Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд, наказателна
колегия, в открито заседание на девети юни през 2017 год., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
МЛ.С. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
При секретаря АНИТА ВЕЛЕВА и с участието на
прокурора СНЕЖАНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията Николай
Господинов ЧНД № 533 по описа на съда за 2017г. и възоснова данните по делото и
Закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по реда
на чл.44 Закона за екстрадиция и европейска заповед за арест /ЗЕЕЗА/ относно
изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена на 17.05.2017 година от AKLAGRMYNDIGHETEN /Национална прокуратура на Швеция/,
Прокурорски район юг, Прокуратура във Векшьо, Районен прокурор Ема Берге, по
отношение на българския гражданин В.Б.. С нея се иска да бъде задържано и
предадено исканото лице, с цел провеждане на наказателно преследване, въз
основа на Акт за задържане от 15.05.2017 година на първоинстанционния съд на
Векшьо, постановен в отсъствие на лицето.
В съдебно заседание, представителят
на Плевенска окръжна прокуратура изразява становище, че са налице условията за
допускане изпълнението на ЕЗА, тъй като същата отговаря на законовите изисквания
и не са налице обстоятелства, които да налагат отказ да бъде изпълнена същата.
Защитникът на исканото лице адвокат Д.
излага доводи, че не са налице условията на закона за изпълнение на ЕЗА и
по-конкретно се позовава на разпоредбите на чл.41, ал.2 и ал.3 от ЗЕЕЗА, като
твърди, че от представените от прокуратурата писмени доказателства не се
установява наличието на гаранции, съобразно българския закон. Защитата твърди
също така, че е налице условие за отказ, съобразно чл.40, ал.2, т.4 от ЗЕЕЗА,
тъй като в издадената ЕЗА, която е предмет на настоящото производство, в Раздел
„r“ не е отбелязана
нито една позиция, от която да се направи извод за наличието, на която и да е
хипотеза, посочена в цитираната по-горе правна норма.
Исканото лице В.Б. изразява становище, че не желае да бъде
предаден на правораздавателните органи на Кралство Швеция и не се отказва от
принципа на особеността по чл.61 от ЗЕЕЗА. Моли съда да постанови решение, с
което да откаже изпълнението на процесната ЕЗА.
След преценка на събраните по делото
доказателства и становища на страните, изложени в съдебно заседание, съдът прие
за установено следното:
Исканото
лице В.И.Б. е бил задържан на 16.05.2017г. от РУ МВР- гр. Кнежа, във връзка с
издадена по отношение на него на 24.04.2017г. ЕЗА от компетентните органи на Кралство Швеция,
с която се иска предаване на Б. за провеждане на наказателно преследване във
връзка с извършени на 05.04.2017г. престъпления- отвличане, противозаконно задържане
против волята, вземане на заложник и причиняване на тежка телесна повреда. За
горните престъпления в законодателството на искащата държава се предвижда
наказание доживотен затвор. Преди изтичане на 24 часовия срок на горното
задържане, Б. е бил задържан за срок от 72 часа с постановление от 17.05.2017г.
на Окръжна прокуратура Плевен. На 19.05.2017 г. в Окръжна прокуратура – Плевен
е постъпила на български език Европейска заповед за арест в превод на български
език, издадена на 17.05.2017 година. Същата е издадена от AKLAGRMYNDIGHETEN /Национална прокуратура на Швеция/,
Прокурорски район юг, Прокуратура във Векшьо, Районен прокурор Ема Берге.
ЕЗА
е издадена от компетентен орган на съдебната власт и съдържа искане В.Б. да бъде задържан и предаден, с цел
провеждане на наказателно преследване, въз основа на Акт за задържане от
15.05.2017 година, постановен в отсъствие на лицето от първоинстанционен съд на
Векшьо. Престъпленията, за които се иска задържане на лицето са описани на лист
№4 от ЕЗА и са квалифицирани като: отвличане, тежка форма на насилие и опит за
убийство, извършени на 05.04.2017 година, в Кралство Швеция, община Векшьо.
Касае се за същите деяния, които са предмет на предходната ЕЗА, но е променена
правната квалификация на осъществените от Б. деяния.
На 19.05.2017г., с определение по
ЧНД № 535/17 г. по описа на Окръжен съд- Плевен, спрямо Б. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ във връзка с производството по признаване и
изпълнение на втората по ред ЕЗА, която е предмет и на настоящето производство.
От
приложения превод на Европейската заповед за арест, за която се иска
изпълнение- лист №2 „информация за срока на наказанието“, е видно, че максималното
наказание, което може да бъде наложено на исканото лице за престъпленията,
които са предмет на обвинението, е „доживотен
затвор“.
При
така изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за допускане
предаването на исканото лице възоснова на посочената по- горе ЕЗА.
Същата е издадена в съответствие с
разпоредбите на чл.37, ал.1, т.1-7 от ЗЕЕЗА. В нея се съдържат достатъчно данни
относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименованието, адреса,
телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган, информация за съдебния
акт, на който се основава искането за задържане, характера и правната
квалификация на деянието, обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, вида и размера на наказанието, което се предвижда по законите
на издаващата държава за извършеното престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 ЗЕЕЗА при постановяване на решението си съдът преценява дали са налице
условията на чл.36 и чл.41 от с.з. , както и дали не са налице някои от пречките на чл.39 и 40
за да може да се извърши предаването на лицето на искащата държава.
Настоящият
съдебен състав намира, че ЕЗА, предмет на настоящето производство, отговаря на
изискванията на чл.36 ал.3, т. 14 и 15 вр. ал.2, вр. ал.1 от ЗЕЕЗА. Касае се за
лице, което е извършило престъпление, наказуемо по законодателството на
искащата държава с максимално наказание „доживотен затвор“. Описаните в
Европейската заповед за арест престъпления съответстват на престъпления по смисъла
на чл.115 или чл.116, вр. чл.18, чл.142 и чл.128 от НК на Република България, а
и освен това, с оглед разпоредбата на чл.36, ал.3 т.14 и 15 ЗЕЕЗА, не е
необходимо наличието на двойна наказуемост за този вид престъпления.
Съдът
счита за неоснователни доводите на защитата във връзка с гаранциите по чл.41,
ал.2 и ал.3 от ЗЕЕЗА. В съдебно заседание прокуратурата представи гаранции по
смисъла на чл.41, ал.2 и ал.3 ЗЕЕЗА.
От превода на горните писмени
доказателства – лист №74 и лист №76 от делото, е видно, че в законодателството
на Кралство Швеция е предвидена възможност за преразглеждане на наложеното
наказание „лишаване от свобода доживот“ в „лишаване от свобода за определен
срок“, което може да стане по молба на осъденото лице след изтърпяване на
минимум 10 години „лишаване от свобода“.
Видно е също така, че наказанието
може да бъде отменено или намалено чрез амнистия или помилване.
Съдът намира също така, че е налице
представена гаранция по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА,
тъй като от превода на посочените по-горе документи е видно заявлението,
че ако В.Б. бъде осъден на наказание „лишаване от свобода“ или по отношение на
него бъде издадена заповед за задържане, той ще бъде върнат в България за
изтърпяване на присъдата след влизане на съдебното решение в сила.
Не са налице абсолютните основания за отказ,
предвидени от разпоредбата на чл.39 ЗЕЕЗА. Исканото лице В.И.Б. е пълнолетен. Престъпленията,
за които е издадена заповедта, не са амнистирани на територията на Р. България
и с оглед мястото, където са довършени, не попадат под нейна юрисдикция. От изисканите
от настоящия съд писмени доказателства не се установява спрямо исканото лице да
има образувани и неприключени досъдебни производства в Р. България, както и да
е осъдено за същите престъпления, да е изтърпяло или да изтърпява наказание за
горните престъпления или пък да е налице пречка за привеждане в изпълнение на
бъдеща присъда за горните престъпления.
Основанията за отказ по чл.40, ал.1
и 2 ЗЕЕЗА са факултативни. От събраните в хода на производството доказателства
не се установява наличие на основанията по чл.40, ал.1 т.1-5 ЗЕЕЗА. По отношение на първата алинея на
чл.40 може да се посочи, че срещу исканото лице не се води наказателно
производство на територията на страната, което се установи от изисканата
изрична справка от информационната система на прокуратурата, а по отношение на
втората алинея следва да се приеме, че не са налице основания за отказ, тъй
като процесната ЕЗА не е издадена за
изпълнение на наказание, а за провеждане на наказателно производство.
Фактът, че
спрямо исканото лице не се води наказателно производство и спрямо същото не е
налице подлежаща на изпълнение присъда за престъпление, различно от
разглежданата ЕЗА, дава основание да бъде направен извод, че не са налице и
предпоставките за отлагане на предаването на основание чл. 52 от ЗЕЗА или
предаването му под условие.
Ето защо съдът счита, че искането за
предаване на В.И.Б. по издадената ЕЗА е основателно и в съответствие с всички
изисквания, визирани в ЗЕЕЗА.
С оглед на гореизложеното по
отношение на исканото лице следва да бъде взета мярка за неотклонение
„задържане под стража”, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.7 от ЗЕЕЗА до
фактическото му предаване на издаващата държава, тъй като нормата е императивна
и обвързана с решението на настоящия съд по допускане изпълнението на ЕЗА.
Исканото лице следва да бъде настанено в
Затвора гр.Плевен до фактическото му предаване на издаващата държава. Решението
в тази му част подлежи на незабавно изпълнение.
По изложените съображения и на
основание чл. 44, ал.7 от НПК, Плевенски
окръжен съд :
Р Е Ш И :
ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест от
17.05.2017 година, случай /№ на
преписката/ делото АМ 47900-17, отговорник 206А-5 на Национална прокуратура на
Швеция, Прокурорски район юг, Прокуратура във Векшьо, Районен прокурор Ема
Берге по отношение на В.И.Б. ***, ЕГН **********.
ВЗЕМА
мярка
за неотклонение “Задържане под стража” по отношение на В.И.Б. ***, ЕГН **********, до фактическото му предаване на издаващата
държава.
НАСТАНЯВА
исканото
лице в ЗАТВОРА – гр. Плевен до предаването му на компетентните органи на
основание чл.260 от ЗИНЗС.
Да се уведоми незабавно издаващият заповедта орган на основание чл.53, ал.1 от ЗЕЕЗА за настоящото решение.
След влизане на решението в сила да
се изпратят заверени преписи от него на ОП- Плевен, ВКП на РБ и на Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- Велико Търново в 5- дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/