Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 28.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ,
като разгледа докладваното от съдия АГУШ
к.а.н.д. № 227 по описа
на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава
XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.Б.М.
***, чрез процесуалния му представител адв. С.С., против Решение № 321/27.03.2020 г., постановено по АНД № 1265/2019 г. по описа на РРС, с
което е изменено Наказателно постановление № 19-1085-001252/30.05.2019 г. на
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе като наложените на
касатора на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) административни наказания „глоба“ в размер на 200 и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца са намалени съответно на „глоба“ от 125
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и петнадесет
дни. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивната
инстанция неправилно е приела, че в конкретния случай е осъществен състав на
административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП от наказаното лице.
Съображенията на касатора за това твърдение се основават на направено от него
тълкуване на посочената административно-наказателна разпоредба, според което
касационният жалбоподател счита, че за да е налице нарушение по чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП следва да е налице неизпълнение на нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението, свързано единствено с организацията на
движението по пътищата.Такова нареждане не е е отправяно в конкретния случай
към наказаното лице, поради което и не е налице фактическия състав на
административното нарушение, за което е санкциониран касатора.
Иска се отмяната на обжалваното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
По делото е депозирано и възражение
от М.Д.Р. – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе (издател
на наказателното постановление), чрез процесуалния му представител гл.
юрисконсулт Г.Д., в което се развиват съображения за неоснователност на
касационната жалба. Иска се от съда да отхвърли жалбата както и да бъдат
присъдени разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на
120 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя напълно изложените
от районния съд съображения за безспорна установеност на санкционираното
административно нарушение.
В хода на въззивното дело безспорно е установено,
че на касатора на 30.05.2019 г. е извършена проверка от полицейски органи, в
качеството им на контролни органи по
ЗДвП, при която проверка е установено, че водачът не разполага (не представя) изискуеми
документи – лична карта, СУМПС, СРМПС, застраховка „Гражданска отговорност“.
Водачът посочил, че част от документите се намират в дома му и пожелал да отиде
до там и да ги донесе. От проверяващите му било указано, че това не е
необходимо, тъй като данни за наличието на част от документите, които водачът
не носи със себе си при управление на МПС, са видни за проверяващите по
електронен път. На М. било разпоредено
да не напуска мястото на проверката докато контролните органи не приключат с
работата си по съставяне на АУАН за констатираните административни нарушения.
Независимо от даденото нареждане М. с помощта на неизвестно лице се отправил в
неизвестна посока като след около 20-30 минути се върнал, носейки СУМПС, СРМПС
и други документи. Поведението на касатора било квалифицирано от проверяващите
като административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което му била наложени
предвидените в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП санкции.
Пред въззивния съд спорен е бил въпросът дали на
касатора е издавано нареждане да не напуска мястото на проверката, за чието
неизпълнение е санкциониран. Настоящата инстанция счита, че този въпрос е
безспорно изяснен в хода на въззивното дело, като доказателства в подкрепа на
твръдяната от касатора теза, че му било указано точно обратното, а именно да си
отиде до в къщи и да си донесе нужните документи, не са събрани.
Вторият спорен въпрос, касае характера на
издаденото от контролните органи нареждане и дали неговото неизпълнение се
обхваща от фактическия състав на административнонаказателната разпоредба на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Доколкото с оглед постановеното от районния съд
решение, въззивната инстанция очевидно е дала положителен отговор на този
въпрос, тези възражения се поддържат от касатора и пред настоящата инстанция.
Касационният съд намира развитата от касационния
жалбоподател теза за неоснователна, базирана на необосновано стеснително
тълкуване на процесната норма. Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. се
наказва водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. Анализът на разпоредбата сочи, че съставомерен по
тази норма е отказът на водач да изпълни нареждане на орган за контрол и
регулиране на движението. Нормата не регламентира съдържанието на нареждането,
чието изпълнение е отказано, а определя единствено неговия автор – орган за
контрол и регулиране на движението, т.е. орган, имащ контролни функции относно
правилата за движение по пътищата или орган, регулиращ движението по пътищата.
Липсва изискване за едновременно осъществяване на двете функции. В продължение
на изложеното тълкуване на нормата е и разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП,
посочена от АНО като нарушена, регламентираща задължение за водача на пътно
превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. Налице е законово регламентирано задължение
за водача на МПС при извършване на проверка от представители на службите за
контрол по ЗДвП, каквито безспорно са полицейските органи от сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Русе, извършили проверката на касатора в конкретния
случай, да изпълнява указанията (нарежданията) на контролния орган като
неизпълнението на това задължение е скрепено именно с административната санкция
по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
По изложените съображения, районният съд не е
допуснал процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон и постановеното от него решение следва да бъде оставено в
сила като законосъобразно и правилно.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл.
143, ал. 4 от АПК ответникът има право на своевременно заявените разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ определя в размер на 80 лв.
Така мотивиран и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 321/27.03.2020 г., постановено по АНД № 1265/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН **********,*** да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Русе сумата 80,00 (осемдесет) лева
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: