Решение по дело №1413/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 121
Дата: 18 февруари 2021 г.
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20207150701413
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

      

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 121/18.2.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

При секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

Живко Пенев

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по к.н.а.х. дело № 1413 по описа на съда за 2020 г.

                              

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на К.А.Н. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. *** против Решение № 570/17.11.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 1346/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш серия К, № 3737294 на ОД на МВР гр. Пазарджик, с който на касатора на основание чл.  189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба от 400. С решението е осъден касаторът да заплати на ОД на МВР – Пазарджик направените по делото разноски.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд, както и да се отмени издаденият електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик – редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 468/18.01.2021 г. от главен юрисконсулт Пенова, процесуален представител на ответника, в което по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба и потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик счита, че решението на РС Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Сочи, че не е нарушена процедурата, посочена в чл. 189 от ЗДвП за издаване на електронен фиш.

Административен съд – Пазарджик, като взе доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени  доказателства, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 20.05.2020 г. с мобилната система за контрол на скоростта  на МПС – АТСС – АRH CAM S1 е било заснето в град Пазарджик, бул*****“ № 153 с посока на движение към кръстовище с ул. “****“ МПС БМВ *** *** с регистрационен номер СВ***** и скорост 84 км/ч. Техническото средство заснело движението на автомобила, измерило фиксирало и записало скоростта му на движение 81 км/ч. (с отчетен толеранс 3% спрямо отчетената скорост), с което касаторът е извършил нарушение, като се е движел с превишена скорост, а именно при разрешена скорост в населено място 50 км/ч. След което били разпечатани фотоснимки, на която може да се възприеме автомобилът, измерената скорост на движение на автомобила, датата и часът на заснемането му. Установен бил собственикът на автомобила в лицето на „Уникредит лизинг“ ЕАД, както и ползвателят на автомобила – жалбоподателя К.А. П. Въз основа на така направените  констатации, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба от 400 лева.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното административно нарушение, като е счел, че правната квалификация на нарушението е определена правилно от наказващия орган.

Във връзка с установяването на субекта на нарушението, нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административно-наказателна отговорност за собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Видно от доказателствата по делото, след направената справка по първоначалната регистрация на МПС БМВ **** с регистрационен номер СВ **** е установено, че лекият автомобил е собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД, а ползвател е жалбоподателят. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които за извършени от лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице-лизингополучател е предоставило фактическото управление на автомобила, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят ползвател на автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага с информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно средство – негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице – лизингополучател.

Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава процедура, при която първоначално издаденият електронен фиш се връчва на лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави информация за действителния извършител на административното нарушение, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС и процедурата по установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде ангажирана да бъде съкратена, като издаденият електронен фиш се издава на ползвателя на автомобила.

Съдът намира, че в случай, че адресатът на електронния фиш е счел, че не следва да се ангажира неговата отговорност, то е трябвало да откаже получаването му и своевременно да направи възражение чрез подаване на декларация до ОД на МВР Пазарджик. Това правомощие законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14 - дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът, респективно ползвателя на МПС, с което е извършено нарушението има възможност да представи в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението, и копие от свидетелството му на управление  на МПС, като в случая не са предприети такива действия от жалбоподателя К.Н..

Нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства. В мотивите на постановеното решение  РС - Пазарджик подробно е обсъдил предоставените писмени доказателства, както и е отговорил на всеки един от повдигнатите въпроси в жалбата. С оглед на изложените по-горе мотиви намира, за неоснователни направените възражения в касационната жалба, за незаконосъобразност на поставеното решение на основание нарушение на материалния закон.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, поради което жалбата ще следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 570/17.11.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 1346/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА К.А.Н. с ЕГН ********** ***  да заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на  80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /п/                     

           

                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                   

                                       2./п/