Определение по дело №1696/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260160
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20202100501696
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                        

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№260160                                    24.08.2020година                          град   Бургас

 

Окръжен съд - Бургас                                                                   Трети  състав

На двадесет и четвърти август                                                       година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росен Парашкевов

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                     2. Йорданка Майска

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска

въззивно частно гражданско дело № 1696 по описа за 2020г., съобрази  следното:

         Производството е по реда на чл.278,въврона вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена частна въззивна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК-*********, представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова, цаявена чрез пълномощника юрисконсулт Т.Кощарова против Разпореждане № 725/16.03.2020г., по ч.гр.д. № 225/20г. по описа на НРС, с което съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 126,62лв-договорна възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до 30.09.2019г. и сумата от 45,21лв.-лихва за забава за периода от 27.08.2019г. до 14.02.2020г..

  Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателят моли за отмяната му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

  Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

  Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е  процесуално допустима.

  Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Заявителят по ч.гр.д.№ 225/2020г.по описа на НРС е сезирал съда с искане за издаване срещу длъжника Д.А.д. с ЕГН-********** на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични суми, посочени в т.9 от заявлението,  произхождащи  от договор за паричен заем  от 15.08.2018г., сред които и сумата от 126,62лв.-договорна възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до 30.09.2019г. и сумата от 45,21лв.-лихва за забава за периода от 27.08.2019г. до 14.02.2020г..

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за главницата от 1187,87лв., ведно със законната лихва, като с обжалваното разпореждане е отхвърлил заявлението за претендираните договорна възнаградителна лихва и лихва за забава с мотив, че лихвите са изчислени върху изначално неопределим размер на месечната погасителна вноска по кредита.

Това становище не се споделя по следните съображения: Представен е договор за паричен заем  от 15.08.2018г. с общ размер на кредита 1278лв., брой погасителни вноски – 12, размер на месечна погасителна вноска от 122,71лв., еднократна такса ангажимнт 42лв.; ГПР-34,90% и лихвен процент от 24,37%. Наличен е и инкорпориран в договора погасителен план в таблична форма. В чл.2 от договора дадено описание на размера на кредита и включените в него елементи и стойности. Изрично е посочено, че такса ангажимент се заплаща еднократно при сключване на договора и задължава кредитополчателя да го сключи при фиксиран лихвен процент. В чл.5 от договора е уговорено обезщетение при забава плащането на една или повече погасителни вноски от кредитопобучателя.В чл.7 е уговорено какво покриват месечните погасителни вноски и в каква поредност-в случая разноски, лихви, главница.. Уговорен е и лихвен процент от 24,37% за определяне на договорената възнаградителна лихва.

Договорената между страните лихва представлява печалба за кредитодателя за това, че кредитополучателят ползва неговите парични средства, т.е тази лихва има възнаградителен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Видно от представения договор общият размер на същата е 126,62 лв. Договореният процент на разходите се равнява на 34,90 % и не надвишава  посочения в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК такъв- до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Следователно размерът на възнаградителната лихва не надхърля посочения в цитираната норма размер, поради което съдът счита, че не е нищожна клаузата, установяваща размера на възнаградителната лихва. Размерът на неплатената главница, съответно неплатени погасителни вноски е ясно посочен, поради което и уговорените възнаградителна лихва и обезщетение за забавено плащане са определими.

Съобразно изхода по делото и направеното искане за разноски, такива следва да бъдат присъдени на въззивника както следва 50лв. за юк.възнаграждение и д.т.15лв. за въззивното производство. Настоящият съдебен състав констатира, че сумата за разноски за юк. възнаграждение и заплатената държавна такса в заповедното производство е била изцяло присъдена в издадената за главницата Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 133/16.03.2020г. по ч.гр.д. № 225/20г. по описа на НРС.

  Воден от гореизложеното, БОС

                                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

            ОТМЕНЯ Разпореждане 725/16.03.2020г., постановено по ч.гр.д. 225/2020г. на Районен съд – Несебър и ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

  ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК-*********, заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, против  длъжника  Д.А.Д. с ЕГН-********** от с.Р., ул.Г. Д. № **, общ.Н. за суми, дължими на основание договор  PLUS-16302769/15.08.2019г. сключен между длъжника и  „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон българия, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 27.08.2019г. на заявителя, както следва: сумата от сумата от 126,62лв./сто двадесет и шест лева и шестдесет и две ст./-договорна възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до 30.09.2019г. и сумата от 45,21лв./четиридесет и пет лева и двадесет и една ст./-лихва за забава за периода от 27.08.2019г. до 14.02.2020г.;15лв./петнадесет/лева дължавна такса за въззивното производство и 50/петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Връща делото на Районен съд-Несебър за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                        

 

         ЧЛЕНОВЕ: