Решение по дело №3004/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. С., 13.02.2018 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Вергиния Мичева - Русева

        Членове: Георги Иванов

  Десислава Зисова

 

като разгледа докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №3004 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба от А.Б.М.– длъжник по изп.д. №20158490400711, срещу 1). Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2017 г., с което на И.Г.Ж.е възложен имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ №7, находящ се в гр. С., ул. ********за сумата от 7501 лв. и 2). Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2017 г., с което на И.Г.Ж.е възложен имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ №5, находящ се в гр. С., ул. ********за сумата от 9376 лв.

            Постъпила е и Молба вх.№169068/14.12.2017 г. от Й.М.М. – трето лице с искане за отмяна на Постановление от 18.10.2017 г. за възлагане на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ №7, находящ се в гр. С., ул. *******. Същата следва да се квалифицира като жалба от трето лице срещу изпълнителното действие.

            Жалбоподателите поддържат, че неправилно за купувач е определено лице, което няма право да участва в публичната продан и не е давало наддавателни предложения, тъй като такива липсвали, че е ненадлежно разгласяването на публичната продан, че са извършвани описи на имотите, без да бъдат уведомявани всички страни, че насрочването на публичната продан е извършено след изтичане на преклузивни срокове, считано от извършените описи, че не е извършена оценка от вещо лице на двата имота, изнесени на публична продан, че единият от имотите не е бил собственост на длъжника към момента на извършване на публичната продан, че изготвените от съдебния изпълнител документи (наддавателни предложения, протокол за обявяване на купувач) не съдържат изискуеми от закона реквизити.

            Взискателят, на когото са възложени имотите – И.Г.Ж., оспорва жалбата, позовава се на недопустимост на основанията, наведени в жалбите.

В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че обжалваните актове са законосъобразни.

 

Въззивният съд намира следното:

1. По предмета на съдебното производство:

Настоящото производство е образувано по жалба вх.№7529/06.11.2017 г., подадена от длъжника А.Б.М.срещу два акта, постановени от съдебния изпълнител и подлежащи на съдебен контрол: 1). Постановление от 18.10.2017 г. за възлагане на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ №7, находящ се в гр. С., ул. ********и 2). Постановление от 18.10.2017 г. за възлагане на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ №5, находящ се в гр. С., ул. *******

Постъпила е и Молба вх.№169068/14.12.2017 г. от Й.М.М. – трето лице с искане за отмяна на Постановление от 18.10.2017 г. за възлагане на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ №7, находящ се в гр. С., ул. *******. Същата следва да се квалифицира като жалба от трето лице срещу посоченото изпълнително действие. Жалбата към настоящия момент е администрирана от съдебния изпълнител и съдът ще се произнесе по нея.

 

2. По жалбата вх.№7529/06.11.2017 г., подадена от длъжника Анелия Боянова Михайлова:

Процесното изпълнително производство е образувано по молба на И.Г.Ж.за събиране на вземания въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание съдебно решение по гр.д., №4012/2011 . на САС за сумата от 130100 евро и изпълнителен лист по гр.д. №1151/2014 г. на ВКС за сумата от 240 лв.

Изпълнението е насочено срещу идеални части от два имота - ГАРАЖ №7, находящ се в гр. С., ул. ********и от ГАРАЖ №5, находящ се в гр. С., ул. ******* Същите са описани и оценени, като за ГАРАЖ №5 оценката е дадена от съдебния изпълнител, а за ГАРАЖ №7 – от вещо лице (виж Протокол за опис от 30.05.2016 г. – л.46 и Протокол за опис от 16.09.2016 г. – л.232). Оценката и първоначалната цена на публичната продан е определена съобразно действащите към момента на постановяване на актовете редакции на чл.485 и чл.468 ГПК (имотът се оценява от съдебния изпълнител, а при затруднения – от вещо лице, цената е 75% от стойността на вещта). С Обявления, приложени на л.195 и 196, е насрочена публична продан за 1/2 ид.ч. от двата гаража в периода от 06.01.2017 г. до 06.02.2017 г. От протоколи от 07.02.2017 г. е видно, че и за двата имота е постъпило само по едно наддавателно предложение – от взискателката Ж., същото е валидно и на стойност над обявената първоначална цена. Въз основа на наддавателните си предложения Ж. е обявена за купувач на имотите. С обжалваните два акта – Постановления за възлагане от 18.10.2017 г. (л.323 и 324), съдебният изпълнител, като е взел предвид, че обявеният купувач е взискател и продажната цена е по-ниска от дълга, е възложил имотите на И.Г.Ж..

Съгласно чл. 435, ал.2 и 3 ГПК възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до „лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания“ (из мотивите на т.8 от ТР №02/2013 г. от ТР №02/2013 г. на ОСГК на ВКС). При действието на новия ГПК (в редакцията до ДВ бр.86/2017 г.) не подлежат на обжалване изпълнителните действия, свързани с оценката на имуществото, разгласяването и провеждането на проданта и обявяването на купувача до самото възлагане. На обжалване подлежи единствено постановлението за възлагане, но и то може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. С измененията съгласно ДВ бр.86/2017 г. оценката на имота подлежи на обжалване, но на нормата не е придадено обратно действие, поради което за извършените изпълнителни действия преди влизане в сила на нормата на чл.435, ал.2, т.4 ГПК се прилага досегашния режим и те не подлежат на съдебен контрол. Отделно от това неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оценка липсва – такава е била извършена съобразно установения в закона ред и първоначалната цена също е определена съгласно изискванията на действащите към този момент норми. Неоснователни са и възраженията за липсата на наддавателни предложения и неправилно определяне на купувача – по делото са приложени наддавателните предложения (находящи се в том 3 – л.139-150) и видно от обсъдените по-горе протоколи, за купувач е определен единствения участник, дал валидно предложение. Наддавателните предложения са валидни (не страдат от пороците по чл.489, ал.6 ГПК), взискателят не е сред лицата по чл.490 ГПК и не дължи задатък, тъй като вземането му надвишава неговия размер. Ето защо са неоснователни възраженията, изложени в жалбата.

Следва да се отбележи, че извън предмета на съдебна проверка остават връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото, разгласяването на проданта, връчването на съобщения до страните за насрочване на опис или за другите, извършвани от съдебния изпълнител действия. Поради това основанията за незаконосъобразност на изредените действия няма да бъдат обсъждани.

По изложените съображения жалбата на длъжника следва да се отхвърли.

 

По жалбата, подадена от третото лице Й.М.М.:

Не е допустимо лице, което не е сред изброените в чл.435, ал.3 ГПК, да обжалва постановлението за възлагане. Легитимирани да жалят този акт са: длъжникът, взискателят, ако е участвал като наддавач и лице, внесло задатък до последния ден на проданта. Жалбоподателят Й.М.М. не е длъжник или взискател, нито участващо в проданта трето лице, внесло задатък. Поради това не е легитимиран да обжалва постановлението за възлагане. Съдът споделя изцяло съображенията в този смисъл, посочени в Определение №3190/05.10.2017 г. на САС, 8 с-в, по ч.гр.д. №4811/2017 г.

Жалбоподателят Й.М.М. се легитимира като собственик на имота, представляващ 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ №7, находящ се в гр. С., ул. *******. Като такъв има право по реда на чл.435, ал.4 ГПК да се защитава срещу принудителното изпълнение върху имота, ако твърди, че имущество не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата му. Предпоставка да възникне правото на жалба по чл.435, ал.4 ГПК е третото лице да се намира във владение на вещта в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ – виж т.4 на ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Върху процесния имот е наложена обепечителна възбрана – по силата на Обезпечителна заповед от 24.10.2007 г., вписана на 26.10.2007 г. По силата на чл.401 ГПК, обезпечителната мярка възбрана произвежда действието на изпълнителната възбрана (чл.451-453 ГПК), като по отношение на нея намира приложение и чл.435, ал.4 ГПК. Ето защо, за да се приеме, че жалбоподателят М. подава жалбата в качеството си на трето лице, бранещо своя имот от насоченото срещу него изпълнение, той следва да твърди и докаже, че е във владение на имота преди налагане на обезпечителната възбрана, вписана 2007 г. Такива твърдения по делото отсъстват – напротив, жалбоподателят извежда правата си от договора за дарение, по силата на който му е прехвърлен имота от длъжника А.М., който е сключен с нотариален акт №021 от 02.09.2014 г. – след вписване на възбраната. По силата на чл.453 ГПК, на взискателя са непротивопоставими прехвърлянето и учредяването на вещни права, вписани след възбраната.

По изложените съображения съдът приема, че Й.М.М. не е процесуално легитимиран да обжалва процесното постановление за възлагане – нито като лице сред изброените в чл.435, ал.3 ГПК, нито като трето лице със самостоятелни права във владение на имота преди вписване на възбраната по чл.435, ал.4 ГПК. Жалбата му следва да се остави без разглеждане.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Б.М.– длъжник по изп.д. №20158490400711, срещу: 1). Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2017 г., с което на И.Г.Ж.е възложен имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ №7, находящ се в гр. С., ул. ********за сумата от 7501 лв. и 2). Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2017 г., с което на И.Г.Ж.е възложен имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ №5, находящ се в гр. С., ул. ********за сумата от 9376 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.М.М. по изп.д. №20158490400711, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2017 г., с което на И.Г.Ж.е възложен имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ГАРАЖ №7, находящ се в гр. С., ул. ********за сумата от 7501 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Й.М.М., в 1-седмичен срок от съобщението.

 

 

Председател:                                                Членове: 1.

 

      2.