Р Е
Ш Е Н
И Е № 98
Гр.Кюстендил, 19.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретар: Е. С.
и
прокурора: Бойко Калфин
като
разгледа докладваното от .......съдия Георгиева......ВНОХД №221 по описа на
съда за
Производството
е въззивно –по гл.21 от НПК.
Образувано е по протест от ДнРП, жалба от
подсъдимия И.П.В. и жалба от частната
обвинителка и гражданска ищца А. С. С., с ЕГН ********** срещу присъда № 31/07.03.2018 г., постановена по
НОХД № 479/2017 г. по описа на Дупнишкия районен съд (ДнРС).
С присъдата,
ДнРС е постановил, че: „Признава подсъдимия
И. П. В.
– роден на ***г***, б.,
г.
на Р Б.,
със ***,
***.,
***,
***,
ЕГН **********
ЗА
ВИНОВЕН в
това, че на 22.10.2016г., около 02:30ч. в гр. Дупница, в заведение „Дъблин”,
под Спортната зала, е причинил на А. С. ***, лека телесна повреда –
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща
се в частично счупване на коронката на първи долен ляв зъб, разкъсано- контузна
рана и кръвонасядане в лява слепоочна област, кръвонасядания в областта на
двете очи и челото, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието,
контузия, натъртване на меки тъкани на гърба в областта на лява лопатка,
контузия и охлузвания на лява предмишница и хематом в дясна седалищна област,
чрез нанасяне на юмручни удари в областта на главата и ритници по цялото тяло
на пострадалата – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а,
ал.1 от НК му НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 1500.00лв.
(хиляда и петстотин лева), като
на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА в частта, в която му е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за това че И.П.В. е извършил гореописаното
деяние по хулигански подбуди, с цел да демонстрира чувството си на
превъзходство, пренебрежение към установения обществен ред, както и незачитане
на личността на Адрилена Сотирова.
Признава
подсъдимия И.П. В.,
със снета самоличност,
ЗА
НЕВИНОВЕН в
това, че по същото време и на същото място се е заканил с убийство на А. С.
***, чрез думи,
а именно „Ще те убия, ще те усмъртя” и това заканване е възбудило у А.С.
основателен страх за осъществяването му, като на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение
за престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия И. П. В.,***,
ЕГН:**********, да заплати на А. С. С.,
ЕГН **********,
сума в размер на 2000лв. (две хиляди
лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 22.10.2016 год. до
окончателното изплащане на дължимото, като иска за разликата до 5000лв. –ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователно завишен.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск
от А. С. С.,
ЕГН ********** срещу
подсъдимия И. П. В.,***,
ЕГН:********** в размер на 2000 лв.
(две
хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 22.10.2016 год. до окончателното изплащане на
дължимото, за престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 и от НК, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия И. П. В.,
със снета самоличност, да заплати сторените на досъдебното производство
разноски за изготвяне на експертиза в размер на 90.00лв. (деветдесет лева) по сметка на ОД на МВР гр.Кюстендил, 39.60лв. (тридесет и девет лева и шестдесет
стотинки) сторени разноски в хода на съдебното следствие, 80.00лв. (осемдесет лева),
представляващи 4 % държавна такса върху уважения размер на предявения
граждански иск за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, които суми следва да
бъдат заплатени по сметка на Районен съд – Дупница, както и да заплати на А. С. С.,
ЕГН ********** сумата
от 2300лв. (две хиляди и триста лева),
представляващи разноски за един адвокат.”
С протеста, надлежно допълнен, се иска отмяна на оправдателните части на присъдата и осъждане на подсъдимия
по обвиненията, за които е оправдан от районния съд, като за всяко от двете престъпления му се определи наказание лишаване от свобода, след което на
осн.чл.23 от НК се наложи общо най-тежко наказание лишаване от
свобода, изпълнението на което на осн.чл.66, ал.1 от НК се отложи. Твърди се, че присъдата в оправдателните `и части
е незаконосъобразна и необоснована. Сочи се, че фактическият извод на
съда за
нанесен удар на подсъдимия от
пострадалата свидетелка С.,
който „отключил агресията на подсъдимия към
нея” е направен в резултат на неправилна преценка на
доказателствата. Смята се, че събраните
по делото доказателства не сочат на направения
от съда извод, според който отправената от подсъдимия към св.С. закана
за убийство ( крещейки `и „Ще те убия”), не е могла да възбуди основателен страх у
свидетелката. Застъпва се становище за
установеност по делото, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.130,
ал.1 от НК по хулигански подбуди, поради което неправилно е оправдан по
обвинението по чл.131, ал.1, т.12 вр. с
ал.1 от НК.
Частната
обвинителка А.
С.,
с въззивна жалба, надлежно допълнена, също
обжалва оправдателните части на присъдата, с оплакване за
незаконосъобразност, искане за отмяната
и постановяване на присъда, с която да бъде осъден подсъдимия и по обвиненията,
за които е оправдан. Като гражданска
ищца А.С. е
обжалвала гражданско-осъдителната част на присъдата, с оплакване за неправилно
приложение на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Иска се изменяване на
присъдата в тази част И УВАЖАВАНЕ НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ В ПЪЛЕН
РАЗМЕР.
Подсъдимият е обжалвал осъдителните
части на присъдата, с искане за отмяна и
оправдаването му, с последиците от това в гражданско-осъдителната част и в
частта за разноските. Алтернативно е направил искане за намаляване на уважения
размер на гражданския иск. С
жалба-допълнение е направено искане за отмяна
на присъдата и прекратяване на производството, тъй като е признат за
престъпление, което е от частен характер и се преследва по тъжба на
пострадалия. Твърди се и че са налице
основания за приложение на чл.130, ал.3 от НК, тъй като и на него му била нанесена лека телесна повреда от
жалбоподателката, след като бил изритан от нея в слабините и изпитвал болка
след това. Навеждат се доводи и за неизясненост на фактическите обстоятелства и
за несъбиране на всички възможни доказателства. Отбелязва се и че е налице
съществено противоречие между
показанията на свидетелките С.
и С.,
дадени на досъд.и съдебно производство, както и че между показанията на св.С. и на
св. А.
И.
е налице противоречие. Отправя се и упрек към прокурора за нарушаване на вменената му по закон функция –общ надзор за
законност.
По време на въззивните съдебни прения прокурорът и адв.Емил Атанасов-повереник на частната обвинителка и гражданска ищца са пледирали за уважаване на протеста и въззивната жалба, а адв.Р.-защитник на подсъдимия е маркирал съществените противоречия между показанията на пострадалата свидетелка С.и Е. С., съпоставил е показанията им с тези на св.Иванов, св.д-р Д. и св.Л. и медицинската документация, като е направил извод за неподкрепеност на обвинението от доказателствата по делото.
Подсъдимият е заявил, че е
невинен.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС),
след преценка на протеста и жалбата, ведно с доказателствата и след служебна
проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е спазил
съдопроизводствените правила за разглеждане на делото, регламентирани в НПК. Не е допуснал съществени процесуални
нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата. Събрал е
относимите за изясняване на обстоятелствата по делото доказателства, които е
оценил според действителното им
съдържание. Въз основа на същите е направил
верни фактически и правни изводи. По време на проведеното от въззивния съд
въззивно съдебно следствие не са събрани доказателства, които да установяват
различна фактическа обстановка от приетата от ДнРС. Същата е ясно и детайлно изложена.
КнОС, след собствена преценка на
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Св.С. и пострадалата свидетелка
били съученички и приятелки. От средата
на септември
Известно
време преди това починала майката на св.С., което било известно на пострадалата св.С..
На 21.10.2016 год. св.Е. С.
била на работа в посоченото заведение. Към 23.30 часа, в заведението дошла пострадалата свидетелка А. С.,
за да я види и да си поговорят. Св.С. седнала до
бара, с форма на П-образ, с дължина около
По
същото време в заведението бил и подсъдимия И. В. с
компания. Него св.С.
познавала, като клиент, който не бил конфликтен
и агресивен, и не създавал проблем при
посещенията си. За около месец, през което време св.С. работела в заведението, била
свидетел само на един възникнал конфликт между подсъдимия и негов
приятел, по причина на последния, който
св.И.,
като собственик на заведението-прекратил.
Подсъдимият
бил пристигнал в заведението преди св.С.. Още в самото начало на вечерта св. С. му
се похвалила, че има пръстен, който му дала да види и той
сложил на малкия пръст на едната си ръката,
на който и останал. Св.С. продължила да изпълнява задълженията си, като
оставила пръстена на подсъдимия.
При
идването на св. А.С.
подсъдимият също седнал до бара на
барстол, в близост до нея. Направил няколко опита да се сближи с нея, като ѝ предложил да ходят в дома му, както и на
дискотека, но тя отказала, като заявила че има приятел. По едно време св.С. поискала от подсъдимия две цигари-една за нея, а
другата за св.С.и
той й дал. По-късно св.С.
помолила подсъдимия да наблюдава бара, а тя
изтичала до близкия магазин, за да купи цигари.
Около
01.00 – 01:30 часа на 22.10.2016 год. св. С.помолила посетителите да си тръгват, т.к. работното
време приключило. Скоро след това в заведението останали свидетелките С. и С., подсъдимия
и още четирима посетители, които
седели до бара. Докато и те си тръгнат свидетелките С. и С. започнали да играят билярд. В един момент
установили, че само подсъдимият е останал в заведението. Той се приближил към пострадалата свидетелка С. и подновил предложението си за среща между
двамата. Тя му отказала, а той настоявал, докато тя се придвижвала от билярда
до бара, до който седнала. Подсъдимият пък
останал на около метър от св.Сотирова и бил прав, когато св. С. поискала от него да ѝ върне пръстена. Подсъдимият се опитал да го свали от пръста
си, но поради отока на същия, не успял. След това заявил, че вече е негов и няма да го върне. Св.С. отново го помолила да й върне пръстена, защото й е
скъп спомен. Пострадалата свидетелка се
почувствала длъжна да се намеси и казала на подсъдимия, ако обича, да върне
пръстена на св.С.. Подсъдимият
заявил, че не може да го свали, след което св.С. му подала
през бара бутилка с течен сапун, с цел улесняване свалянето на пръстена.
След това продължила да почиства, зад бара, оставяйки св.С. и подсъдимия в близост един до друг. В един момент чула, че двамата започнали да се карат, подсъдимият да
я обижда, но продължавала да си върши
работата, мислейки, че подсъдимият ще я обиди и ще си тръгне. Конфликтът между двамата се задълбочил, като
според подсъдимия, внезапно и неочаквано за него, пострадалата
свидетелка го ритнала в
слабините. Той хвърлил тубичка с течен
сапун към нея, след което и след
обидите към нея св.С.
се изплашила и решила да си тръгва. Обърнала
се с гръб към подсъдимия и бързо започнала да си събира нещата, за да си
тръгва. Подсъдимият я приближил и й нанесъл
удар с юмрук в областта на
главата, от лявата страна. Започнал да я обижда, нарекъл я изрод, казал и да си седне на мястото “. Св.С. изпищяла,
обърнала се, за да избяга, но нов удар попаднал в областта на лицето ѝ, по дясната скула.
Като чула крясъка на приятелката си св.С. се обърнала към нея и видяла подсъдимия да й нанася удари с юмруци по главата. Подсъдимият
бутнал пострадалата свидетелка и тя се ударила
в наредени на мястото столове и паднала на земята. “; За миг св.С. се
стъписала от видяното и не знаела, какво да прави. След като паднала на земята
подсъдимисв.С.
по тялото и да я обижда, псува и ругае, казвай й „Ще ти еба майката!“; „Курво тъпа“;
„Боклук нещастен“; „Путко мършава” . Ритниците
му попаднали в гърба и на др.места. Тя
се свила в поза на ембрион и го молела да спре, но
той продължавал да я рита, обижда, наричайки я
боклук и казвайки й, че „Ще те убия! Умри,
курво! Ще ти еба майката, ще те усмъртя!“. В резултат на случващото й се,
на св.С.
на няколко пъти й причерняло пред очите и не чувала нищо. Св. С. отишла при тях и започнала да се опитва да
преустанови побоя на подсъдимия над св.С..
Първоначално не успявала да отдалечи подсъдимия от св.С. или да го накара да спре да й нанася побой и той
продължавал да я рита. В един момент подсъдимият се поуспокоил и св.С. застанала пред него, а св.С. станала и избягала навън, оставяйки вещите си в
заведението. Подсъдимият седнал до
бара. Св.С.
го попитала, дали и нея ще пребие, но той и отговорил, че няма. После
телефонирала на св.Иванов, казала му да
дойде в заведението, като на въпросите му за вида на проблема, не
отговаряла, а само повтаряла да дойде
бързо. След около 15 минути св.Иванов
пристигнал в заведението, в което били подсъдимия и св.С.. Останал изненадан, тъй като очаквал да види някой
агресивен посетител на заведението, но видял подсъдимия, който не му бил познат
като проблемен клиент. Попитал св.С., какво става, а тя му отговорила, да пита Иван
(подсъдимия). Попитал подсъдимия, какво се случва. Подсъдимият му се извинил,
за това, че късно вечерта трябвало да пристигне в заведението и му обяснил, че
момичето е скочило да го удря и обижда, и той се защитил. На
въпроса на св.И., защо някой би се държал така,
подсъдимият отговорил, че момичето го обиждало и го ударило.
Св.И. питал
къде е това момиче, но нито подсъдимия,
нито св.С.му отговаряли. Св.С. му казала, че е станал проблем, поради скарване
между момичето и Иван и искала той да пребие
подсъдимия. Св.И.продължил
да говори с подсъдимия и той му обяснил, че имал някаква операция, пострадалата
свидетелка го е изритала там, изпитал е болка
и се защитавал, тъй като нямал избор. Св.И. бил притеснен,
че в негово заведение се е случил
такъв инцидент и искал да научи, какво е здравословното състояние на пострадалата
свидетелка, поради което казал на св.С. да й се обади. След
известно време в заведението дошла св.Соти. с родителите й. Всички били много афектирани от
случая. По настояване на св. И., пострадалата с родителите й, той и св. С. отишли в полицията, за да съобщят за случая. След
това св. С.
отишла в Спешна помощ, от където била изпратена
и настанена на лечение в Неврологично отделение в МБАЛ „Св.Иван Рилски-
Според
изготвената на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза, при инцидента на 22.10.2016 г. пострадалата А.С. е получила следните травматични увреждания:
1/
частично счупване на коронковата част на първи долен ляв зъб –отчупване на около
1мм от върховата и част и „пукнатини по дентина”,
2/
КОНТУЗИИ-контузия на главата, изразяваща
се в разкъсно -контузна рана и кръвонасядане
в лява слепоочна област, кръвонасядания в областта на двете очи и челото; Контузия (натъртване на меки
тъкани) на гърба, в областта на лява
лопатка. Контузия (болка и охлузвания) на лява предмишница.
Кръвонасядане (хематом) в дясна седалищна област
(паднала)..
3/
Мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието-зашеметяване, замъгленост, оглушеност и др.
В
заключението си в.л. е посочило, че уврежданията на здравето на св. С. са
ѝ
причинили в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите на чл.128, 129
от НК.
Вещото
лице е посочило, че данните по делото не доказват и не сочат по –убедително за
претърпяно от пострадалата мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание (комоционна кома) и такова не се приема- видно от
показанията на самата пострадала, че има сравнително добри спомени за
инцидента, като и времето, преди и след него (съобщава само за „моменти причернявания пред очите и оглушеност“);
извършва активни действия – опитва се да се изправи, плаче и говори и др. По
наличните данни се приема, че в резултат на ударите по главата същата е
претърпяла по -леко мозъчно сътресение, протекло с краткотрайно степенно
разстройство на съзнанието- зашеметяване, замъгленост, оглушеност
и др.
В
заключението си в.л. д-р Н. е
посочил още, че :
- описаните травматични увреждания са причинени
по механизма на удари с тъп или върху твърд предмет и е възможно да са получени по време и начин, за които съобщава пострадалата.
-
малкото частично счупване на коронката
на първи долен ляв зъб, както и мозъчното сътресение със степенно разстройство
на съзнанието (всяко поотделно и в съвкупност) причиняват разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, а останалите
увреждания са причинили болки и страдание на пострадалата.
-Установените
при пострадалата увреждания не са довели до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота.
-Счупването
на зъба не подлежи на самостоятелно възстановяване; срок за възстановяване на
останалите увреждания при благоприятно протичащ възстановителен процес (към момента на изготвянето няма
обективни данни за усложнения, такива не са изложени и в хода на съдебното
следствие) – до около 20-25 дни.
Разпитан
в ОСЗ пред ДнРС, в.л. д-р Н. е
заявил, че по принцип, всяко едно от
нараняванията може да се получи при
падане, но в съвкупност всички
наранявания, не биха могли да се получат от едно падане, а би трябвало да са
причинени от множество падания, като някои от травмите могат да се получат от едно падане. Посочил е, че
е изготвил заключението си въз основа на документи, в които са дадени много
общи диагнози, тъй като липсва конкретизация на отделните увреждания. Разпитан пред
КнОС в.л д-р Николчев е направил превод на диагнозата от хирург в
Експертизата на пострадалата от латински на български език . Посочил е, че в
Експертизата от МБАЛ уврежданията са дадени твърде общо, а по-конкретно са
описани в мед.с-во. Заявил е, че уврежданията са причинени с не по-малко от 5-6 удара.. Конкретизирал е,
че описаната в мед.с-во рана с хематом в
лявото слепоочие е възможно да се получи с един удар. Пояснил е, че
при кръвонасядане по меки тъкани на лицето, увреждането може да проличи
до 2-3 минути, но може и след половин час; че от удара в областта на окото може
да има следи след няколко минути. Посочил е, че колкото по-малък е слоят меки
тъкани върху твърда подложка, напр.лицето, кост, вежди, скули, толкова по-бързо
се появява кръвонасядането, като то зависи и от множество др.фактори, като
големина на разкъсания съд и т.н. Заявил
е, че няма обективни данни, за да се направят по –категорични изводи
относно начина на причиняване на уврежданията от посочените в ОСЗ и
Експертизата.
Изложената
фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от ДнРС. Установена е въз основа на събраните от ДнРС и
КнОС доказателства, в т.ч.:
гласни доказателства, чрез показанията
на пострадалата свидетелка А.
С.
(л.29г-32г
от НОХД № 479/17 г. по описа на ДнРС),
св.Е.
С.-нейна
приятелка (л.32г-34г
от НОХД № 479, л.57г-
-писмени доказателства- медицински
документи-Медицинско направление, изд. на 22.10.16 г. на А. С.(л.13 от
ДП), Епикриза от 27.10.2016 г., изд. на
А.
С.
от Завеждащ „неврологочно отделение” при МБАЛ „Св.Иван *** от ДП),
Медицинско свидетелство, с
амб.№74/01.11.2016 г., изд. от д-р Дашков (л.15 от ДП), Амбулаторен лист (без №
и дата), изд. на А.
С.
от ЕТ „***” и подписано от лекар по
дентална медицина (л.16 от ДП), Справка за съдимост за подсъдимия
и бюлетин за съдимост (л.19 и 20
от НОХД № 479/17 г.), Писмо-справка от
08.01.2018 г., изд. от РУ на МВР-Дупница и Копие от Дневник за приети сигнали,
воден от ОДЧ на РУ към МВР-Дупница (л.62-63 от НОХД № 479), Експертно решение,
изд. на 11.11.2003 г. на подсъдимия и
Епикриза на подсъдимия, изд. от МБАЛСМ
„Пирогов” ЕАД (л.71 от НОХД № 479),
КАКТО И съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Н.-Началник ОСМ на МБАЛ „д-р Н.Василиев” АД-Кюстендил
(л.32-34 от ДП).
Изложените
фактически обстоятелства описват извършено от подсъдимия престъпление по отношение
на пострадалата свидетелка А. С., при което
са й причинени посочените в
медицинските документи и СМЕ травматични увреждания.
Времето,
мястото и механизма (начина) на причиняване на описаните в мед.с-во и посочените в СМЕ травматични увреждания
на св.С. от подсъдимия, както и нанесените обиди,
ругатни и закани по време на побоя от подсъдимия на свидетелката, са установени
от преките доказателства по делото, каквито са показанията на свидетелките С. и С.. КнОС им дава вяра в тази им част, защото се потвърждават взаимно, а показанията
относно начина на нанасяне на побоя и от изводите на СМЕ. Тези показания КнОс намира
за логични, ясни, категорични и убедителни, поради което липсва съмнение
относно достоверността им и им дава вяра. Такъв извод не може да бъде направен относно
обясненията на подсъдимия, според които, бил нанесъл само няколко шамара на пострадалата свидетелка, без да я удря и
рита по описания от пострадалата свидетелка С. и приятелката й С. начин. И
според КнОС, както и ДнРС е приел, тези обяснения на подсъдимия са депозирани с цел смекчаване
или изключване на наказателната му отговорност за причинените травматични
увреждания на пострадалата св.С.. Така
приема КнОС, защото вида и броя на констатираните при св.С. травматични увреждания, според СМЕ и заявеното от
в.л. по време на разпитите му от ДнРС и КнОС, не могат да бъдат причинени с
един удар, а с множество удари/падания и са причинени, както е посочено в СМЕ,
по механизма на удари с или върху твърд тъп предмет, като е възможно да са
получени по време и начин, за които се съобщава от пострадалата и в материалите по делото-при
нанесен й побой с ръце и крака и събаряне на земята от др.лице.
Установяването по категоричен начин на горепосочените
обстоятелства е достатъчно, за да
обоснове отговорността на подсъдимия за причинените на пострадалата телесни
увреждания. Тя, в случая, не може да
бъде изключена от спорните по делото факти и обстоятелства, определени като такива поради противоречие
между гласните доказателствени средства
относно тези факти. Констатираното противоречие, отбелязано от защитата по
време на съдебните прения пред КнОС, в свидетелските показания, относно продължителността на побоя, вида на намесата
на св.С. с
цел преустановяване на побоя, наличието или липсата на петно кръв на пода в
заведението след побоя и дали подсъдимият е бил повлиян от алкохол, колко и
какъв алкохол е пил преди побоя, не
разколебават извода за нанесения побой от подсъдимия на пострадалата свидетелка
и причинените й по време на същия травматични увреждания, описани в
медицинското свидетелство.
КнОС дава вяра на обясненията на подсъдимия,
според които към датата на деянието бил
оперативно отстранен десния му тестис, тъй като се потвърждават от медицинските
документи, представени по делото –епикриза и Експертно решение-двете от
КнОС
не дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени по време на въззивното
съдебно следствие, относно начина на причиняване на нараняванията на
пострадалата свидетелка, тъй като се
опровергават по категоричен и убедителен начин от показанията на пострадалата
свидетелка С.,
св.С. и
СМЕ. Намира за нелогични и наивни
обясненията му, според които се отбранявал и предпазвал от пострадалата, опитвайки
се да я зашлеви; че тя сама политнала и паднала върху наредени столове, които паднали около
нея, вкл. и върху главата й, след което
се свлякла на земята и седейки на земята, с единия й крак го ритала по десния
му крак, както и че след като го изритала в слабините я изгонил, тя
казала „добре, добре” и си тръгнала.
КнОС, съпоставяйки обясненията на подсъдимия и показанията на св.С., дадени пред ДнРС и пред настоящия състав на КнОС,
с показанията на пострадалата свидетелка и СМЕ, счита, че подсъдимият не
установява цялостното си действителното си поведение, а само част от него, според
което ударил пострадалата свидетелка по лявата й буза
с върха на пръстите на дясната си ръка.
Твърдението му, че я ударил, за да се защити от
опита й повторно да го удари, след като вече го била ритнала в
слабините, не се потвърждава от показанията на свидетелките С. и
С..
За разлика от пострадалата св.С.,
св.С. съобщава за скарване между подсъдимия и св.С. преди побоя над С. от подсъдимия. С тези показания на св.С. се
потвърждават обясненията на подсъдимия за наличие на словесен конфликт
между него и св.С., но не и за нанасяне на удари от св.С.на подсъдимия. Според КнОС наличието на твърдения от подсъдимия удар от страна на пострадалата
св.С. в
слабините му, непосредствено преди той
да й нанесе побой, не може да се изключи по категоричен начин. Такъв удар би
бил причина (мотив) на подсъдимия за нанесения побой на пострадалата свидетелка, тъй като предвид
мястото на което е попаднал и
здравословното състояние на подсъдимия, би могъл да обясни внезапното
гневно състояние на подсъдимия и нанесения побой над пострадалата по описания
от нея и св.С.начин. Обясненията на подсъдимия за конфликт с него
от страна на св.С. се
потвърждава и от производните показания на св.И., дадени пред ДнРС, според които непосредствено
след физическите увреждания на
пострадалата, подсъдимият обяснил, че
св.С.
го е изритала, изпитал е болка и се е защитавал.
КнОС
дава вяра на показанията на св.И., според които е бил извикан в заведението, отишъл
е, били са там само св.С.и
подсъдимия, научил е за нанесен побой над приятелката на св.С., питал е подсъдимия за случилото се, поискал е да
види пострадалата и да се изясни случай от полицията.
КнОС
не дава вяра на показанията на
св.Иванов, според които при срещата му
с пострадалата свидетелка в заведението след инцидента, видими наранявания по нея нямало. Тези му показания се опровергават
от констатацията в Епикриза на пострадалата ,издадена от МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003, в която е посочено:
„Конс.с хирург-Дг-контузио капитис (мекотъканна
контузиа на главата, неуточнена в какво се изразява, което може да
означава драскотини и цицини на няколко места, според дадения превод и заявеното от в.л. д-р Н.пред КнОС в ОСЗ на 08.11.2018 г.) . Контузио
рег.скапуларис син ( Мекотъканна контузия на гърба в областта на лявата
лопатка) Екскуриацио рег.ан тибия син ет
капити син. ( Охлузване на предна
повърхност на лява подбедрица и на
главата, в ляво), както и от показанията на
св. Чорбаджийска, видял първа пострадалата си дъщеря непосредствено след
нанесения й побой и установила пред ДнРС, че св.С. се прибрала с такси, плачеща, с подуто око и
подутини по главата, както и напикана. Тези показания на св.И. се опровергават и от показанията на св. Д. Л.,
дадени пред ДнРС, според които видяла приятелката си А. С. в
спешния кабинет, като главата й нямала съразмерни форми, а били яйцевидна-от
лявата страна имало голяма издутина, дясното й око се било притворило и
посиняло, подутина имала и в основата на главата. КнОС дава вяра на
посочените показания на св. Ч. и на св. Л., тъй като се потвърждават относно местата на
увреждане на пострадалата, за които данни се съдържат и в Епикризата на
пострадалата, в която са отразени общи
данни за констатацията на лекар- хирург. Затова не може да приеме за достоверни
показанията на св. И.,
според които св.С.
нямала никакви увреждания по лицето, след срещата си с нея, която е предхождана
от срещата на пострадалата свидетелка с майка й –св.Чорбаджийска. Тези му
показания се опровергават и от показанията на св.С., която е видяла пострадалата свидетелка по същото
време, по което и св.И.,
като е забелязала и установила в показанията си пред ДнРС, по време на очната ставка между нея и
св.Иванов, че „цялото лице на св.С.. било надуто”, както и че „Имала белези по китките,
като синини”.
Обясненията
на подсъдимия за нанесени му удари от пострадалата свидетелка не са подкрепени
от медицински документи или др.доказателства, установяващи някакво увреждане на
местата, на които сочи, че бил ударен. Увреждания, и то множество, са
установени, обаче, по пострадалата свидетелка, които могат да бъдат причинени по
описания от нея начин-чрез нанесени и удари и ритници, което според нея и св.С. направил подсъдимия..
Предвид
гореизложеното, според КнОС, не се касае за
неизбежна отбрана от страна на подсъдимия по отношение на пострадалата,
по време на която да й е причинил констатираните уврежданията, които според
обясненията му не биха могли да са причинени от него, доколкото с едно шамарче,
каквото й бил нанесъл, не биха могли да се причинят всички увреждания.
В
контекста на изложеното, КнОС приема, че спорът между подсъдимия и св.С. за връщането
на пръстена на св.С. от подсъдимия (евентуално и физическо
въздействие над подсъдимия, наличието на което не може да се изключи по
категоричен начин), е породил гняв у подсъдимия, прераснал във физическа
агресия по отношение на св.Сотирова, изразила се в нанасяне на удари и ритници,
в резултат на което й причинил описаните в медицинското свидетелство (мед.с-во)
травматични увреждания. В тази насока са
и показанията на св.С.,
според които непосредствено преди нанесения
на св.С. побой, между св.С. и подсъдимия е имало спор, скарване във връзка с
пръстена на св.С.след
което внезапно подсъдимият започнал да удря и рита св.Сотирова, както и да крещи обиди и ругатни, като според нея бил
„ като изпаднал в амок лунатик”, не обръщал внимание на думите й да спре
да бие св.С. и на молбите на пострадалата свидетелка да спре да
я удря, бил като „Лунатик”, агресивен и не спирал, докато успяла да го избута
от св.С..
Констатираните от ДнРС и съществуващи противоречия
между показанията на св. С. и св. И. относно наличието или липсата на
петно от кръв в заведението процесната вечер, разположението
на масите и столовете, и вида на осветлението не са от естество да
изключат и поставят под съмнение нанесения
от подсъдимия побой на пострадалата свидетелка, както и да обусловят съмнение в
достоверността на показанията на свидетелките С. и С.относно нанесения побой от подсъдимия на св.С..
За
разлика от ДнРС, КнОС намира за по-логични
и обосновани показанията на св. С., дадени по време на очната ставка между двамата, установила,
че пострадалата свидетелка имала рана
(цепнатина) по устните и кръв, доколкото
тези показания са частично подкрепени от горепосочените медицински
документи, СМЕ и заявеното от в.л. д-р Н. по време на разпита му пред двете съдебни
инстанции за твърде общо описание на уврежданията, позволяващо наличието и на подутини и драскотини по
пострадалата.
КнОС, намира
за необходимо да отбележи, че ДнРС неправилно е обсъждал писмените
обяснения на св.С., дадени по време на полицейската проверка,
непосредствено след деянието. Те не са събрани по предвидения в НПК ред, поради
което не са доказателство по см.на чл.104 от НПК, нито доказателствено средство
по см.на чл.105 от НПК и е недопустимо сравняването
им с надлежно събраните доказателства, както е сторил ДнРС. Счита,
че констатираните от ДнРС в мотивите на присъдата противоречия между показанията
на досъд. и съд.п-во не лишават съда от възможността за установяване на
възприетото от свидетелката. От всичките й показания , както и от дадените пред
КнОС (вкл. и тези на предварителната проверка),
става ясно, че тя е възприела и
възпроизвела нанасяни от подсъдимия на
пострадалата свидетелка удари и ритници по цялото тяло. По време на разпита й
на досъд.п-во е посочила единствено,
че подсъдимият е нанасял удари ( без да уточнява дали с шамар или юмрук, очевидно, защото
разпитът не е достатъчно задълбочен) и
ритници по цялото тяло, а в с.з. пред ДнРС е конкретизирала, че удара в главата
е бил с юмруци , че я е блъснал в масата
и столовете , тя паднала и той я ритал по цялото тяло. И пред КнОС е
посочила, че подсъдимият е удрял и ритал пострадалата по цялото тяло. Според
КнОС показанията на св.С.,
според които подсъдимият е бил пострадалата свидетелка с удари и ритници по
цялото тяло са ясни, последователни,
категорични и убедителни, а и се потвърждават от др.горепосочени по делото доказателства.
Правилно ДнРС е квалифицирал деянието на подсъдимия
като престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като го
е признал за невиновен и оправдал по останалата част от това обвинение –за
извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, както и за извършване
на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
КнОС
споделя правните съображения на ДнРС за обективна и субективна съставомерност
на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Същите са
изключително пълни, задълбочени и съответни на фактите, съдебната теория и практика.
Вярно е приел ДнРС, че
обвиняемият е реализирал изпълнителното деяние на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК чрез действие, изразило се в нанасяне на удари и ритници по главата и тялото на пострадалата
, в резултат на което й е причинил
съставомерния противоправен
резултат – лека телесна повреда,
изразяваща се в посочените травматични увреждания в СМЕ:
1/ частично счупване на коронковата
част на първи долен ляв зъб –отчупване
на около 1мм от върховата и част и „пукнатини по дентина”,
2/
КОНТУЗИИ-контузия на главата, изразяваща
се в разкъсно -контузна рана и кръвонасядане
в лява слепоочна област, кръвонасядания в областта на двете очи и челото; Контузия (натъртване на меки
тъкани) на гърба, в областта на лява
лопатка. Контузия (болка и охлузвания) на лява предмишница.
Кръвонасядане (хематом) в дясна седалищна област
(паднала)..
3/
Мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието-зашеметяване, замъгленост, оглушеност и др.
Телесната повреда е лека, защото увреждането
е довело до разстройство на здравето, извън случите на
чл. 128 и 129 НК, наличието на което е
необходимо и достатъчно за съставомерността на деянието по чл.130, ал.1 от НК
. В този смисъл е и ППлВС №3/79 г.
озагл. „По някои въпроси на съдебната
практика относно признаците и различията на видовете телесни повреди по НК”,
съгл. т.15 от което „под разстройство на здравето извън случите на чл. 128 и 129 НК” следва да
се разбират всички увреждания, които не
са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота.
Правилно ДнРС е приел, че от
субективна страна, престъплението е извършено умишлено ( при пряк умисъл по
см.на чл.11, ал.2 от НК), тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Не е налице по-тежко квалифициращия деянието субективен
признак „причиняване на телесната повреда
по хулигански подбуди” , поради което правилно подсъдимият е признат за невиновен и е
оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от НК
КнОС
напълно споделя съображенията на ДнРС за липсата на този признак, поради което и предвид анализа на доказателствата по
делото, не намира за основателен протеста и жалбата, съдържащи противоположно
становище.
КнОС,
подобно на ДнРС, счита, че престъплението по чл.130, ал.1 от НК е извършено по "хулигански подбуди" по смисъла на чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 от НК при липса на личен мотив у подсъдимия за телесната
повреда и наличие на основен, доминиращ мотив чрез това
увреждащо телесната неприкосновеност на пострадалия деяние да покаже явно неуважение към обществото и да
демонстрира грубо незачитане на установените социални ценности.
В
случая е установено по категоричен
начин, че подсъдимият вечерта преди
побоя е имал разговори с пострадалата, предложение за среща, спор
непосредствено преди побоя за пръстена на приятелката й, който пострадалата свидетелка настоявала да й
върне, и непотвърдено по категоричен начин,
твърдение на подсъдимия, че пострадалата го била изритала в слабините, непосредствено
преди да я удари. При това положение, и според КнОС, не може да се приеме,
че й е нанесъл побой без никакви
отношения с нея, без причина, без личен
мотив и без видим повод. Предвид приетите за установени фактически
обстоятелства, не може да се приема, че
нанесения побой на пострадалата от подсъдимия е необяснимо и неадекватно
поведение, извършено с цел
скандал, за да изяви себе си, като
погази установения ред, да докаже, че
може да върши, каквото си поиска, независимо от нормите на обществото, че вътрешната
мотивация му е била за извършване на
действие с цел да скандализира обществото.
При формиране на този извод КнОС взе предвид и приложимата и за престъплението „Лека телесна повреда при хулигански подбуди” задължителна съдебна практика за съдилищата, конкретно- т. 19 от ППВС № 2/57 г., изм. с ППВС № 7/87 г. по отношение на убийството, съгласно която „ Член 116, т. 10 НК следва да се прилага, когато убийството е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност. Предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от състава на убийството, ако са извършени с едно деяние. Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност.”, посоченото от ДнРС ТР №2/74 на ВС, както и незадължителната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 24 от 5.05.1997 г. на ВКС по н. д. № 452/96 г., I н. о., докладчик съдията Н. Ф., според което „Когато липсва личен мотив за убийството, а основният, доминиращият мотив на дееца е чрез това убийство да покаже неуважение към обществото, да демонстрира грубо незачитане на установените социални ценности, тогава убийството е извършено по "хулигански подбуди", Решение № 164 от 7.08.1998 г. на ВКС по н. д. № 492/96 г., I н. о., докладчик съдията Е. С., според което : „ Същественото, за да е налице действие по хулигански подбуди, е вътрешната мотивация на дееца, провокирана от извършените от него непристойни действия. Няма доказателства подсъдимите да са действували по причина и с цел да скандализират обществото, или дори да са допускали това (доколкото всяко едно престъпление в обективната действителност има такъв резултат). Поведението на подсъдимите е резултат на користния стремеж за лично облагодетелствуване, прераснал и в посегателства срещу личността. То демонстрира само по себе си пълна дезинтерeсираност от установения правопорядък, грубо и зловещо потъпкване на правата на личността, но тези белези в съответна мяра са характерни за всяко друго престъпление. Не може да се твърди, че липсва личен мотив за извършване на убийството. Озлобението на дейците демонстрира последиците от нереализирания в начертания план грабеж, от неочакваната по обем съпротива и трудност за осъществяване на предварителните намерения, от обяснимата незадоволеност от последващото посегателство срещу личността на пострадалата, която именно е трябвала да заплати с живота си цената на неуспеха. На тази плоскост и с оглед на всичко изложено по-горе, убийството не е извършено от подсъдимите при доминираща мотивация да взривят обществото и неговия порядък. Поради това и в тази част те следва да бъдат оправдани.” Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова,
При телесните повреди (както и при убийството), извършени по хулигански подбуди, деецът цели да покаже явното си неуважение към обществото, а умисълът по отношение на телесното увреждане може да бъде както пряк, така и косвен;
Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя П. Т., според което ”
Хулиганските мотиви не са
несъвместими с "чисто личните"; тяхното съчетаване е не само
психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на
престъпното хулиганство.”, Решение № 47
от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2349/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията
М. Т., според
което „ ..цел на подсъдимия е било нанасянето на телесно увреждане, а не
демонстрирането на явно неуважение към обществото. Според ППВС № 2 от
29.06.1974 г. по н. д. № 4/74 г. нанасянето на обида, причиняване на
телесна повреда или други подобни действия по чисто личен мотив могат да се
квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо
нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Същото
разбиране е застъпено и в р.
№ 65 от 08.03.2010 г., по н. д. № 718/09 г. на I н. о., където е упоменато,
че "хулиганските" мотиви не са съвместими с чисто личните, че тяхното
съчетаване е психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния
умисъл на престъпното хулиганство. Тази съдебна практика е интерпретирана
неправилно в протеста, в който се твърди, че личните мотиви не изключват
хулиганските такива. Освен, че тази теза е логически неиздържана, се допуска
смесване на хулиганските действия като факти от действителността и мотивите на
дееца, които са елемент от субективната страна на деянието. От приетите за
установени факти, въззивният съд е направил законосъобразен извод, че Б. е
действал с пряк умисъл да нанесе телесно увреждане на пострадалия, за което е
имал личен мотив, а не с цел да демонстрира явно неуважение към обществото. Ако
подсъдимият е съзнавал, че с това си действие нарушава обществения ред и
предизвиква обществено възмущение, то би могло да се приеме наличието на
евентуален умисъл за престъпление по чл. 325
от НК, каквото обвинение обаче по отношение на него не е било повдигано.
Предвид обстоятелството, че пострадалият не е бил конституиран като частен
обвинител, след надлежно разясняване на правата му, а прокурорът не се е
възползвал от възможността по чл.
287, ал. 5 от НПК, то за въззивния съд не е била налице процесуална
възможност да постанови присъда по основния състав на чл.
130, ал. 1 от НК, което престъпление е от частен характер.” и др.
По изложените съображения правилно ДнРС е приложил
материалния закон, като е признал подсъдимия за виновен по чл.130, ал.1 от НК.
Не е нарушил и процесуалния закон, тъй
като присъдата е съобразена с изискванията на чл.287, ал.5 от НПК, доколкото по
време на съдебното следствие е установено , че престъплението за което е осъден
подсъдимия се преследва по тъжба на пострадалия, каквото е престъплението по
чл.130, ал.1 от НК; наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл.81, ал.3 от НПК и
частният обвинител е поискал съдът да
признае подсъдимия за виновен и за извършено престъпление по чл.130, ал.1
от НК, което е част от повдигнатото обвинение от прокурора. Това частният обвинител Сотирова е направила чрез повереника си адв.Дешева,
която пред ДнРС е поддържала повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130,
ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК. КнОС счита, че в настоящия случай, доколкото
престъплението от частен характер, за което е осъден подсъдимия от
първоинстанционния съд, е част от обвинението по делото за престъпление от общ
характер, и е било поддържано от частния обвинител, като е направено искане за
осъждане на подсъдимия по него, не е
необходимо изрично искане от частния
обвинител, заявено по реда и на осн.
чл.287, ал.5 от НПК, за произнесе от
първоинстанционния съд с присъдата и за престъплението, което се преследва по
тъжба на пострадалия.
Според
настоящия състав на КнОС, в съдебното производство за престъпление от общ характер, волята на
пострадалия за осъждането на подсъдимия и за престъпление от частен характер
следва да се изрази изрично по реда на чл.287, ал.5 от НПК когато
престъплението от частен характер не е предмет на обвинението за престъпление
от общ характер.
По
горните съображения КнОС намира за неоснователно искането в мотивите към
жалбата на подсъдимия за отмяна на осъдителната присъдата по чл.130, ал.1 от НК и за прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия
за това престъпление.
Правилно ДнРС е признал подсъдимия за
невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
Правилно
е посочил ДнРС, че с това престъпление
се защитава личната свобода на гражданите и
се засягат обществените отношения, осигуряващи правото на всеки човек свободно
и самостоятелно да формира решения и да изразява собствена воля. В този смисъл
е ТР № 53/89 г. на ОСНК на
Върховния съд, съгласно което „С извършване на престъплението по чл.144, ал.3
от НК се цели промяна на поведението и
действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. Предмет на престъплението
е пострадалата св.Сотирова.
Според
цитираното ТР, както и ДнРС е приел, за осъществяване на това престъпление, от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на
закана за убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него. Необходимо е още, според ТР,
заканата, да МОЖЕ да възбуди (а не да възбуди, както е приел ДнРС) у
заплашения основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. Тези обстоятелства, както е отбелязал ДнРС и както е
посочено в ТР, следва да се преценят каквито са били по време на извършване на
деянието, че заканата би могла да се осъществи.
За съставомерността на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение за
извършване на убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да настъпи.
Правилно ДнРС е посочил, че
изпълнителното деяние, като елемент от обективната страна на престъплението, е
осъществено чрез действие, изразило се в изричане на изразите „Ще те убия и Ще
те усмъртя”.
КнОС
споделя правните съображения за субективна несъставомерност на деянието. Към
тях следва да добави следното:
КнОС
счита, че действайки по описания начин в
изложената по-горе фактическата
обстановка, подсъдимият не е осъществил субективната страна на това
престъпление, т.е. да действа с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК. От субективна страна, подсъдимият следва да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха.
Предвид цитраното ТР и установеното по делото, че подсъдимият
докато биел пострадалата свидетелка я
псувал, обиждал, ругал, казал и че ще я убие и ще я усмърти, КнОС
приема, че изричайки по адрес на
пострадалата изразите „Ще те убия и Ще те усмъртя”, подсъдимият не е целял да предизвика
в съзнанието й страх
от осъществяване на такова престъпление, нито
е целял да всее страх у пострадалата и да я мотивира
да има нежелано от нея, но целено от подсъдимия
поведение. Според КнОС изречените от подсъдимия изрази, „Ще те убия. Ще
те усмъртя” по
време на нанасянето на удари на пострадалата, непредставляват закана за
убийство по см.на чл.144, ал.3 от НК, освен по посочените от ДнРС причини, както
и поради това, че те са израз на гнева на
подсъдимия от предхождащото побоя поведение на пострадалата, както и на желанието му за демонстрация на физическо
надмощие. Изречените от подсъдимия изрази не са
отправени и с целта по ТР № 53/89 г. на ОСНК на ВС, а именно- внушаване на
страх с цел промяна на поведението и
действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.
По изложените съображения
КнОС счита, че подсъдимият не се е
заканил с убийство на пострадалата
св.Сотирова и че правилно ДнРС го е признал за невиновен и го е оправдал
по обвинението за извършено престъпление по чл.
144, ал.3, вр. с ал.1
от НК.
КнОС не намира основание за
изменяване на вида и размера на наказанието. Правилно ДнРС е освободил
подсъдимият от наказателна отговорност на осн.чл.78а от НК, тъй като са налице
предвидените за това предпоставки-чисто съдебно минало, липса на
освобождаване от нак.отговорност по
чл.78а от НК, предвидено наказание до 3
години лишаване от свобода, липса на причинени с престъплението имуществени щети.
Правилно
ДнРС е счела, че са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД за ангажирана на
деликтната отговорност на подсъдимия за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Установено е
по делото, че е извършил противоправно деяние, съставляващо престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, извършил го е виновно, причинил е с него травматични
увреждания, посочени в СМЕ и във изложените по-горе фактически обстоятелства,
от които пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки, душевно
и физическо страдание, като между тях и деянието на подсъдимия е налице пряка
причинно-следствена връзка.
КнОС
счита, че ДнРС е занижил размера на присъденото обезщетение. Съобразявайки се с
принципа по чл.52 от ЗЗД, вида и
характера на травматичните увреждания, нанасянето им в жизненоважен орган-главата,
здравословното състояние на пострадалата към датата на причиняването й, периода на оздравяване и последиците от
същите, КнОС счита, че справедливо биха били репарирани претърпените от
пострадалата неимуществени вреди ,
обезщетение в размер на 4 000 лв. В този смисъл следва да се измени
гражданско-осъдителната част на присъдата, като се увеличи размера на уважения
граждански иск от 2 000 лв. на 4 000 лв. Присъдата в останалата й
част, с която е отхвърлен гражданския иск за разликата над 4 000 лв. до 5 000 лв. следва да
бъде потвърдена.
Правилно обезщетението е присъдено ведно с
претендираната и присъдена законна
лихва, от датата на деянието до окончателното й изплащане.
КнОС
споделя изцяло съображенията на ДнРС за неоснователност на предявения
граждански иск в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, за обезщетяване на неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.3 от НК. Доколкото подсъдимият
е оправдан по това обвинение и не е налице противоправно деяние от което да са
настъпили подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, правилно този гр.иск е
отхвърлен, като неоснователен, с
обжалваната присъда.
С оглед признаването на подсъдимия за
виновен по обвинението по чл.130, ал.1 от НК, подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати и сторените разноски от КнОС за разпит на в.л. д-р Николчев, в
размер на 30 лв., като и Държавна такса
върху допълнително уважения размер на гр.иск, в размер на още 80 лв., дължими
по сметка на КнОС, в полза на Висшия съдебен съвет.
По гореизложените съображения съдът
намира за неоснователни протеста и жалбата, с които се иска осъждане на
подсъдимия и за престъпление по чл.144, ал.3 от НК и по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1 от НК, както и уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.
Воден от горното и на осн.чл.337, ал.2
и чл.338 вр. с чл.334, т.3 и 6 от НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 31/07.03.2018 г., постановена
по НОХД № 479/2017 г. по описа на Дупнишкия районен съд, КАТО УВЕЛИЧАВА размера на гражданския иск за
неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК от 2 000 лв.
на 4 000 лв.(четири хиляди лева)
ОСЪЖДА подсъдимия ИВАН ПЛАМЕНОВ ВОЙЧЕВ, ЕГН ********** да
заплати по сметка на Кюстендилски окръжен съд, в полза
на ВСС, сторените по делото разноски от Кюстендилски окръжен съд в размер на 110
лв., от които 30 лв.-за разпит на вещо лице и 80 лв.-ДТ върху увеличения размер
на гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА
горецитираната присъда в останалата й част.
Решението не може да се обжалва и
протестира.То подлежи на проверка по реда на гл.ХХХІІІ от НПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/