РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 302/11.6.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на четиринадесети май през две
хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ : Г. ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 1480 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл.
64, ал. 7 от 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
2.
Образувано е по Жалба на А.Г.К., ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес ***,
адв. Г.К., срещу Разпореждане от 13.12.2019г. на мл. полицейски инспектор Б.Г.Б.от
Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, за
преместване до 18.12.2019г. на лек автомобил марка „Форд“, с рег. № РА5406ВР от
тротоара на ул. „Братя Петкови“, гр. Пазарджик.
Сочи се, че
процесният автомобил не е еднолична собственост на жалбоподателя, а се съпритежава
със С. Ангелова К., която го ползва самостоятелно от момента на неговото
придобиване.
Според
жалбоподателя, от септември 2018 година, автомобилът е с повреда (неизправна
долна помпа на съединител), която не му позволява да се движи на собствен ход,
поради което се намира обездвижен от средата на месец септември 2019 година на
тротоара на ул. „Братя Петкови“ в град Пазарджик. Поради това, спрямо К.,
многократно са издавани фишове за неправилно паркиране.
Поддържа се,
че полицейското разпореждане е издадено в отсъствието на специална норма, която
да предписва определено поведение. Ако се приеме, че се търси преустановяване
на паркиране на автомобил на тротоар, то това преустановяване следва от ЗДвП,
който го забранява. Така според жалбоподателя, прилагането на забраната на този
специален закон, изключва издаването на разпореждане по общия закон, какъвто в
случая е ЗМВР. Съответно, ако паркирането продължава в нарушение на ЗДвП, то
тогава то следва да се наказва по този специален закон.
На следващо
място се сочи, че полицейското разпореждане е отправено до жалбоподателя, макар
да не е установено, че той е конкретния нарушител на правилата за паркиране на
МПС.
Възразява
се, че автомобилът не се намира във физическата власт на жалбоподателя, а във
физическата власт на С. К., поради което жалбоподателя не може да извършва
спрямо него действия на управление.
В писмената
защита по същество на спора е добавено възражението, че при издаването на
разпореждането не са били спазени изискванията на чл. 55, ал. 5, т. 3 от ЗМВР,
чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6
от ЗАНН относно реквизитите на акта, особено относно фактическото описание на
нарушението, за да може адресатът му да съобрази законността му и дали да се
подчини на това разпореждане в случай, че е законно.
Иска се
оспореното разпореждане да бъде отменено, като се присъдят сторените разноски
по производството.
3.
Ответникът мл. полицейски инспектор Б.Г.Б.от Районно управление Пазарджик към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик е на становище, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За
фактите:
5. Представен
по делото е Протокол за полицейско разпореждане от 13.12.2019г., издаден от мл.
полицейски инспектор Б.Г.Б.от Районно управление Пазарджик към Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, с който на основание чл. 64 от ЗМВР е разпоредено
на А.Г.К., ЕГН *********, в срок до 18.12.2019г., включително, да премести
личният си автомобил „Форд“, с рег. № РА5406ВР от тротоара на ул. „Братя
Петкови“, гр. Пазарджик.
6. Към
протокола е приложена фотоснимка на въпросния автомобил, от която се вижда, че
той се намира изцяло на тротоара и е без
автомобилни гуми, тоест не е в движение.
Тук следва
да се отбележи, че относно констатиране на фактите, въз основа на които се
издава полицейското разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, не е установено нормативно изискване,
да се съставя някакъв нарочен писмен документ, подобен на акта за установяване
на административно нарушение или на констативните актове, които се съставят в
хода на други видове административни производства. Впрочем, няма безусловно изискване
и самото полицейско разпореждане, да е непременно обективирано в писмена форма.
Напротив, според чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, разпорежданията могат да се издават
устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнасят.
При това
положение, установяването на предпоставките за издаване на полицейско
разпореждане е възможно посредством всички допустими средства, включително и
снимков материал. В тази насока, според
чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се
установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители,
сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи
лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален
закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с
други средства.
Ето защо,
няма пречка, снимковият материал представляващ от процесуална гледна точка веществено
доказателство, събрано в хода на административното производство, да не бъде
ценен като годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК и да има
сила и пред съда, съобразно правилото на чл. 171, ал. 1 от АПК (в подобен смисъл Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 112/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева).
7. В хода на
настоящото производство бе разпитан свидетеля С. Ангелова К. (съпруга на
жалбоподателя), която заявява, че процесният лек автомобил и бил в ремонт,
свалени били колелета, поради което не е бил в движение. През зимата на
предходната година (става реч за 2019г. –
пояснението мое), или още от есента автомобила не е бил в движение. Към
момента на издаване на заповедта за преместване на колата, тя не е била в
движение, била е на „трупчета“, След осъществен ремонт на автомобила, той е бил
преместен от въпросното место на тротоара. К. твърди, че съпругът ѝ никога не е
карал тази кола. Само тя разполагала с нея. Основно синът ѝ си върши работа с нея. След ремонта,
колата веднага започнала да се използва за домашни нужди.
Разпитан е и
свидетеля С.Г.П., който твърди да знае, че жалбоподателят имат автомобил „бус“, който бил
за ремонт по това време, т.е. през м. декември 2019 г. Синът на жалбоподателя
разбирал от автомонтьорство, и искал той да си я отремонтира. Бусът не бил в
движение и затова стоял на тротоара. Колата била вдигната на „трупчета“ и не
можела да се движи. След като синът на жалбоподателя направил ремонт на колата,
тя отново била в движение и Керелови си я ползвали за семейни нужди. Понастоящем,
автомобила се паркирал на друго място.
IV. За
правото:
8. Според
чл. 64, ал. 1 изр. първо от ЗМВР, полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
В чл. 64,
ал. 5 от ЗМВР е установено, процесуалното изискване, когато разпореждането се
издава в писмена форма, то да съдържа следните реквизити:
1.
наименование на органа, който го издава;
2. адресат
на разпореждането;
3.
фактически и правни основания за издаване;
4.
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът за изпълнението;
5. пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва;
6. дата на
издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността
му.
9.
Съотнасянето на двата цитирани текста сочи, че властническото волеизявление на
полицейския орган, има за цел не нещо друго, а извършване на конкретно действие
или въздържане от извършване на действие от страна на адресата на
разпореждането, които са необходими за да е възможно, полицейският орган да
изпълни възложената му функция.
В този
смисъл, изискването на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, писмено обективираното
разпореждане да съдържа като реквизит „фактически
и правни основания за издаване“, означава преди всичко да се посочи в
изпълнение на какви конкретно възложени функции, полицейският орган е
постановил своето разпореждане. Едва тогава, останалите факти по случая, ще е възможно да се преценят
в контекста на осъществяваната от полицейския орган функция и респективно ще е
възможно да се отговори на въпроса - дали разпореденото от полицейския орган
действие или бездействия има пряка връзка с осъществяваната от него функция и
дали без извършването на съответното действие или пък без въздържането от
такова действие, полицейският орган не ще може да осъществи, възложената му
функция.
10. Такива
фактически основания, процесното разпореждане не съдържа, тоест не е посочено в
изпълнение на какви конкретно възложени му функции, мл. полицейски инспектор
Благой Байдов е разпоредил на К. да премести процесния автомобил, от мястото
където същия се е намирал в момента. Това изключва възможността да се прецени,
дали извършването на това действие е необходимо, за да е възможно полицейският
орган да извърши конкретно възложена му функция.
Действително,
както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, от приложеното
веществено доказателство е видно, че автомобила е паркиран върху тротоара, но
не става ясно в изпълнение на каква конкретно функция е било наложително, мл.
полицейски инспектор Байдов да разпореди неговото премахване.
11. Неспазването на установените в чл.
64, ал. 5, т. 3 от ЗМР изисквания относно формата в която, трябва да се
обективирано разпореждането, има за последица постановен в съществено нарушение
на закона административен акт.
Нормативно
установеното изискване за обосноваване на административния акт е една от
гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата
на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С
излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по
които административният орган е издал или е отказал да издаде искания
административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви
улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на
акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения,
разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на
административния орган оперативна самостоятелност.
Значението
на изискването за мотиви е такова, че тяхното неизлагане към административния
акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено нарушение на закона и
основание за отмяна на акта.
В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.
Действително, въпросното тълкувателно решение е постановено във връзка с
отменения Закона за административното производство, но няма никаква пречка, то
да бъде съобразено с оглед разрешаването на текущия административен спор.
12. На
следващо място, според чл. 168, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
определените от министъра на
вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Съобразно,
чл. 171, т. 5 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, когато превозното средство е:
а) паркирано
правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото
местоположение на превозното средство се уведомява районното управление на
Министерството на вътрешните работи, а разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията,
поискала преместването;
б) паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват
районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на
което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство;
разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за
сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до
заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения
автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на
Министерството на вътрешните работи;
в) без
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са
изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи;
г) паркирано
и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал.
2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен
пътен знак.
Респективно,
според чл. 102 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията
за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, когато в резултат на ПТП на ППС са
нанесени технически неизправности, непозволяващи безопасното му придвижване, и
от страна на собственика или негови близки не бъдат предприети действия по
неговото обезопасяване, същото се премества по разпореждане на ръководителя на
ДОГ и/или ОДЦ/ОДЧ и се предприемат мерки за преместването му на охраняемо място
за сметка на неговия собственик.
13.
Очевидно, с оглед конкретно сложилите се факти, законодателно са уредени
съответните възможности за контролните органи да предприемат подходящите
действия, при необходимост от преместване на конкретно моторно превозно
средство със или без знанието на неговия собственик или ползвател.
Във всички
тези случаи обаче, властническите волеизявление и действия на съответния
административен орган са уредени в съответния специален нормативен акт.
В този
смисъл, при липсата на каквито и да е посочени основания за издаване на
процесното разпореждане, не е възможно да се направи извод, че издаването му в
процедура по чл. 64 от ЗМВР е фактически и правно обосновано.
14.
Изложеното до тук е достатъчно за да обоснове извод за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт и да обоснове неговата отмяна от Съда.
V. За
разноските
15. С оглед
установената основателност на жалбата, на К. следва да се присъдят сторените
разноски по производството. Съобразно представения списък те се констатираха в
размер на 810,97лв. и ще следва да бъдат възложени в тежест на Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, като юридическо лице.
В хода на
съдебното производство не се заявиха възражения относно размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 13.12.2019г. на мл.
полицейски инспектор Б.Г.Б.от Районно управление Пазарджик към Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, с което е наредено на А.Г.К., ЕГН:**********,***,
да премести до 18.12.2019г., лек автомобил марка „Форд“, с рег. № РА5406ВР от
тротоара на ул. „Братя Петкови“, гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик
да заплати на А.Г.К., ЕГН:**********,*** сумата от 810,97лв. /осемстотин и
десет лв. и деветдесет и седем ст./, представляваща извършени от последния
разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия : /П/