Р Е Ш Е Н И Е
11.06.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 122 2 0 1 2 година гр. Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на единадесети май 2 0 1 2 година
в публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Членове: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
Секретар: С.К. и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
К.А.Х.Д № 99/2012 г. по описа на КАС за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Зам.-Началникът на ОСЗ - Кюстендил, обжалва Решение № 115 от 24.02.2012 г. по адм. дело № 841/2011 г. на КРС, с което се отменя Решение № 183-ОЗ/14.12.2010 г. на ОСЗ - Кюстендил, с което са обезщетени наследниците на Н. С.Ч. и връща преписката на ОСЗ - Кюстендил за произнасяне с решение, съобразно дадените в мотивите на решението указания да определи правилно съответната стойност на признатото и полученото обезщетение от ОПФ. Осъжда ОСЗ – Кюстендил да заплати на Н.С.Ч., сумата от 310 лв., представляващи направени разноски по делото. Изложени са изводи за неправилност, поради нарушения на съществени съдопроизводствени правила и незаконосъобразност на решението - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК.
Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че е налице несъответствие в определеното обезщетение на Н. С.Ч., като се сочи, че ОСЗ – Кюстендил е приложил правилно и законосъобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Иска се отмяна на решението на КРС, съответно да се остави в сила Решение № 183-ОЗ/14.12.2010 г. на ОСЗ – Кюстендил.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на КРС. Твърди, че решението за обезщетяване с компенсаторни бонове не е съобщавано на доверителя й, както и че оценката на имота не съответства на определеното обезщетение.
Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че КРС е постановил правилно решение.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение, на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, счита оспореното решение за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна се установява, че Н.С.Ч. е наследник по закон на С.Н. Ч.. Същият е заявил право на собственост за имоти по преписка вх. № 30211 от 12.11.1998 г. на С. Н. Ч. На С. Ч. е било отказано възстановяването в съществуващи или възстановими стари реални граници на правото на собственост върху: 1. нива от 3.100 дка, четвърта категория, находящ се в землището на с. Л, м. “***”, заявена с № 1 от заявлението и установена с опис-декларация № 40/1949 г., тъй като попада в разпоредбите на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ; 2. овощна градина от 1.000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Л., м. “***”, заявена с № 21 от заявлението и установена с опис-декларация № 40/1949 г., в хипотезата на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ и 3. ливада от 1.200 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Л., м. “***”, заявена с № 22 от заявлението и установена с опис-декларация № 40/1949 г., също в хипотезата на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ.
С Решение № 39-О/20.07.2000 г. на ПК – Кюстендил за определяне на правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Кюстендил по преписка за обезщетяване с вх. № 30211/12.11.1998 г. на наследниците на Н. С.Ч. е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове, както следва: 2.200 дка, трета категория – по 955 лв./дка, на стойност 2101 лева и 3.100 дка, ІV категория по 839 лв./дка на стойност 2601 лв. Решението е връчено на С.Н. Ч. на 01.08.2000 г..
С Решение № 39-3/26.02.2008 г. на ОСЗ - Кюстендил за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл. 19 ал. 17 т. 1 от ППЗСПЗЗ, издадено на основание решение № 39-0/20.07.2000 г. за определяне на правото на обезщетение по преписка вх. 0 30211/12.11.1998 г., на наследниците на Н. С.Ч. и заявеният начин на обезщетяване, след прилагане на коефициент 1.00 за редуциране на стойността на дължимото обезщетение със земя на общината, е определено на наследниците на Ч. обезщетение със земя на стойност 1952 лв.
С Решение № 183-ОЗ/14.12.2010 г. на ОСЗ - Кюстендил за обезщетяване със земеделска земя, съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Л., наследниците на Н. Ч. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 5.810 дка земеделски земи на обща стойност 1952 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на селото, както следва: поземлен имот от ОПФ № 035055 по плана за обезщетяване, представляващ изоставена нива от 5.810 дка, шеста категория, м. ”***” на стойност 1952 лв., при граници: имоти с № 035056, № 035039, № 035054, № 000040. Заверената скица на имот № 035055 представлява неразделна част от решението.
По първоинстанционното дело е приета и съдебно - оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Д.Д., в която се установява, че стойността на поземлен имот № 035055 в землището на с. Л., с площ от 5.810 дка, е 3219 лв. Стойността му по Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи, съобразно характеристиките на имота, посочени в приложената към заключението експертна оценка, е по – ниска от стойността на имота по решението на ОСЗ – Кюстендил, която е 1952 лв, тъй като при определянето й са използвани осреднени максимални коефициенти за целия масив от ОПФ, предоставен за обезщетение, които са по – високи от коефициентите по НРОЦЗЗ за отделен поземлен имот. С допълнително заключение по експертизата, разликата се явява между определеното право на обезщетение на стойност 4702 лв. с Решение № 39-0/20.07.2000 г. на ПК – Кюстендил и обезщетението на стойност 1952 лв. с Решение № 183-0З/14.12.2010 г. на ОСЗ – Кюстендил, се дължи на обстоятелството, че за останалата стойност на обезщетението в размер на 2750 лв., наследниците на Н. С.Ч. са обезщетени чрез поименни компенсационни бонове, за което ПК – Кюстендил е постановила решение № 39 – 1/23.02.2001 г.
С Решение № 115 от 24.02.2012 г. по адм. дело № 841/2011 г. КРС отменя Решение № 183-ОЗ/14.12.2010 г. на ОСЗ - Кюстендил за обезщетяване със земеделска земя, съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Л., с което наследниците на Н. С.Ч. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на земеделски земи, подробно описани в решението и връща преписката на ОСЗ - Кюстендил за произнасяне с решение, с което ОСЗ – Кюстендил да определи правилно съответна стойност на признатото и полученото обезщетение от ОПФ. Осъжда ОСЗ – Кюстендил да заплати на Н.С.Ч. сумата от 310 лв., представляващи направени разноски по делото.
Настоящият състав на КАС, счита че обжалваното решение е неправилно, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 във вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК ще го отмени и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за нищожност и недопустимост на решението.
КРС правилно е изложил в мотивите си, фазите на обезщетителното производство за имотите по чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, от които процесното решение на ОСЗ - Кюстендил е окончателния завършваш етап. Изяснил е, че това решение подлежи на обжалване само по отношение съответствието между признатото и полученото обезщетение – първото - определено с решенията по чл. 19 ал. 8 и ал. 17 от ППЗСПЗЗ и второто - по чл. 27а от ППЗСПЗЗ.
Ч. е бил обезщетен със земя от ОПФ, в който се включват земи от всички землища на територията на Община Кюстендил. Конкретното местоположение на земите се определя с план за обезщетяване на територията на цялата община, след влязло в сила решение по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне стойността на обезщетението. Тъй като не се възстановява в реални граници собствеността върху земеделските земи, а се определя обезщетение според желанието на заявителя, в случая със земя от ОПФ, то няма пречка тази земя да бъде дадена в различни парцели и в землищата на различни населени места на територията на Общината. Чл. 19 ал. 18 от ППЗСПЗЗ допуска, че когато при определяне на обезщетението се образуват имоти с размери по - малки от определените в чл. 10 ал. 1 от ЗСПЗЗ, обезщетението се извършва чрез предоставяне на имот в съсобственост, като всеки собственик има идеална част, съответстваща на стойността на обезщетението. Съобщение за изготвяне плана за обезщетяване се обнародва в Държавен вестник и той не подлежи на обжалване. Ал. 20 т. 3 и т. 4 съдържат препоръка проектирането на имотите да се извършва в землището, в което е признато право на обезщетение на собствениците или в съседни на него землища и по възможност в онези от предоставените земи, чието местоположение е в близост до имотите, за които се обезщетяват. Законът не предвижда възможност за обжалване на плана за обезщетяване и в този смисъл собствениците са лишени от възможността да възразят срещу начина на определяне местоположението на имотите, дадени за обезщетение относно местност и землище, а в производството по чл. 27а от ППЗСПЗЗ тези възражения не могат да се разглеждат, защото законът изрично определя обхвата на производството пред съда само относно несъответствието по стойност между признатото и полученото обезщетение. Стойността на обезщетението се определя с решението по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ, като тя е парична.
Планът за обезщетяване се изготвя след влизане в сила на решението за определяне стойността на обезщетението, а в производството по чл. 27а от ППЗСПЗЗ се контролира съответствието на стойността на полученото обезщетение в лева с признатото обезщетение с решението на ОСЗ по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Сравнява се определената парична равностойност на обезщетението, която трябва да е еднаква, докато категорията земя и местоположението могат да бъдат различни.
Изложеното сочи, че нормативно уредения постепенен начин на провеждане на обезщетителната процедура е задължителен за спазване, поради което всяко едно от постановените решения следва да е влязло в сила и да е придобило статут на стабилен индивидуален административен акт, преди издаване на следващото. КРС е изложил непълни мотиви за поетапния характер на производството по обезщетяване,като не е отнесъл същите към възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за невлезли в сила решение № 39-1/23.02.2001 г. и решение № 39-3/26.02.2008 г. на ОСЗ с правен характер на такива по чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ. На практика съдът не се е произнесъл по същността на цялото оспорване, изразено и в с.з. на 09.12.2011 г. Съгласно нормата на чл. 172а ал. 2 от АПК, съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните изводи по тях. В случая, липсва произнасяне на съда по възражението във връзка със стабилността на решенията по чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ, които решения са материалноправна предпоставка за издаване на процесното решение и в този смисъл проверката се включва в предмета на съдебния контрол, ведно с нормативно регламентираната проверка по чл. 27а ал. 1 изр. 2 от ППЗСПЗЗ. Това включване обосновава извода, че липсата на мотиви по възражението, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а ал. 2 от АПК.
Изхождайки от посоченото по-горе поетапно обезщетително производство, в същото се включва и задължението на органа да докаже стабилност на посочените в мотивите на процесното решение, предходни решения, посредством представяне на доказателства за влизането им в сила. Към изпратената от органа административна преписка, липсват доказателства за валидно съобщаване на решенията по чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ и влизането им в сила, при което положение с оглед възраженията на представителя на жалбоподателя в жалбата и в хода по същество, за съда се е породило задължение на основание чл. 9 ал. 3 и чл. 171 ал. 4 от АПК да даде указание на административния орган, че следва да установи с надлежни писмени доказателства влизането в сила на посочените решения. Допуснатото от съда нарушение е съществено, има значение за изхода на правния спор предвид задължителната преценка за законосъобразност, която съдът следва да извърши на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 ал. 1 от АПК. Поради неизпълнение на посочените задължения, съдът е лишил жалбоподателя от възможността да попълни делото с доказателства и по този начин е нарушил правото му на защита.
С оглед на изложеното, касационният съд ще отмени решението на КРС и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за даване на указания на административния орган по доказателствата /установяване влизането в сила на решение № 39-1/23.02.2001 г. и решение № 39-3/20.07.2008 г. но ОСЗ-Кюстендил/ и прилагане на доказателствената тежест.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 2 във вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 115 от 24.02.2012 г. по адм. дело № 841/2011 по описа на КРС и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: