РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Гоце Делчев, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101668 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова
молба от М. Л. П. и С. А. П., двамата от с.С., обл.Бл. против Л. А. П. от с.С.,
обл.Б. Иска се на основание чл.108 от ЗС да бъде признато по отношение на
ответника, че първия ищец е собственик на основание покупко - продажба на
следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот парцел XII, имот пл. №
468 от кв. 50 по действащия план на с. С., общ. С., обл. Бл., утвърден със
Заповед № 51 от ****г. на К. на О., с площ за УПИ от 1040 кв.м., при съседи за
имота: от изток УПИ II-466 на Д. О., от запад улица, от север УПИ I- 467 на Д.
О. и от юг УПИ ХI-469 на А. С. ведно с построените в същия имот Двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 160 кв.м. и Паянтова сграда -
плевня, със застроена площ от 24 кв.м., и да бъде осъден ответника да предаде
на първия ищец владението върху следния недвижим имот: Втори жилищен
етаж от Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 160 кв.м.
и върху Паянтова сграда - плевня, със застроена площ от 24 кв.м., застроени в
гореописания УПИ, на втората ищца да предаде владението върху 1/2 ид.част
от Първия жилищен етаж от Двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 160 кв.м., построена в гореописания УПИ, както и върху
1
гореописания УПИ.
Твърди се от ищците, че първия ищец е собственик на основание
покупко - продажба на процесния недвижим имот. Ответника, който е баща на
първия ищец, като продавач по сделката, запазил право на ползване върху
първия етаж от жилищната сграда и цялото дворно място за себе си и за
съпругата си – ищцата С. А. П. до края на живота им или на преживелия от
тях. Отношенията между ищците и ответника са влошени. Преди няколко
години ответника изгонил ищците от дома им и от тогава не ги допуска там,
макар имота да е собственост на първия ищец, а втората ищца има запазено
право на ползване върху първия жилищен етаж от процесната жилищна
сграда и върху дворното място. Ответника отказва доброволно да предаде на
ищците владението върху имота, поради което е предявен настоящия иск.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.108 и във вр. с чл.56
от Закона за собствеността.
Ответника не представя писмен отговор в определения от закона срок и
не изразява становище по предявения иск.
В съдебно заседание същият заявява, че оспорва иска. Твърди, че
застроената площ на къщата и на плевнята са различни от посочените в
исковата молба. Площта на парцела не е 1040 кв.м., а 696 кв.м. и за остатъка,
който е отделен парцел, се води дело и има търг.
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът
прие за установено във фактическо отношение следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че под формата на
нотариален акт № 41, том II, рег. №1900, дело №221/****** г., издаден от
нотариус Е. Л. - О., гр.Г. Д. вписан в С. по в. гр.Г.е .Д. с вх.рег. № 593/******
г., акт № 196, том II, дело № ****** парт. № 8941, 8945, 8942 било извършено
дарение, с което Д. Х. П. и Е.Х. К. дарили първата на синът си, а втората на
брат си Л. А. П. собствените си общо 5/6 идеални части от Урегулиран
поземлен имот парцел XII, имот пл. № 468 от кв. 50 по действащия план на с.
С., обл. Б., утвърден със Заповед № 51 от ****г. на К. на О., с площ за УПИ от
1040 кв.м., при съседи за имота: от изток УПИ II на Д. О., от запад улица, от
север УПИ I на Д. О. и от юг УПИ ХI на А.С., ведно с построените в същия
имот Двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, като първата
2
дарителка Д. П. си запазва правото да ползва първия етаж от жилищната
сграда до края на живота си.
С нотариален акт № №111, том 3, рег. №5164, дело №457/*****г.,
издаден от нотариус Е. Л., гр.Г. Д. вписан в С. по в. гр.Г. Д.с вх.рег. № 3671,
дв.вх.рег. № 3640/******г., акт № 139, том 14 дело № 1806, парт. № 29835,
29836, 40909 Л. А. П. продал на сина си М. Л. П., чрез неговата майка и
законен представител С. А. П. собствения си недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот парцел XII, имот пл. № 468 от кв. 50 по
действащия план на с. С., общ. С., обл. Б., утвърден със Заповед № 51 от
***8г. на К. на О., с площ за УПИ от 1040 кв.м., при съседи за имота: от изток
УПИ II-466 на Д. О., от запад улица, от север УПИ I- 467 на Д. О. и от юг УПИ
ХI-469 на А. С., ведно с построените в същия имот Двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 160 кв.м. и Паянтова сграда - плевня,
със застроена площ от 24 кв.м. Продавачът запазил правото на ползване на
първия етаж от жилищната сграда за себе си и за С. П. до края на живота им
или на преживелия от тях.
По делото са разпитани като свидетели В. Ю. – сестра на ищцата и леля
на ищеца и Б. Р. – майка на ищцата и баба на ищеца. Според свидетелите
страните по делото са семейство и до 2017 или 2018 г. живеели заедно в
жилищната сграда, застроена в процесния парцел. Ответника често
упражнявал физическо насилие над ищцата, а през 2017 или 2018 г. я пребил с
камъни. След този случай ищците напуснали семейното жилище и отишли да
живеят в стара, срутваща се къща, собственост на свид. Р.. В процесния имот
останал да живее ответника, а от преди 5-6 години там живее и сестра му Е..
Къщата е на два етажа с по три стаи на етаж, няма баня и тоалетна в къщата,
има външна тоалетна в двора. Ищците не могат да ползват имота, тъй като
когато се опитат да влезнат, ответника ги гони, замеря ги с камъни.
По делото е представено решение рег. № 331/29.08.2025 г., постановено
по гр.д. № 643/2025 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев с удостоверение
за влизането му в сила на 18.09.2025 г. С това решение, на основание чл.227,
ал.1, б. „в“ от ЗЗД е отменен нотариален акт № 41, том II, рег. №1900, дело
№**********г., по силата на който Е.Х. П., ЕГН ********** е дарила на Л. А.
П. 1/6 идеална част от Урегулиран поземлен имот парцел XII, имот пл. № 468
от кв. 50 по действащия план на с. С., обл. Бл., с площ за УПИ от 1040 кв.м.,
3
ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.
Представено е и удостоверение изх. № АБУ-349/01.11.2023 г. на ОбА
с.С., съгласно което в УПИ XII, имот пл. № 468 от кв. 50 по плана на с. С. има
законно изградена двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
80 кв.м., т.е. в нотариален акт № 55, том III, рег. № 4432, дело № 365 от ******
г. е допусната техническа грешка, като е записано, че застроената площ е 160
кв.м.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
следното:
Предявените искове са допустими като предявени от лица, имащи
правен интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник, оспорващ
претендираните от ищеца права.
По същество на иска по чл.108 от ЗС, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения иск, трябва да бъде установено от
ищците, че са налице кумулативно и трите предпоставки за уважаване на иск
по чл. 108 от ЗС, а именно: 1. Ищеца да е собственик на имота, предмет на
иска; 2. Имота да се намира във владение на ответника и 3. Това владение да е
без правно основание.
Установи се от представените по делото доказателства, че въз основа на
нотариален акт № 111, том 3, рег. №5164, дело №457/****г., издаден от
нотариус Е. Л., гр.Г. Д. вписан в С.по в. гр.Г. Д. с вх.рег. № 3671, дв.вх.рег. №
3640/***** г., акт № 139, том 14 дело № 1806, парт. № 29835, 29836, 40909 Л.
А. П. продал на сина си М. Л. П., чрез неговата майка и законен представител
С. А. П. собствения си недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот
парцел XII, имот пл. № 468 от кв. 50 по действащия план на с. С., общ. С., обл.
Бл., утвърден със Заповед № 51 от ****г. на К. на О., с площ за УПИ от 1040
кв.м., при съседи за имота: от изток УПИ II-466 на Д. О., от запад улица, от
север УПИ I- 467 на Д. О. и от юг УПИ ХI-469 на А. С., ведно с построените в
същия имот Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 160
кв.м. и Паянтова сграда - плевня, със застроена площ от 24 кв.м. Продавачът
запазил правото на ползване на първия етаж от жилищната сграда за себе си и
за С. П. до края на живота им или на преживелия от тях.
През 2017 или 2018 г. ищците напуснали процесния имот, след
4
осъществено спрямо ищцата физическо насилие от страна на ответника. От
този момент в имота останал да живее само ответника, като не допуска до
него ищците. При опитите им да влязат в имота, той ги гони.
Съдът намира, че по делото беше безспорно установено, че ищеца М. П.
е собственик на процесния имот въз основа на горецитирания нотариален акт
от № 111, том 3, рег. №5164, дело №457/09.11.2015 г., издаден от нотариус Е.
Л., гр.Г. Д.
Не се установи по делото ответника да е придобил правото на
собственост върху имота. Макар ищеца да не владее имота от 2017 или 2018
г., факта, че не упражнява владение върху имота не означава, че е загубил
правото на собственост върху него. Правото на собственост не се губи поради
неупражняването му, освен ако друг не установи свое владение върху имота в
изискуемия от закона срок, за да придобие собствеността върху него.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.
За да е основание за придобиване на един имот по давност, следва да се
установи физическа власт/владение над имота, както и да е налице и
намерението за своене – да се придобие собствеността върху имота. За
придобиване на правото на собственост владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния
признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно,
когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не
следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и
когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се
държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен
случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия,
но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от
страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на
поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот.
В настоящия случай ответникът е установил свое владение върху имота
от 2017 или 2018 г., като не допуска ищците в него, което явно сочи на
намерението му да свои имота. Владението му обаче не е осъществявано
спокойно в продължение на 10 години. От една страна то се поддържа с
5
насилие – според свидетелите ответника гони ищците от имота, замеряйки ги
с камъни. От друга страна от 2017 г. до датата на предявяване на настоящия
иск, който прекъсва давността, а това е 18.12.2024 г. са изминали само 7
години (евентуално 8 години според датата на напускане на жилището) от
изискуемия от закона 10 годишен срок.
Следователно ищеца не е загубил правото на собственост върху
процесния имот и е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
Не се спори по делото, а се доказа и от показанията на разпитаните
свидетели, че към настоящия момент процесния имот се владее изцяло от
ответника. Владението упражнявано от ответника върху урегулирания
поземлен имот, стопанската постройка и втория етаж на жилищната сграда е
без правно основание, поради което предявения от ищеца М. Пиьоев иск е
изцяло основателен и следва да се уважи.
По отношение на иска за защита на правото на ползване, предявен от С.
П.:
Правото на ползване е ограничено вещно право от кръга на
абсолютните, като неговото учредяване произтича от оригинерен или
деривативен способ - чрез учредяване от собственик, с правна сделка,
придобиване по силата на давностно владение. То е лично и неотчуждимо,
тъй като не може да бъде прехвърляно на трето лице от ползвателя и се
погасява със смъртта на ползвателя, с погиването на вещта или при
неупражняване в 5 годишен давностен срок - чл. 57 от ЗС. Дефинитивната
характеристика на това ограничено вещно право по смисъла на чл. 56 от ЗС
определя възможността на един субект без да е носител на правото на
собственост да използва вещта по предназначение и получава добивите и, като
не я изменя съществено. Осъществяваното владение върху вещта от
ползвателя е свързано с липсата на субективен елемент, че свои вещта, а
почива на съзнаването, че е ползвател. Защитата на правото на ползване –
петиторна или посесорна, в т. ч. с владелческите искове по чл. 76 от ЗС
произтича от неговата характеристика.
В настоящият казус активната процесуална легитимация на ищцата С.
П. се извежда от твърдението й, че е носител на 1/2 ид.ч. от правото на
ползване на първия етаж от жилищната сграда, застроена в процесния
поземлен имот.
6
При прехвърляне собствеността върху процесния имот с нотариален акт
от № 111, том 3, рег. №5164, дело №457/*****г., издаден от нотариус Е.Л.,
гр.Г. Д. ответника е запазил за себе си и за ищцата С. П. правото на ползване
върху първия етаж от жилищната сграда. Доколкото не е посочено кой от тях
какви част от етажа ще ползва, се приема, че правото им на ползване е по
равно, съответно по 1/2 идеална част от правото на ползване на етажа за всеки.
Така се доказва изложеното от ищцата твърдение, че е носител на 1/2 идеална
част от правото на ползване на първия етаж от жилищната сграда.
Поради горното ответника упражнява неоснователно право на ползване
на 1/2 от първия етаж на процесната жилищна сграда и неоснователно не
допуска ищцата да ползва припадащата й се 1/2 ид.част о същия.
С оглед горното е основателен и иска на ищцата С. П. да бъде осъден
ответника да й предаде ползването на 1/2 ид. част от първия етаж на
жилищната сграда.
Съдът намира, че представеното по делото решение рег. № 331/****** г.,
постановено по гр.д. № 643/**** г. по описа на Районен съд - Г. Д. влязло в
сила на ***** г., с което е отменен нотариален акт № 41, том II, рег. №1900,
дело №221/22.03.2004 г., по силата на който Елвера Хасанова П., ЕГН
********** е дарила на Л. А. П. 1/6 идеална част от Урегулиран поземлен
имот парцел XII, имот пл. № 468 от кв. 50 по действащия план на с. С., обл. Б.,
с площ за УПИ от 1040 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна
сграда и стопанска постройка, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата не следва да се взема предвид по настоящото дело.
Решението касае процесния имот, но ищците М. П. и С. П. не са участвали в
производството по постановяването му и то няма сила по отношение на тях.
Не е от значение за спора и представеното от ответника удостоверение
изх. № АБУ-349/01.11.2023 г. на О.с.С., съгласно което в УПИ XII, имот пл. №
468 от кв. 50 по плана на с. С. има законно изградена двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., т.е. в нотариален акт № 55,
том III, рег. № 4432, дело № 365 от ****** г. е допусната техническа грешка,
като е записано, че застроената площ е 160 кв.м.
Според представената по делото скица от 30.10.2024 г., в УПИ XII има
застроени 2 сгради – двуетажна масивна сграда със ЗП 160 кв.м. и паянтова
сграда със ЗП 24 кв.м. От една страна в издадената през 2024 г. информацията
7
е различна от тази в горното удостоверение от 2023 г. От друга страна, след
като не се твърди, че в процесния УПИ има и други застроени сгради, освен
процесните, че посочената в нотариалния акт от 2013 г. жилищна сграда е
разрушена и на нейно място е застроена друга, е без значение каква е площта
на тази сграда и дали е допусната грешка при изписването й в нотариалния
акт, доколкото площта не е от съществените елементи, за валидност на
прехвърлителната сделка. Следва да се има предвид, че нито в нотариалния
акт нито в удостоверението не е посочено ясно за каква площ се касае -
застроена или разгърната застроена.
Ищците са сторили разноски в размер на 78 лева за заплащане на
държавна такса по делото, 5 лева за заплащане на такса за издаване на съдебно
удостоверение и 10 лева за вписване на исковата молба. От своя страна ищеца
М. П. е сторил по делото разноски в размер на 750 лева за заплащане на
адвокатско възнаграждение (л.20, л.54 и л.55 по делото). С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.2 от ГПК ответника следва да заплати на
ищците сторените по делото разноски.
Съдът констатира, че е останала несъбрана държавна такса по иска за
защита на правото на ползване, предявен от С. П., която е в размер на 50 лева.
С оглед изхода на делото заплащането й следва да се възложи в тежест на
ответника, ведно с държавна такса в размер на 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Л. А. П., ЕГН ********** от
с.С., обл.Б., че М. Л. П., ЕГН ********** от с.С., обл.Б.е собственик на
основание покупко-продажба на следния недвижим имот: Урегулиран
поземлен имот парцел XII (дванадесети), имот планоснимачен номер 468
(четиристотин шестдесет и осми) от квартал 50 (петдесети) по действащия
план на село С., община С., област Бл. утвърден със Заповед № 51 от
****година на К. на О., с площ за урегулирания поземлен имот от 1040
(хиляда и четиридесет) квадратни метра, при съседи за имота: от изток УПИ
(парцел) II - 466 (втори за имот планоснимачен номер четиристотин шестдесет
и шест) на Д. О., от запад улица, от север УПИ (парцел) I - 467 (първи за имот
8
планоснимачен номер четиристотин шестдесет и седем) на Д. О. и от юг УПИ
(парцел) ХI – 469 (единадесети за имот планоснимачен номер четиристотин
шестдесет и девет) на А. С., ведно с построените в същия имот Двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 160 (сто и шестдесет)
квадратни метра и Паянтова сграда - плевня, със застроена площ от 24
(двадесет и четири) квадратни метра.
Осъжда Л. А. П., ЕГН ********** от с.Сатовча, обл.Бл. да предаде на М.
Л. П., ЕГН ********** от с.С., обл.Бл. владението върху следния недвижим
имот: Втори жилищен етаж от Двуетажната масивна жилищна сграда със
застроена площ от 160 (сто и шестдесет) квадратни метра и върху Паянтова
сграда - плевня, със застроена площ от 24 (двадесет и четири) квадратни
метра, застроени в Урегулиран поземлен имот парцел XII (дванадесети), имот
планоснимачен номер 468 (четиристотин шестдесет и осми) от квартал 50
(петдесети) по действащия план на село С., община С., област Бл., утвърден
със Заповед № 51 от 1992 година на К. на О., с площ за урегулирания поземлен
имот от 1040 (хиляда и четиридесет) квадратни метра, при съседи за имота: от
изток УПИ (парцел) II - 466 (втори за имот планоснимачен номер
четиристотин шестдесет и шест) на Д. О., от запад улица, от север УПИ
(парцел) I - 467 (първи за имот планоснимачен номер четиристотин шестдесет
и седем) на Д. О. и от юг УПИ (парцел) XI - 469 (единадесети за имот
планоснимачен номер четиристотин шестдесет и девет) на А. С., както и
владението върху гореописания Урегулиран поземлен имот.
Осъжда Л. А. П., ЕГН ********** от с.С., обл.Бл. да предаде на С. А. П.,
ЕГН ********** от с.С., обл.Благоевград 1/2 (една втора) идеална част от
правото на ползване на Първия жилищен етаж от Двуетажната масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 160 (сто и шестдесет) квадратни
метра, построена в Урегулиран поземлен имот парцел XII (дванадесети), имот
планоснимачен номер 468 (четиристотин шестдесет и осми) от квартал 50
(петдесети) по действащия план на село С., община С., област Бл., утвърден
със Заповед № 51 от 1992 година на К. на О, с площ за урегулирания поземлен
имот от 1040 (хиляда и четиридесет) квадратни метра, при съседи за имота: от
изток УПИ (парцел) II -466 (втори за имот планоснимачен номер четиристотин
шестдесет и шест) на Д. О., от запад улица, от север УПИ (парцел) I - 467
(първи за имот планоснимачен номер четиристотин шестдесет и седем) на Д.
О.и от юг УПИ (парцел) XI - 469 (единадесети за имот планоснимачен номер
9
четиристотин шестдесет и девет) на А. С..
ОСЪЖДА Л. А. П., ЕГН ********** от с.С., обл.Б. да заплати на М. Л.
П., ЕГН ********** и С. А. П., ЕГН **********, двамата от с.С., обл.Бл.
сторените съдебни и деловодни разноски в размер на *** (****) лева.
ОСЪЖДА Л. А. П., ЕГН ********** от с.С., обл.Бл. да заплати на М. Л.
П., ЕГН ********** от с.С., обл.Благоевград сторените съдебни и деловодни
разноски в размер на **** (***** лева.
ОСЪЖДА Л. А. П., ЕГН ********** от с.С., обл.Б. да заплати на
Районен съд - Гоце Делчев държавна такса в размер на ** (***) лева, както и *
(****) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10