на 1-во число,за
периода 01.06.2021г.до 01.06.2026г.,като за всяка вноска е отразено каква част
от главницата и възнаградителната лихва погасява,като застрахователната
премия също е разпределена за плащане в тези 60 вноски по кредита, като
ежемесечно се дължи сумата 32,61лв.,която е част от размера на ежемесечната
вноска от 171,97лв.
Няма спор,че ответникът „***“АД е правоприемник на кредитора по
6
договора ,като банката е придобила търговското предприятие на „*** С.А.
клон България“.При справка в търговския регистър се установява,че на
06.06.2023 г. по партидите на отчуждителя и правоприемника е вписано
прехвърляне на предприятието на "*** С. А., клон България", КЧТ по силата
на договор, сключен между чуждестранния търговец и "***" АД, след което е
вписано заличаване на клона.
Ищцата К. В. е физическо лице,при сключване на процесния договор е
действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност и
същата има качеството на "потребител",съгласно чл.9 ал.3 ЗПК и според
легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.Кредитодателят "*** С. А., клон
България,чийто правоприемник е ответника „***“АД е юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност и има качеството на кредитор
,съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. Договорът безспорно е такъв за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря на императивно
установените от този закон изисквания относно неговото съдържание.
Спорният въпрос е налице ли са предпоставките на чл.22 ЗПК за обявяване
на процесния договор за потребителски кредит PLUS ********, сключен на
22.04.2021г.за недействителен.
Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Твърденията на ищцата в ИМ са,че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК,тъй като не е спазена разпоредбата всички
елементи на договора да с размера на шрифта,не по-малък от 12. Окръжният
споделя изложените от ПРС съображения ,че ищцата не е доказала
твърдението за нарушение на чл.10 ал.1 ЗПК. С изготвения от ПРС проекто-
доклад по реда на чл.140 ГПК на ищцата е указано ,че носи
доказателствената тежест и следва да установи твърденията си за
недействителност на договора. Ищцата не е поискала и съответно в
производството пред ПРС не е назначавана съответната техническа
експертиза ,която да установи дали шрифта на договора отговаря на
изискванията,съгласно чл.10 ал.1 ЗПК. ПРС правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните и в тази насока не са допуснати
7
съществени процесуални нарушения,каквито доводи са развити в
жалбата.Недоказано е твърдението ,че процесният договор за потребителски
кредит не отговаря на изискването за шрифт,съгласно чл.10 ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК при сключване на договора следва да се
уговори годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 начин.Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор е посочено,че ГПР е 21,16%.В представения
Стандартен европейски формуляр е отразено,че ГПР е 21,16%,включва 60
месечни погасителни вноски всяка в размер на 171,97лв. с 30 дневен гратисен
период; 17,69% лихва ,като към разходи ,свързани с договора по т.4 е
включена такса ангажимент в размер на 3,50 % от размера на кредита в размер
на 192,50 лв., която сума се удържа от размера на кредита.
Пред ПРС е назначена съдебно-счетоводна експертиза.От заключението на
ВЛ В.В.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
съдът възприема изцяло се установява,че ако при изчисляване на ГПР по
процесния договор бъдат включени такса ангажимент и застрахователната
премия,то ГПР ще е в размер на 34 %.Съгласно заключението по договора са
извършени плащания в общ размер на 3 955,31лв.,с които са погасени:
главница 1 472,43лв.;договорна лихва -1700,24лв.и застраховка на кредит -
782,64лв.Установено е от ВЛ,че посоченият в договора ГПР от 21,16%
включва главница,лихва и такса ангажимент.ГПР,посочен в договора от
22.04.2021г.е изчислен по формулата , предвидена в Приложение №1 към ЗПК
,като е получен резултат от 21,16 %. Видно от експертизата застраховките по
кредити не се плащат всяка поотделно, а с обща сума към застрахователя
„***“,представляван от две дружества“*** Общо застраховане“АД клон
България и „***“АД клон България на месечна база,като спрямо покритието
на застраховката и нейното разпределение,на двете дружества поотделно са
8
превеждани суми.Посочено е,че плащането на кредитора по процесния
договор „*** С.А,клон България“към двете застрахователни дружества за
сумата на месечната застрахователна премия по процесния договор е част от
общото плащане.Установено е от ВЛ, че след преустановяване на плащанията
от страна на клиента по застрахователната премия,застраховката е анулирана,а
прекратяването на застрахователното покритие не води до промяна на
ГПР,ГЛП или начисляване на допълнителни такси.
Съгласно § 1,т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги,свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Спорен е въпроса в конкретната хипотеза сключването на застрахователен
договор представлява ли задължително условие за сключване на договора за
кредит ,в която хипотеза съгласно §1т.1 от ДР на ЗПК застрахователната
премия следва да е включена като разход в ГПР или не се касае за такова
задължително условие,в която хипотеза застр.премия не следва да е включена
в ГПР .
Основното възражение в писмения отговор на ответника е,че в случая
няма основание за включване на застрахователната премия в ГПР,тъй като
застраховката „Защита на плащанията „е сключена по желание на
клиента,след изрично изразено от него съгласие и сключването й не
представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при
определени параметри. Действително в представения СЕФ/л.35/ съгласно
т.3.е посочено , че за получаване на кредита не се изисква задължително
сключване на договор за застраховка,но при тълкуване клаузите на процесния
договор за кредит и договор за застрахователно посредничество се налага
извода,че сключването на договор за застраховка е бил задължително условие
за получаване на процесния кредит.Застрахователната премия съгласно чл.2 от
9
условията по процесния договор е е включена в общия размер на кредита и
съответно е част от всяка месечна погасителна вноска.Съгласно чл.4 от
договора за застрахователно посредничество застрахователната премия ще
бъде платена от клиента ,съгласно условията на договор за кредит PLUS
********.Съгласно чл.5 .1 от общите условия за застраховка „Защита на
плащанията „кредитополучателите едновременно с попълването и
подписването на договора за кредит изразяват своето изрично писмено
съгласие да се застраховат и приемат настоящите Общи условия.Декларацията
за приемане на застраховането и Общите условия е включена в
застрахователния сертификат ,който е неразделна част от всеки договор за
кредит.
При тълкуване на горепосочените клаузи съдът приема,че сключването
на застраховка е съставлявало задължително условие за предоставяне на
кредита по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК.Цитираната норма от
националното законодателство възпроизвежда определението,съдържащо в
чл.3,буква“ж“на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008г.относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета,което следва да се
приложи..Според тази норма“общи разходи по кредита за
потребителя“означава всички разходи,вкл.лихва, комисиони,такси и всякакви
други видове разходи,които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора,с изключение на
нотариалните разходи ,разходите за допълнителни услуги , свързани с
договора за кредит ,по-специално застрахователни премии ,също се включват
,ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредит или получаването му при
предлаганите условия .
В конкретната хипотеза получаването на кредита , съгласно т.2 от
условията по договора включва заплащането на застрахователна премия за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Застрахователната премия
представлява разход,който е следвало да бъде включен в ГПР ,а в случая от
приетата икономическа експертиза безспорно се установи,че в посочения в
договора ГПР от 21,16 % този разход не е включен. Независимо от
установеното от експертизата,че при включване на застрахователната премия
10
и таксата ангажимент в ГПР,размерът на ГПР ще бъде 34 % и този размер не
би надвишил определения в чл.19 ал.4 ЗПК максимален размер на ГПР,който е
50% ,съдът счита,че след като този разход за застрахователната премия не е
включен при изчисляването на ГПР,е налице противоречие на императивната
разпоредба на чл.11 ал.1,т.10 ЗПК,което обуславя извода за недействителност
на процесния договор на основание чл.22 ЗПК.В този смисъл е и практиката
на ВКС-определение №50685 от 30.09.2022г.по гр.д. №578/2022г.,ІІІ г.о.
Окръжният съд изцяло възприема изложените в посоченото определение
съображения на ВКС,който е разгледал идентичен казус по договор, сключен
със същия кредитор.
По изложените съображения съдът приема,че предявеният иск е
основателен,доказан и следва да бъде уважен,като на основание чл.22 във
вр.чл.11,ал.1,т.10 ЗПК във вр.чл.26 ал.1,пр.1 от ЗЗД се прогласи за
недействителен сключения на 22.04.2021г. договор за потребителски паричен
кредит PLUS ********.
Изводите на ПРС не съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради
което и на основание чл.271 ГПК обжалваното решение следва да се отмени ,а
въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
Ищцата е освободена от внасяне на ДТ.С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция и на осн.чл.78,ал.6 ГПК ответникът „***“ АД следва да
заплати дължимата ДТ по сметка ПОС,съответно за първата инстанция в
размер на 412,73лв.и ДТ за въззивно обжалване в размер на 206,36лв.или
общо дължимата ДТ е в размер на 619,09лв.
За осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата и
въззивник К. Ц. в двете инстанции на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр.с чл.78
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на адвокат А. Д. от САК адвокатско
възнаграждение,с ДДС,но не в претендирания с жалбата размер от
3 188,70лв.с ДДС.,съответно за всяка инстанция в размер на 1594,35лв.с ДДС.
Окръжният съд намира, че не е обвързан от определените с Наредба
№1/09.07.2004г.размери на минималните адвокатски възнаграждения. При
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22 г., че националната
юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени
относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с
11
акт на адвокатско сдружение /в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС/ и
забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с
такъв акт, тъй като това ограничаване "би могло да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС".В този
смисъл съдът приема,че при определяне дължимото адв.възнаграждение по
чл.38 ал.2 ЗА съдът следва да съобрази действителната правна и фактическа
сложност на делото,както и реално положения от адвоката труд по
осъществената безплатна правна помощ.С оглед цената на иска мин размер на
адв.възнаграждение,изчислен по реда на чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата е в размер
на 1328,64лв.,съответно с ДДС в размер на 1594,37лв. за всяка една
инстанция,а за двете инстанции в размер на 3 188,74лв .Този размер на
адв.възнаграждение е прекомерно висок и не съответства на действителната
правна и фактическа сложност на делото,нито на вида и характера на
предоставената правна помощ. В случая от пълномощника е изготвена искова
молба пред ПРС и въззивна жалба пред ПОС,взето е становище по съществото
на спора.В производството пред първата инстанция са проведени две съдебни
заседания,а пред Окръжен съд производството е приключило в едно съдебно
заседание,като адвокат Д. не се явявал на нито едно от заседанията. Делото е
за недействителност на договор за потребителски кредит и не се
характеризира със значителна фактическа и правна сложност,
продължителност или многобройни съдебни заседания, допълнителни разходи
или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство.В този
смисъл съдът приема че адвокатското възнаграждение за адвокат А. Д. от САК
следва да бъде определено в размер на 1 000лв.за двете съдебни
инстанции,съответно с ДДС в размер на 1 200 лв.
Неоснователна е претенцията на третото лице –помагач за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,с оглед разпоредбата на
чл.78 ал.10 ГПК,съгласно която на третото лице-помагач не се присъждат
разноски.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ГПК решението на П.ски Районен съд
12
,ІІІ-ти гр.с. №733 от 29.05.2024г.,постановено по гр.д. №4046/2023г.по описа
на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.22 ЗПК във вр.с чл.26 ал.1,предл.1 от ЗЗД
във вр.чл.11т.10 от ЗПК за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за потребителски
паричен кредит PLUS ********, сключен на 22.04.2021г , между К. В. Ц.
,ЕГН ********** от гр.П., ж.к. “***“ бл.***, ет.***,ап.*** като
кредитополучател и „*** С.А. клон България“ като кредитор,чийто
правоприемник е “***“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.****,район ***,бул./ул.“ *** „№***.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК “***“АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,п.к.****,район ***,бул./ул.“ ***
„№*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПОС ДТ в размер на 619,09лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр.с чл.78 ал.1 ГПК
“***“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,п.к.****,район ***,ул.“ *** „№*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д.
от САК,личен №*** от гр.София,район
„***“,ж.к.“***“,ул.“***“№***,ет.***,ап.*** адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200 лв.,с вкл.ДДС за осъщественото безплатно процесуално
представителство на К. В. Ц. в двете съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на
вземания“,ЕАД гр.София ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.“***“№***,офис-сграда „***“, ет. ***, офис ***,
трето лице-помагач на страната на „***“АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 и сл ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13