Решение по дело №393/2018 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 91
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 15 декември 2019 г.)
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20184330100393
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 

 гр.Тетевен ,17.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-Ви състав, в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета  година, в състав

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА

 

          При секретаря Виолета Монова , като разгледа гр.д. № 393 по описа на ТРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

 

     Ищците Р.М.И. ,Н.М.Г. , И.М.К. , Ф.М.М., А.М.Щ. , твърдят ,че са собственици по наследство и давностно владение па Поземлен имот , находящ се в землището на с. г с ЕКАТТЕ *****, целият с площ от 649.71 кв.м., начин на трайно ползуване - използуваЕ ливада, девета категория , находящ се в м. „К“, при граници и съседи имот № ****** използваЕ ливада на насл. на ******,имот № ******- използваЕ ливада на насл. на щ.м.Щ., имот ****** - използваЕ ливада - Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № ****** използваЕ ливада - частна общинска собственост и имот № ****** — жилищна територия на с. г, заедно с находящтата се в гореописания имот паянтова постройка - яхър, заснета по геодезическо заснЕне с осови координати -10,11,12 и 13. Твърдят ,че имота бил на техния общ наследодател - М К. *** , починал на 18.04.2002 г. Имотът в по- голямата си част бил  ограден , а самата постройка е била правена от общият им наследодател през 50- те години на миналия век. В същия имот били  погребани и техните предци и там се намират гробовете им, около 6-7 на брой.Ищците знаели  от баща си , че имотът бил от неговия баща , никога не е бил урегулиран ,както и че същият никога не е одържавяван , отнЕн от собственика му по ЗСГ,никога не е включван в ТКЗС,нито е заплащано някакво обезщетение за евентуалното му отчуждаване.Същият имот в неговата цялост бил  владян изцяло през годините от баща им, и след неговата смърт от тях неговите наследници до настоящия момент.След смъртта на общия им наследодател владението ни върху имота не било смущавано по никакъв начин до края на 2017г. Тогава В.М.И.от с. г и се опитала да разгради имота им. Казала им, че е взела този имот под наем от Община - Тетевен. В Община - Тетевен разбрали ,че  имот е присъединен към един по- голям имот с кад. № ****** , предаден на Община- Тетевен със Заповед № РД-08-08/26.01.2009 г. На Директора на ОД „Земеделие“ гр. Л.- земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.От Общината разбрали , че целият имот е актуван е акт за общинска - частна собственост - Акт № 5951 от 12.07.16 г. И целият имот , заедно с присъединения процесен е отдаден под наем с Договор за наем № 388 от 26.09.17 г. Отишли в ОбС „Земеделие „ гр. Т и поискали да им се заснеме имота  , заедно с постройката. Поддържащата фирма - ЕТ „ К.Д.“ направила на място геодезическо заснЕне на имота и постройката , като изработила  проект.От фирмата обаче им казали , че не може да им издаде скица - проект , тъй като фирмата , макар и спечелила конкурса за геодезическо поддържане на кадастъра , все още няма договор с Министрество на земеделието и горите.Твърдят ,че е било образувано досъдебно производство за самоуправство с процесния имот и от прокуратурата им казали да представят доказателства , за това , че за същия имот има образувано дело за спорното право на имота им . Ищците молят  съдът да признае за установено със сила на присъдено нещо , по отношение на Ответната О.Т., че са собственици по наследство и давностно владение на Поземлен имот , находящ се в землището на с. г с ЕКАТТЕ *****, целият с площ от 649.71 кв.м., начин на трайно ползуване - използуваЕ ливада,, девета категория , находящ се в м. „К”, заедно с находящтата се в гореописания имот паянтова постройка - яхър, заснета по геодезическо заснЕне с осови координати -10,11,12 и 13 и който недвижим имот е присъединен към един по- голям имот , собственост на Община - Тетевен с кадастрален № ******.

     След завеждане на исковата молба с обявление в  ДВ , бр. 97 от 23.11.2018 г. е обнародвана  Заповед № РД-18-1788 от 30.10.2018 г.  на изпълнителния директор на АГКК,– е  одобрена  КККР за землището на с. г, община Тетевен, област Л.  .  

 В съдебно заседание от 19.04.2019г. с писмена молба с препис за ответника е направено уточнение на  петитума на иска от ищците по делото , като същия е изменен съобразно отразяването му в новата кадастрална карта  със съотвентите идентификатори предвид заключението на вещото лице , а именно : съдът да признае за установено със сила на присъдено нещо , по отношение на ответната О.Т., че ищците Р.М.И. ,Н.М.Г. , И.М.К. , Ф.М.М., А.М.Щ. , наследници на М К. *** са собственици по наследство и давностно владение на поземлен имот , находящ се в землището на с. г с ЕКАТТЕ *****, целият е площ от 649.71 кв.м., начин на трайно ползване - използваЕ ливада, девета категория , находящ се в м. „К“, при граници и съседи - имот № ****** използваЕ ливада на насл. ******,имот № ******- използваЕ ливада на насл. на щ.м.Щ., имот ******- използваЕ ливада - Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № ****** използваЕ ливада - частна общинска собственост и имот № ****** - жилищна територия на с. г, заедно с находящтата се в гореописания имот паянтова постройка - яхър, заснета по геодезическо заснЕне с осови координати -10,11,12  и 13 ,който недвижим имот е присъединен към един по- голям имот , собственост на Община - Тетевен с кадастрален № ****** и които  имоти , по новоприетата Кадастрална карта и кадастралните регистри на с. г, одобрена със Заповед № ДД-18-1788 от 30.10.2018 г. на ИД на АГКК гр. София са присъединени към ПИ с идентификатор *****.29.35, целият с площ от 1.067 дка.,записан на Община- Тетевен, с трайно предназначение -„Земеделска територия,начин на трайно ползване - естествени ливади и който имот , съгласно - скица- проект № 2 от 04.03.19 г. на инж. К. е ПИ с идентификатор *****.*****3, находящ се в местността „К“, с площ от 638 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска територия,, начин на трайно ползване - ливада, със собственици - наследници на М  К. К. и съседи на проектния имот -*****.******, *****.*****, *****.*****, *****.****, *****.***********.*****и в който имот се намира изградената селскостопанска сграда с проектен идентификатор -*****.*****3.1- на един етаж, паянтова селскостопанска сграда с площ от 13 кв.м.

       В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника О.Т.. Ответникът оспорва  изцяло предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен  изцяло, като недопустим, неоснователен и недоказан със законните последици от това.Твърди ,че О.Т.е собственик на ПИ с №****** по КВС на с. г, в землището на с. г с ЕКАТТЕ *****. О.Т.въз основа на Акт за частна общинска собственост и завършена процедура по реда на чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с чл.19 от ЗСПЗЗ, чл.45г от ППЗСПЗЗ и Заповед № РД-08-08/26.01,2009г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Л., по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ на Областна дирекция „Земеделие“ Л., с която е одобрено протоколно решение от 22.01.2009г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-08-107/21.10.2008г. на Директора на ОД „Земеделие“ Л., относно определяне имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ на територията на О.Т.по землища, в частност в землището на с. г, съгласно приложено Протоколно решение от 22.01.2009г. и приложение №1 за имот ПИ с №******, вписан под пореден № 190, с площ от 1,079 дка, начин на трайно ползване - използваЕ ливада, начин на възстановяване ССРГ, вид собственост - частна общинска. Имотът се намира в местността „К“ .За процесния имот бил съставен Акт за частна общинска собственост №5951 от 12.07.2016г., вписан на 15.07.2016г., под № 2291, имотна партида 41121, акт №28, том VIII, дело №1460/2016г., по описа на Служба по вписванията гр. Тетевен, с граници и съседи подробно описани в акта и скицата, приложена към него. Процесният имот попадал в категорията земеделски земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Същият не е бил собственост на М К. ***.Със Заповед №578/10.08.2017г. на Кмета на община Тетевен, във връзка с Решения №412/28.02.2017г., № 448/23.03.2017г. и №534/22.06.2017г. на ОбС-Тетевен, на основание чл.37и, ал. 14 от ЗСПЗЗ, чл.14, ал.2, ал.7 от ЗОС и чл.13, ал.1 от Наредбата за стопанисване и управление на общински поземлен фонд на е обявен публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на пасища, земи и ливади, в който е включен и процесния имот. Въз основа на Заповед № 630/31.08.2017г. на Кмета на О.Т.за определяне на спечелил за същия имот е сключен Договор №388 от 26.09.2017г. за отдаване под наем на имота за срок от една година, считано от 26.09.2017г. до 30.09.2018 г. с В.М.И.с адрес: с. г, ул. ******

     В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Н.Х. , който поддържа иска и моли същия да бъде уважен , О.Т.се представлява от юрисконсулт Й.В. , която оспорва иска представила е и писмена защита , към същата е приложен и НА с рег №495от 16.02.2005г., акт №114,т.IIдело 322/2005г. на служба вписвания при Р.С.Тетевен , който не е приет и не е представен като доказателство по делото , с който Ф.М.М. , Е М. Кирова ,Р.М.И. ,Н.М.г. и И.М.К. са продали ПИ с площ от 660 кв.м.заснет по подробния устройствен план на с. г с пл.№30 в кв.34 по плана на селото в едно с построената в него жилищна сграда през 1948г , както и с всички извършени подобрения в имоат трайно прикрепени към  земята, който няма отношение към спора , а касае имот на ищците ,в който е построена жилищна сграда.

      Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приЕ от фактическа страна за установено следното:

 

От приложената скица № К02015/19.01.2016 г., на началник ОСЗ-Тетевен е видно ,че имот ****** ,към който се твърди ,че е присъединен имота от 649,71 кв.м. на ищците е целият от 1,079 дка и се намира в м. „К ” в землището на с. г, за същия е съставен АЧОС №5951от 12.07.2016г.

        Видно от представения от ответника разписен лист е, че имот с под №30 е двор с бивш собственик М К. К. съгласно съдебно решение от 03.11.1985г. с нов собственик Кристиян Русинов Къдрев съобразно НА №114/2005г., тоест от разписният лист не  е видно дали това е процесният имот , а и обозначеният под №30 имот явно е собственик на друг човек , а именно на лицето по нотариалният акт.

      Видно от удостоверение за наследници на М К. К. , починал на 18.04.2002г , след смъртта си  оставя наследници настоящите ищци по делото .

Със Заповед № РД-08-08/26.01,2009г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Л., по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ на Областна дирекция „Земеделие“ Л., е одобрено протоколно решение от 22.01.2009г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-08-107/21.10.2008г. на Директора на ОД „Земеделие“ Л., относно определяне имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ на територията на О.Т.по землища, в частност в землището на с. г, съгласно приложено решение от 22.01.2009г. и приложение №1 за имот ПИ с №******, вписан под пореден № 190, с площ от 1,079 дка, начин на трайно ползване - използваЕ ливада, начин на възстановяване ССРГ, вид собственост - частна общинска. Имотът се намира в местността „К“ при граници и съседи: 029038, ******, 029220, ******, ******.

 

     По делото бяха ангажирани гласни доказателства. Свидетелите ЮАК, АРИ , ФИИ , АМА, в свидетелските си показания твърдят ,че имотът е принадлежал на дядо М –М/наследодателя/никога не е бил в ТКЗС в него се намират 10 гроба в който са погребани наследодателя М К. , съпругата му това място било семейно гробище имало посадени и дървета  ,а в имота имало стопанска постройка , границите на имота били от юг И ИЛ, от север щ.м.,  като имотът е от 500-600 кв.Имота на ищците бил един ,но била прекарана улица и го разделила, в имота наследодателя на ищците гледал негови  коне ,овце и кози . Имота се обработвал от наследниците на М К. имота бил заграден.Свидетелката МПГв показанията си твърди ,че се касае за общински имот –ливада и попадал в разпоредбите на чл.19 от ЗСПЗЗ , имота бил отдаден под наем с договор за периода 2017г.-2018г.В протокол било отразено ,че имота бил в добро състояние ,считайки ,че съществуването на постройката не променял начина на ползване.След като имотът бил отдаден под наем разбрали че имало някакви гробове.От своя страна свидетелят В.С.В.заявява ,че не е ходил на место и не е участвал в тръжната процедура . По делото е изготвена и приета от страните и съда съдебно –техническа експертиза, вещото лице е констатирало ,че имотът представлява ливада с построен в него дървен паянтов обор  и е ограден с ограда с площ от 650 кв.м., както и че в имота има гробове , както и че липсват данни в кметство г и О.Т.имота да е отчуждаван , одържавяван или да е влизал в масивите на ТКЗС, на запад от процесния имот се намирал имот с идентификатор *****.701.30, който бил жилищния имот на наследодателя М К. К. и съгласно ЕТК от 1960г. между двата имота е минавала пътека , която ги е разделила на две части . По делото е приета и допълнителна експертиза по която е изготвена комбинирана скица , съобразена с кадастралната карта на с. г , както и проект за изменение на кадастралната карта, която е приета от съда.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Изхождайки от твърденията и направеното искане в исковата молба, съдът счита, че е предявен положителен установителен иск за собственост. Това е така, защото ищците искат установяване правото на собственост върху имота към настоящия момент, а не към един минал момент. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищците право. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всички , който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. Предявяването на установителен иск за признаване на правото на собственост от владеещи собственици против О.Т., но претендираща същото право е допустимо тогава, когато правата са засегнати. Ищците не разполагат с документ за собственост, поради което не са вписани като собственици на имота, а напротив, същият имот бил записан като "земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и стопанисван и управляван от общината". С оглед препятствията, които възникнали пред ищците за снабдяването с документ за собственост, защитата на претендираното материално право към момента на завеждане на молбата следва да се търси чрез предявения установителен иск, явяващ се процесуално допустим, като следва да се разгледа по същество относно основателността му.

Съдът намира за безспорно установено, че ищците, а преди това техния наследодател, са собственици на процесния имот по време на действие на глава ІІ от Закона за собствеността на гражданите/ЗСГ/ и до отмяната на разпоредбите на глава ІІ от този закон, в тяхна полза не е текла придобивна давност. Такава обаче е текла в тяхна полза от отмяната на глава ІІ от ЗСГ през 1990 г. до предявяване на исковата молба по повод на която е образувано настоящото дело, в резултат на което ищците биха могли да придобият по давност процесния имот. В тази посока е и практиката на ВКС, който заЕ становище, че по отношение на такива имот, върху които не е възникнало право на кооперативно земеползване и собствеността е запазена в реалните им граници, след отмяната на чл. 29 от ЗСГ през 1990 г. е отпаднала забраната да бъдат придобивани по давност (Решение № 427/21.07.2009 г. по гр.дело № 3255/2009 г. - ІІ г.о. на ВКС).

С оглед на горното настоящият състав приЕ, че фактическата власт върху описания недвижим имот е упражнявана от М К. К. , а впоследствие само от ищците повече от 50 години, тъй като се от СТЕ се установява ,че процесната стопанска сграда в имота е строена след 1960 г. на миналия век и от тогава съдът приЕ ,че е упражнявана фактическа власт . По силата на чл. 69 от ЗС се предполага, че те са държали вещта като своя, поради което е установено при условията на пълно и пряко доказване осъщественото от тях владение на имота за период повече от 10 години. Това фактическо състояние не е оспорено от ответника. Направеното от него възражение  в отговора е , че това не е довело до придобиване на правото на собственост, тъй като имотът е земя, общинска собственост на основание чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, а и имота  по АЧОС е с по-голяма площ ,а именно от 1,079 дка , а се претендира 649,71 кв.м..

Релевантно за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната страна. С оглед на това, че процесният имот никога и по никакъв начин не е бил отнЕн от ищците, респ. от техния наследодател –М К. К. , то този имот никога не е и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост. Вещо лице в СТЕ е отговорило и на въпроса,че за процесния имот ****** в общината  няма документи за отчуждена собственост н имота, в с кметство г също няма данни ,както и ,че в имота има положени гробове преди 4г, 8г. и други  полагани през по-късни години .

         Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако собственик на земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се доказа ищците, респ. наследодателят им, да са били, и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон. Действително видно от приложените по делото документи   е  завършена процедура по реда на чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с чл.19 от ЗСПЗЗ, чл.45г от ППЗСПЗЗ ,издадена е  Заповед № РД-08-08/26.01,2009г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Л., по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ на Областна дирекция „Земеделие“ Л., с която е одобрено протоколно решение от 22.01.2009г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-08-107/21.10.2008г. на Директора на ОД „Земеделие“ Л., относно определяне имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ на територията на О.Т.по землища, в частност в землището на с. г, съгласно приложено Протоколно решение от 22.01.2009г. и приложение №1 за имот ПИ с №******, вписан под пореден № 190, с площ от 1,079 дка, начин на трайно ползване - използваЕ ливада, начин на възстановяване ССРГ, вид собственост - частна общинска. Имотът се намира в местността „К“ .

За процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост №5951 от 12.07.2016г., вписан на 15.07.2016г., под № 2291, имотна партида 41121, акт №28, том VIII, дело №1460/2016г., по описа на Служба по вписванията гр. Тетевен, с граници и съседи подробно описани в акта и скицата, приложена към него.

       В чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници ,земята  останала след възстановяване правата на собствениците става общинска собственост. По отношение на имотите, попадащи в приложното поле на тази разпоредба правото на собственост не може да бъде придобито по давност, доколкото с разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ е предвидено, че по отношение на имоти, правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност започва да тече от 22.11.1997 г.. Също така съобразно  с §1 ЗИДЗС (обн. ДВ. бр.46/2006 г Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.Това приложно поле обхваща само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок - земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ(Решение № 427/21.07.2009 г. по гр.дело № 3255/2008 г. - ВКС; Решение № 798/16.11.2010 г. по гр.дело № 3303/2008 г. на V г.о. - ВКС). Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Съгласно практиката на ВКС:решение № 202 от 24.06.2011г. по гр.д.№1193/2010 г., ІІт.о,решение № 798/16.11. 2010 г. по гр.д.№3303/2008, Іт.о., решение № 427/21.07. 2009 по гр.д.№3255/2008,ІІг.о,р.№21/04.02.2011г. по гр.д.№1327/2009г., ІІг.о., решение №380/04.08.2010 г. по гр.д.№110/2009, І г.о.  и др. е прието,че в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок в хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ. Ако  имотът не подлежи на възстановяване по  реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. С тези решения ВКС се е произнесъл и по възможността такива имота да бъдат придобити по давност от лицата, които са ги владяли в срока по чл.79 ЗС, тъй като не попадат в хипотезите на ЗВСОНИ и ЗС, изключващи придобиването по давност.Характерът на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, се определя нормативно от  чл. 2 от ЗСПЗЗ. Законодателят е определил с  чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхожда от сегашното състояние на имотите, а с нормата на чл. 10 ЗСПЗЗ, е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е изходил от различни хипотези към момента на колективизацията. При преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ следва да се изхожда както от правилото на  чл. 2 от ЗСПЗЗ, т.е. от местонахождението му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната хипотеза, при която е обобществен към момента на кооперирането му. Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приЕ, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнЕне /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Обстоятелството, че един имот има земеделско предназначение, не значи непременно, че е бил включен или стопанисван от ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации.  В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.) или чл.12, ал.1 от ЗТПС/отм/, не е отнЕн фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При това положение , ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. В този смисъл издадения  Акт за частна общинска собственост №5951 от 12.07.2016г., вписан на 15.07.2016г., под № 2291, имотна партида 41121, акт №28, том VIII, дело №1460/2016г., по описа на Служба по вписванията гр. Т не може  да обуслови извод, че същия е станал общинска собственост, тъй като няма вещно-прехвърлително действие, след като по делото липсват доказателства процесните имоти да са били земи съобразно чл.10 от ЗСПЗЗ.  По никакъв начин заповед № РД -08-08/26.01.2009г на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Л., по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ на Областна дирекция „Земеделие“ Л., с която е одобрено протоколно решение от 22.01.2009г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-08-107/21.10.2008г. на Директора на ОД „Земеделие“ Л., относно определяне имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ на територията на О.Т.по землища, в частност в землището на с. г, не доказва ,че това са имоти по чл.10 от ЗСПЗЗ, т.к по делото не се установи процесните  имоти да е бил включван в ТКЗС,ДЗС и аналогични образования. Доколкото по делото не бе доказано, че имотът е подлежал на реституционна процедура по ЗСПЗЗ.

       При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищците, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищците не могат да придобият по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да установяват обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Действителното правно положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който макар и земеделски, никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв, спрямо него не се прилага нито разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ заличаваща изтеклия до влизането в сила на тази разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. Поради това съдът намира, че не са били налице пречки и забрани за придобиване по давност на правото на собственост върху имота.

Както по-горе се посочи, по отношение на имот, спрямо който не са приложими нормите на ЗСПЗЗ, забраната за придобиване по давност е отпаднала с отмяната на чл. 29 от ЗСГ през 1990 г. и не е съществувала пречка да бъде придобит по давност, какъвто е настоящия случай. При това изяснено положение на процесния имот, след отмяната на Глава ІІ от ЗСГ през 1990 г. липсват каквито и да е законови пречки за неговото придобиване по давност. От 1990 г. до предявяване на настоящия установителен иск от ищците са изминали 28 години, през който период от време, ищците , а преди това итехния наследодател К. , са упражнявали едно явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение върху процесния имот, в резултат на което и в съответствие с разпоредбата на чл. 79 от ЗС са придобили собствеността върху същия имот по наследство и давност.

Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Установено е по несъмнен начин, че се касае за наследствен имот, бивша собственост на посочения общ наследодател – М К. К. Безспорно установен е и фактът на наследственото правоприемство на ищците. Оригинерното придобиване е способ, който не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо позоваване от владелеца, за да настъпи ефектът на давността, която не се прилага служебно. Съдържанието на придобивната давност се състои както от фактическо упражняване съдържанието на вещното право, което лицето иска да придобие, така и от изтичане на определен период от време, през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право. А фактическият състав на придобивната давност включва владение по смисъла на чл. 68 от ЗС и определен срок от време, съобразено с хипотезата на чл. 81 от ЗС за евентуално прекъсване давността. В подкрепа на казаното до тук са и събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и безпристрастни. Разпитаните свидетели бяха категорични в показанията си, че ищците непрекъснато и необезпокоявано владеят имота, оградили са и полагат грижи за него, както ,и че имотът никога не бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или други организации и че никога не е бил собственост на О.Т.. Също така, свидетелите категорично индивидуализират процесния имот по местонахождение и площ, както и категорично установяват и че ищците са установили фактическа власт върху процесния имот като собствен - повече от 10 години в подкрепа на твърдението за владение  на имота необезпокоявано и непрекъснато. С оглед на изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. Без правно значение е обстоятелството, че ищците не са се снабдили с документи, които ги легитимират като собственици на имота. Достатъчен е фактът, че в полза на ищците е изтекла визираната в чл. 79, ал.1 от ЗС десетгодишна придобивна давност.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме за установено, че са налице законовите предпоставки предявената от ищците претенция да бъде уважена, с произтичащите от това законови последици, като признае за установено спрямо О.Т.,че ищците са собственици на основание давностно владение и наследство на процесния недвижим имот съобразно приложената към експертизата  скица проект №2/04.03.2019г. , тъй като съобразно ТР № 8/2014г от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС ,т.4 , то иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

      С оглед изхода на спора, искането на ищците на основание чл.78, ал.1 от ГКП за присъждане на разноски се явява основателно, тъй като не се доказа  ищците да са станали причина за завеждане на делото  Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за сторените по делото разноски те са в размер на  общо 1189,12лв ,представляващи адвокатски хонорар и съдебно деловодни разноски.   

        Мотивиран от така изложените съображения, Тетевенският районен съд:

                    Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Т.ЕИК ****** ,гр. Т , обл. Л. ,пл. „Сава Младенов”№9, представлявана от кмета д-р М.Б.-Н., че Р.М.И. ЕГН ********** *** ,Н.М.Г. ЕГН ********** *** , И.М.К. ЕГН **********о***, Ф.М.М. ЕГН ********** *** , А.М.Щ. ЕГН ********** *** наследници на М К. ***, починал на 18.04.2002г. са собственици на основание давностно владение и наследство на поземлен  имот, находящ се в землището на с. г с ЕКАТТЕ *****, целият е площ от 649.71 кв.м., начин на трайно ползване - използваЕ ливада, девета категория , находящ се в м. „К“, при граници и съседи - имот № ****** използваЕ ливада на насл. ******,имот № ******- използваЕ ливада на насл. на щ.м.Щ., имот ******- използваЕ ливада - Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № ****** използваЕ ливада - частна общинска собственост и имот № ****** - жилищна територия на с. г, заедно с находящтата се в гореописания имот паянтова постройка - яхър, заснета по геодезическо заснЕне с осови координати -10,11,12  и 13 , който недвижим имот е присъединен към един по- голям имот , собственост на Община - Тетевен с кадастрален № ****** , които  имот  по новоприетата Кадастрална карта и кадастралните регистри на с. г, одобрена със Заповед № ДД-18-1788 от 30.10.2018 г. на ИД на АГКК гр. София са присъединени към ПИ с идентификатор *****.29.35, целият е с площ от 1.067 дка.,записан на Община- Тетевен, с трайно предназначение -„Земеделска територия,начин на трайно ползване - естествени ливади и който имот , съгласно - скица- проект № 2 от 04.03.2019 г. на инж. К. е ПИ с идентификатор *****.*****3, находящ се в местността „К“, с площ от 638 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска територия,, начин на трайно ползване - ливада, със собственици - наследници на М К. К. и съседи на проектния имот -*****.******, *****.*****, *****.*****, *****.****, *****.***********.*****и в който имот се намира изградената селскостопанска сграда с проектен идентификатор -*****.*****- на един етаж, паянтова селскостопанска сграда с площ от ** кв.м.

     Скица проект №2/04.03.2019г изготвена от вещото лице по назначената и приета експертиза , приложена към делото е неразделна част от настоящото решение.

 

        ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК О.Т.ЕИК ****** ,гр. Т , обл. Л. ,пл. „******представлявана от кмета д-р М.Б.-Н.да заплати на О.Т., че Р.М.И. ЕГН ********** *** ,Н.М.Г. ЕГН ********** *** , И.М.К. ЕГН **********о***, Ф.М.М. ЕГН ********** *** , А.М.Щ. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на  1189,12/хиляда и сто и осемдесет и девет лева и дванадесет ст./лева.

 

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на  настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Т на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Л. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: