№ 801
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20211100901697 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по положителен установителен иск по чл.
694, ал. 2, т.1 от ТЗ.
Oбразувано e по искова молба на С.Т. срещу П.Ф.* ЕООД (н), с участието на
синдика на П.Ф.* ЕООД (н) – Т.И..
Ищцата твърди, че с решение 1359/23.07.2019 г. по т. дело 1552/2018 г. по
отношение на П.Ф.* ЕООД (н) е открито производство по несъстоятелност. С определение
264031/02.08.2021 г. по реда на 692 от ТЗ е оставено без уважение възражението на ищцата
срещу невключването в списъка с приетите вземания на нейните вземания, както следва – за
сумата от 16 728,44 лева – главница - дължими трудови възнаграждения, лихва за забава
върху тази сума в размер на 6 469,62 лева, законната лихва от предявяване на вземанията до
окончателното им заплащане, както и сумата от 3 456 лева – вземания по заплащани от
ищцата месечни вноски по дължим от дружеството договор за банков кредит, както и
законната лихва от предявяване на вземанията до окончателното им заплащане. Поради това
се предявява иск, за установяване посочените вземания.
Ответникът П.Ф.* ЕООД (н) – уведомен по реда на чл. 50,ал.2от ГПК, не взема
становище по иска.
Синдикът Т.И. дава становище за неоснователност, поради недоказаност на
исковете.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
Установява се от вписванията в ТР по партидата на П.Ф.* ЕООД (н) , ЕИК ****, че
с решение, № 1359 от 23.07.2019 г. по т. дело № 1552/2018 г. на СГС, VI - 22 състав е
обявена неплатежоспособността на П.Ф.* ЕООД (н), ЕИК ****, определена е началната й
дата – 31.07.2017 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, длъжникът
е обявен в несъстоятелност, като с решение от 09..12.2020 г. са прекратени правомощията на
1
органите на длъжника.
С молба, вх. номер 287424/13.11.2020 г. С.Т. е предявила вземанията си в сроковете
по чл.688, ал.1 от ТЗ спрямо ответното дружество, както следва – за сумата от 16 728,44 лева
– трудово възнаграждение за периода 01.2016 г.-12.2017 г., за месеците ноември и декември
2018 г. и за юни и юли 2019 година.
Предявени е и вземане в размер на 6 4969,62 лева – лихва за забава върху всяко
дължимо месечно трудово възнаграждение до момента на предявяване нa вземанията.
Предявени е и вземане в размер на 3456 лева – платени от ищцата задълженията на
дружеството по договор за банков кредит Бизнес овърдрафт BL 47600.
В изпълнение на задълженията си по чл. 686 от ТЗ временният синдик на
дружеството Х.С. е изготвила и представила списък на неприетите вземания, предявени в
срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вр. чл. 632, ал. 3 от ТЗ, който е предоставен на разположение на
кредиторите и длъжника в канцеларията на съда и обявен в Търговския регистър на
03.12.2020 година.
С възражение с вх. № 301309/11.12.2020 г. кредитора СТ. Р. Т. е възразила срещу
включването на предявени от нея вземания в изготвения от синдика списък на неприетите
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на
03.12.2020 година.
С определение 264031/02.08.2021 г. СГС, VI-22 състав е оставил без уважение
възражение, вх. № 301309/11.12.2020 г. на кредитора СТ. Р. Т. срещу включването на
предявени от този кредитор вземания в изготвения от синдика списък на неприетите
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на
03.12.2020 година.
Към заявлението за предявяване на вземания са приложени и трудов договор
12/26.06.2013 г., установяващ сключване на трудов договор между дружеството Постфинанс
ЕАД Ю(предишното наименование на П.Ф.* ЕАД) и С.Т., с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 550 лева месечно и допълнително ТВ – 0,6 % за всяка година
трудов стаж. Представена е и заповед за прекратяване на трудов договор 1/04.07.2019 г. на
основание чл. 327,ал.1, т.2 от КТ. Представена е и справка за начисления и удръжки на С.Т.
за периода 2016 – 2019 година, и извлечение от разчетна сметка за погасяване на кредит
от Юробанк България АД за с титуляр Постфинанс ЕАД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:
Исковете са предявени в срока по чл. 694, ал. 4 от ТЗ, след като от ищеца – кредитор
с неприето вземане е било направено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ относно списъка на
неприетите предявени вземания, обявен в ТР на 03.12.2020 година, в който е включено
вземането на С.Т. и съдът е оставил възражението без уважение.
Относно вземането по чл. 128 от КТ в размер на 16 728,44 лева и по чл. 876, ал.1 от
ЗЗД за сумата от 6 469,62 лева – лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение
Според чл.128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При
предявена претенция по чл. 128 КТ в тежест на работника (служителя) е да докаже, че
претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с
работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и че е
престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
2
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено, ако се твърди.
В конкретния случай, с оглед изричното оспорване от страна на синдика на
посочения факт, ищецът С.Т. не доказа, че действително е полагала труд през процесния
период в рамките на съществуващо трудово правоотношение с ответника П.Ф.* ЕАД (н).
Синдикът изрично оспори достоверната дата на представения трудов договор от
26.06.2013 година и съответно заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от
04.07.2019 година.
Касае се за частни документи, като по отношение на същите синдикът безспорно
има качеството на трето лице по смисъла на чл. 181, ал.1 от ГПК и по отношение на същия
тези документи нямат достоверна дата.
Въпреки изричните указания на Съда относно разпределението на
доказателствената тежест, ищецът не ангажира доказателства във връзка с оспорването. Не
бяха представени и доказателства за регистриране на трудовия договор по реда на чл. 62,
ал.3 от НОИ.
Установява се по делото и, че длъжникът - ответното дружество не е изпълнил
задълженията си по чл. 640, ал.2 от ТЗ да предаде счетоводните си ведомости и
документацията, свързана с търговската му дейност на синдика.
В тази връзка следва да се отбележи, че неустановяването на достоверна дата на
подписания трудов договор, не би довело до извода, че не се дължи трудово
възнаграждение, ако по делото бе доказано, че ищцата е полага действително труд по
такова.
Съгласно съдебната практика, ако работникът е бил добросъвестен, дори
изискването за форма на трудовия договор да не е спазено, отношенията между страните се
уреждат както при действителен трудов договор и трудово възнаграждение се дължи, ако е
доказано количеството на положения труд, а при липса на достатъчно данни за размера на
уговореното трудово възнаграждение, той се определя от съда при условията на чл. 162
ГПК, като бъдат съобразени размера на минималната работна заплата, минималните
осигурителни прагове за съответната трудова функция, статистическите данни за средния
размер на работната заплата в съответния бранш, и всички други установени обстоятелства
по делото. Работникът е добросъвестен, например, ако е подал подписан екземпляр от
договор и е получил сведение от работодателя, че е приет на работа. Той може да не
разполага с копие от договора с входящ или изходящ номер, а и работодателят може да не
води или да не води редовно дневник за кореспонденцията. Без значение е също дали
работодателят е подписал договора, той може да представи неподписан от него екземпляр,
но работникът е добросъвестен, ако е разчитал на добросъвестността на работодателя по чл.
8 КТ, че е подписал договора, пази го и е извършил необходимите уведомления. Ако
работодателят не представи или заяви че не е подписал договора или не го пази, работникът
може да докаже както съдържанието на договора, така и приемането му на работа с всички
доказателствени средства, включително и чрез изпълняването на трудовата функции
(аргументи от решение № 467 от 31.01.2014 г. по гр. д. № 2392/2013 г., IV ГО, ГК на ВКС,
решение № 251 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 255/2009 г., IV ГО, ГК на ВКС).
В допълнение, задължението за подаване на уведомления до съответната
териториална дирекция на НАП по чл. 62, ал. 3 КТ е административно, а самите
уведомления представляват частни документи, удостоверяващи неизгодни за работодателя
факти - наличието на трудово правоотношение, поради което съставянето им представлява
извънсъдебно признание за това обстоятелство.
Поради тази причина липсата на изпратено уведомление до ТД на НАП за
процесния трудов договор, съответно липсата на посочване името на ищцата в
разплащателните ведомости на предприятието за процесния период следва да се ценят,
заедно с останалия събран доказателсвен материал, за да се прецени дали между ищцата и
3
дружеството в несъстоятелност е съществувало трудово правоотношение през процесния
период, съответно дали е полагала труд и й се дължи трудово възнаграждение.
В конкретния случай ищцата, чиято е доказателствената тежест не ангажира
никакви други доказателства освен писменият договор с оспорена дата, че в исковия период
действително е полагала труд по трудово правоотношение с ответното дружество.
И доколкото се касае за факт, за който носи доказателствената тежест, Съдът следва
да го приеме за недоказан.
Поради това и предявеният установителен иск следва да се отхвърли. Неоснователна
е и акцесорната претенция за лихви.
Относно иска за сумата от 3456 лева – вземане на основание чл. 59 от ЗЗД –
стойността на платени вноски по договор за банков кредит
В тежест на ищцата бе да докаже фактите, на които основава претенцията си –
наличието на договор за кредит между ответника и трето лице, и че е заплатила посочена
сума вместо дружеството в несъстоятелност, с която сума същото се е обогатило.
Такива доказателства не бяха представени по делото. Посочването на името на
ищцата в представеното извлечение като вносител на сумата, не сочи на извод, че същата е
погасила със свои средства дължими вноски от ответното дружество по точно посочения
договор за кредит.
Поради това искът следва да се отхвърли като недоказан.
Относно разноските:
На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 266,54 лева по сметка на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Р. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: адв. В.С.,
гр. Варна, бул. ****, офис 220 срещу П.Ф.* ЕАД (н) ЕИК ****, адрес: гр. София, ул. ****
иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ за признаване за установено, че П.Ф.* ЕАД (н)
ЕИК ****, адрес: гр. София, ул. **** дължи на СТ. Р. Т., ЕГН ********** сумата от 16
728,44 лева - дължими трудови възнаграждения за периода 01.2016 г.-12.2017 г., за месеците
ноември и декември 2018 г. и за юни и юли 2019 година, лихва за забава върху всяко
възнаграждение от дата на падежа му до 10.11.2020 г. в размер на 6 469,62 лева от падежа на
всяко задължение до 10.11.2020 г., и за сумата от 3 456 лева – вземания по заплащани от
ищцата месечни вноски по договор за банков кредит Бизнес овърдрафт BL 47600, и
законната лихва от предявяване на вземанията (12.11.2020 г.) до окончателното им
заплащане.
ОСЪЖДА СТ. Р. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: адв. В.С., гр. Варна, бул.
****, офис 220 да заплати на основание чл.694, ал.7 от ТЗ по сметка на СГС сумата от
266,54 лева – държавна такса по делото.
Решението е постановено с участието на синдика на П.Ф.* ЕАД (н) ЕИК ****, адрес:
гр. София, ул. ****.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5